С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

1 5 окт 2018, 8:50, 28265 прочитания

За кого не бие звънецът

Домашното образование продължава да печели привърженици

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Летящата класна стая

Плюсовете и минусите на виртуалното училище, или как да изберем онлайн обучение за детето

19 сеп 2018

Има как всичко да знам

Khan Academy: онлайн уроци от математика до история на изкуството

19 фев 2016
"Първото нещо, за което си мисля, когато чуя думата "училище", са хората, а след това учебният процес. Виждате се всеки ден, радвате се на хубавите моменти заедно и се справяте с лошите", това казва Виктор*, въпреки че вече 11-а година е част от българската образователна система и е сред най-добрите ученици в едно от т.нар. елитни столични училища. А какво си спомняте вие от училище? Знаете ли "какво е искал да каже авторът" и къде да намерите канелени почви? Или пък помните първата цигара, несръчно запалена в близкия пушком? Бележките, разменени под чина и първите любовни трепети? А може би ви преследват спомени за подигравки, агресия, чувство на безсилие, неразбиране от страна на учителите... Това, че сегашната система е утвърдена, не означава, че работи за всички, а някои се питат дали изобщо работи.

"Образователната система в България не е променяна от времето на Индустриалната революция, ориентирана е към натрупване на база данни вместо към усвояване на умения, полезни за живота като възрастен", смята Галя Недялкова, основател на пространство за учене "Пътеки" и човек, който от години активно развива алтернативни образователни методи в България, базирани на световни тенденции. Изглежда, все повече родители се съгласяват с тезата на Айнщайн, че "единственото нещо, попречило на това да научавам, е моето образование" и по неофициални данни в момента около 700 семейства в България обучават децата си у дома. Официални данни няма, тъй като държавата приема, че всяко дете, което не е записано в стандартно училище, изобщо не се обучава и не само игнорира усилията и успехите на тези семейства, но и ги преследва. Може ли МОН да ни подготви за живота или "държавата има монопол върху образованието, а ние сме нейни клиенти насила", както смята Димо, който обучава сина си у дома? Едва ли ще намерим някакъв универсален отговор, формула, с която всяко дете да премине към живота на възрастните спокойно, подготвено и без сериозни дефицити. Затова пък можем да разберем малко повече за една от алтернативите.

Димо Александров, който заедно със съпругата си Дори обучава 10-годишния си син Алекс вкъщи, разпалено разказва как като малък все не можел да се удържи и разглобявал домашното радио, колкото и проблеми да му навличало това, а още преди да е тръгнал на училище, сглобил първия си компютър от различни части, и то във време, когато много възрастни не били и чували за тези машини. Когато пораснал, се впускал в какви ли не поприща и често професионалният му път следвал траектория тип "Дисни приказка от Силициевата долина" – започвал от най-ниското стъпало на компанията, след което усилията и работната му етика го издигали до мениджърски позиции. Така разбрал, че ценните и полезни умения човек учи сам, а не като част от пословичната "система". Сега е твърдо убеден, че "привилегиите не са даденост, а се получават в замяна на усилия и изпълнени задължения".

На тази философия почива и възпитанието на Алекс. Другата главна роля в обучението на детето се пада на майка му Дори, която се отличава с топлата си усмивка и коса във всички цветове на дъгата. Според нея "за домашното образование трябва пълна отдаденост от страна на родителите". Тя е мотивирана от желанието Алекс да има широка перспектива за професионална реализация, но и да получи умения, с които един ден да изгради семейство на базата на взаимно доверие и уважение. Тя не е от майките, които ще предпочетат да пукат виртуални балончета на телефона си, вместо да обърнат внимание на детето: "Мога да направя моите неща и после. За него е много важно да сподели това, заради което е развълнуван.

Когато е направил нещо неправилно, също сядаме и обясняваме. Всичко трябва да се преговори с човешко отношение, а не с думите "ти си дете, не разбираш и ще слушаш!" Когато му се обясни, разбира всичко."




Някои семейства може би още смятат, че това децата да получават същото уважение, което се изисква от тях, е по-подходящо за хипи комуна сред прерията, отколкото за сериозни съвременни хора. Но Дори успява едновременно да зачита желанията на детето си и да му дава нужната за един учебен процес структура. Щом закуси, Алекс се упражнява на синтезатора си, защото знае, че щом толкова е копнял за него, сега трябва да изпълни поетата отговорност. След това има няколко часа, в които сам да търси информация за каквото го интересува.

В резултат на този "СИП", сега сяда със скок на дивана, усмихнат до уши, и рецитира държавите в Европейския съюз по азбучен ред. "Нито сме му поставяли такава задача, нито пък учебниците са стигнали дотам. Бабата и дядото на Алекс живеят в Полша и той искаше да разбере колко далече е това. Така се запали интересът му", обяснява Димо с гордост, след като Алекс е приключил с Швеция. Показва ми и снимка, на която Алекс е вперил големите си сини очи в карта на Европа, нарисувана от самия него.

Ако се опитвате да си припомните в кой клас се учи това (и дали изобщо се учи), тук е мястото да кажем, че Алекс не следва програмата на МОН. Според родителите му в нея не се засягат достатъчно съществени неща за България, да не говорим за света. "Ако ще се хвалим с диплома, предпочитам тя да е от Кеймбридж", усмихва се Димо и вади наръч с учебници към програмата Cambridge Pathway. Следобедите на Алекс са запълнени с тях, но той никога не е заставян да учи неща, които не иска. Вместо това Дори отваря учебниците върху холната маса и двамата с Алекс заедно избират върху кои предмети ще се концентрират за деня.

Няма дневно количество учебен материал, който задължително трябва да покрият. Имат седмични цели, а когато Алекс усвои наученото, ще положи изпит. "Ние не сме последна инстанция за знанията му, затова изпитът ще ни помогне да разберем дали има някакви пропуски и ще наблегнем на тях. Не изключваме възможността по-нататък да наемем човек, който да му преподава по-сложните неща, но е важно, че това ще се случва в синхрон с нашата философия и под наш надзор."


Именно липсата на родителски надзор отблъсква хоумскулърите (хора, практикуващи домашно образование, от английската дума homeschooling) от стандартната образователна система. За Димо и Дори идеята образованието да се разграничава от възпитанието е абсурдна: "Тези процеси не могат да се разделят, няма как да образоваш някого, без да го възпиташ."

Ако някога сте имали досег с българската образователна система, сигурно сте виждали как именно този въпрос се превръща в ябълката на раздора между учители и родители, а децата нерядко стават жертва на кръстосания огън или обратното – измъкват се между капките и правят каквото са си наумили, докато големите се карат. Едните се ядосват, че децата нямат уважение към учителите и не искат да учат, другите роптаят, че в училище не се обръща достатъчно внимание на децата им.

Васил Христов* изпитва съчувствие към страните в този конфликт: "Как един преподавател по физика би могъл да възпитава морални устои в децата? Кога да го направи? Много родители прехвърлят тези отговорности изцяло на училището и така се получава разминаване." Васил е програмист от малък град, който заедно със съпругата си Ася обучава трите си деца у дома.

Светлин е на 13 и обича да свири на китара, 8-годишната Ели предпочита да си играе на семейство в голямата куклена къща на двора, а въпреки крехките си 5 години Дидо (имената са сменени) избира да строи лего и самолети винаги, когато може. И те, също както семейството на Алекс, споделят възгледа за важността на родителския контрол, само че наблягат на социалния аспект. Когато стане дума за домашно обучение, дали в публични обсъждания или приятелски разговори, мненията вървят с лайтмотива "това сигурно е много полезно от образователна гледна точка, но какво се случва в социален аспект". Как един човек разбира кой е без постоянна интеракция с различни от него? Как се научаваш да се справяш с конфликти и да функционираш в общността, ако се развиваш в изолация? Как изграждаш здрави приятелства и се влюбваш под зоркия поглед на родителите си?


У нас все още битува философия тип "без да те очука животът, няма да станеш човек", но, изглежда, мястото им в шкафа на българския манталитет става все по-тясно за сметка на по-внимателни разсъждения по темата. Също като Алекс, децата на Васил се срещат с връстници на занимания по спорт и музика, както и с други хоумскулъри. А когато при конфликт ? "Учим децата си да общуват, като кажат "това, което правиш, не ми е приятно". В 90% от случаите това променя поведението на отсрещното дете", обяснява Васил и напомня, че това е добър урок и за възрастните, които често забравят да си кажат, ако някой ги е обидил или ядосал. Тогава прибягваме до прийоми на пасивната агресия, като хапливи забележки, клюки или другият човек просто спира да съществува за нас, а Васил не иска неговите деца да се превърнат в такива възрастни. Когато обаче децата са малки и все още нямат необходимите социални умения, хоумскулърите вярват, че подкрепата на родителите е незаменима. Така те могат да изтеглят детето си от дадена ситуация, ако тя ескалира, или да го насърчат в разрешването на конфликта. "В училищна среда, където родители няма, някои деца, разбира се, успяват да се справят сaми, но често няма кой да ги подкрепи и ако те не знаят как да изкажат нуждите си, това може лесно да се превърне в агресия", така Васил аргументира още една от причините семейството му да предпочете домашното образование.

И така, докато някои се тревожат, че домашното образование не учи децата да се справят с живота извън пределите на семейството, хоумскулърите са убедени, че ученето е естествена част от живота и не се случва от първия до последния звънец, нито от септември до юни. Димо и Дори ценят най-много възможността да възпитат любов към знанието у Алекс и го правят, като проследяват наученото на практика. "Не си представям в час по история едно от децата да каже: "Госпожо, може ли да отидем да го видим този Перперикон", а тя да отговори "да, разбира се" и да тръгнат. Докато ние сме много по-гъвкави и можем да го направим", дава пример Димо. Докато със сигурност е прав, че подобен сценарий няма шанс в стандартно държавно училище, България отваря обятията си все по-широко за алтернативни образователни пространства, в които се набляга на практическите знания, съобразени с индивидуалностите на всяко дете. Васил обаче смята, че подобно частно образование би било твърде голямо перо за семейния бюджет, без да предложи нещо по-добро от това, което те правят в дома си.

Семейството му използва учебници от английската образователна система и впоследствие децата ще положат изпит, за да получат диплома, но според Васил това не е по-скъпо от държавното образование в България. Не му хрумва и нищо определено, което би върнало децата му към конвенционалното училище "Не сме върли противници на българската образователна система. Просто сме намерили такава, която ни се струва по-добра. А дали е така – само времето ще покаже", казва той с усмивка и простичко добавя, че не иска да налагат възгледите си на никого.

На пръв поглед може би изглежда, че точно възгледите за "правилното" образование са това, което различава семействата обучаващи у дома от тези, които купуват цветя на 15 септември. Но дори вътре в тези групи има толкова вариации, че да съставят няколко тежки тома. Например някои хоумскулъри използват програмата на МОН, други - английски или американски системи, трети разчитат изцяло на органичното научаване. От която и страна на барикадата да стои един родител, едва ли би се възпротивил на най-силния мотив семейството на Васил да обучава децата си у дома: "Ние им показваме как да учат самостоятелно, което според нас е едно от най-важните умения за адаптация." В преобладаващата си част хоумскулърите не са отшелници, децата им не стават религиозни екстремисти, нито пък спят в леглата на родителите си, докато навършат 20. Това просто са хора, които искат да се уверят, че децата им ще заобичат знанието, сами ще го търсят дори като големи и ще го считат за ценност, а не за нещо наложено отвън и отгоре. Като възрастни е трудно да не се съгласим с думите на 17-годишния Виктор: "Наскоро открих колко вълнуващ може да бъде един предмет, когато сам се поинтересуваш и потърсиш информация." Кой родител не би искал това за детето си?
Ами дипломата?
Независимо дали гледате на училищната диплома като доказателство за знания или просто като на парче хартия, тя все пак е необходима за много неща, като записването за шофьорски курс например. Това обаче не означава, че децата, обучаващи се у дома, непременно трябва да държат приравнителни изпити, ако са се обучавали по програма, различна от тази на МОН. Достатъчно е дипломата им да бъде преведена и легализирана, за да бъде призната от държавата. А ето и някои от най-популярните образователни методи сред хоумскулърите:

Министерството на образованието позволява децата да се обучават индивидуално у дома, стига да следват заложената учебна програма и да полагат изпити в края на всяка година. Според много хоумскулъри обаче подобно решение обезсмисля идеята на домашното образование, а именно ученето да бъде съобразено с интересите и талантите на детето.

Алекс се обучава по програмата Cambridge Pathway, чийто ценоразпис варира по държави. Можете да намерите повече подробности тук. Васил и семейството му използват английската система General Certificate of Secondary Education (GCSE), в края на която се държи изпит: "Обикновено това става, когато детето е на 16 години, но не е проблем да се случи и по друго време, когато човек се чувства готов. Учебниците са написани на достъпен език, а уроците са кратки, така че за децата е лесно да се подготвят сами, с наша подкрепа", обяснява Васил.

Khan Academy e платформа, преведена на близо 40 езика, която дава възможност на ученици, родители и обучители да усвояват и предават знания онлайн. В българския вариант можете да намерите уроци по математика, програмиране и наука.

Българската платформа Уча.се, създадена от Дарин Маджаров, предлага обучителни ресурси по програмата на МОН, само че предадени по интересен, интерактивен начин.

Coursera е онлайн каталог, който събира курсове от водещи университети по света и дори дава възможност да получите диплома или специализация.

* Името е сменено
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Музеи от ново време 3 Музеи от ново време

Музейните институции стават брандове по света, а у нас?

28 сеп 2018, 20553 прочитания

Офис, стани, офис, немирно! 2 Офис, стани, офис, немирно!

Защо е важно да седим по-малко и да се движим повече, когато сме на работа, и как да го правим правилно и ефективно

20 сеп 2018, 43189 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Варненско ято

След години в безтегловност културната сцена в града отново намира пътя си

Пеевски: No Image

Делян Пеевски се отказа да продава половината от вестникарския си бизнес на филмовата компания и се обяви за жертва на КЗК

Центърът на София – в какво се превръщат мечтите

Конкурсът за нов облик на центъра от 2015 г. беше съпроводен със скандали и преработван във времето

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Колко е важно да бъдеш самотен

Британският писател Иън Макюън за спорните диагнози на настоящето

Ново място: Simple

Менюто съдържа вече отдавна превърналите се в световна класика италиански специалитети

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 20.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Как "Джи Пи груп" стана най-големият строител

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 19.10.2018 Прочетете