С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

12 окт 2018, 8:44, 60019 прочитания

Варненско ято

След години в безтегловност културната сцена в града отново намира пътя си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Следващата самостоятелна изложба на съвременния артист Иван Мудов е във Варна. "От глоба към музика" съчетава звук, текст, технически устройства и дигитални технологии. Инсталационната изложба е отворена до 10 ноември в contemporary space, водещото пространство за съвременно изкуство във Варна.
Последното издание на фестивала на MTV в града доведе две от големите имена на британската поп музика в момента – групата Years & Years и певицата Рита Ора. Градът почти никога не присъства в турнетата на актуални имена в музиката.
Новините около Варна винаги носят противоречие: проблемна политическа обстановка, изчезване на ценни стари сгради, инфраструктурни проблеми. От друга страна, все по-голям интерес от страна на чуждестранни студенти и рекорден туристически ръст. Липсващото в тези теми е какво се случва отвъд политиката, икономиката и туризма.

Ако изключим дългогодишните фестивали като "Варненско лято" и кино форума "Златна роза", стагнацията на културната сцена е лесно забележима: за последното десетилетие градът така и не разви утвърдено събитие, което да събира хиляди хора, които иначе не биха посетили града – нещо, в което Пловдив и Бургас успяха.


"Изоставена" е определение, което често се използва в контекста на Варна. Но през последните години и особено това лято, културната сцена в града намира спасителите си – както в лицето на хора, които от дълги години я поддържат, така и от ентусиасти, родени във Варна, реализирани другаде, но с добри идеи, които развиват тук.

"През последните пет-шест години тук се акумулира енергия за организиране, участие, развитие на фестивалната култура. Може би това е част от тенденция в цялата страна", казва Николай Тодоров-Ник, основател на съществуващата от средата на 90-те години марка "На тъмно", организатор на множество културни събития във Варна, включително поредицата прожекции "Лятно кино в квартала". Това лято той надгради концепцията с първото издание на "Кино и храна" - фестивал, който съчетава кулинария, прожекции и музика на открито. Събитието събра над 20 хиляди души и Ник вече мисли за следващото издание.

"До някаква степен кампанията около "Варна - Европейска младежка столица" през 2017 г. даде отражение. Във Варна се правят инфраструктурни промени, но част от тях са твърде повърхностни и е явно, че са свързани с конюнктурната политическа обстановка. Тези промени са предпоставка за повече възможности за културните оператори и като че ли Община Варна в лицето на част от администрацията си, ако не помага, поне не пречи за реализацията на различни проекти."



За Ник мащабът на публиката в града винаги е бил основен проблем. "Като изключим една ограничена група от стотина души, които се срещаме на почти всяко алтернативно събитие - изложба, концерт, парти или друго, много е трудно да се генерира траен интерес у младите хора в града. През последните няколко години се появиха нови участници в културния живот на Варна и това е повече от добре. Отвориха се нови алтернативни пространства, нови заведения. Невинаги финансирането е в основата на реализацията на качествен проект. Възможности има достатъчно", смята Николай Тодоров.

Това лято най-успешното си издание досега отбеляза фестивалът за експериментална музика Radar. Той се провежда за пета година, като част от изпълненията са на открито в двора на Художествената галерия.

"С Radar започнахме смело и търсим смелата публика, която по дефиниция е по-малко. Но сякаш вече я намираме. Така или иначе дилемата за кокошката и яйцето остава: има ли алтернативна публика във Варна; и ако няма, дали това е, защото няма алтернативни събития", обяснява пианистът, композитор и продуцент Димитър Бодуров, съорганизатор на фестивала заедно със Светлозара Христова, един от основните културни мениджъри в града.

"Ако съдя по нашето събитие, позитивна промяна има макар и малка. Но ако говорим общо за целия град, опасявам се, че все още се борим със сянката на посткомунизма. Това се усеща както и от организаторите на събития, така и от публиката. Липсва генерална визия за модерен културен облик на града - като се започне от музеи и фестивали до малки и аматьорски сцени", казва роденият във Варна Бодуров, който в момента живее и работи в Амстердам. Проектите му са предимно в областта на джаза, а в някои от тях търси пресечна точка с българската фолклорна музика. "Все още основен проблем е липсата на съвременна мултифункционална концертна зала, която може да приюти както един средно голям класически концерт, така и джаз концерт и дори електронна музика."

Експерименталният проект Nocktern на Стоимен Стоянов по време на изпълнение в рамките на Radar

Фотограф: Гергана Енчева

Radar все още не е разгърнал пълния си потенциал, но за да го достигне, трябва да преодолее трудното комуникиране на подобни събития в града. "Друг голям проблем за развитие на нови публики е липсата на установени канали за реклама на културни събития - табла, банери, афиши, билбордове и т.н. Това се отнася както за външна реклама, така и за дигитална онлайн реклама. Но без да звуча твърде крайно, позитивна промяна има, но явно се случва по-бавно, отколкото ни се иска. Заедно със Светлозара сме от Варна и, създавайки фестивала, първоначално искахме да направим едно по-нестандартно събитие, понеже вярваме, че градът има нужда от такова. Мислили сме за партньорство и в други градове, но засега нямаме нищо конкретно. Предполагам, че времето ще покаже най-добре", казва Димитър Бодуров.

Отвъд градските пространства и музиката също се забелязват промени. Театралният режисьор Петър Денчев, роден във Варна, все по-често се връща в града, за да поставя в Драматичния театър. Той отбелязва, че има определена "екзалтация" в театралната публика, покрай завръщането на режисьори като Явор Гърдев, Георги Михалков и Симеон Лютаков на варненската сцена. Не е сигурен дали това ще има траен ефект, или дали ще бъде забелязано от институциите.

Според него през последните година-две има по-активни процеси в културната сцена, но е все още твърде рано да се говори за нещо същинско. "Смелите проекти за Варна някак си останаха в 90-те години – "Комикс", рок клубовете, биеналето "Август в изкуството" бяха опити за алтернативен арт живот и повечето от тях умряха до края на 2005. Варна е място, което феодализира територията си и не обича промяната."

Въпреки това Теа Денолюбова и Йордан Петков се опитват да събудят не само нова публика, но и нови творчески идеи. През последните две години те развиват платформата From Page to Stage. В рамките й за няколко дни се организират интензивни работилници с местни и международни имена в областта на литературата, театъра и киното. До този момент сред гостуващите са били Фредерик Бегбеде, Явор Гърдев, Теодора Димова, Димитър Коцев-Шошо, Ивайло Христов, Стефан Денолюбов.

"Тази година към From Page to Stage добавихме и прожекции на български филми на открито, както и срещи с режисьори и актьори от екипите. Прожекциите бяха пълни, а дискусиите след филмите преминаваха в приятен и много ценен разговор", разказва Теа Денолюбова, също писателка. В момента живее в София, а преди това е завършилаIstituto Europeo di Design в Милано. Въпреки живота на други места Теа излъчва искрена и безусловна привързаност към родния си град. Амбицирана е форматът да продължи и през следващото лято. "Вярвам, че варненската публика има нужда и изпитва глад за подобни събития."

Тя си обяснява по-добрата атмосфера в града с новото поколение. "Има една млада вълна от качествени и интелигентни хора, които искат да променят облика на града, да организират събития, да използват всички великолепни дадености, които Варна притежава. И за щастие публиката откликва на всичко това, защото има нужда да бъде събудена от застоя, в който се намираше. Мисля, че в близките години Варна отново ще се превърне в желана дестинация, но преди това да се случи, има още много работа.Посоката е тази и това ме прави много обнадеждена. Нужно е да се вярва на младите. Имаме планове и енергия. Моята мечта е Варна през януари да е също така пълна и щастлива, каквато е през лятото."

Тази мечта, както всички във Варна знаят, ще изисква наистина много енергия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дивото зове Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

15 фев 2019, 1812 прочитания

Апетитът идва със слушането 2 Апетитът идва със слушането

Подкасти за всички и за всичко

31 яну 2019, 3886 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Принтирано небето, принтирано морето

3D отпечатани дрехи, шоколад, биомимикрия, протези – какви възможности дава все по-достъпната технология тук и сега

Къде са ви енергийните спестявания

Крайните потребители може да получат допълнителни такси в сметките си за ток заради целите за енергийна ефективност.

Пионерът в събирането на дългове

Райна Миткова-Тодорова, управляващ директор на "ЕОС Матрикс", пред "Капитал"

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Ах, Мария

Излезе първата книга на създателката на блога Brain Pickings

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за цената

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 16.02.2019 Прочетете