С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

12 окт 2018, 8:44, 14140 прочитания

Варненско ято

След години в безтегловност културната сцена в града отново намира пътя си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Варна на нож и вилица

Нов фестивал за изкуство и улична храна дебютира в морската столица

24 авг 2018

Ново място: Diagonal

Барът работи от края на пролетта и подсилва младата крафт сцена във Варна

10 авг 2018

Дипломи до плажа

За чуждестранните студенти висшето образование във Варна е добро, кандидатстването по-лесно, а реализацията им след края на обучението - гарантирана

16 юни 2018

Морски уикенди на третия етаж

С идването на нискобюджетните полети Варна стана интересна и на нов вид туристи - градски, самостоятелни, различни

16 юни 2018
Следващата самостоятелна изложба на съвременния артист Иван Мудов е във Варна. "От глоба към музика" съчетава звук, текст, технически устройства и дигитални технологии. Инсталационната изложба е отворена до 10 ноември в contemporary space, водещото пространство за съвременно изкуство във Варна.
Последното издание на фестивала на MTV в града доведе две от големите имена на британската поп музика в момента – групата Years & Years и певицата Рита Ора. Градът почти никога не присъства в турнетата на актуални имена в музиката.
Новините около Варна винаги носят противоречие: проблемна политическа обстановка, изчезване на ценни стари сгради, инфраструктурни проблеми. От друга страна, все по-голям интерес от страна на чуждестранни студенти и рекорден туристически ръст. Липсващото в тези теми е какво се случва отвъд политиката, икономиката и туризма.

Ако изключим дългогодишните фестивали като "Варненско лято" и кино форума "Златна роза", стагнацията на културната сцена е лесно забележима: за последното десетилетие градът така и не разви утвърдено събитие, което да събира хиляди хора, които иначе не биха посетили града – нещо, в което Пловдив и Бургас успяха.

"Изоставена" е определение, което често се използва в контекста на Варна. Но през последните години и особено това лято, културната сцена в града намира спасителите си – както в лицето на хора, които от дълги години я поддържат, така и от ентусиасти, родени във Варна, реализирани другаде, но с добри идеи, които развиват тук.

"През последните пет-шест години тук се акумулира енергия за организиране, участие, развитие на фестивалната култура. Може би това е част от тенденция в цялата страна", казва Николай Тодоров-Ник, основател на съществуващата от средата на 90-те години марка "На тъмно", организатор на множество културни събития във Варна, включително поредицата прожекции "Лятно кино в квартала". Това лято той надгради концепцията с първото издание на "Кино и храна" - фестивал, който съчетава кулинария, прожекции и музика на открито. Събитието събра над 20 хиляди души и Ник вече мисли за следващото издание.

"До някаква степен кампанията около "Варна - Европейска младежка столица" през 2017 г. даде отражение. Във Варна се правят инфраструктурни промени, но част от тях са твърде повърхностни и е явно, че са свързани с конюнктурната политическа обстановка. Тези промени са предпоставка за повече възможности за културните оператори и като че ли Община Варна в лицето на част от администрацията си, ако не помага, поне не пречи за реализацията на различни проекти."



За Ник мащабът на публиката в града винаги е бил основен проблем. "Като изключим една ограничена група от стотина души, които се срещаме на почти всяко алтернативно събитие - изложба, концерт, парти или друго, много е трудно да се генерира траен интерес у младите хора в града. През последните няколко години се появиха нови участници в културния живот на Варна и това е повече от добре. Отвориха се нови алтернативни пространства, нови заведения. Невинаги финансирането е в основата на реализацията на качествен проект. Възможности има достатъчно", смята Николай Тодоров.

Това лято най-успешното си издание досега отбеляза фестивалът за експериментална музика Radar. Той се провежда за пета година, като част от изпълненията са на открито в двора на Художествената галерия.

"С Radar започнахме смело и търсим смелата публика, която по дефиниция е по-малко. Но сякаш вече я намираме. Така или иначе дилемата за кокошката и яйцето остава: има ли алтернативна публика във Варна; и ако няма, дали това е, защото няма алтернативни събития", обяснява пианистът, композитор и продуцент Димитър Бодуров, съорганизатор на фестивала заедно със Светлозара Христова, един от основните културни мениджъри в града.

"Ако съдя по нашето събитие, позитивна промяна има макар и малка. Но ако говорим общо за целия град, опасявам се, че все още се борим със сянката на посткомунизма. Това се усеща както и от организаторите на събития, така и от публиката. Липсва генерална визия за модерен културен облик на града - като се започне от музеи и фестивали до малки и аматьорски сцени", казва роденият във Варна Бодуров, който в момента живее и работи в Амстердам. Проектите му са предимно в областта на джаза, а в някои от тях търси пресечна точка с българската фолклорна музика. "Все още основен проблем е липсата на съвременна мултифункционална концертна зала, която може да приюти както един средно голям класически концерт, така и джаз концерт и дори електронна музика."

Експерименталният проект Nocktern на Стоимен Стоянов по време на изпълнение в рамките на Radar

Фотограф: Гергана Енчева

Radar все още не е разгърнал пълния си потенциал, но за да го достигне, трябва да преодолее трудното комуникиране на подобни събития в града. "Друг голям проблем за развитие на нови публики е липсата на установени канали за реклама на културни събития - табла, банери, афиши, билбордове и т.н. Това се отнася както за външна реклама, така и за дигитална онлайн реклама. Но без да звуча твърде крайно, позитивна промяна има, но явно се случва по-бавно, отколкото ни се иска. Заедно със Светлозара сме от Варна и, създавайки фестивала, първоначално искахме да направим едно по-нестандартно събитие, понеже вярваме, че градът има нужда от такова. Мислили сме за партньорство и в други градове, но засега нямаме нищо конкретно. Предполагам, че времето ще покаже най-добре", казва Димитър Бодуров.

Отвъд градските пространства и музиката също се забелязват промени. Театралният режисьор Петър Денчев, роден във Варна, все по-често се връща в града, за да поставя в Драматичния театър. Той отбелязва, че има определена "екзалтация" в театралната публика, покрай завръщането на режисьори като Явор Гърдев, Георги Михалков и Симеон Лютаков на варненската сцена. Не е сигурен дали това ще има траен ефект, или дали ще бъде забелязано от институциите.

Според него през последните година-две има по-активни процеси в културната сцена, но е все още твърде рано да се говори за нещо същинско. "Смелите проекти за Варна някак си останаха в 90-те години – "Комикс", рок клубовете, биеналето "Август в изкуството" бяха опити за алтернативен арт живот и повечето от тях умряха до края на 2005. Варна е място, което феодализира територията си и не обича промяната."

Въпреки това Теа Денолюбова и Йордан Петков се опитват да събудят не само нова публика, но и нови творчески идеи. През последните две години те развиват платформата From Page to Stage. В рамките й за няколко дни се организират интензивни работилници с местни и международни имена в областта на литературата, театъра и киното. До този момент сред гостуващите са били Фредерик Бегбеде, Явор Гърдев, Теодора Димова, Димитър Коцев-Шошо, Ивайло Христов, Стефан Денолюбов.

"Тази година към From Page to Stage добавихме и прожекции на български филми на открито, както и срещи с режисьори и актьори от екипите. Прожекциите бяха пълни, а дискусиите след филмите преминаваха в приятен и много ценен разговор", разказва Теа Денолюбова, също писателка. В момента живее в София, а преди това е завършилаIstituto Europeo di Design в Милано. Въпреки живота на други места Теа излъчва искрена и безусловна привързаност към родния си град. Амбицирана е форматът да продължи и през следващото лято. "Вярвам, че варненската публика има нужда и изпитва глад за подобни събития."

Тя си обяснява по-добрата атмосфера в града с новото поколение. "Има една млада вълна от качествени и интелигентни хора, които искат да променят облика на града, да организират събития, да използват всички великолепни дадености, които Варна притежава. И за щастие публиката откликва на всичко това, защото има нужда да бъде събудена от застоя, в който се намираше. Мисля, че в близките години Варна отново ще се превърне в желана дестинация, но преди това да се случи, има още много работа.Посоката е тази и това ме прави много обнадеждена. Нужно е да се вярва на младите. Имаме планове и енергия. Моята мечта е Варна през януари да е също така пълна и щастлива, каквато е през лятото."

Тази мечта, както всички във Варна знаят, ще изисква наистина много енергия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Музеи от ново време 3 Музеи от ново време

Музейните институции стават брандове по света, а у нас?

28 сеп 2018, 20311 прочитания

Офис, стани, офис, немирно! 2 Офис, стани, офис, немирно!

Защо е важно да седим по-малко и да се движим повече, когато сме на работа, и как да го правим правилно и ефективно

20 сеп 2018, 43015 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
За кого не бие звънецът

Домашното образование продължава да печели привърженици

В България дизелът побеждава

За първи път за последните три години българският автопарк расте, но има силно увеличение и при колите над 20 години

Кои са горещите ICO на есента

Няколко интересни проекта, които ще се опитат да съберат десетки милиони чрез блокчейн технологията

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кино: "Роди се звезда"

Мелодиите на сърцето в талантлива версия на холивудската приказка

Бягай, Затопек, бягай

Писателят Ян Новак за графичния си роман, посветен на рекордьора бегач Емил Затопек

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 13.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Данъчните закони минаха на първо четене; Индустриалните зони с поръчка за 70 млн. лв.; "Уникредит" ще продава застраховки на "Алианц"

Емисия

DAILY @7AM // 17.10.2018 Прочетете