С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

25 окт 2018, 9:33, 18563 прочитания

Принтирано небето, принтирано морето

3D отпечатани дрехи, шоколад, биомимикрия, протези – какви възможности дава все по-достъпната технология тук и сега

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

3D хоби за хора с време

Триизмерните принтери вече струват по-евтино от нов модел смартфон, но за какво могат да се използват

31 авг 2018
Курсове и услуги за 3D принтиране

Smart Fab Lab е първата в България digital fabrication laboratory, или лаборатория за дигитално производство. Намира се на най-долния етаж в сградата на УАСГ. Smart Fab Lab е част от общността на над хиляда подобни лаборатории по цял свят, които съществуват, за да помагат не само на студенти, но и на всеки гражданин или фирма, които искат да използват най-новите технологии в 3D принтерите. Цените започват от 8 лв. на час, ако успявате сами да се справите с уреда. Ако имате нужда от помощ, таксата е 20 лв. В момента на разположение са 3D Printer Makerbot, включително и материали и 3D Printer Ultimaker 2. При тях също редовно се организират и курсове. Цени и повече информация на: www.smartfablab.org

Безплатни 3D модели се намират на сайтовете: www.thingiverse.com, www.myminifactory.com и др. С тях могат да се произвеждат редица неща: от аксесоари за телефони, резервни части до бижута и играчки. А палачинките, които пробвахме в София, се "отпечатват" със софтуер, с който може да се нарисува всякаква форма. Машината е PancakeBot и в Amazon струва около 250 щатски долара.
Днес седим на стол, принтиран на 3D принтер от холандката Лилиян ван Дал, ядем палачинки, "изпечени" от PancakeBot, и разглеждаме колекцията на дизайнерката Лингшау Лу, отново създадена на 3D принтер. Залата е осветена от лампи, продукт на същата технология, принтирани са и изложените бижута.

На балканската конференция Additive days в София има експерти от цял свят, които показват колко достъпно е станало 3D принтирането за крайния потребител и как точно всеки от нас може да се възползва от главозамайващо бързо развиващата се технология. Вече не само Бьорк може да си позволи да носи впечатляваща маска, отливка на лицето й. Откакто исландската певица се появи с маската в Токио по време на Bjork Digital, минаха само две години, тогава цялата й визия изглеждаше футуристично далеч, а днес е на ръка разстояние.


Всъщност 3D принтиране е по-скоро разговорен термин, по-правилно би било да се говори за адитивен печат. За да се принтира един триизмерен твърд обект, 3D принтерът чете каква да бъде формата от цифров носител (модел), преди да започне нанасянето и наслагването на последователни слоеве материал. Ако не можете да си изградите сами модели, има места, откъдето да си ги свалите готови съвсем легално и безплатно (виж карето за подробна информация).

Достъпността на технологията й позволява да навлезе в съвсем неочаквани територии като модата и кулинарията.

"Аз съм едва ли не първата дизайнерка в света, която принтира дрехи. Наистина дори и моите преподаватели в Англия в
London College of Fashion не могат да ми помогнат с трудностите, които срещам. Цялата техника на произвеждане си я приспособих сама", казва Лингшау Лу по време на срещата ни в София. Забелязала е, че 3D принтерите работят с мрежест плат, който се използва за индустрията и тогава й хрумва да пробва дали ще работят и с плетива.



В момента тя прави дрехи, обувки и чанти, които приличат на плетени, но всъщност са принтирани и с модерен, интересен и футуристичен дизайн. "Едно от големите предимства е, че няма остатъци, плат или прежда, останали неоползотворени. От това производство няма отпадъци, което е решение на сериозен проблем в модната индустрия". Нейните дрехи и аксесоари са гастролирали на седмицата на модата в Лондон. Брандът на Лингшау Лу е AddiToy и тя планира да започне и комерсиално производство за продажба, особено след като е успяла да постави и магнит за по-добро затваряне в принтираните от нея чанти. "Следващата седмица имам среща с фирма за производство на обувки, които искат да въведат моята технология."

Илюстрация


Самата Лу е трябвало да инвестира в собствено устройство, защото в началото никой не е искал да рискува – всички се притеснявали, че принтерите ще се развалят, ако сложи плат в тях. А след видимия резултат Лингшау Лу вече има срещи с производители, които ще обмислят вариант за производство на специални модели 3D принтери за модата. Следващото място, на което дизайнерката Лу ще представи колекцията си, е по време на събитие за Wearable Technology във Франция в края на октомври.



"Докато карах колелото си в Холандия, често виждах по тротоарите около кофите за боклук изхвърлени стари столове и фотьойли. Като дизайнер аз проектирам различни продукти и мебели, постоянно експериментирам и така открих биомимикрията", разказва Лилиян ван Дал. Биомимикрията е наука, която се вдъхновява от природата и търси решение за дизайнерски и технологични проблеми в естествените природни процеси. "Докато изработвах стол за една холандска фирма, бях изумена колко много излишен материал остава, затова започнах да търся начин да сведа брака до минимум."

Дизайнерката се вглежда в природата, за да открие материя, която да е едновременно удобна и устойчива – всеки иска да седи на ергономичен стол. Тя се вдъхновява от радиоларията – океански зоопланктон, образуващ минерален скелет с много устойчива форма, повече от триъгълната. Благодарение на 3D принтер успява да произведе такъв стол, който имитира този скелет. Създаден е само от един материал и е изцяло рециклируем.

"Традиционните столове се изработват от различни материали, които се сглобяват заедно, често се използва лепило в големи количества, което не позволява да бъдат рециклирани", обяснява ван Даал. Технологията, която използва холандката, е базирана на лазер, той топи пудра, след което изгражда зададените му форми – в случая имитация на радиолария, накрая пудрата се втвърдява.


Илюстрация



След като създава столовете, с нея се свързват други ентусиасти и самите създатели на биомимикрията от САЩ. "Дайна Баумастър, която използва биомимикрията в дизайна, архитектурата, дори организационния мениджмънт, се свърза с мен. Изключително вдъхновена от столовете, които проектирам." Новата идея на Лилиян ван Даал е свързана с мравките - "те строят нещо като лодка със собствените си тела - заплитайки крачетата си заедно, те образуват сал и така заедно успяват да преплуват река или поточе. Това е невероятен пример, който можем да използваме, за да създадем лодка или някакъв друг плаващ материал".

В нейната работа холандската дизайнерка използва технологията на лазера, която е най-разпространена сред зъботехници и бижутери.

На Additive days наблюдавам как един от американските 3D принтери, Formlabs, изработва пред очите ми изваян пръстен с миниатюрни детайли. "Това е стереолитография – работи с течни фотополимери, които с помощта на UV лазер се втвърдяват. Има различни материали като този, който имитира леярски восък – ползва се за директно отливане от метала", казва Станислав Нанев от фирмата - представител на американските машини.

Ортодонтите изготвят модели на протези и шаблони за операции с тях. Освен че са много точни, могат да се използват и за коронки. Но това са и скъпите принтери (около 6000 щатски долара), които са именно за професионална употреба, а не за хоби. Те все пак са изключително подходящи и за стартиращи компании, които могат да правят бързо евтини прототипи чрез адитивния печат преди да започнат серийна продукция. От архитекти до продуктов дизайн, тук има дори велосипед, електроавтомобил и малък робот.


"На пазара вече има и принтери, които са под 500 долара, човек може да си ги поръча от интернет, пристигат разглобени. Трябва да си ги сглоби сам и ,готово, може да принтира. Но те обикновено са от типа принтери с нишка или PLA – полилактидна киселина, направен от царевица – напълно разградим. Те, разбира се, не постигат такива точности в детайла", пояснява Станислав Нанев. Разбира се, продават се и китайски 3D принтери за 180 долара (Creality Ender 3).

Привлечена от шоколадовите бонбони на съседната маса, разбирам, че в София има и такава услуга – фирми като Easy 3D предлагат да "отпечатат" по желание на клиенти всякакви шоколадови форми. Те се специализират и в изработване на протези за животни - "работим с ветеринарна клиника "Син кръст", отпечатвали сме лапички за котки, в момента изработваме протеза. Материалът е мек и устойчив съответно много подходящ за целта", казва управителят.

Чрез адитивен печат се изработват и протези за хора, не само за животни. В такива се специализира параолимпиецът и лекоатлет Михаил Христов. Той е двукратен световен шампион на скок дължина за хора с увреждания. Когато е на 15 години, Михаил губи ръцете си при инцидент с електрически ток.

През последната година адитивният печат навлиза с пълна сила в медицината и фармацията. Наблюдавам как словенците от института IRNAS изработват ухо, това е само част от работата им по биопринтирани органи със собствена кръвоносна система.

"Ние създаваме тъкани и клетки, които фармацевтите използват, за да тестват и нови лекарства. Това е страхотен напредък, защото използват тези тъкани вместо клинични изследвания върху хора и животни. Бъдещето е тези органи да се имплантират в хора, но имплантирането е само на теория", казва д-р Бощях Вихар. С помощта на тяхната машина Vitaprint може да бъдат отпечатвани цели биоструктури, като най-интересна и трудна е кръвоносната система.

Ученият от Марибор д-р Вихар обясняваше на толкова достъпен език, че и децата на форума бяха запленени от науката. Още повече че имаха шанса с устройства като 3D писалките Myriwell да създават 3D структури лесно и бързо и после да отпечатат на Maketechnics всякакви фигурки, дори Йода и други герои от "Междузвездни войни" с резолюция 1 милиметър.

Илюстрация



Така един ден децата могат да си изберат професия, свързана с най-новите технологии, и да тръгнат по стъпките на българина Боян Михайлов. Той е част от екипа, който създаде съвсем истински стоманен мост с 3D принтер. Съоръжението ще бъде монтирано в квартала "Червените фенери" в Амстердам през 2019 г. "Аз подготвям 3D модели за производството на обектите и участвам в процеса на оформянето им заедно с нашия творчески директор Йорис Лаарман", казва Боян Михайлов. Той работи в холандското студио Joris Laarman Lab. "При проекта ни за стоманения мост за пръв път прекрачихме прага към архитектурен мащаб. При този проект работим в тясна колаборация със стартъпа MX3D."

И печелят награда на Starts Prize – това е призът на Европейската комисия за иновативни технологии. Мостът ще бъде изложен по време на Dutch Design Week в Айндховен (20 - 28 октомври).

Илюстрация



Учените правят експерименти в контролирана среда, но бързо развиващите се технологии и тяхната достъпност поставят етични и правни проблеми. Възможно ли е сам човек да си направи вкъщи оръжие или лекарство. Всъщност да, защото съществуват така наречените биохакери, които поне що се отнася до производството на лекарства в домашни условия, много са напреднали. Често се движат на ръба на закона – групата, наричаща себе си анархистични биохакери на Михаил Лауфер, направи по-рано тази година химичен реактор за произвеждане на лекарства, който може да се принтира от 3D машина. Няма нужда да сте експерт, нужно е само да следвате упътване.

Такива експерименти са крайно опасни, но техниката напредва по-бързо от законодателството. Доц. Стоян Ставру се опитва да очертае по-широката картина по време на лекцията си "Платон в света на 3D чудесата" на форума Additive days, която засяга правните и моралните проблеми при навлизането на 3D технологията в медицината, особено когато говорим за принтирането на човешки органи, а в бъдеще може би и на хора.
Какво е 3D принтиране?

Технологиите за 3D принтиране могат да бъдат разделени в две категории: принтиране на обекти с помощта на режеща глава, която отнема от предварително положен слой от материала, като през цялото време очертава и изрязва напречните сечения на обекта, и използване на печатаща глава, която добавя нов слой материал върху всяко следващо напречно сечение на обекта. Най-широко разпространените технологии за 3D принтиране са SLS (selective laser sintering), или селективно лазерно синтероване, FDM (fused deposition modelling), моделиране чрез отлагане на разтопен материал, и SLA (stereolithography, или стереолитография).
Доц. д-р Стоян Ставру, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Има ли закон против т.нар. биохакерство?

В България липсва специален закон, който да забранява биохакерството. Различните практики, обединени с името биохакерство, са типичен случай, при който социалните приложения на технологиите изпреварват способността на законодателя да даде адекватна регулация. Известна частична регулация може да бъде открита в съществуващите разпоредби за защита на биоразнообразието и за ограничаване на генетичното модифициране, както и в специалните правила за работа с определени биологини материали (например биологични отпадъци).

Kакво е мнението ви за тестване на лекарства върху принтирани органи на 3D принтер?

Мисля, че това е едно от най-малко проблематичните приложения на 3D биопринтирането. Всъщност то се посочва като най-реалистично и постижимото в близко бъдеще, поради което и често се обявява и за основна цел в развитието на 3D биопринтирането.

В какво виждате морална заплаха?

Практическите възражения срещу прилагането на 3D технологиите в медицината са свързани най-вече със страничните ефекти. Когато в толкова сложна система, каквато е човешкото тяло, се имплантират ("инсталират") изкуствено създадени клетки, тъкани или органи, повечето медицински професионалисти са загрижени именно за начина, по който това ще се отрази върху здравето и жизнеспособността на човека. От философска гледна точка основното възражение срещу 3D биопринтирането на човешки органи (засега непостижима задача!) е свързано с опасността от опредметяването на човека и превръщането му в биологична машина, чиито части могат да бъдат подменяни - стига финансовото положение на "притежателя" на тази машина да позволява това. Настъпващото в дългосрочен план обезценяване на човешкото тяло се счита като форма на посегателство и спрямо личността като основен фокус на защита в правото.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Варненско ято Варненско ято

След години в безтегловност културната сцена в града отново намира пътя си

12 окт 2018, 58230 прочитания

За кого не бие звънецът 1 За кого не бие звънецът

Домашното образование продължава да печели привърженици

5 окт 2018, 35460 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Вещи в повече

Няколко проверени идеи за това как да се освободим от непотребните вещи в дома си по човечен и щадящ околната среда начин

Новата карта на България

Предложеното от регионалното министерство ново разделение на страната ще промени разпределенето на европейски средства, а ефектът може да е далеч по-сериозен

Как НБА поиска да е спорт №1

Баскетболната лига е по-динамична отвсякога, навлиза в нови територии, разширява влиянието си в световен мащаб и експериментира с всичко

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Бергман мания 2018

Сто години след рождението му Ингмар Бергман намира ново поколение публика за филмите си

Андалусия: една добра седмица

Жега, история и гамбас в Южна Испания

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Властта опита да тушира протестите; "Антикорупция" притиска шефа на касационния съд

Емисия

DAILY @7PM // 12.11.2018 Прочетете