"Някои хора се оплакват, че един килим се поддържа трудно, но според мен нищо не би могло да замени уюта, който създава", казва Светлана Българанова, която допреди четири години управлява магазин, изцяло посветен на ръчните килими, внесени директно от Иран, Индия, Турция и др.

Случайно се потапя в килимарството, докато живее в Солун преди около двадесет години - по време на изложение за интериор се запознава с германци производители. Те я канят на един от най-големите килимарски форуми в света - в Хановер. Тогава е изцяло запленена от красив персийски килим в лилавата гама, размер три на четири метра - "струваше 400 000 евро и това беше цената за търговци, но съвсем нормално, при положение че се произвежда в продължение на няколко години". Според Светлана не е никак странно, че германски и английски фирми са производители, вносители и прекупвачи – "все пак те са имали колонии на изток и от векове насам са ценители на това изкуство".

Светлана Българанова

Преглед на оригинала

Ръчно изработените килими са делят на няколко вида: гладко тъкани като чипровските, афганистанските, южноафрикански и др., а персийските, индийските и китайските са мъхести, което се получава чрез връзване на влакна към основата.

Преди векове всички килими са били гладко тъкани и впоследствие се развива техниката на връзване на нишка около основата и създаване на мъха. До средата на ХХ век иранските килимари са простирали произведенията си пред дюкяните, целта им е била минаващи да ги утъпкват. Така не се развалят или износват, а точно обратното – влакънцата на мъха се разбиват на тънки нишки и килимът става по-пухкав, по-мек и по-пластичен. Ръчните персийски килими не се късат и не избеляват след подобно третиране. Днес тази обработка се прави на специални установки и докато при старинния начин килимите трябва да лежат на земята до 3 месеца, със съвременната техника резултатът се получава само за един час.

За някои видове килими броят на възлите е важен за качеството, но не за всички. Защото според географския им произход и традиция има различни стандарти. "Не всички килими могат да достигнат един милион възела. Например непалските килими се правят на линии и там така или иначе не се очаква да има толкова възли, колкото в някои индийски. В тях се използва вълната на рядка порода коза. Внасях такива, когато все още имах магазина", обяснява Светлана. Освен вълнени ръчно вързаните килими са още копринени и памучни. Дори персийските килими много варират според броя възли - структурата им е разнообразна и специфична за всеки регион или център на производство.

"Влюбих се в килимарството и отидох да видя как се тъче в Индия, Непал, Иран. Изработването е като красива постановка – дори самото багрене на вълната е радост за очите. В едни огромни казани в Индия и до ден днешен се смесват цветовете, както са го правили векове наред", разказва Светлана Българанова. Шарките се рисуват върху мащабна хартия - "нужна е огромна фантазия не само за да се създадат всички птици и цветя, но и да се подберат подходящите цветове, които да се съчетават приятно". Орнаментите, но и шарките зависят много и от района на изработка. Например в персийските килими един от често срещаните орнаменти е "хератѝ" – на името на град Херат - състои се от розета, включена в ромб с палмети по ъглите му. Около тази фигура се нареждат четири "рибки". Други популярни орнаменти са: "минаханѝ" – двойна система решетки от виещите се клонки с розети на свръзките, "двупосочен трилистник" – двойна система от свързани стилизирани трилистници, използва се обикновено за бордюри, "s-клонки" – композиция от една, две или три системи от малки клонки с формата на S, чийто край завършва с растителен мотив и др. Известни килимарски центрове в Иран, на които се приписват и определени характерни шарки, са Исфахан, Тебриз, Машхад и други.

Процесът на изработване на един килим е дълъг, после следва подстригване на ръка, изпиране. Когато се връзва голям килим, по него работят няколко души. Разболее ли се някой от работниците, той не можа да бъде сменен, защото всеки връзва възлите по определен начин.

Азиатските цветове някога са били смятани за твърде ярки за европейския вкус и това е причината да има създадена цяла технология на избледняване на багрилата – така наречените зиглер килими. Швейцарската компания "Зиглер" дава името на този вид, определяни днес като символ на класика.

В своя опит като търговец, Светлана Българанова е забелязала, че освен зиглер килимите много добре се продават и екземпляри тип "европейска класика".

"По ирония на съдбата тази "европейска класика" се произвежда от германски фирми във Виетнам с персийски възел от новозеландска вълна, но с много високо качество", обяснява Светлана. След тях се връща с пълна сила модата на персийските и ориенталските килими. "Има и ръчна изработка модерни килими, които се произвеждат в Иран, Индия, Непал и Китай, но качеството се контролира от немски компании."

Светлана се оттегля от търговията с килими преди около четири години. "В този период в България имаше спад в търсенето на висококачествени стоки като ръчно тъканите килими, които макар и скъпи издържат дълго. По това време хората търсеха повече евтиното и нeтрайното." Магазина си срещу Южния парк тя превръща в пекарна и сладкарница, а ценните постелки опакова и държи на склад. От време на време все още продава от тях на интериорни дизайнери или нейни стари клиенти. "Искам един ден отново да отворя магазин за килими, страстта ми към това изкуство не е стихнала."

В България може трудно да се продават персийски килими, но български ръчно тъкани килими купува кралската фамилия във Великобритания. Част от лятната резиденция Osborne House на кралица Виктория дълго време била затворена за посетители, защото в главната зала липсвал килим. Намират как е изглеждал оригинала от 1847 г., изобразен на картина. И след като производители в Индия и Китай отказват да направят реплика, защото смятат, че е твърде сложно, българските тъкачки се заемат. Така в момента в замъка е положен гладкият килим, изтъкан във Велинградско, село Костандово – с площ 100 кв.м. Успехът е на вече приватизираното държавно предприятие "Хемус" и неговия собственик Нино Парпулов. Той притежава и един от най-големите станове в Европа, който позволява да бъдат тъкани килими с площ 140 кв.м.

През 1995 г. англичанинът Дейвид Бамфорд открива предприятието на Парпулов и двамата са съдружници вече над 20 години. Оттогава на българските станове в Костандово са изработени килими за британското кралско семейство, Британската национална организация за запазване на културното наследство, кабинетът на бившия британски министър-председател Тони Блеър, замъкът Аник, в който беше заснета част от филма "Хари Потър", Джейн Чърчил (внучка на Уинстън Чърчил), историческата резиденция Девентър в Холандия и др.

"В момента имаме 35 тъкачки и постоянно изпълняваме сложни поръчки за персийски килими за цяла Европа. Тъкмо завършихме поръчка за Женева - гладък килим с многоъгълна форма", казва Нино Парпулов. Мотото му е "снимка килим не продава" и въпреки че можете да си изберете ръчно изработен килим от сайта им www.hemus-bg.com, Парпулов кани всички на място в Костандово, за да видят как се тъче килимът, който биха си поръчали.

Велика Стоева от фамилията на потомствени килимари Чушкареви

Автор: Цветелина Белутова

Преглед на оригинала

Чипровските килими

Традиционно България е известна по света с чипровските килими още от времето на пътеписите на историка Феликс Каниц, пътувал из България през 1858 – 1865 г. Той пише, че немски и австрийски фирми са били толкова възхитени от шарките на килимите от Чипровци, показани на световни изложения, че веднага са започнали да ги копират. Тогава явно е било трудно да има защита на права и патенти, но от 2014 г. чипровските килими вече са под защита на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.

Велика Стоева от фамилията Чушкареви е една от приблизително петнайсетте жени в Чипровци, които днес се занимават активно с тъкане, тя има собствен магазин в София и преподава тъкани на деца и възрастни. "С това се занимавам от двадесет години, веднага след като завърших икономика и се пробвах да работя за чужди хора, но осъзнах, че искам да работя само за себе си и понеже съм израснала с килимарството и това съм правила от дете - и майка ми и бабите ми са тъкали, това беше най-логичният бизнес, който да започна", спомня си Велика. След като градът е изцяло опожарен след Чипровското въстание през 1688 г. и жителите му са прокудени към други градове, килимарството става тяхно основно препитания. Връщайки се в Чипровци след време, донасят и занаята. Според Велика няма къща в родния й град, в която да няма стан. Тя държи да подчертае, че гладките чипровски килими нямат нищо общо с черги, чергите се правят на хоризонтален стан и техниката е друга, докато килимите са на вертикален стан. При чергите преждата се набива бързо върху всички нишки, използват се педали, докато на стана за килим всеки възел се хваща самостоятелно. Затова и чергите са с по-еднообразни шарки.

Автор: Цветелина Белутова

Преглед на оригинала

В професионалните среди се използват английските термини, като kilim е гладък килим, rug e черга, а carpet са мъхестите като персийските.

Чипровската школа се отличава предимно с орнаментиката, всички фигури са на основата на триъгълник: често се среща канатицата, за която се смята, че пази дома. "Не обичам да говоря за символика, защото спекулациите обикновено са емоционални, а не са базирани на доказателства."

"Още през 60-те години на ХХ век повечето килимарки са започнали да работят в мината и не е предимно бабите са тъкали. Затова не харесвам драматизирането как занаятът се губи и сега няма млади хора, които да тъкат", казва Велика. Днес търсенето на ръчни изделия се възражда и тя самата е пример как младите могат да се занимават с това, а от десетте жени, които работят за нея, най-младата е на 30 години. Един човек може да изтъче един квадратен метър, най-много два за един месец – бавна и трудоемка работа, която изисква много голяма концентрация. Средната цена на един квадратен метър е 500 лв. "Но резултатът си заслужава – чипровският килим може да бъде ползван над сто години. На едно международно изложение извадих килима от вкъщи, тъкан от моята баба и постоянно използван в течение на 30 години, изпрах го и го занесох там. Всички мислеха, че е нов килим." Килимите на компанията на Велика Стоева - "Чушкарчето", се продават в Чехия, в САЩ, в момента довършва голям килим за Германия, нейни клиенти са и повечето посолства в България, както и БНБ, президентството и др.

Тъкането на килими като антистрес терапия

Автор: Цветелина Белутова

Преглед на оригинала

Докато няма клиенти в магазина, Велика Стоева тъче непрестанно или реставрира стари килими. Освен нейния стан забелязвам няколко по-малки. "Тук се учи едно момче на 11 години, което от училище се е запалило по изработката на килими и родителите му го водят на уроци при мен." Тя споделя, че всякакви хора идват да се упражняват във връзване на килимарски възли – програмисти, счетоводители, всякакви професии – "за тях тази ръчна работа е като антистрес терапия". А през уикендите води занимания за малки деца, които много се забавляват, ако успеят да изтъкат сами нещо на стана. Нейните собствени две деца могат да тъкат, но, разбира се, го правят само за удоволствие и като хоби.