Новата видео реколта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новата видео реколта

Кадър от "Скоростна кутия" на Жлъч/Григовор/Гена, режисьор: Филип Морозов

Новата видео реколта

Българските клипове на 2018 г., които показаха ново ниво на естетика

Светослав Тодоров
8479 прочитания

Кадър от "Скоростна кутия" на Жлъч/Григовор/Гена, режисьор: Филип Морозов


Възможно е да сте го усетили – все по-често качеството на българските музикални клипове се доближава до това, което сме свикнали да виждаме от водещите световни имена в поп, рок и хип-хоп жанровете.

Лошите примери продължават да са много, но все по-ясно се оформя сцена от режисьори, които искат да наложат по-високо изискване към формата. Общото в работата им е режисирането в няколко области, бягането от клишетата, изчистената естетика, вглеждане в добрите западни образци и желанието видеото да не е задължително за бърза и лесна консумация.

(Фотографът Тихомир Рачев дебютира като режисьор в последното видео на Деси Андонова, позната от Phuture Shock и Sentimental Swingers)

Технология на доброто (видео)

"Не мисля, че има универсална рецепта какво прави едно музикално видео добро, а и все пак в началото е много добрата музика, даваща възможност за създаването на завладяващи образи", казва режисьорът Георги Манов от Clamer Studio.

През годините е работил с Jeremy?, Bears and Hunter, Рут Колева. Във визитката му има и доста по-комерсиални проекти като вайръл видеото към "Суперпалав" на Папи Ханс, измисления образ на писателя и творчески директор в рекламата Константин Трендафилов. Сред последните работи на Манов е Aristocrat на Les Animaux Sauvages, актуалният проект на Насо Русков и Иво Стоядинов от Babyface Clan. 2019 г. ще започне за екипа му с нови клипове за Tube Hedzzz и Рут Колева.

"Колкото по-алтернативен и неконвенционален е сценарият, толкова по-големи са шансовете да се създаде яко видео. За измислянето на интересен кинематографски подход също допринася, и то съвсем не на последно място, вкусът - може с минимум средства, но с добра естетика да се постигнат изключителни визуални резултати." Сред добрите примери за него в световен план са Ромен Гаврас, обещаващ режисьор и син на на френската кинолегенда Коста Гаврас, колективът CANADA, Хиро Мурай, известен с работата си по сериала Atlanta и едно от най-коментираните видеа тази година – This is America на Childish Gambino.

"Референциите към чуждата работа са непрекъснат спътник в обсъждането и създаването на музикални видеа. Това включва не са само видео, но и снимки, произведения на изкуството, текстове - всичко, от което можеш да се вдъхновиш. Тук не става въпрос за копи-пейст, а за един изцяло творчески акт, в който различни артисти обменят идеи било за стил, светлина, цветове монтаж и др."

За Мартин Илиев, режисьор на набиращото популярност видео на Dead Man's Hat към песента All I Have, на първо място е предаването на емоцията. "Ако едно видео не ме хване, не ме провокира, не предизвика някаква емоция, значи нещо не е както трябва. Това до голяма степен е свързано и с музиката. Тя е първоизточникът на тази провокация", казва Мартин, работил през годините и с "Остава", автор е и на късометражни филми.

"На второ място е това да има идея - за мен музикалните видеа са начин да разкажеш една миниистория. На трето място е техническото ниво. В последните години стана доста по-лесно да намериш качествена техника - камери, обективи, всичко. Но ако предните две точки са изпълнени, става по-лесно да намериш хора, които да повярват и да помогнат за реализацията му. Техническото ниво е много важно, защото зрителите вече имат изграден вкус и очаквания и когато им се покаже нещо, което драстично се разминава с това, просто стоят настрана, не се ангажират и подминават."

Форматът е и творческо предизвикателство. "Това, което най-много ми допада в света на музикалните клипове, е тоталната липса на правила и "изисквания", казва младият режисьор Филип Морозов, който тази година засне клиповете към I'm Ready To Die на Expectations, една от водещите български хардкор групи, и "Скоростна кутия" на Жлъч / Григовор / Гена от най-коментирания хип-хоп албум на 2018 г. - "Прилив". За него видеото трябва автентично да кореспондира на музиката.

"Нямам предвид обезателно да олицетворява значението или тематиката на песента, а по-скоро да предава духа и атмосферата ѝ. В повечето случаи атмосферата е по-важна от значението. Ако двете се съчетаят – страхотно. Също така смятам, че е добре визуалната част да е сравнително дискретна спрямо музиката."

Според него е опасно визията да привлича повече внимание от самата песен. "Хубаво е да я подсилва, да бъде едно цяло с нея, но не и да я засенчва – границата е тънка. Тъй като в повечето случаи клиповете са приети просто като visuals, е полезно да има и няколко наистина силни, запомнящи се картини. Дори и картинката да не е красива, винаги е по-добре да има по някой странен визуален шамар. Шамарът идва най-вече от съдържанието, разбира се, но и от хитро осветление, движение и – много важно - усещане за ритъм."

Видеото като реклама

Според Кеворк Асланян, автор на късометражни филми, монтажист на филми като "Дзифт" и последно режисьор клипа към Viper на The Black Swells с участието на Явор Бахаров, видеото трябва да се разглежда най-вече като възможност за разширяване на публиката.

"Това е бизнес и на него трябва да се гледа, като на бизнес. Няма значение жанра. Има значение отдадеността." Но без това да е за сметка на качеството. "Ако парчето не струва, все тая. Каквото и да снима човек, ще е безсмислено. Работата на режисьора е подчинена на музиката. Тя е неговият сценарий. Чертеж, схема, отговор на всички въпроси, които нямат отговори."

Въпреки че Мартин Илиев е критичен към пренасищането, което социалните мрежи създават, засега те са непреодолим фактор. "Инвестирането в промоция и онлайн реклама е нещо много важно. Във времето, в което живеем, всичко се случва в социалните мрежи, това е начинът да стигаш до хората. Другото е, когато си успял да направиш нещо наистина добро и то просто успее да стане вайръл."

Нещо подобно постигна един от популярните и неконвенционални хип-хоп изпълнители в момента - Стругаре, чиято музика се разпространява изцяло на базата на видеата към нея и реакциите в социалните мрежи. Режисьор на последното му видео е Васил Витанов.

Таван на популярност

Дори и музиката на определен изпълнител или група да изглежда широко коментирана, а концертите пълни, рядко едно видео надминава няколко хиляди гледания, още по-рядко няколко десетки. Пречи ли качеството да се постигне по-масов успех?

Георги Манов е с реалистична, трезва и може би леко песимистична оценка колко широка може да е публиката на имената, с които работи, дори и те да са сред по-известните на българската сцена.

"По моя преценка работим за около 5000 човека на този пазар, които реално могат да оценят продукта. Повечето се познаваме, надявам се да бъркам и да са повече. Освен комерсиалната страна на тези проекти има и една чисто творческа, от която самите автори имат нужда. Тя не е обвързана толкова с външната оценка, а е възможността да изразиш свободно идеите си."

За Мартин Илиев духът на времето също предпоставя по-трудното намиране на съдържание. "Може би пренасищането, огромната информация, което е навсякъде около нас. От една страна, това разнообразие е хубаво, защото ни дава свобода и избор, но от друга, задръства съзнанието ни и сякаш търпението ни да търсим и намираме по-различни неща, извън мейнстрийма става по-трудно."

Според Филип Морозов определящо значение има не качеството, а размерът на публиката около артистите.

"До голяма степен гледаемостта е пропорционална на слушаемостта на музиката. С известни отклонения, клиповете на популярни артисти винаги се гледат много, независимо дали са добри или лоши. Когато публиката е толкова широка, има хора, които се интересуват от видеото, както и такива, които въобще не му обръщат внимание. Много клипове се пускат само за да се слуша песента – на работното място, на партита, и т.н. – дори и никой да не ги гледа. Нямам предвид, че клиповете на алтернативните, независими музиканти обезателно са по-качествени или достойни за гледане, но по-голяма част от феновете е склонна да ги гледа съсредоточено от начало до край, ако не и повторно. За съжаление публиката може да е по-заинтересована и вярна, но това не я прави по-голяма – броят гледания е съвсем обясним. Този случай обаче е и по-оптимистичен и води до извънредни случаи - с изключителен клип алтернативен артист може да привлече универсално внимание от широка публика." Той дава за пример Territory на френското дуо The Blaze и едно от поп явленията на годината – испанската певица Rosalia.

Тенденции

Ако сте забелязали, че в ерата на YouTube музикалните видеа често стават все по-дълги и на моменти доближаващи се до късометражни филми, то впечатлението ви е правилно.

"Все по-популярно е да се правят амбициозни късометражни филми към даден сингъл или пък да се комбинират няколко песни в дълъг, наративен клип. Концепцията е привлекателна. Понякога и резултатът е много ефектен, но смятам, че нерядко изскача нежеланото усещане за режисьорска показност."

Тенденцията все още не е особено разработена в България, но е нещо, което може да очакваме да виждаме по-често, и тук. Мартин Илиев казва, че за него винаги е било важно не просто да заснеме "нещо красиво", а видео, което да има стойност, история и смисъл. "За мен добрият клип е точно това - да те потопи в някаква история, която би била възможна само и единствено благодарение на музиката, на провокацията от нея, на текста, на смисъла, който стои зад него."

Възможно е да сте го усетили – все по-често качеството на българските музикални клипове се доближава до това, което сме свикнали да виждаме от водещите световни имена в поп, рок и хип-хоп жанровете.

Лошите примери продължават да са много, но все по-ясно се оформя сцена от режисьори, които искат да наложат по-високо изискване към формата. Общото в работата им е режисирането в няколко области, бягането от клишетата, изчистената естетика, вглеждане в добрите западни образци и желанието видеото да не е задължително за бърза и лесна консумация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    sparti avatar :-|
    sparti

    Изгледах ги всичките и веднага прави впечатление че когато има много показване на изпълнителя в близък план, клипът винаги губи от стойността си. И съответно, когато режисьорът се откаже от този похват, винаги печели. В тази връзка "Космос" ми изглежда с доста слабо видео. А вижте коментарите в ютуб под последния клип (Скоростна кутия) - практически всички, които коментират видеото, хвалят втората, "филмовата" част.

  • 2
    unika avatar :-|
    unika

    Много благодаря, че поне ме насочихте къде да гледам, защото аз ги търся тези качествени клипове, търся ги, а все попадам на една и съща помия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.