Технология на доброто (видео)

"Не мисля, че има универсална рецепта какво прави едно музикално видео добро, а и все пак в началото е много добрата музика, даваща възможност за създаването на завладяващи образи", казва режисьорът Георги Манов от Clamer Studio.

През годините е работил с Jeremy?, Bears and Hunter, Рут Колева. Във визитката му има и доста по-комерсиални проекти като вайръл видеото към "Суперпалав" на Папи Ханс, измисления образ на писателя и творчески директор в рекламата Константин Трендафилов. Сред последните работи на Манов е Aristocrat на Les Animaux Sauvages, актуалният проект на Насо Русков и Иво Стоядинов от Babyface Clan. 2019 г. ще започне за екипа му с нови клипове за Tube Hedzzz и Рут Колева.

"Колкото по-алтернативен и неконвенционален е сценарият, толкова по-големи са шансовете да се създаде яко видео. За измислянето на интересен кинематографски подход също допринася, и то съвсем не на последно място, вкусът - може с минимум средства, но с добра естетика да се постигнат изключителни визуални резултати." Сред добрите примери за него в световен план са Ромен Гаврас, обещаващ режисьор и син на на френската кинолегенда Коста Гаврас, колективът CANADA, Хиро Мурай, известен с работата си по сериала Atlanta и едно от най-коментираните видеа тази година – This is America на Childish Gambino.

"Референциите към чуждата работа са непрекъснат спътник в обсъждането и създаването на музикални видеа. Това включва не са само видео, но и снимки, произведения на изкуството, текстове - всичко, от което можеш да се вдъхновиш. Тук не става въпрос за копи-пейст, а за един изцяло творчески акт, в който различни артисти обменят идеи било за стил, светлина, цветове монтаж и др."

За Мартин Илиев, режисьор на набиращото популярност видео на Dead Man's Hat към песента All I Have, на първо място е предаването на емоцията. "Ако едно видео не ме хване, не ме провокира, не предизвика някаква емоция, значи нещо не е както трябва. Това до голяма степен е свързано и с музиката. Тя е първоизточникът на тази провокация", казва Мартин, работил през годините и с "Остава", автор е и на късометражни филми.

"На второ място е това да има идея - за мен музикалните видеа са начин да разкажеш една миниистория. На трето място е техническото ниво. В последните години стана доста по-лесно да намериш качествена техника - камери, обективи, всичко. Но ако предните две точки са изпълнени, става по-лесно да намериш хора, които да повярват и да помогнат за реализацията му. Техническото ниво е много важно, защото зрителите вече имат изграден вкус и очаквания и когато им се покаже нещо, което драстично се разминава с това, просто стоят настрана, не се ангажират и подминават."

Кадър от All I Have на Dead Man's Hat, режисьор: Мартин Илиев, с участието на актрисата Елена Телбис

Преглед на оригинала

Форматът е и творческо предизвикателство. "Това, което най-много ми допада в света на музикалните клипове, е тоталната липса на правила и "изисквания", казва младият режисьор Филип Морозов, който тази година засне клиповете към I'm Ready To Die на Expectations, една от водещите български хардкор групи, и "Скоростна кутия" на Жлъч / Григовор / Гена от най-коментирания хип-хоп албум на 2018 г. - "Прилив". За него видеото трябва автентично да кореспондира на музиката.

"Нямам предвид обезателно да олицетворява значението или тематиката на песента, а по-скоро да предава духа и атмосферата ѝ. В повечето случаи атмосферата е по-важна от значението. Ако двете се съчетаят – страхотно. Също така смятам, че е добре визуалната част да е сравнително дискретна спрямо музиката."

Според него е опасно визията да привлича повече внимание от самата песен. "Хубаво е да я подсилва, да бъде едно цяло с нея, но не и да я засенчва – границата е тънка. Тъй като в повечето случаи клиповете са приети просто като visuals, е полезно да има и няколко наистина силни, запомнящи се картини. Дори и картинката да не е красива, винаги е по-добре да има по някой странен визуален шамар. Шамарът идва най-вече от съдържанието, разбира се, но и от хитро осветление, движение и – много важно - усещане за ритъм."

Видеото като реклама

Според Кеворк Асланян, автор на късометражни филми, монтажист на филми като "Дзифт" и последно режисьор клипа към Viper на The Black Swells с участието на Явор Бахаров, видеото трябва да се разглежда най-вече като възможност за разширяване на публиката.

"Това е бизнес и на него трябва да се гледа, като на бизнес. Няма значение жанра. Има значение отдадеността." Но без това да е за сметка на качеството. "Ако парчето не струва, все тая. Каквото и да снима човек, ще е безсмислено. Работата на режисьора е подчинена на музиката. Тя е неговият сценарий. Чертеж, схема, отговор на всички въпроси, които нямат отговори."

Въпреки че Мартин Илиев е критичен към пренасищането, което социалните мрежи създават, засега те са непреодолим фактор. "Инвестирането в промоция и онлайн реклама е нещо много важно. Във времето, в което живеем, всичко се случва в социалните мрежи, това е начинът да стигаш до хората. Другото е, когато си успял да направиш нещо наистина добро и то просто успее да стане вайръл."

Нещо подобно постигна един от популярните и неконвенционални хип-хоп изпълнители в момента - Стругаре, чиято музика се разпространява изцяло на базата на видеата към нея и реакциите в социалните мрежи. Режисьор на последното му видео е Васил Витанов.

Таван на популярност

Дори и музиката на определен изпълнител или група да изглежда широко коментирана, а концертите пълни, рядко едно видео надминава няколко хиляди гледания, още по-рядко няколко десетки. Пречи ли качеството да се постигне по-масов успех?

Георги Манов е с реалистична, трезва и може би леко песимистична оценка колко широка може да е публиката на имената, с които работи, дори и те да са сред по-известните на българската сцена.

"По моя преценка работим за около 5000 човека на този пазар, които реално могат да оценят продукта. Повечето се познаваме, надявам се да бъркам и да са повече. Освен комерсиалната страна на тези проекти има и една чисто творческа, от която самите автори имат нужда. Тя не е обвързана толкова с външната оценка, а е възможността да изразиш свободно идеите си."

За Мартин Илиев духът на времето също предпоставя по-трудното намиране на съдържание. "Може би пренасищането, огромната информация, което е навсякъде около нас. От една страна, това разнообразие е хубаво, защото ни дава свобода и избор, но от друга, задръства съзнанието ни и сякаш търпението ни да търсим и намираме по-различни неща, извън мейнстрийма става по-трудно."

Според Филип Морозов определящо значение има не качеството, а размерът на публиката около артистите.

"До голяма степен гледаемостта е пропорционална на слушаемостта на музиката. С известни отклонения, клиповете на популярни артисти винаги се гледат много, независимо дали са добри или лоши. Когато публиката е толкова широка, има хора, които се интересуват от видеото, както и такива, които въобще не му обръщат внимание. Много клипове се пускат само за да се слуша песента – на работното място, на партита, и т.н. – дори и никой да не ги гледа. Нямам предвид, че клиповете на алтернативните, независими музиканти обезателно са по-качествени или достойни за гледане, но по-голяма част от феновете е склонна да ги гледа съсредоточено от начало до край, ако не и повторно. За съжаление публиката може да е по-заинтересована и вярна, но това не я прави по-голяма – броят гледания е съвсем обясним. Този случай обаче е и по-оптимистичен и води до извънредни случаи - с изключителен клип алтернативен артист може да привлече универсално внимание от широка публика." Той дава за пример Territory на френското дуо The Blaze и едно от поп явленията на годината – испанската певица Rosalia.

Тенденции

Ако сте забелязали, че в ерата на YouTube музикалните видеа често стават все по-дълги и на моменти доближаващи се до късометражни филми, то впечатлението ви е правилно.

"Все по-популярно е да се правят амбициозни късометражни филми към даден сингъл или пък да се комбинират няколко песни в дълъг, наративен клип. Концепцията е привлекателна. Понякога и резултатът е много ефектен, но смятам, че нерядко изскача нежеланото усещане за режисьорска показност."

Тенденцията все още не е особено разработена в България, но е нещо, което може да очакваме да виждаме по-често, и тук. Мартин Илиев казва, че за него винаги е било важно не просто да заснеме "нещо красиво", а видео, което да има стойност, история и смисъл. "За мен добрият клип е точно това - да те потопи в някаква история, която би била възможна само и единствено благодарение на музиката, на провокацията от нея, на текста, на смисъла, който стои зад него."