Дивото зове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дивото зове

Владо Донков

Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

7547 прочитания

Владо Донков


- Как беше в работата днес?

- Обичайното. Таблици, мейли, пак съм схваната... При теб?

- О, доста напрегнато. Наблизо имаше мъжка мечка. Видяхме й следите, пресни!

Такъв разговор имах неотдавна с един от фотографите в тази статия. Докато човек седи с часове пред компютъра, притиснат от крайни срокове, изнервен от задръствания, с дробове, пълни със смог, е много трудно да си представи, че съществува и друго работно ежедневие. Че някой започва деня си, събуждайки се на планински връх, друг не излиза за работа без спрей за защита от мечки, а трети бяга не след автобуса, а от семейство лосове. Колкото и вълнуващо да звучи обаче, тази професионална рутина означава тежък физически труд, занаятчийски умения, самообладание и самоинициатива, а понякога и атлетични постижения. За да научим повече за екзотичната професия, наречена outdoor фотограф, изчакаме трима нейни представители в България - Владо Донков, Георги Даскалов и Мая Къркаличева - да слязат поне за малко в града.

Владо Донков, 32 г.

Занимава се с фотография от: 18 години

С outdoor фотография: от 13 години Любими теми: експедиции и природа, полярни региони, високи планини, океани и морета Спортове и занимания, свързани с работата: планинско бягане и преходи, скално катерене, каяк, ветроходство, кондиционни фитнес тренировки
Общо тегло на техниката, която носи със себе си: до 6-7 кг Друга екипировка, свързана с работата: дрехи за съответната среда – костюм за плаване в студени води или яке и спален чувал за -40°C, бензинов котлон, шейна за носене на багажа, въже и карабинери Клиенти: National Geographic USA, Hasselblad, сп. Outdoor Photography, Кралското географско дружество в Лондон, посолството на Норвегия

www.vladdonkov.com

Владо Донков
Преглед на оригинала

Владо, както често се случва с хората с неговата професия, първо започва да се занимава със студийна фотография и едва след това се запалва, или както казва той, "избухва", по снимането на пейзажи и приключения. Една от причините да започне работа като моден фотограф едва 15-годишен е неговата дислексия, която го отдалечава от традиционната образователна система. По-късно, когато е на 19 и прекарва свободното си време в планината, установява, че е започнал да вижда кадри пред себе си на открито, извън студиото. "По онова време все още изглеждаше немислимо човек от България да се занимава с outdoor фотография. Колегите ми ме гледаха като нередовен и ми обясняваха, че това се случва само на някакви хора в Америка", разказва Владо. Въпреки това той бързо се убеждава, че това е неговата професия, захваща се да учи чужди езици и прекарва следващите няколко години, работейки и преподавайки фотография в общо четири държави. Негови клиенти стават утвърдени издания в Щатите, Великобритания, Малта и др. Снима най-често отвъд Полярния кръг, на ветроходни яхти, около осемхилядници, носейки тежка раница или теглейки шейна с техника и провизии в продължение на стотици километри. Случва се да чака сам със седмици на дадено място, за да улови един-единствен кадър на Северното сияние, да бяга от ядосано семейство лосове или пък да обикаля океана южно от Шри Ланка в търсене на редки китове.

Процесът на снимане при него най-често започва с мечтата за дадено място, след това има период на проучване, който може да отнеме между няколко седмици до година: "През това време обръщам интернет наопаки, свързвам се с различни хора с опит в дадения район, търся снимки и карти от там, ако е нужно, уча как да ползвам нова екипировка и т.н." Подготовката често включва и тренировки – физически и психически. Често се налага и събиране пари или търсене на спонсори, но се случва и да предлага готови идеи на клиенти, с които вече е работил. Когато най-накрая стигне до мястото за снимки, може да има нужда от период за аклиматизация и предварително обхождане. Едва тогава преминава към процеса на снимане, за който също е нужно много търпение: "Някои кадри мисля и визуализирам с дни и седмици, преди да се случат, а други са съвсем интуитивни и се старая да уловя момента."

Условията, в които Владо снима най-често, може да се опишат с една дума – студени. "По някаква все още не съвсем разбрана и от мен причина снимам най-добре на студено и може би съвсем логично работя предимно зад Полярния кръг. Теорията ми е, че мисля много активно и просто ми трябва добро охлаждане." Снимал е на места от Огнена Земя, Хималаите и Гренландия, до различни райони на Арктика, където има над 20 полярни експедиции. "Случвало ми се е в рамките на 24 часа вечерта да паля лагерен огън с екипажа си под Северното сияние насред Арктика, на сутринта семейство косатки да скачат край лодката и следобед да акостираме в пристанище на края на света и там местните да ни носят чорисо на борда. Има не един и два такива дни, в които имам нужда да се ощипя и да си припомня, че това наистина е работата ми."

От девети клас насам реално Владо не е сменял професията си, през цялото време е бил фотограф. Въпреки това работата му се променя непрекъснато. "Ако трябва да обясня как се издържам, ще трябва да напиша книга, но докато излезе, сигурно няма да е актуална. Работата постоянно променя облика си и това ми харесва, не ми позволява да се отпускам и успивам." За да не губи форма, преди шест години той основава фирма за водене на фотографски експедиции в Арктика и други отдалечени райони на света, води и обучава малки групи любители и професионалисти, често с помощта на яхти, каяци или местни носачи. Друга любима част от работата му, особено откакто се е завърнал в България, е воденето на дълги фотографски курсове в София. Причината е, че чрез тях вижда най-голяма промяна в животите на хората. Връщайки се в България, Владо забелязва много промени, като една от тях е, че вече не го смятат за "нередовен". Оказва се, че са се появили и негови колеги. "Днес в България има поне няколко души, за които това е основно занимание. Никой от нас не е милионер, но живеем нормално и си обичаме работата. Като се замисля, сме доста повече от професионалните космонавти в България, а като започвах, бяхме по-малко."

"На сляпо" Не знам дали е добре най-знаковата ти снимка да е направена чак толкова на късмет, но с моята историята е точно такава. Със Сашо Илиев бяхме прекарали цяла вечер в опити за такъв кадър, но без задоволителен резултат. Към един през нощта решихме да се прибираме, но по пътя решихме да направим още един опит. Успяхме – отвтория път, тотално на сляпо. На засилката осветлението на каската му изгасна и никой невиждаше нищо. По звука от ските му се ориентирах, че все пак ще се опита да направи завоя и натиснах спусъка, разчитайки единствено на усет и слух. Кадърът и до днес краси профила на Боровец в SnowForecast. / georgidaskalov.com
Автор: Георги Даскалов
Преглед на оригинала

Георги Даскалов, 36 г.

Занимава се с фотография от: 15 години

С outdoor фотография: 15 години Любими теми: приключенските и екшън спортове като начин на живот
Спортове и занимания, свързани с работата: планинско колоездене, сноуборд, планински преходи и др. Общо тегло на техниката, която носи със себе си: от 6-7 до 12-13 кг Друга екипировка, свързана с работата: всичко, свързано с придвижване и оцеляване в планината и транспорта от и до нея – проходим автомобил, провизии, средства за комуникация, адекватни спрямо условията дрехи и пълното оборудване за съответния спорт
Основни клиенти: дългогодишно сътрудничество с планинския курорт Боровец; голяма част от компаниите в българския велосипеден бранш и пр. Клиенти в чужбина: Adler в Германия, австрийските Vello, базираните в САЩ ES Performance

www.georgidaskalov.com

При Георги нещата започват малко по-различно – не с фотоапарата, а с колелото: "Преди 15 години планинското колоездене у нас тепърва набираше популярност и около мен малко хора знаеха за какво става въпрос. Винаги съм имал някакъв особен, чисто технически интерес към фотографията, но колелата ми дадоха повод да се захвана сериозно и да го доразвия – исках да покажа на хората какво всъщност представлява това занимание и колко е яко да карат колело в планината." Петнайсет години по-късно Георги продължава да снима в планината, но работата му е станала изключително разнообразна и включва зимни спортове, пейзажи, приключения, продуктова фотография, спортни предизвикателства, случва се да се озове и в студио, но най-често може да го видите зад някое дърво, заел позиция с фотоапарата, за да улови близко прелитащ колоездач, скиор или бордист. Казва, че се опитва с работата си да разчупва клишетата за тръпката и адреналина: "За мен приключенските спортове означават много повече. Човек не е създаден да преодолява наглед невъзможен планински терен със ски, бордове, колела, да лети заедно с птиците и да плува с рибите. Телата ни са слаби, бавни и крехки, но компенсирайки с воля и изобретателност, все по-голяма част от невъзможното става възможно. Намесваме се в собствената си еволюция и си измисляме техники и играчки, които ни дават не просто нови способности, но и най-чист вид свобода."

За да показва тази свобода чрез снимките си, той трябва и да умее да я практикува. И тук изкуството започва да преминава във... фитнес. "При мен снимането е свързано с много носене на багаж и ходене нагоре-надолу по неприятно стръмни баири във всякакви метеорологични условия. Вятър, студ, сняг, дъжд, кал, жега, прахоляк – камерата и обективите ми започват да плачат, като се заговори за условията на работа." Така, за да успее да направи желания кадър, трябва да може да стигне до подходящата локация, която често е в сърцето на планината. Като тук уловката е, че освен колелото или сноуборда с него е и тежката фотораница. За да разкаже чрез снимки, а понякога и чрез текст за дадено приключение, трябва и самият той да е участвал дейно в него. За да заснеме колоездача по стръмната пътека, трябва да може след това и той да се спусне оттам. По този начин фотографията се преплита с приключението и нито едно от двете не може без другото.

Освен фитнес за Георги фотографията е още куп неща – изкуство, занаят, бизнес в сферата на услугите, но и изразно средство и поглед към света. "За мен тя е като езика, който хем ти помага да разбереш другите и света, хем те теб. С думите можеш да напишеш стихотворение или псувня, да попиташ или да дадеш отговор, да изразиш чувства. Със снимането е същото." Казва, че се случва outdoor фотографията да е и това, което си мислят много хора – натискане на едно копче. В останалите 99.9% от случаите обаче е странна професия, която изисква сериозна и непрекъсната подготовка в какви ли не области. "Има тичане за ремонти на фототехниката и спортния инвентар, срещи, мейли, уговорки, проучване на карти, лягане и ставане с прогнози за времето, дълги часове шофиране и накрая още по-дълги часове на компютър, за да се появят готовите снимки." С толкова комплексна работа в планината казва, че е трудно да се определи какъв е обхватът на типичния му работен ден. Често той включва ставане преди изгрева и замръкване на територията на дивите животни. "Може би ако ме напипат мечките и вълците, някой ден ще съжалявам, че не съм бил в студиото, но засега не ми се е случвало."

И ако досега дивите животни на работното му място не го притесняват особено, се сблъсква с други, доста по-различни проблеми – ограниченията в мащабите и нравите у нас. "България като население е колкото голям европейски град, но пък сме доста по-бедни, а и се наблюдава все по-тревожна липса на ценности. Създала се е такава среда, в която уважението към труда на околните и моралът просто не са доходоносни. За щастие обаче все още се срещат и доста читави хора, които възприемат ангажирането на фотограф по-скоро като инвестиция, а не като разход."

През последните осем месеца с другарчето ми успяхме да нощуваме на 14 върха в Пирин,четири от тях в зимни условия. Усещането е неописуемо. mayaeye.com
Автор: Мая Къркаличева
Преглед на оригинала

Мая Къркаличева, 35 г.

Занимава се с фотография от: 13 години

С outdoor фотография: от 10 години Любима тема: планини Спортове и занимания, свързани с работата: планински преходи и колоездене
Общо тегло на техниката, която носи със себе си: до 6 кг Друга екипировка, свързана с работата: в зависимост от сезона, най-често – шалте, спален чувал, палатка, аптечка, челник, газов котлон, покривка за маса, посуда, храна, вода, дрехи и др. Основни клиенти: главно българи, обичащи планината
Клиенти в чужбина: Microsoft, Lonely planet

mayaeye.com

Родената в Пловдив Мая е едно от най-познатите лица, когато се заговори за планинска фотография в България. Решението й да се отдаде на това занимание и да го превърне в професия по собствените й думи взима рязко и окончателно, когато се озовава в Пирин преди 10 години. Оттогава тя почти непрекъснато е в планината с фотоапарат в ръка и тежка раница на гръб. Мотивацията – моментите, които не се повтарят. "Има безумно много такива моменти в планината, само трябва да си там и те се случват. Иска ми се да уловя неуловимото, за да остане вечно. А докосне ли се човек до красотата, неизменно се заразява. Радва ме, когато това докосва хората. Иска ми се да им покажа какво има ей там, зад баира", разказва Мая.

Освен, че е един от най-популярните планински фотографи в България, Мая Къркаличева е и една от малкото жени в тази професия. Причините са ясни – огромни раници, дълги преходи, тежки условия. Според Мая тя е от изключенията, защото повечето жени нямат време за пътувания и в работните им планове не влиза брулене от вятъра, газене в дълбок сняг, спане по върхове и носене на товар на гърба. "Ако беше лесно, щеше да е пълно с такива като нас. Уви, в трудното се крие сладкото." Понякога обаче работата като планински фотограф минава дори отвъд пределите на тежкия физически труд и започва да e въпрос на оцеляване. Друг проблем е, че работният ден рядко е от 9 до 5, а е по-скоро 24/7, а дългосрочното планиране не е особено приложимо. За сметка на това подготовката е изключително важна, както и следенето на прогнози за времето, изборът на подходяща екипировка и т.н. Според Мая е така, защото не може да се разчита само на щастливото стечение на обстоятелствата, за да се получи търсеният кадър. Докато се стигне до него, трябва да се мине през цяла поредица от правилно взети решения, от които зависят не само снимката, а и оцеляването в планината.

Преглед на оригинала

Освен че е сред малкото жени с фотоапарат в планината, Мая успява да бъде и сред хората, които успяват да се издържат изцяло със снимане. За целта обаче са нужни немалко изобретателност, познаване на аудиторията и търсенето, следене на тенденции. Едно от нещата, с които мнозина започнаха да я свързват през последните години, са нейните календари "Планините на България". Снимките й се появяват и като част от рекламни кампании, което според нея до голяма степен се дължи на световна тенденция: "Стана модерно да се ходи на планина, съответно рекламите клонят в тази посока, все повече се търсят природни кадри и видео." Успоредно с тази тенденция обаче се наблюдава и друга – все по-често снимки на български фотографи се оказват откраднати за нечия рекламна кампания. Мая също се е сблъсквала с този проблем. Един от примерите е нейна фотография, която се е появила върху опаковка на локум без разрешението й и без какъвто и да е хонорар. По подобен начин Владо Донков се натъква на свой кадър върху билборд, с който се рекламират лукчета, а Георги Даскалов вижда снимките си на сайт на туристическа агенция, реклама на банка, дори върху ограда на кметство. Част от проблема е, че дори след подобни случаи няма много какво да се предприеме, няма много успешни дела за защита на авторските права в страната, няма и много адвокати, които да разбират от материята и да изявяват желание да се занимават с нея.

Въпреки проблемите с авторските права и тежката раница Мая продължава да снима и не приема дните си в планината за работни. Причината според нея е в свободата: "Свободата да избираш, как да реализираш времето си е нещо, което горещо пожелавам на хората работещи в офис."

S "Чили, 2016". Кадър от ветроходна експедиция около нос Хорн и протока Бигъл в Огнена земя. В този следобед се движехме бавно около края на огромен ледник, използвайки метални пръти, за да отклоняваме малки айсберги и ледени отломки от корпуса на яхтата | vladdonkov.com
Автор: Владо Донков
Преглед на оригинала

- Как беше в работата днес?

- Обичайното. Таблици, мейли, пак съм схваната... При теб?

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов

    Да отидеш толкова далече, трябват много пари.
    Опитай да прекараш нощта на наш планински връх, преджапай река, ако искаш, просто иди пеш от едно до друго село. Светът на офисите и нервите изведнъж става далечен.
    Работя с много хора, затова съм пристрастен към планината.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK