Ако някога аудиокнигите звучаха като неловък експеримент с неясна аудитория, то към 2019 г. реалността е съвсем различна. Към днешен момент те са не само прогресивно по-добре продуцирани, но и подкрепени от съвременната нужда за постоянен фон на действията ни и подкаст революцията, която поражда съвсем ново ниво на интерес към аудиоформатите.
Според Audio Publishers Association продажбите на аудиокниги се увеличават непрестанно през последните години – през 2011 г. в САЩ има продадени 7 237 аудиозаглавия, а през 2017 – 46 089, като 73% от потребителите слушат книгите от смарфоните си, 53% слушат вкъщи по време на физически упражнения или домакинска работа, а 36% - докато са на път. Това, което прави впечатление, е, че аудиокнигите са за всеки – няма ясна възрастова група, която да доминира в статистиките, въпреки че 54% от "читателите" са под 45 години, често завършили по 15 заглавия на година.
Тенденцията е подобна в Европа и най-вече в Скандинавия. 2015 г. е ключова за пазара във Великобритания – тогава продажбите скачат с 30%. Успехът е добре дошъл за издателствата, след като HarperCollins, Hachette, Simon & Schuster и Penguin Random House отчетоха постепенен спад на електронните книги – формат, който така и не доминира над книжния въпреки прогнозите и към който българските издателства останаха силно консервативно настроени.
Кой, къде и как
"Любимото ми място за слушане е чакалнята във всичките ѝ измерения - на авто и жп гари, на опашка, докато пазарувам, докато вървя от вкъщи към магазина, докато пера", казва 29-годишният Петко Карадечев, който живее в една от страните със силен пазар на аудиокниги – Дания. Той често е на път между Копенхаген и университетската си работа в Олборг. Прави му впечатление, че има текстове, които са много подходящи за аудиоадаптация, но все още нямат качествени версии.
"Слушането на книги се припокрива доста със слушането на подкасти, когато става дума за време и място. Основната разлика е, че слушам книги, когато съм по-спокоен. Предпочитам да слушам аудиокниги с добра продукция, с повече мисъл в представянето на материала - различни гласове за всеки герой и интелигентни аудиоефекти."
31-годишният Андрей Тагарев, софтуерен разработчик от София, също обикновено слуша в движение, но няма проблем да се концентрира и когато е сам вкъщи. "Като цяло избирам сравнително по-лесни книги за слушане. Автори с много сложен стил, особено дълги, завъртени изречения никога не бих слушал на аудиокнига", казва той. "Най-големият фактор за мен е четящият. Отказвам се от повечето аудиокниги, защото след едва-две минути гласът не ме е грабнал. От друга страна съм слушал поредица от 15 книги в голяма степен, защото бяха страхотно прочетени."
Българският опит
През 2013 г. Дениз Герганова, завърнала се в София след дълги години във Виена, започна audiobooks.bg, първата платформа, изцяло посветена на български аудиокниги. Днес архивът е слят с този на основаната през 2005 г. в Швеция стрийминг платформа за книги Storytel, която от началото на тази година вече има българска версия.
В момента там са качени книги на автори като Виктор Пасков, Георги Господинов, Ангел Игов, Богдан Русев, Радослав Парушев, Виргиния Захариева, Радостина А. Ангелова, Георги Божинов, мемоари на Джони Пенков, както и класики от Алеко Константинов, Иван Вазов, Йордан Йовков, Димитър Талев. Обикновено те са четени от актьори, а сред малкото примери за автори, които сами са записвали творбите си, са Георги Тенев и Георги Господинов. В каталога на Storytel присъстват и заглавия, които вече рядко се намират в хартиен вариант.
"Категорията на аудиокнигите е малко позната в България, но наличието на други стрийминг услуги предлагащи дигитално съдържание помага за разпознаваемостта", казва Лиза Василева от Storytel България, мениджър с дългогодишен опит в технологичната и дигиталната среда. В момента най-слушаните заглавия в архива им са "Физика на тъгата" на Господинов и "Аутопсия на една любов" на Виктор Пасков.
"На миналогодишния Панаир на Книгата във Франкфурт аудиокнигите бяха с особено внимание в съдържанието на събитието и статистиката сочи, че интересът към формата нараства в цял свят. Той активизира, както издателския бизнес, така и дава възможност на авторите да достигнат до нова аудитория."
Сред очакваните заглавия в близко бъдеще са поредицата "Милениум" на Стиг Ларшон, книги от друго голямо име в шведския крими жанр – Камила Лекберг, историите за Беки Б. от Софи Кинсела, "Покана за екзекуция" на Владимир Набоков, български автори като Калин Терзийски, Леа Коен, Анжел Вагенщайн.
"Този формат книги е силно свързан с това колко време на път прекарва един човек. В тези случаи аудиокнигата за мен е по-скоро в конкуренция със слушането на музика", казва Георги Тенев. В случая на романа си "Господин М.", в който централен персонаж е художествена версия на писателя и дисидент Георги Марков, той прави аудиоверсия, за да използва още една медиа да популяризира историята и да "поеме лична отговорност за този текст, а личната отговорност е тема, която ме вълнува". Признава, че все още предпочита традиционния начин, тъй като "чета по-бързо, отколкото слушам".
Скоро в аудиовариант ще се появи сборникът му "Жената на писателя", допуска, че е възможно на някакъв етап да бъде записан и новият му роман "Балкански ритуал".
По Коледа първото си аудиоиздание пусна "1002 продукции", проект на редактора и критик Калина Гарелова и Яна Сарандева, дългогодишна фигура в рекламната индустрия. Те инициираха появата на сборник с неиздавани разкази и спомени на българския режисьор и сценарист от еврейски произход Еди Шварц. Сборникът се появи първо на CD, а скоро ще бъде достъпен и онлайн.
Следващото им заглавие ще бъде също в полето на документалната литература и ще излезе през април - неиздаваната автобиография "Археологията като съдба" на Магдалина Станчева, дългогодишен уредник в Музея на София и известна като "археологът на София".
Студиото им за аудиосъдържание съвсем няма да се ограничава до литература – те планират да продуцират също така гидове и упътвания.
"Аудиокултурата е един от новите начини, по които съвременният човек пренарежда времето и възможностите за възприемане и научаване", казва Калина Гарелова.
Според нея колко популярни ще станат аудиокнигите в България зависи от това, доколко публиката ще бъде запозната с пълния потенциал на формата – достъпни финансово абонаменти, възможност за слушане на път, по време на спортуване или домакинска работа. С намесата на аудиокнигите тези действия са променят коренно като преживяване и усещане за пълноценно прекарано време. Гарелова откроява актьора Стоян Алексиев, озвучил голяма част от българските книги, като пример за глас, който умее да прикове вниманието към историята. "Изключително интересна е емоционалната връзка, която се установява между слушащия и четящия."
Ако някога аудиокнигите звучаха като неловък експеримент с неясна аудитория, то към 2019 г. реалността е съвсем различна. Към днешен момент те са не само прогресивно по-добре продуцирани, но и подкрепени от съвременната нужда за постоянен фон на действията ни и подкаст революцията, която поражда съвсем ново ниво на интерес към аудиоформатите.
0 коментара