С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

3 15 мар 2019, 8:28, 4512 прочитания

Не е истина

Как да разпознаваме невярната информация: няколко лесни за ползване програми и онлайн инструменти за проверка на фактите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Речта на еврокомисаря Йоханес Хан, в която той предрича, че България ще изчезне след четиридесет години, и посочва като причина за демографската криза българската народопсихология и егоизъм, се разпространи като лавина в социалните мрежи. Наложи се пресофисът на ЕК да направи изявление, че става дума за фалшива новина. Въпреки че това се случи преди две години, все още има хора, които споделят този измислен пасаж от несъществуващ доклад. Въображаемата реч се копира и мултиплицира, илюстрирана с различни снимки. Публикациите от сайтовете, които я разпространяваха (paralelnews и "поглед.info") са премахнати, но е достатъчно да напишете ключовите думи във фейсбук и постовете на хората се виждат, включително със заглавията и снимките от въпросните сайтове.

Това е само един от примерите за светкавично разпространение на фалшиви новини, някои от тях откровена пропаганда, други неволна грешка или механично споделяне, без никой да обърне внимание, че информацията идва от сатиричен сайт като The Onion или "Не!новините" например. Част от обяснението защо читателите се предоверяват, без да си проверяват източниците, е в начина, по който функционира човешкият мозък – ние сме много по-малко рационални, отколкото ни се иска (научно доказани твърдения от Даниел Канеман и Амос Тверски, Thinking Fast and Slow) и много по-податливи на собствените си предразсъдъци, отколкото си даваме сметка. Съответно по-голямата част от хората обичат да четат и споделят неща, които затвърждават възгледите им за света и политическите им пристрастия, а не материали, които ги предизвикват.


Друга причина е, че много често фалшивите новини се заиграват с основни страхове и потребителите реагират първосигнално, а социалните мрежи им позволяват с два клика да предадат нататък своите емоции. Много от тези страхове дори не са базирани на реалните факти от живота, както доказва Ханс Рослинг във "Фактологичност" (този месец книгата излезе на български, изд. "Изток-Запад").

Понякога не е нужно кой знае колко критично мислене или технически познания, за да се види очевидното несъответствие – като снимката на полицаи в румънски униформи, която беше споделена десетки хиляди пъти във Facebook, съпровождана от стъкмена сърцераздирателна история за 88-годишна възрастна жена, която полицията арестувала, защото продавала цветя с "изтекъл срок на годност". Освен че румънските униформи можеха "да извадят очите" на всички трескаво споделящи потребители, друга странна подробност би трябвало веднага да ги спре – как може цветя да имат изтекъл срок на годност. И все пак, може би защото живеем във време на всякакви абсурди, хората не забелязаха нищо нередно и искрено се възмущаваха, а съмнителни сайтове препечатваха поста като новина.

Илюстрация





Измамата не винаги е толкова очевидна, но детайлът е важен, а полуистините понякога са още по-опасни от изцяло измислените истории и данни. Често дори само датата на публикацията е достатъчна, за да предизвика объркване – в социалните мрежи понякога съвсем целенасочено се реанимират стари новини.

Опасността от разпространение на фалшиви новини е сериозна и никой не е застрахован от падане в техния капан. "Най-големият проблем е, когато хората формират избора си на базата на изкривени факти или манипулации, а още по-голям проблем е, когато политици решават бъдещето на избирателите си въз основа на фалшиви новини", казва Марек Милър от Google, който беше в София за семинара за проверка на фактите, организиран от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ). Най-скорошният пример, за който се сеща Милър, е свързан с подвеждаща снимка: "Разпространяваше се фотография на кораб, пълен с бежанци, за който се твърдеше, че пътува към Италия, но се оказа, че всъщност корабът си плава някъде около Африка, а снимката е отпреди петнадесет години, което не попречи тя да бъде препечатана от утвърдени медии. Политици и публични фигури я споделяха убедено, а те са тези, от които зависи въвеждането на закони, свързани с мигрантите." Когато хората са оставени да направят сами избора за бъдещето си и бъдещето на обществото, в което искат да живеят, но изборът им не е информиран, а е на базата на дезинформация, резултатът може да бъде катастрофален. "Виждаме дезинформация и сред антиваксър движенията", казва роденият в Полша Марек Милър, където ситуацията с неваксинираните деца също се влошава.

Илюстрация



Споделянето на псевдонаучни изследвания или фалшиви новини може да е много сериозен проблем в България и Полша и дори симптоматичен за страните от бившия социалистически блок, но пред него е изправен целият западен свят. На фалшиви новини се приписва и вотът на британците за напускане на ЕС. The Washington Post има специален раздел, където се появява бележка всеки път, когато американският президент Доналд Тръмп изкаже грешно твърдение – към момента има преброени 9014 за 773 дни - www.washingtonpost.com/news/fact-checker. Там може да проверявате верността и на други твърдения от политическия живот на САЩ, като малки картинки на Пинокио отбелязват колко близо до лъжата се доближават те.

Друга линия, по която се раждат неистини, са сатиричните шоута и медии като The Onion (www.theonion.com). Проблемът е, че хората рядко поглеждат източника и решават, че четат истинска новина. Споделят я и следва вълна от заблуди – такъв беше случаят и с едно приписано на републиканката Сара Пейлин (и кандидат за вицепрезидент на САЩ) изказване. Публичното й говорене често е базирано на религиозни възгледи (и не много широка култура), а не на научни факти, и именно затова хората по цял свят лесно повярваха, че Пейлин е казала по повод изчезналия малайзийски самолет "Може би е летял твърде високо и бог си го е прибрал". Оригиналният източник беше сайтът за сатирични дописки на The Daily Currant. Подобни недоразумения се случват и у нас и "Не!новините" стават източник не само на забавление, но и на съвсем реално възмущение.

Освен да подхождат трезво и критично към информацията, която им се поднася, изброените тук приложения, плъгини, програми и сайтове, препоръчани от Марек Милър и Google News Lab, ще помогнат на читателите да се ориентират поне малко в безбрежния информационен поток.

Плъгините за браузър като FirstDraftNewsCheck подават няколко въпроса и според отговорите си ще получите зелена или червена светлина доколко да вярвате на материала, който четете на компютъра или телефона си.

Понякога автоматичните проверки и плъгини не са достатъчни, изкуственият интелект все още не може сам да отсява логически пропуски или подвеждане в даден текст, но за целта съществуват сайтове като The Snopes (www.snopes.com), където работят журналисти и основният им фокус е да проверяват факти, твърдения, заблуди – сайтът функционира още от 1994 г., на него се очаква да предложите тема, която журналистическият екип да поеме. Тяхната задача става все по-сложна – миналия месец неправителствената организация OpenAI, спонсорирана от Илън Мъск, обяви, че е създала инструмент, чрез който изкуствен интелект може да пише съвсем структурирани фалшиви новини – гладък логичен текст, за по-малко от пет минути. Разработката остава тайна, защото страхът на създателите е, че с нея ще бъде злоупотребено. Мъск напълно подкрепи решението им. С подобен инструмент ще може да се произвеждат фалшиви новини за минути и ще е нужен цял арсенал от истински журналисти да ги чете и анализира, за да отсее реалното от измисленото.

И докато заблуждаващ текст се улавя трудно от софтуер, различни онлайн инструменти като Whois (www.whois.com) позволяват съвсем лесно да се разбере кой разпространява даден текст и на името на коя организация или физическо лице е регистриран даден домейн. Понякога сайтовете за дезинформация са много изобретателни и копират изцяло дизайна на известни медии, името, логото. На виртуални места като Wayback Machine може да си направите истинско пътуване във времето след като въведете адреса на дадена уеб страница, ще видите скрийншот от предишните години, което помага да различите оригиналния сайт от имитацията. Например ABCnews.com.co, който дублира официалния сайт на ABC News, не би имал история. Марек Милър споделя собствения си опит със сайтове, които крадат идентичност – преди години той е работил в един от най-големите полски вестници, "Газета виборча". Преди време се появило менте на техния уебсайт wyborcza.pl - wyborcza24.p , откъдето се разпространявали фалшиви новини. "Хората споделяха и въобще не забелзяваха, че има добавено някакво 24."

Ако имате съмнения за някой информационен източник, с Link explorer съвсем лесно можете да проверите колко и какви други сайтове имат линкове към него: колкото повече, толкова по-добре, а най-важно е да има линкове от медии или институции, на които вярвате.

Ако за линковете количеството е важно, броят гледания или харесвания на дадено видео в YouTube въобще не е гаранция, че то е автентично. Видеото на бордистка, която се снима с GoPro, докато се спуска и случайно улавя в кадър преследваща я мечка, е гледано над два милиона пъти (www.youtube.com/watch?v=vT_PNKg3v7s) и повечето хора няма как с просто око да разберат, че всъщност мечката е монтирана. Подходящият софтуер обаче хваща измама и в най-достоверно изглеждащия запис - на страницата www.watchframebyframe.com може да гледате видеото кадър по кадър и тогава вече се виждат секунди, в които мечката липсва.

А инструментът на
Amnesty International citizenevidence.amnestyusa.org е изключително важен, за да видите кога за пръв път е било публикувано някое видео и да се предпазите от манипулации.

Според Марек Милър Google Street View и Google Earth също спомагат за изясняване на истината и разпознаване на локации, когато се чудите дали дадена снимка или видео въобще са заснети на мястото, за което се твърди, че са. Такъв е случаят с изчезналия малайзийски самолет и разпространените фалшиви снимки на уж открити негови части. На сайта www.exifdata.com имате възможност за проверка на снимки, в които се съмнявате. На него излизат метаданните, които обикновено вървят към дадена снимка, включително и геолокация, т.е. къде е заснета. Разбира се, не винаги въпросните метаданни са налични. А допълнителният плъгин за браузър RevEye Reverse Image Search (за Google Chrome) ви позволява да търсите по снимки вместо по ключови думи. С наближаването на изборите за Европейски парламент тази година се засилват и всякакви фалшиви новини, свързани с ЕС, тях може да проверявате на специално създаден за целта сайт euvsdisinfo.eu

Но всички технологии, приложения, софтуер и онлайн инструменти имат само поддържаща роля, първо трябва да се появи съмнението у читателя или потребителя на социалните мрежи, след съмненията идва и критичното мислене. Докторантът по микробиология Йордан Стефанов поддържа блога "Наука и критично мислене" (www.6nine.net), в който често изобличава невярна информация. Той остава леко скептичен към инструментите за фалшиви новини: "Те не могат да уловят някои тънки детайли. Сред примерите, които мога да дам, са всички статии от сорта "Куркумата лекува 99 999 болести" или пък, че "новият класификатор на СЗО махнал педофилията от списъка с психични заболявания". Последната новина, която не е истина, е разпространявана от официалния сайт на ВМРО през юни." Проста проверка показва, че СЗО никога не е махал от списъка на психичните заболявания педофилията и никога не е имала такова намерение. "За мен най-силният начин за борба с деизинформацията е просто да възпитаваме поне дeцата в критично мислене. За мен часовете по критично мислене са от първа необходимост", казва Стефанов.

Засега подобни часове няма и образоването е оставено на доброволци като Йордан Стефанов, на медиите и журналистите или на организации, които изпращат свои експерти, за да провеждат обучения. Оказва се, че от обучение имат нужда не само децат. Най-новото проучване на Бостънския университет от края на 2018 г. сочи, че поне сред американците – възрастните хора над 65 г. споделят най-много фалшиви новини.
Допълнителни инструменти и предстоящо обучение

За проверка на снимки:

Инструментът на Google за търсене по снимка - Google Image search (images.google.com)

За проверка на видео:

www.videolan.org - позволява да гледате всякакви клипове бавно, кадър по кадър, за да засечете, ако има монтаж

www.verificationjunkie.com – мястото, на което са събрани всякакви инструменти за проверка на текст, снимка, видео и на фактите

www.citizenevidence.org – помощ за ориентиране в достоверността на фактите от Amnesty International

www.suncalc.net – полезен сайт, на който да проверите къде се намира слънцето на определена дата и час навсякъде по земята – така по сянката, която хвърлят обектите в дадено видео, можете да се ориентирате доколко е достоверно

www.mapchecking.com – инструментът, който ще ви разкрие колко хора в действителност би могло да има на един протест например. Обикновено с броя протестиращи се спекулира най-много. Но чрез този калкулатор разбирате колко се събират на определен място в зависимост от релефа или градската среда

На 19 март представителството на Европейския парламент в България организират обучение "Как да разпознаваме фалшивите новини в предизборната кампания" - отворен е за всички граждани и организации безплатно след регистрация на bulgaria.thistimeimvoting.bg.

Проектът "Европа говори" цели да събере хора с различни политически възгледи от цяла Европа, за да разговарят лице в лице. Ако искате да участвате, попълнете въпросника:

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дами плащат 4 Дами плащат

За борбата срещу т.нар. розов данък по света и как никой не е чувал за него у нас

8 мар 2019, 3127 прочитания

Изслушай следващата страница Изслушай следващата страница

Какви са перспективите пред пазара на аудиокниги и възможен ли е той в България

27 фев 2019, 2168 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Сто години красота

Богата образователна програма ще отбележи стогодишнината от създаването на Баухаус

Новата вълна морски хотели

Поне пет големи комплекса ще отворят по Черноморието през тази година

НАПраво ад

Вече месеци наред стотици хиляди фирми се чудят какво точно иска приходната агенция с наредбата за касовите апарати

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Мисис Василева

Дългогодишната преводачка от английски език Иглика Василева за това как се променя работата ѝ през десетилетията

Господин Х

Голяма неоторизирана изложба в Мадрид представя работата на анонимния уличен артист Банкси

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 11

Капитал

Брой 11 // 16.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Лихвите в САЩ замръзват до края на годината, ЕНП с шамарче към Орбан

Емисия

DAILY @7PM // 21.03.2019 Прочетете