С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

20 мар 2019, 9:26, 4959 прочитания

Сто години красота

Богата образователна програма ще отбележи стогодишнината от създаването на Баухаус

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Влиянието на Баухаус школата усещаме навсякъде около нас: не само в архитектурата, но и в дизайна, в ергономичната форма на продуктите, мебелите, съвременните текстилни десени, шрифтовете в графичния дизайн, детските играчки, от тях тръгва цялостната концепция, че важен е потребителят и неговото преживяване в средата (user experience)", казва архитект Анета Василева, съосновател и част от платформата за арх критика и публицистика WhАТА. През 2019 се навършват сто години от създаването на Баухаус школата, която тръгва от Германия, и Анета Василева ще проведе една от многото лекции в Гьоте институт, посветени на движението, а интересни събития ще има не само България, но по цял свят.

Бели сгради (ако има друг цвят, той отново е само един), често с големи стъклени стени, заоблени балкони, плоски покриви, изчистени минималистични фасади, много естествена светлина – архитектура, която ни се струва съвсем модерна и нормална днес, преди сто години е била революционна. Особено на фона на сградите, които масово са се строяли по това време - сецесион с много орнаменти и дори неокласицизъм. Един от първите примери, който олицетворява естетиката на Баухаус, е фабриката за обувки "Фагус" в германския град Алфелд, проектирана от Валтер Гропиус и Адолф Майер – с огромни прозорци, за да влиза светлина за работниците и да се подобри средата, в която работят.


Валтер Гропиус обединява Училището за приложни изкуства и Висшето училище за изящни изкуства във Ваймар и създава Баухаус. Неговите най-изтъкнати представители Лудвиг Мис ван дер Рое, Ани Алберс, Василий Кандински проправят пътя на архитектурния модернизъм през ХХ век и се превръщат в символ на модернизма.

Основните идеи на течението са за функционалност в архитектурата и дизайна, както и широка обществена достъпност на красивата, естетическа среда. Цел, която според тях ще постигнат като отхвърлят тясната специализация в изкуствата, а представителите на различни дисциплини започнат да работят заедно и да се вдъхновяват един от друг. "Ще напомня един цитат на студента Джордж Адамс, който успява да формулира техните схващания: "Искахме да проникнем на масовия пазар, убедени, че ако продуктите ни имат разумна цена, достъпна и за човека на улицата, щом веднъж започнат да се продават в универсалните магазини, то тогава ние ще успеем да променим средата около нас. А така, мислехме си, ще успеем да превърнем и хората около нас в по-добри човешки същества", разказва Анета Василева.

Bauhaus Dessau

Фотограф: Hans Engels
Идеалите на Баухаус успяват в една неочаквана от тях насока, а в друга се провалят – школата и продуктите им се превръщат в бранд, нещо, което те не са искали. "Много от красивите и стилни предмети, с които сме заобиколени днес и възприемаме за даденост, като тръбните мебели например, стигат до нас благодарение на Баухаус – Марсел Бройер изобретява прочутия стол "Василий", казва изкуствоведът Теодор Караколев. Той и колегата му Васил Макаринов стоят зад проекта "Български архитектурен модернизъм" и популяризират важни сгради от тези период със снимки и обяснения за по-широката публика. Те ще водят няколко тура из София и Пловдив, на които ще покажат Баухаус сгради или елементи. Но тръбните мебели, за които говори Теодор Караколев, са само елемент от цялото – целта на Баухаус е била за "тотално" изкуство или всичко трябва да е свързано и да си кореспондира стилово – от формата на сградата и интериорното обзавеждане до дръжките на вратите, табелите и дори чайника на масата.



Затова неговите основоположници проектират и построяват целия учебен комплекс, в който се местят от Ваймар в Десау – училището, парка, жилищните сгради, всичко до последния детайл. Tам са се намирали не само архитектурна школа, но и кръжоци по текстил, керамика, дизайн на мебели. Самият Гропиус е проектирал според собствените си виждания вили за преподавателите в отделните специалности на Василий Кандински, Ласло Махоли Наги, Марсел Бройер и на другите. За тях колективността е била много важна – животът в комплекса е бил експериментален – "жените са ходели с къси коси, експериментирали са с дрехи, бижута и въобще с начина си на живот", обяснява Анета Васиела. Въпреки че някои от сградите са пострадали по време на Втората световна война, те са възстановени и в момента в Десау се намират едни от най-красивите образци на Баухаус архитектурата, а по време на тази юбилейна година там ще изобилства от събития.

Именно в този комплекс е живяла и учила Мара Учкунова от Пловдив, която е заминала за Германия, за да следва архитектура. Желанията й са били попарени, както и на всички жени, запленени от Баухаус школата по това време. Въпреки новаторските си разбирания за изкуствата и въпреки че в манифеста си, а и през цялото време, се рекламират като "отворени за всички талантливи хора, без значение от пола и възрастта им", впоследствие се оказва, че не е точно така. Гропиус е пренасочвал жените към другите специалности – живопис, текстил, дизайн. Затова Мара Учкунова (по мъж Аубьок) завършва текстил в Баухаус.

Интериор от къщата на Кандински в комплекса Десау

Фотограф: Hans Engels
Новата Ваймарска конституция в Германия разрешава на жените след Първата световна война да учат във висши учебни заведения. Д-р арх. Любинка Стоилова пише още през 1999 г. за проблема на студентките в Баухаус и неравноправието, с което се сблъскват. В изследването си в "Проблеми на изкуството" цитира документи от това време: "Притокът на жени, равностоен през първите години, на притока на мъже, изненадва Гропиус, който е заложил 50 срещу 100 в полза на мъжете. В своята първа реч пред студентите той подчертава изрично – никакво съобразяване с жените, в работата всички са занаятчии." След това директно ги пренасочва към курсовете по текстил, грънчарство и книговезане – "в специалност архитектура въобще не е трябвало да бъдат допускани". Но дискриминационната му политика не спира дотук, след като ги е разпределил в тези курсове, не им дава и право на изява - "всякакви прояви на жените по това време се изолират поради страх, че твърде силната ориентация на Баухаус към приложните изкуства ще засенчи основната им ориентация – архитектурата", пише Любинка Стоилова. Тя разглежда школата от този аспект и публикува изследването си на английски много преди съвременните анализатори да обърнат внимание на ролята на жените в Баухаус – едва преди дни в The Economist излезе статия с фокус върху този проблем – From Bauhaus to Frauhaus. Лекцията на Любинка Стоилова също може да чуете в "Гьоте институт", а от Германия ще пристигне и Изабел Бауер, която ще говори на тема "Студентки по архитектура в Баухаус - възможности и трудности на едно необикновено спедване". В никакъв случай не трябва да забравяме историческия контекст – двайсетте години на XX век, на повечето места по света жените въобще не са могли да следват във висше учебно заведение или да гласуват. Въпреки че има изключения – през 1926 г. архитектката Женя Авербух учи архитектура в Рим и, повлияна от Баухаус и модернизма, проектира един от най-емблематичните за стила площади –"Дизингов" в Тел Авив през 1934 г.

Стремежът на Волтер Гропиус Баухаус да бъде възприеман предимно през архитектурните си постижения е осъществен – течението набира сила, но либералните му възгледи въобще не се харесват на нацистите и на Хитлер, които идват на власт в Германия. Първо школата е принудена през 1932 г. да се премести в Берлин, а през 1933 г. Гестапо изцяло затваря Баухаус училището, по това време директор е Мис ван дер Рое. Много от преподавателите и студентите са евреи, срещу които започват целенасочени гонения – Марсел Бройер се спасява в Лондон, Ариех Шарон – ученик на Гропиус, още през 1931 г. се връща обратно в Британския мандат на Палестина и започва да строи Баухаус сгради в Тел Авив – изгражда много от институционалните сгради на Израел.

Илюстрация

Общо седемнадесет архитекти бягат от нацистите в Германия и строят Баухаус сгради в Израел – днес центърът на Тел Авив е известен като "белият град" и е най-големият архитектурен комплекс с Баухаус сгради в света – много от красивите сгради са с градини върху плоските покриви. Обявен е за световно културно наследство от ЮНЕСКО през 2003 г. Но и другите членове на Баухаус школата, които не са от еврейски произход, са били преследвани заради либералните им възгледи и нежеланието им да са съучастници на нацистките престъпления – първият директор Валтер Гропиус заминава за САЩ през 1934 г., където проектира известната къща на Алън и Франк, Алуминиева градска тераса в Ню Кенсингтън и други, той преподава дизайн в Харвард. Вторият директор на Баухаус школата – Ханес Майер, и още 30 специалисти през 1931 г. тръгват за Москва, убедени, че ще изградят едно по-добро бъдеще, но разочарован от развитието на комунизма Майер след това отива в Мексико, където също проектира сгради в модернистичен стил. Последният директор на школата Мис ван дер Рое е и последният, който затваря вратата на училището в Берлин и заминава за САЩ. Впоследствие административните сгради, проектирани от него през 40-те и 50-те се превръщат в образец на следвоенния Бауахус, известен като интернационален стил.

"Важно е да направим уточнение – можем да разбираме Баухаус архитектура в тесния смисъл – сгради, проектирани само от преподаватели и студенти завършили школата, но те не са много, заради краткото ѝ съществуване и принудителното й затваряне, или сгради и произведения в духа на Баухаус", прави уточнение Васил Макаринов.

Именно в интернационален стил и в духа на Баухаус са построени и някои сгради в София, Пловдив, Габрово и дори Сливен. "Българските градове се развиват по различен начин главно заради индустриализацията – самият Баухаус е тясно свързан с индустриализацията, затова именно в градове като Пловдив, Габрово и Сливен има и такива образци", казва Теодор Караколев. Светослав Грозев учи в Берлин и повлиян от духа на времето проектира в Баухаус стил къщи в Пловдив. Една от най-красивите му работи е Стайновата къща над "Джумая джамия" на върха на Таксим тепе, строена през 1934 г. Тя е с плосък покрив, широки и големи прозорци, огромни тераси, бяла, но въпреки това, ако трябва да сме точни, не е Баухаус, а в стил Баухаус, тъй като наследниците на архива на германската школа държат така да се наричат само творби на завършилите едноименната школа.

В Габрово има много сгради в духа на Баухаус, строени от Никола Гръблев и не само. Причината е, че е имало индустриалци, които са държали да са в крачка с времето и са поръчвали сгради по световни образци.

На 11 и 19 май на тура, посветен на модернизма и сградите в стил Баухаус, Васил и Теодор от "Български модернизъм" и "Гьоте институт" ще разведат участниците из хотел "България", един много добър архитектурен пример за Баухаус. "Притеснявам се сега по време на ремонта да не накърнят целостта на сградата. Миналата година имаше слух, че ще правят мансарда. Проблемът е, че все още не знаем как ще се реконструира сградата", казва Васил Макаринов. Туровете са отворени за посещение за всички желаещи, а другите важни сгради, които са включени са осеметажните кооперации "Недков" и "Урумов" на бул. "Витоша" и ул. "Неофит Рилски". В тях има преливащи едно в друго помещения, тръбни тераси и изчистени фасади – с две думи "духът на Баухаус". Има какво да научим, защото един от архитектите им е Радослав Радославов, ученик и приятел на френския архитект Льо Корбюзие, също толкова важен за развитието на модернизма, колкото и немските му колеги. Друга спирка ще бъде къщата на Кантра джиев – в Баухаус стил, която обаче е и много добър пример за чудесна реставрация. Пълната програма на лекциите, прожекциите, туровете, изложбите, детските работилници организарани от "Гьоте институт" са изредени на страницата им.
А за всички интересни събития по света по повод 100 години Баухаус следете тук.
За специалната програма на Белия град в Тел Авив - тук
Програмата на "Гьоте институт" в София

20.03, 18:30

Въведение в Баухаус, част 1 - Баухаус и новият артистичен дух на Европа на ХХ век, Лектор: Любинка Стоилова

27.03, 18:30
Въведение в Баухаус, част 2 - How Bauhaus is Your House? Интернационализация и глобализация на модернизма през втората половина на ХХ век. Българската архитектура между глобалните влияния и идеологията. Лектор: Анета Василева

10.04, 18:30
Баухаус и България - Архитектурен модернизъм преди и след Втората световна война - регионалният прочит на едно глобално движение. Български архитектурни истории, проекти и реализации Лектори: Любинка Стоилова и Анета Василева

16.04, 18:30
Баухаус и изкуствата - Лектор: Изабел Вюнше (Германия)

18.04, 18:30
Баухаус и жените - Студентки по архитектура в Баухаус - възможности и трудности на едно необикновено спедване, Лектор: Изабел Бауер (Германия)

11.05, 14:00
Тематичен Баухаус тур с Теодор Караколев и Васил Макаринов от фондация "Български архитектурен модернизъм"

11.05, от 21:00, Дом на киното и Къш.бар
Прожекция на експериментални Баухаус филми и парти

18.05, 13:00, Гьоте-институт
Баухаус уъркшоп за деца с "Детска архитектурна работилница"

Пълната програма за София и другите градове вижте тук.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Лекари на ръба на нервна криза 1 Лекари на ръба на нервна криза

Хората в помагащите професии са най-застрашени от "прегаряне", затова грижата за психичното здраве е от полза за всички

7 юни 2019, 6303 прочитания

Какво е да си писател в днешна Русия Какво е да си писател в днешна Русия

Страховете и надеждите на Дмитрий Глуховски и Мария Степанова

5 юни 2019, 3038 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Направи си сама

Курсовете по строително-ремонтни дейности за жени рушат стереотипите

Garitage Park и казахските милиони

Големият имотен проект в София е собственост семейството на Аслан Мусин, който до 2012 г. е считан за дясна ръка на Назарбаев

Уверените стъпки на Zeazoo

От осем години Гергана Иванова и баща й Йордан Злогошки произвеждат обувки за босо ходене, а продажбите растат

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Маша Гесен, журналистка: "Политиката трябва да е визия, не компетентност"

"Фашизмът е мечтата по въображаемото минало. Това е основната му характеристика."

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото