С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

10 май 2019, 8:15, 3027 прочитания

Наръчник по демокрация

Филмът "Брекзит зад затворени врати" на журналистa Лоде Десмет е безценен документ за преговори на ЕС и Великобритания

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Нито бирата, нито шоколадът, нито Тинтин са типичните белгийски неща, а любовта ни към Европа", заявява Ги Верхофстад, координатор на ЕП за преговорите с Великобритания, по време на изказване в Рим. Няколко дни по-късно вече в тесен кръг вдига тост - "Наздраве! Следващите две години ще прекараме заедно, а после и още три години, по време на транзитния период."

Германският депутат Елмар Брок, част от работната група по Брекзит, обаче въобще не изглежда весел и допълва "поне три". Оказва, се че и шестимата членове на работната група са били оптимисти и няма да успеят да полеят със сто бутилки вино сделката с Великобритания, както си обещават в началото на преговорите. На 29 март, когато би трябвало да се случи така нареченият развод, Тереза Мей получава отсрочка до 31 октомври 2019 г. Енергията и търпението дори на координатора г-н Верхофстад вече са изчерпани - в този ден именно той, който две години е работил денонощно, в най-важния момент си тръгва от офиса по-рано и не изчаква да чуе решението на парламента – "ще ме информират по телефона".


Това са кадри от съвсем новия документален филм "Брекзит зад затворени врати" на белгиеца Лоде Десмет, чиято премиера беше на 8 май в Брюксел. Десмет получава уникалната възможност да присъства на срещите на работната група по преговорите за Брекзит от страна ЕП и да снима всичко от кухнята без цензура, с неограничен достъп. Специално за "Капитал" Лоде Десмет разказва как се печели такова доверие – "досега никога не е сниман подобен филм - да имам шанса да съм толкова близо до влиятелни политици в момента, когато взимат съдбовни решения за цяла Европа".

Илюстрация

Всичко започва, когато с Лоде Десмет, награждаван режисьор на документални филми с дългогодишен опит, се свързва бившият министър-председател на Белгия Ги Верхофстад. (До момента двамата не се познават.) Предлага му да направи филм по книгата, която току-що е написал за бъдещето на ЕС. В хода на разговора става дума за ролята на Верховстад в Брекзит и журналистът излиза с контра предложение - филмът да е за дейността на работната група, на която Верховстад е координатор.

"Поставих му условие, че започна ли веднъж да снимам, ще трябва да ми се довери и да ме допусне изцяло." И Лоде Десмет наистина е допуснат – във филма може да видите италианската къща на Верхофстад в Умбрия и как белгийският политик прави вино с жена си и децата, хобитата му, състезанията с ретроавтомобила "Астън Мартин", но най-вече редовните срещи с останалите петима участници в работната група – Елмар Брок, Филип Ламбертс, Данита Хюбнер, Роберто Гуалтиери, Габриеле Зимер, които са представители на всички големи партии в Европейския парламент. Има и вътрешна борба - ЕП да бъде включен наравно с другите две институции ЕК и ЕС в преговорите. Филмът отваря вратите за зрителите и те могат да видят всичко - без прикритост, без цензура, без маски – и моментите на въодушевление, и моментите на умора и ирония спрямо британците или откровен яд след някоя среща, в която не е постигнат никакъв напредък.

Ядът им е искрен, за тях Европейският съюз е кауза и единственото добро бъдеще за Европа. "Когато научава резултата от референдума за Брекзит през 2016 г., Ги Верхофстад е съкрушен, според жена му Доминик не мигва цяла нощ и само повтаря, че това не може да е истина", казва гласът на наратора (самият Лоде Десмет) в "Брекзит зад затворени врати". Като бивш министър-председател на Белгия той е известен със силно проевропейската си политика и умението му да постига компромиси между левите и десните, така че да работят заедно за благото на страната.

"Единствената ни уговорка, след като Верхофстад ми разреши да заснема абсолютно всичко, беше накрая да гледа филма и да прецени дали няма някои чувствителни неща, които не бива да влизат. Спазих уговорката и след като той видя филма, не съм изтрил абсолютно нищо, нямаше никаква цензура или намеса", казва Десмет.



Филмът показва какво в действителност се случва зад затворените врати на преговорите по Брекзит. Шестимата участници са отдадени на задачата си и работят почти денонощно – "мисля че дори в началото да са били скептични към постоянното ми присъствие, постепенно свикнаха – хем не ме забелязваха и ме възприемаха като част от мебелировката, хем започнаха да уважават постоянството ми".

Лоде Десмет присъства на всяка тяхна среща – без значение колко рано сутрин започва или до колко късно продължава. С тях е неотлъчно и в Северна Ирландия, където изслушва болезнените спомени на ирландците от годините, когато все още е имало граница, сблъсъци и жертви, с тях е и в Страсбург, Рим, Лондон.

"Направих не толкова филм за Ги Верхофстад или за Брекзит, а по-скоро филм за демокрацията – как се организира светът според нея и как всички заедно работят върху разрешаването на сложен проблем. В Европейския парламент това е още по-трудна задача, защото има депутати от много разнообразни политически партии. Това, което наблюдавате във филма, е демокрацията, която се случва не само в ЕП, но и на национално ниво, и на ниво общински съвет в управлението на един град и дори на ниво село", казва Лоде Десмет. Според него интересен е контрастът с Великобритания, "там в момента виждаме нещо друго – отношението им е малко като "победителят печели всичко" - който спечели изборите, казва "аз съм на власт, аз ще решавам и не искам да слушам никого от опозицията", докато останалата част на света търси начин за постигане на компромис".

Когато започва да снима преди две години, Десмет, както всички останали, смята, че на 29 март 2019 г. вече или ще има сделка, или Брекзит без сделка, но Великобритания ще напусне ЕС, а той ще довърши филма, който ще бъде излъчен преди изборите за ЕП. Това не се случва, но въпреки поредната отсрочка, дадена на Мей, продуцентите решават, че филмът трябва да бъде показан сега. "Не знам дали ще има ефект върху зрителите и дали ще им повлияе по някакъв начин, но много се надявам да осъзнаят колко сложно се гради демократично общество и колко крехко може да бъде то", казва Десмет. Все пак режисьорът е скептичен, че би могъл с работата си да промени мнението на много от гласоподавателите преди изборите – "тези, които са крайно скептично настроени спрямо ЕС, сигурно ще си останат такива, все ще намерят кусури – например ще си кажат: "Ама в тоя филм много пият вино!" Според него именно пълната прозрачност и откритостта на главните действаши лица в документалния филм би трябвало да бъдат оценени – да, пият вино като повечето европейци, но и работят много.

А когато работят много и влагат душа и сърце в работата си, понякога се случва да си изпуснат нервите. "Много ми хареса как затапи този глупак от торите", казва колежка на Верхофстад – "това е емоционална игра". Тези реплики във филма са по адрес на консервативния депутат Андрю Розиндел, който твърди, че ЕС наказват Великобритания с желанието си за физическа граница в Ирландия. И така двегодишният вече изглеждащ вечен спор продължава – според работната група на ЕП именно британците искат граница с напускането си на съюза. "В такива моменти, преди или след срещи, всички бяха много емоционални. Имах безценен материал за филма, много по-важни моменти от самите преговори с Тереза Мей", казва Лоде Десмет. До преговорите той не е допуснат, но казва, че там няма и какво да се снима, защото всяка една дума е премерена, претеглена и липсва каквато и да е спонтанност.

Илюстрация



Още в самото начало гласът зад кадър уточнява, че зрителите ще видят едната гледна точка – тази на Европейския парламент. "Нямаше смисъл дори да пробвам да снимам великобританците по време на техните вътрешни срещи, защото едва ли биха ме допуснали."

Прекарвайки толкова много време заедно с политиците от ЕП, усещането на Десмет за тях не е еднозначно: "Те са странна комбинация от егоцентрични хора, които трудно могат да се отделят от работата си, изискващи много от техните подчинени, но същевременно движещата им сила е чувството им за дълг към обществото. И именно тази тяхна отдаденост на общото благо ги извинява донякъде."

Десмет постоянно се притеснява да не би да изведнъж да му забранят да присъства и да снима: "Когато имаше искрен момент с изблик на чувства или неразбирателства вътре в самата група, си казвах край, ето сега сигурно вече ще ме изгонят." Но така и не го изгонват.

Илюстрация



Две години по-късно филмът от планирания час и половина е нараснал на два. Вътре са включени силни моменти от ключови речи на европейски лидери, като естествено преобладава проевропейската риторика. Но Десмет не крие пристрастието си –"още преди да започна да снимам, смятах, че Брекзит е грешка, но след като наблюдавах целия този сложен процес по преговорите, съм много по-силно убеден, че е огромна грешка". Изборът на 51,9% от гласувалите на референдума води сериозни последствия след себе си – ЕП и Великобритания все още не са постигнали съгласие по ключовите точки: правата на гражданите, финансовите договорености, границите. Именно по въпроса за ирландската граница Верхофстад изнася запомняща се реч в Парламента, по време на която дори чистачките зарязват работата си и започват да снимат с телефоните си – прекрасно уловен момент. Тези интересни части от филма се редуват с хумор и закачки спрямо британците, оприличени няколко пъти на мъж, който иска развод, но не иска да поеме никаква отговорност и да плаща издръжка – "това са решения, които сме взели заедно: пенсиите, заема за Украйна, финансиране на общите ни образователни проекти, гласували са ги, а сега искат да си тръгнат и да не участват в плащането им", чуваме във филма. Според Десмет след тази дълга, и то гъвкава, отсрочка Великобритания всъщност няма да напусне – "ще останат, но на Острова ще има бунтове и насилие".

Илюстрация



Неведнъж, когато членовете на групата си мислят, че са постигнали някакъв напредък, след срещата си с тях и с главния преговарящ Мишел Барние Тереза Мей заявява през британските медии, че нищо не може да се смята за договорено, докато не е подписано. Във филма се вижда колко разочаровани са Елмар Брок, Филип Ламбертс, Данита Хюбнер, Роберто Гуалтиери, Габриеле Зимер и Ги Верхофстад. И техните разговори, в които се чудят как да имат доверие на отсрещната страна, след като тя се отмята от думите си. Доверието е ключов момент, особено когато се оказва, че отнякъде е изтекла информация за тяхната работа към медиите и това може да застраши преговорите.

Премиерата на филма беше на 8 май в Брюксел, следващата седмица освен по BBC той ще бъде излъчен по германската телевизия, във Франция, Белгия, Норвегия, Дания, със сигурност и в останалите страни от ЕС, включително и България, макар че още не се знае кога. "Нямам търпение да видя как ще реагират във Великобритания, силно се надявам да проявят чувство за хумор и да оценят искреността", казва Десмет.

"Брекзит зад затворени врати" е копродукция на Arte, VTM, ZDF, BBC NRK, DR, SVT, RTBF.
Лоде Десмет има дълга кариера в документалистиката, с множество награди за филмите си, работи редовно с Arte и BBC. Документалният му филм "Войната не е игра" (War Is Not A Game, 2010) обяснява Женевската конвенция с разбираеми думи за широката публика, излъчван е от ARTE и повечето европейски и канадски телевизии. За него получава наградата за най-креативен документален филм на DOXA Film Festival във Ванкувър и награда за най-добър исторически филм в Йорктон. През 2005 г. снима "Хайзел 1985, Реквием за финала на Купата" (Heysel 1985, Requiem for a Cup Final) за BBC2. С него печели множество награди, сред които EBU Golden Link Award, Garland of Honour на Фестивала за спортни филми в Милано. През 2004 г. филмът му Mother's Crossing печели Grand Prix на фестивалите International du Grand Reportage d`Actualité във Франция и награда за най-добър документален филм в Ню Йорк. Дългата му биогарфия включва множество филми, радио репортажи и журналистически статии.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Другари срещу "хулигани" 3 Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма

11 окт 2019, 1832 прочитания

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 2824 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Цветя на ръба на нервна криза

Нюйоркска галерия показва изложба с 25 фотографии на испанския режисьор Педро Алмодовар

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие