Цветя на ръба на нервна криза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Цветя на ръба на нервна криза

Цветя на ръба на нервна криза

Нюйоркска галерия показва изложба с 25 фотографии на испанския режисьор Педро Алмодовар

3719 прочитания

На малка маса до бюрото, на което обикновено работи в дома си, испанският режисьор Педро Алмодовар нарежда няколко вази с цветя в различен стадий на увяхване и разноцветни дървени плоскости за фон. Докато работи, той следи бързо променящата се естествена светлина в търсене на перфектния момент, обикновено между дванадесет и четири часа следобед, и тогава снима композицията. Сега галерия Marlborough в Ню Йорк показва до 29 юни изложбата му Waiting For The Light: двадесет и пет фотографии, правени в края на 2018 и началото на 2019 г.

"Тепърва започвам като фотограф. Много е вълнуващо това усещане да започваш нещо ново", каза Алмодовар на откриването на изложбата си в Ню Йорк на 30 април. Ден преди това той беше сред поканените на благотворителната гала по случай 50-годишнината на The Film Society of Lincoln Center редом с режисьори като Мартин Скорсезе, Дарън Аронофски и актьорите Пол Дано, Джейк Джиленхол, Тилда Суинтън. Всеки от тях е силно свързан с историята на кинофестивала в Ню Йорк.

В процеса на снимане, който за режисьора се оказва и начин за почивка от силната концентрация, той установява, че увехналите и сухи цветя са много по-фотогенични, съдържат повече динамика от свежите и ги намира за "изпълнени с повече живот". Алмодовар за пръв път започва да снима натюрморти от отегчение по време на великденските празници преди две години. Подобно на филмите му естетиката на фотографиите му в голяма степен е вдъхновена от известни испански художници реалисти, най-вече Антонио Лопес Гарсия и Исабел Кинтаниля. "Има един момент на прекрасна светлина, падаща върху предметите, които снимам, всеки ден е различен, зависи много и от сезона", обяснява Алмодовар. Много от вазите, които купува по време на своите пътувания, той използва в декорите на своите филми, в които преобладават всекидневната домашна обстановка и ярките цветове.

В най-новия филм на режисьора Dolor y gloria (Болка и слава), с много голяма доза автентичност е пресъздаден домът на Алмодовар в Мадрид. Филмът с Антонио Бандерас е най-автобиографичната сред творбите на испанския режисьор.

Dolor y gloria тръгна по кината в Испания на 22 март и беше приет много добре почти единодушно от критика и публика, нещо което не се беше случвало от годините на най-известните му и награждавани филми "Всичко за майка ми" и "Говори с нея". Dolor y gloria ще се състезава в официалната програма на 72-ия кинофестивал в Кан от 14 до 25 май. Педро Алмодовар ще се опита за шести път да получи "Златната палма", една от малкото големи награди, които липсват в колекцията му.

Waiting For The Light в нюйоркската галерия Marlborough очаква посетители до 29 юни

На малка маса до бюрото, на което обикновено работи в дома си, испанският режисьор Педро Алмодовар нарежда няколко вази с цветя в различен стадий на увяхване и разноцветни дървени плоскости за фон. Докато работи, той следи бързо променящата се естествена светлина в търсене на перфектния момент, обикновено между дванадесет и четири часа следобед, и тогава снима композицията. Сега галерия Marlborough в Ню Йорк показва до 29 юни изложбата му Waiting For The Light: двадесет и пет фотографии, правени в края на 2018 и началото на 2019 г.

"Тепърва започвам като фотограф. Много е вълнуващо това усещане да започваш нещо ново", каза Алмодовар на откриването на изложбата си в Ню Йорк на 30 април. Ден преди това той беше сред поканените на благотворителната гала по случай 50-годишнината на The Film Society of Lincoln Center редом с режисьори като Мартин Скорсезе, Дарън Аронофски и актьорите Пол Дано, Джейк Джиленхол, Тилда Суинтън. Всеки от тях е силно свързан с историята на кинофестивала в Ню Йорк.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK