С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

5 юни 2019, 8:19, 3082 прочитания

Какво е да си писател в днешна Русия

Страховете и надеждите на Дмитрий Глуховски и Мария Степанова

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Колко от това, което чуваме от и за Русия, е истина и колко е измислица? В края на май у нас гостуваха двама от едновременно популярните и опозиционни автори на страната - Дмитрий Глуховски и Мария Степанова, които макар и напълно различни като писане, имат сходен дългогодишен опит във все по-трудната медийна среда в страната. Това донесе рядък шанс да чуем мнения отвъд новините и да разберем дали има ново поколение хора в Русия, които са критични към управлението на Владимир Путин?

Гняв като гнев
Според Глуховски "мачо" имиджът на президента отслабва и в самата Русия той изглежда все повече като дезориентиран насред световните събития и замръзнал в една отминала епоха. "Ако отидете сега в Москва, ще бъдете изненадани. Да, повечето хора са с мозъци, промити от националистическата пропаганда, която започна покрай събитията в Крим, но мисля, че тези послания са все по-малко популярни и младите хора са открито критични към управлението. Гневът идва основно от средната класа на големите градове в Русия", казва роденият през 1979 г. в Москва Глуховски.


Той е литературен вундеркинд, а днес се описва като untermensch – въпреки продадените тиражи той се усеща като аутсайдер заради антипутиновските си позиции. Постига световен успех още с първата си книга – написаната в тийнейджърска възраст "Метро 2033". Тя разказва за постапокалиптична Москва, а след като намира популярност онлайн, се развива в поредица, и то с международен успех. Неотдавна той излезе от фантастиката с "Текст" - книга, в която критиките към Русия са още по-директни, а главният герой се връща в Москва след седемгодишна присъда.

"В книгите ми има много специфики, които са свързани с Русия – места, имена, но не мисля, че е нужно чуждестранният читател да знае определени исторически моменти, преди да пристъпи към тези истории. По същия начин не е нужно да знаеш кой знае колко за Япония, за да четеш Мураками", казва писателят, живял през годините в Израел, Германия и Франция. Описва се като "глобален руснак – емоционалното ядро на книгите ми е нещо, което нося от страната ми, но когато пиша, го правя за всички читатели и това идва по естествен начин".

Идеите на Глуховски не винаги се побират в рамките на книжното тяло. "Граничен пост" е първият му аудиосериал.


В момента пише книга за травматична семейна история, а в България той представи аудиосериала "Граничен пост" - продукция на платформата за аудиокниги Storytel със сюжет, който представя една Русия от близкото бъдеще, разрушена от гражданска война. В България книгите му се издават от "Сиела".



Той не усеща заплаха за себе си въпреки опозиционните си мнения, които споделя както като колумнист, така и като радиоводещ в "Московско ехо". Заради тези мнения той често е обект на обидни коментари в руското онлайн пространство. "Това малко те дразни през първите десет години"

Защо има нужда да говорим
Политиката и литературата си взаимодействат постоянно в работата му. "С помощта на литературата водя моята малка война с тоталитаризма, с националистическата пропаганда по телевизията, с руския колониализъм, който и до днес остава непризнат дори от либералното общество в страната." Критиките към него идват и от хора, които са условно против Путин, но нямат никакво желание да обсъждат политически теми.

"
Аполитичността е от големите проблеми на Русия – има критики към мен дори от хора, които са против управлението на Путин, тъй като те не разбират защо вкарвам политиката в книгите си. За много хора не съществува никаква риторика отвъд оста САЩ – Русия, съответно за тях е излишно да критикуваш средата си."

Имал е много страхове, че ситуацията ще се влоши след анексирането на Крим, но до голяма степен той вижда атмосферата в Москва непроменена. "Не мисля, че заради говорене някой може да пострада. Но ако тръгнеш да протестираш по улиците или започнеш разследване, тогава става опасно – бързо ще ти бъде издадена забрана да напускаш страната. Арсеналът от начини да се репресира свободното слово е наличен и той е все по-голям, но рядко се използва. Въпросът е кога и при какви обстоятелства той може да бъде използван, какво ще накара полицията да стреля по обикновените хора."

Илюстрация


Тъмната страна на паметта
В България Мария Степанова представи обемната си и трудно определима жанрово книга "В памет на паметта" (изд. "Жанет 45"), смесица между семеен мемоар и философско есе. Творбата е директно вдъхновена от темата как формираме спомените си, как мислим за починалите си близки, как историите за тях пътуват във времето и може ли да се отдели истината от легендата. На книгата последователно са присъдени и трите най-престижни руски литературни награди - нещо, което не се е случвало от десетилетия.

Въпреки че книгата е изцяло посветена на събития и хора от Русия, с нея тя е искала да разчупи някои местни клишета. "Руската литература е твърде самовглъбена. Във времето се е наложил един култ към страданието и разбирането, че то е добродетел. Като жертва се очаква да имаш привилегии, съответно – да си най-голямата жертва е цел. Накратко, страданието те прави добър руснак", казва Мария Степанова, родена през 1972 г. в Москва и до неотдавна позната най-вече като поетеса.

"Всяка страна има една определена зона на болка, трагично събитие, което е повлияло върху историята – примерно Втората световна война от страна на Германия или Първата световна война от страна на Великобритания – но при Русия имаме поредица от исторически травми, това е постоянен процес."

"В памет на паметта" на Мария Степанова се появява на български в момент, в който книгата намира все по-голямо признание в Европа.


Отвъд погледа на Големия брат
Мария Степанова е и главен редактор на културния сайт colta.ru, който вече шест години се издържа изцяло от групово финансиране (crowdfunding).

"С времето да намерим средства не става по-лесно, особено в среда, в която свободата на словото е застрашена." Една от най-големите опасности за свободата на словото се крие не в директни репресии, а в автоцензурата.

"Могат да ти извиват ръцете по различен начин – примерно нито един бизнесмен няма да инвестира в теб, ако имаш по-нестандартна концепция. Нагласата в Русия е, че ако човек от бизнес сектора инвестира в медиа, той задължително иска да се превърне в политическа фигура на малко по-късен етап. Така че, ако имаш собственик, това крие рискове както за него, така и за журналистите. За нас няма друг начин да сме независими освен чрез директно финансиране от читателите ни."

Това крие предизвикателства не само защото според нея населението все повече обеднява, но и защото не трябва да искаш внимание и средства на всяка цена. "Трябва да симулираш, че всичко е ок, че хората не са само това, на което разчиташ, защото не е добра идея да ги поставяш до стената."

Като човек на словото тя е забелязала как руският език се променя от завръщането на Владимир Путин на президентския пост през 2012 г. За нея той е все по-"милитаризиран". Вижда полъх от миналото в клишетата и риториката на съветската пропаганда, които се завръщат. Притеснява я и че младите леви хора на Запад също се включват в тази тенденция. "Ако обществото имитира една отминала идеология, езикът винаги попива това."

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Малки, но вече знаят Малки, но вече знаят

Как ирландската обществена телевизия се грижи за най-крехката аудитория, или защо е важно да има новини специално за деца

31 май 2019, 3618 прочитания

Галина Дългото чорапче 1 Галина Дългото чорапче

Социалният цирк на осиновената в Дания Галина Риом-Ройбек учи децата у нас на приобщеност, емпатия и вяра в себе си

23 май 2019, 4780 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Лекари на ръба на нервна криза

Хората в помагащите професии са най-застрашени от "прегаряне", затова грижата за психичното здраве е от полза за всички

Как се режат рогата на "Биволъ"

Под патронажа на прокуратурата тече координирана институционална и медийна атака срещу журналистите Атанас Чобанов и Асен Йорданов

Случаят "Голунов": Делото е закрито, последствията остават

Обратният завой по аферата с арестувания журналист е сигнал за нарастващата нервност в Кремъл от всякакво надигане на недоволство

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кино: "Момиче"

Млада балерина е родена момче и се бори с това

Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век