С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

1 5 юни 2019, 8:19, 3911 прочитания

Какво е да си писател в днешна Русия

Страховете и надеждите на Дмитрий Глуховски и Мария Степанова

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Колко от това, което чуваме от и за Русия, е истина и колко е измислица? В края на май у нас гостуваха двама от едновременно популярните и опозиционни автори на страната - Дмитрий Глуховски и Мария Степанова, които макар и напълно различни като писане, имат сходен дългогодишен опит във все по-трудната медийна среда в страната. Това донесе рядък шанс да чуем мнения отвъд новините и да разберем дали има ново поколение хора в Русия, които са критични към управлението на Владимир Путин?

Гняв като гнев
Според Глуховски "мачо" имиджът на президента отслабва и в самата Русия той изглежда все повече като дезориентиран насред световните събития и замръзнал в една отминала епоха. "Ако отидете сега в Москва, ще бъдете изненадани. Да, повечето хора са с мозъци, промити от националистическата пропаганда, която започна покрай събитията в Крим, но мисля, че тези послания са все по-малко популярни и младите хора са открито критични към управлението. Гневът идва основно от средната класа на големите градове в Русия", казва роденият през 1979 г. в Москва Глуховски.


Той е литературен вундеркинд, а днес се описва като untermensch – въпреки продадените тиражи той се усеща като аутсайдер заради антипутиновските си позиции. Постига световен успех още с първата си книга – написаната в тийнейджърска възраст "Метро 2033". Тя разказва за постапокалиптична Москва, а след като намира популярност онлайн, се развива в поредица, и то с международен успех. Неотдавна той излезе от фантастиката с "Текст" - книга, в която критиките към Русия са още по-директни, а главният герой се връща в Москва след седемгодишна присъда.

"В книгите ми има много специфики, които са свързани с Русия – места, имена, но не мисля, че е нужно чуждестранният читател да знае определени исторически моменти, преди да пристъпи към тези истории. По същия начин не е нужно да знаеш кой знае колко за Япония, за да четеш Мураками", казва писателят, живял през годините в Израел, Германия и Франция. Описва се като "глобален руснак – емоционалното ядро на книгите ми е нещо, което нося от страната ми, но когато пиша, го правя за всички читатели и това идва по естествен начин".

Идеите на Глуховски не винаги се побират в рамките на книжното тяло. "Граничен пост" е първият му аудиосериал.


В момента пише книга за травматична семейна история, а в България той представи аудиосериала "Граничен пост" - продукция на платформата за аудиокниги Storytel със сюжет, който представя една Русия от близкото бъдеще, разрушена от гражданска война. В България книгите му се издават от "Сиела".



Той не усеща заплаха за себе си въпреки опозиционните си мнения, които споделя както като колумнист, така и като радиоводещ в "Московско ехо". Заради тези мнения той често е обект на обидни коментари в руското онлайн пространство. "Това малко те дразни през първите десет години"

Защо има нужда да говорим
Политиката и литературата си взаимодействат постоянно в работата му. "С помощта на литературата водя моята малка война с тоталитаризма, с националистическата пропаганда по телевизията, с руския колониализъм, който и до днес остава непризнат дори от либералното общество в страната." Критиките към него идват и от хора, които са условно против Путин, но нямат никакво желание да обсъждат политически теми.

"
Аполитичността е от големите проблеми на Русия – има критики към мен дори от хора, които са против управлението на Путин, тъй като те не разбират защо вкарвам политиката в книгите си. За много хора не съществува никаква риторика отвъд оста САЩ – Русия, съответно за тях е излишно да критикуваш средата си."

Имал е много страхове, че ситуацията ще се влоши след анексирането на Крим, но до голяма степен той вижда атмосферата в Москва непроменена. "Не мисля, че заради говорене някой може да пострада. Но ако тръгнеш да протестираш по улиците или започнеш разследване, тогава става опасно – бързо ще ти бъде издадена забрана да напускаш страната. Арсеналът от начини да се репресира свободното слово е наличен и той е все по-голям, но рядко се използва. Въпросът е кога и при какви обстоятелства той може да бъде използван, какво ще накара полицията да стреля по обикновените хора."

Илюстрация


Тъмната страна на паметта
В България Мария Степанова представи обемната си и трудно определима жанрово книга "В памет на паметта" (изд. "Жанет 45"), смесица между семеен мемоар и философско есе. Творбата е директно вдъхновена от темата как формираме спомените си, как мислим за починалите си близки, как историите за тях пътуват във времето и може ли да се отдели истината от легендата. На книгата последователно са присъдени и трите най-престижни руски литературни награди - нещо, което не се е случвало от десетилетия.

Въпреки че книгата е изцяло посветена на събития и хора от Русия, с нея тя е искала да разчупи някои местни клишета. "Руската литература е твърде самовглъбена. Във времето се е наложил един култ към страданието и разбирането, че то е добродетел. Като жертва се очаква да имаш привилегии, съответно – да си най-голямата жертва е цел. Накратко, страданието те прави добър руснак", казва Мария Степанова, родена през 1972 г. в Москва и до неотдавна позната най-вече като поетеса.

"Всяка страна има една определена зона на болка, трагично събитие, което е повлияло върху историята – примерно Втората световна война от страна на Германия или Първата световна война от страна на Великобритания – но при Русия имаме поредица от исторически травми, това е постоянен процес."

"В памет на паметта" на Мария Степанова се появява на български в момент, в който книгата намира все по-голямо признание в Европа.


Отвъд погледа на Големия брат
Мария Степанова е и главен редактор на културния сайт colta.ru, който вече шест години се издържа изцяло от групово финансиране (crowdfunding).

"С времето да намерим средства не става по-лесно, особено в среда, в която свободата на словото е застрашена." Една от най-големите опасности за свободата на словото се крие не в директни репресии, а в автоцензурата.

"Могат да ти извиват ръцете по различен начин – примерно нито един бизнесмен няма да инвестира в теб, ако имаш по-нестандартна концепция. Нагласата в Русия е, че ако човек от бизнес сектора инвестира в медиа, той задължително иска да се превърне в политическа фигура на малко по-късен етап. Така че, ако имаш собственик, това крие рискове както за него, така и за журналистите. За нас няма друг начин да сме независими освен чрез директно финансиране от читателите ни."

Това крие предизвикателства не само защото според нея населението все повече обеднява, но и защото не трябва да искаш внимание и средства на всяка цена. "Трябва да симулираш, че всичко е ок, че хората не са само това, на което разчиташ, защото не е добра идея да ги поставяш до стената."

Като човек на словото тя е забелязала как руският език се променя от завръщането на Владимир Путин на президентския пост през 2012 г. За нея той е все по-"милитаризиран". Вижда полъх от миналото в клишетата и риториката на съветската пропаганда, които се завръщат. Притеснява я и че младите леви хора на Запад също се включват в тази тенденция. "Ако обществото имитира една отминала идеология, езикът винаги попива това."

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Добрият, лошият и безучастният Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

23 авг 2019, 1050 прочитания

Вдигни очи 5 Вдигни очи

Исторически маршрути по знакови места в София насочват вниманието на жителите й към красивата архитектура

9 авг 2019, 5590 прочитания

24 часа 7 дни

23 авг 2019, 4137 прочитания

23 авг 2019, 3733 прочитания

23 авг 2019, 2602 прочитания

23 авг 2019, 1819 прочитания

23 авг 2019, 1630 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Лекари на ръба на нервна криза

Хората в помагащите професии са най-застрашени от "прегаряне", затова грижата за психичното здраве е от полза за всички

Сготвено под вакуум

Клиенти на 11 Meats вече са над 300 хотели и заведения и над 40 търговски обекта

Пробуждането на къмпингите

Четири нови къмпинга се изграждат в Южна България

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Ново място: Клуб за естетическо възпитание на артиста (К.Е.В.А.)

Втори живот за знаковото място до НАТФИЗ

Should I Stay or Should I Go

Групата Hayes & Y за уроците, на които Великобритания ги научи