Лекари на ръба на нервна криза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лекари на ръба на нервна криза

Alphaspirit, Shutterstock

Лекари на ръба на нервна криза

Хората в помагащите професии са най-застрашени от "прегаряне", затова грижата за психичното здраве е от полза за всички

10308 прочитания

Alphaspirit, Shutterstock

© Alphaspirit, Shutterstock


"Бездушни измамници" и "Убиват ни!" са част от гневните възгласи, под публикация в социалните медии, която разказва трагичен развой в софийска болница. Всеки от нас в някакъв момент от живота си става пациент, което освен притеснение за жалост често означава понасяне на грубо отношение от страна на лекарите.

В същото време медиците се чувстват зле заради ниското заплащане, претоварените графици и общественото недоверие. Изглежда, в България се води една тиха война, в която губещи са всички – войната между лекари и пациенти. Научни изследвания от цял свят показват, че проблемът с "бездушието" на лекарите започва още с образованието по медицина, а по-нататък "прегарянето" става една от причините пациентите да не получават оптимална грижа.

Свикнали сме да мислим, че лекарската помощ зависи главно от фактори като апаратура, лекарства, финансиране, знанието и опита на медицинския екип. Разбира се, това са насъщни неща, но на заден план остава един сериозен елемент – психичното им здраве. Стотици международни изследвания категорично доказват, че емоционалното изтощение при медицинските работници влошава качеството на грижата за пациентите и увеличава процента грешки. Персоналът в най-натоварените отделения се чувства неудовлетворен от работата си, членовете на екипа не се разбират, текучеството е високо и в най-лошия случай медиците развиват депресивни симптоми, дори мисли за самоубийство. А когато лекарите са "прегорели", те се справят по-трудно със задълженията си и са по-малко състрадателни, от което на свой ред страдат пациентите.

Разбира се, всеки е отговорен за (без)действията си и обясненията не могат да служат за оправдание. Но все пак може би си заслужава да погледнем здравните работници през една по-емпатийна перспектива, с надеждата, че това ще донесе повече взаимно разбиране. Особено като имаме предвид една съвсем гореща новина – преди няколко дни Световната здравна организация включи прегарянето в своята Международна класификация на болестите, което означава, че от 2020 г. този синдром ще фигурира в списъка на официално признатите заболявания.

Феноменът "прегаряне"

Състоянието, познато като бърнаут, прегаряне и изпепеляване, е пълно емоционално, физическо и психическо изтощение, до което се стига, когато човек е подложен продължително на високи нива на стрес. Симптомите са: спад в продуктивността, тъга, тревожност, загуба на мотивация, чувство на откъснатост от другите и света, раздразнителност, усещане за безпомощност, емоционално "изтръпване", физически болки, драстични промени в съня, цинизъм. Всеки може да стане жертва на бърнаута, но според психолозите най-застрашени са т.нар. помагащи професии.

Като психолог Ана Димитрова* е част от екип, който се грижи за пациенти с тежки заболявания. Според нея всички специалисти в "помагащата" сфера са в риск от прегаряне, тъй като се справят със страданието и болезнените преживявания на другите.

Като пациенти имаме нужда от внимание и разбиране, а не само от диагноза. Вместо това обаче често се сблъскваме с коравосърдечие и дори арогантност."Смятам, че това са психични защити, които възникват заради липсата на психологическа помощ за медицинските специалисти", обяснява Ана Димитрова.

Експерти в тази област споделят това мнение. А д-р Гергана Форева, лекар със специализация по клинична психология и психотерапия, добавя: "За синдрома на изпепеляване се говори сравнително често, но в лечебните заведения рядко има политики по измерването и превенцията му. Обществото консумира неблагоприятните му проявления, защото лекарската циничност най-често е израз именно на този синдром."

Верига от липси

Всички сме наясно, че липсва взаимно разбиране между лекари и пациенти, грижа както за собственото, така и за чуждото здраве, липсва и психологическа подкрепа. Но откъде тръгва всичко това и вижда ли му се краят?

Изследване от Калифорнийския университет в Сан Франциско, САЩ, обобщава предишни проучвания, като показва, че 24% от студентите по медицина имат симптоми на депресия, а 26% от тях са обмисляли самоубийство. За съжаление подобни данни са по-скоро правило, отколкото изключение. Така например изследване в Медицинския университет "Сейнт Луис" показва, че в края на първата година от обучението си 57% от бъдещите медици страдат от умерена до тежка тревожност, а 27% имат симптоми на депресия. Друго изследване, този път върху ирански студенти по медицина, показва, че вероятността тази група да страда от депресия е с 44% по-висока, отколкото за средностатистическия иранец.

"Обучението по медицина директно допринася за психологическия дистрес на студентите и това може да има катастрофални последици, както за тях самите, така и за бъдещите им пациенти", обобщава изследването.

За каквато и професионална област да говорим е повече от ясно, че човек трудно може да бъде пълноценен, когато страда от депресивни симптоми. А когато става въпрос за здравни работници, отражението върху пациентите е неизбежно. Първите признаци на този проблем се виждат не само в изследванията, но и в практиката. Д-р Жанет Иванова*, лекар и преподавател в университетска болница, интерпретира тези резултати така: "Първите срещи с болестта и страданието оставят трайна следа."

Какво обаче правят университетите, за да помогнат на своите възпитаници и техните бъдещи пациенти?

По данни на НСИ от края на 2017 г. най-много лекари в България (34.5%) са на възраст 55-64 години. Като част от тази група лекарското семейство на проф. Никола Иванов* и д-р. Жанет Иванова* не помнят тяхното образование да е включвало психология. "Много по-късно, като лекар с години опит, осъзнах колко важно е то", споделя д-р Иванова. Медиците, които в момента завършват образованието си, имат привилегията на курсове по клинична психология.

Д-р Екатерина Стоянова е сред най-младите лекари и ясно си спомня, че повечето й състуденти гледали на лекциите по психология като на нещо излишно. Ветераните проф. Иванов и д-р Иванова смятат, че днешните студенти са много по-информирани, но "все още няма подходящи механизми, за да усетят колко полезно ще бъде това знание в хода на работа както за личните проблеми и комуникацията с колегите, така и да разбират по-добре пациентите, да поднасят информацията по-внимателно, а и да се справят със собствените си преживявания, когато лекуват тежко болни", казва д-р Иванова.

Един от хората с най-добър поглед върху темата в България е проф. Румяна Крумова-Пешева – психотерапевт, преподавател, автор на книги и учебници, включително "Психологично консултиране в медицинската практика". Според нея от огромно значение са не само наредбите на МОН и това какво прави всеки отделен университет с тях, но и как гилдията на психотерапевтите в България поднася информацията. "Ако един студент знае за бърнаута, ако ние, психолозите и преподавателите, комуникираме с него на тази тема, той е много по-склонен да допусне такава възможност и за себе си, и за другите", казва проф. Крумова-Пешева. Според нея е важно настоящите и бъдещите лекари да станат чувствителни към вътрешния си свят и комуникацията с пациентите.

"Ако знанието по клинична психология се вложи в работата на едно отделение, ползите могат да са огромни. Категорично. Но за България това все още е само добро пожелание", добавя тя.

Въпреки стигмата интерес явно има: "Нашите лекции са едни от най-посещаваните на хирургичните конференции, на които ходя", разказва проф. Крумова-Пешева. В подкрепа на думите й са преживяванията на лекари, дългогодишно отдадени на работата, какъвто е проф. Иванов. Според него психологическата грамотност и знанието, че лекарите могат да получат съдействие от психолог, биха могли да доведат до значителни подобрения: "За взаимоотношенията с колегите, пациентите, ръководството, със себе си и моите проблеми, включително дали взимам правилните решения и дали някой не си е отишъл заради моя грешка." Разказва и как наскоро получил обаждане от пациент, когото преди седем години лекувал от застрашаващо живота състояние, а сега има нужда от нова интервенция: "По думите му излезе, че виновна за неговото състояние днес е операцията, която сме му направили. А не че има едно от най-тежките страдания в тази област, от което без операцията вероятно отдавна нямаше да е сред живите."

Като пациенти трудно можем да разберем научната или техническата страна на медицината, а лекарите рядко имат търпението, времето и уменията да разяснят по подходящ начин. Според проф. Иванов и в това отношение психолозите могат да са полезни на отделенията - за да подкрепят лекарите в съобщаването на лоши новини, а и да предоставят опора на пациентите и техните близки.

За щастие някои болници вече осъзнават тази нужда и работят с експерти като проф. Крумова-Пешева. Но докато това се превърна в масова практика, за медиците има и другa опция - така наречените Балинтови групи.

Балинтови групи

Майкъл Балинт е унгарски психоаналитик, основал подхода, известен като "Балинтови групи". Според него е важно пациентът да бъде разглеждан цялостно, като съвкупност от физиологични и психични механизми, а лекарите трябва да познават и двете области. Затова в Балинтовите групи психолози и лекари се срещат, за да се включат в групови дискусии, да разгледат емоционалните преживявания по време на работа, как те се зараждат и отразяват при контакта с пациента.

Д-р Гергана Форева, организационен секретар на Българското Балинтово общество, наблюдава положителна тенденция сред колегите си, които все по-често обръщат внимание на собственото си здраве и активната почивка. "Би било още по-позитивно, ако медицинските специалисти споделят психологически натоварващите ги професионални ситуации. Точно това се случва в Балинтовите групи. Но дори да не са точно този тип групи, всяка стъпка в посока на признаване и обсъждане на темата, която е почти табу, е полезна", добавя тя.

Към момента, постоянно функциониращи Балинтови групи има в София и Пловдив. Всеки, който има интерес, може да се свърже през сайта на обществото.

Както обобщава психологът Ана Димитрова, психологическата подкрепа под всякаква форма дава възможност на здравните специалисти да получат както разбиране и признание, така и възможност за разширяване на перспективата.

Д-р Екатерина Стоянова обича работата си въпреки напрежението и липсата на каквото и да било свободно време, грижи се за пациентите и искрено се интересува от тях. "Не мисля, че пациентите могат да направят кой знае какво - те идват със своите собствени проблеми и това е напълно нормално. Но на нас, лекарите, би ни помогнало да усещаме малко повече емпатия. Пациентите от своя страна да разбират, че когато утре се приберат здрави у дома, за нас това ще е още един ден, в който се грижим за болни хора", обобщава д-р Стоянова. И добавя: "Те са благодарни, но най-голямата услуга е да се грижат сами за себе си."

* Имената са променени, за да бъде запазена анонимността на тези хора

Добрият пример: Медицинският факултет на университета "Вандербилт" в Тенеси, САЩ, е един от първите и най-положителни примери за това как научните изследвания могат директно да бъдат впрегнати в полза на студентите по медицина, а и на бъдещите им пациенти.

Постепенно ръководството на факултета въвело 3 основни промени:

1. Консултативна система за подкрепа на студентите.

2. Студентски "Уелнес комитет", който промотира занимания за физическо и психично здраве, социални умения, изграждане на общност, менторство.

3. Дългосрочна промяна в учебния план, която включва оценяване тип "преминал" или "непреминал" вместо оценки; максимално изчистване на лекционните курсове от излишни подробности; по-дълги и качествени курсове, свързани с личните интереси на студентите; програми, които им помагат да изградят уменията си за запазване на психичната енергия, намаляване на стреса, когнитивно реструктуриране, култивиране на внимателно отношение към себе си и другите, наблягане на собствените положителни качества.

Още през първите две години от новата програма изследователите забелязват ярка разлика. "Студентите, които учат по новата програма, имат в пъти по-ниски нива на тревожност и депресия от предходните курсове", обобщават учените и добавят, че за новата програма не е имало почти никакви допълнителни разходи.

1 коментар
  • 1
    risingsun avatar :-|
    Крум Стоянов

    Поздравления на автора за стойностната статия. Обожавам, когато попадна на нещо, което заслужава да бъде препрочетено.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK