С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

1 7 юни 2019, 9:05, 6546 прочитания

Лекари на ръба на нервна криза

Хората в помагащите професии са най-застрашени от "прегаряне", затова грижата за психичното здраве е от полза за всички

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Бездушни измамници" и "Убиват ни!" са част от гневните възгласи, под публикация в социалните медии, която разказва трагичен развой в софийска болница. Всеки от нас в някакъв момент от живота си става пациент, което освен притеснение за жалост често означава понасяне на грубо отношение от страна на лекарите.

В същото време медиците се чувстват зле заради ниското заплащане, претоварените графици и общественото недоверие. Изглежда, в България се води една тиха война, в която губещи са всички – войната между лекари и пациенти. Научни изследвания от цял свят показват, че проблемът с "бездушието" на лекарите започва още с образованието по медицина, а по-нататък "прегарянето" става една от причините пациентите да не получават оптимална грижа.


Свикнали сме да мислим, че лекарската помощ зависи главно от фактори като апаратура, лекарства, финансиране, знанието и опита на медицинския екип. Разбира се, това са насъщни неща, но на заден план остава един сериозен елемент – психичното им здраве. Стотици международни изследвания категорично доказват, че емоционалното изтощение при медицинските работници влошава качеството на грижата за пациентите и увеличава процента грешки. Персоналът в най-натоварените отделения се чувства неудовлетворен от работата си, членовете на екипа не се разбират, текучеството е високо и в най-лошия случай медиците развиват депресивни симптоми, дори мисли за самоубийство. А когато лекарите са "прегорели", те се справят по-трудно със задълженията си и са по-малко състрадателни, от което на свой ред страдат пациентите.

Разбира се, всеки е отговорен за (без)действията си и обясненията не могат да служат за оправдание. Но все пак може би си заслужава да погледнем здравните работници през една по-емпатийна перспектива, с надеждата, че това ще донесе повече взаимно разбиране. Особено като имаме предвид една съвсем гореща новина – преди няколко дни Световната здравна организация включи прегарянето в своята Международна класификация на болестите, което означава, че от 2020 г. този синдром ще фигурира в списъка на официално признатите заболявания.

Феноменът "прегаряне"



Състоянието, познато като бърнаут, прегаряне и изпепеляване, е пълно емоционално, физическо и психическо изтощение, до което се стига, когато човек е подложен продължително на високи нива на стрес. Симптомите са: спад в продуктивността, тъга, тревожност, загуба на мотивация, чувство на откъснатост от другите и света, раздразнителност, усещане за безпомощност, емоционално "изтръпване", физически болки, драстични промени в съня, цинизъм. Всеки може да стане жертва на бърнаута, но според психолозите най-застрашени са т.нар. помагащи професии.

Като психолог Ана Димитрова* е част от екип, който се грижи за пациенти с тежки заболявания. Според нея всички специалисти в "помагащата" сфера са в риск от прегаряне, тъй като се справят със страданието и болезнените преживявания на другите.

Като пациенти имаме нужда от внимание и разбиране, а не само от диагноза. Вместо това обаче често се сблъскваме с коравосърдечие и дори арогантност."Смятам, че това са психични защити, които възникват заради липсата на психологическа помощ за медицинските специалисти", обяснява Ана Димитрова.

Експерти в тази област споделят това мнение. А д-р Гергана Форева, лекар със специализация по клинична психология и психотерапия, добавя: "За синдрома на изпепеляване се говори сравнително често, но в лечебните заведения рядко има политики по измерването и превенцията му. Обществото консумира неблагоприятните му проявления, защото лекарската циничност най-често е израз именно на този синдром."

Верига от липси

Всички сме наясно, че липсва взаимно разбиране между лекари и пациенти, грижа както за собственото, така и за чуждото здраве, липсва и психологическа подкрепа. Но откъде тръгва всичко това и вижда ли му се краят?

Изследване от Калифорнийския университет в Сан Франциско, САЩ, обобщава предишни проучвания, като показва, че 24% от студентите по медицина имат симптоми на депресия, а 26% от тях са обмисляли самоубийство. За съжаление подобни данни са по-скоро правило, отколкото изключение. Така например изследване в Медицинския университет "Сейнт Луис" показва, че в края на първата година от обучението си 57% от бъдещите медици страдат от умерена до тежка тревожност, а 27% имат симптоми на депресия. Друго изследване, този път върху ирански студенти по медицина, показва, че вероятността тази група да страда от депресия е с 44% по-висока, отколкото за средностатистическия иранец.

"Обучението по медицина директно допринася за психологическия дистрес на студентите и това може да има катастрофални последици, както за тях самите, така и за бъдещите им пациенти", обобщава изследването.

За каквато и професионална област да говорим е повече от ясно, че човек трудно може да бъде пълноценен, когато страда от депресивни симптоми. А когато става въпрос за здравни работници, отражението върху пациентите е неизбежно. Първите признаци на този проблем се виждат не само в изследванията, но и в практиката. Д-р Жанет Иванова*, лекар и преподавател в университетска болница, интерпретира тези резултати така: "Първите срещи с болестта и страданието оставят трайна следа."

Какво обаче правят университетите, за да помогнат на своите възпитаници и техните бъдещи пациенти?

По данни на НСИ от края на 2017 г. най-много лекари в България (34.5%) са на възраст 55-64 години. Като част от тази група лекарското семейство на проф. Никола Иванов* и д-р. Жанет Иванова* не помнят тяхното образование да е включвало психология. "Много по-късно, като лекар с години опит, осъзнах колко важно е то", споделя д-р Иванова. Медиците, които в момента завършват образованието си, имат привилегията на курсове по клинична психология.

Д-р Екатерина Стоянова е сред най-младите лекари и ясно си спомня, че повечето й състуденти гледали на лекциите по психология като на нещо излишно. Ветераните проф. Иванов и д-р Иванова смятат, че днешните студенти са много по-информирани, но "все още няма подходящи механизми, за да усетят колко полезно ще бъде това знание в хода на работа както за личните проблеми и комуникацията с колегите, така и да разбират по-добре пациентите, да поднасят информацията по-внимателно, а и да се справят със собствените си преживявания, когато лекуват тежко болни", казва д-р Иванова.

Един от хората с най-добър поглед върху темата в България е проф. Румяна Крумова-Пешева – психотерапевт, преподавател, автор на книги и учебници, включително "Психологично консултиране в медицинската практика". Според нея от огромно значение са не само наредбите на МОН и това какво прави всеки отделен университет с тях, но и как гилдията на психотерапевтите в България поднася информацията. "Ако един студент знае за бърнаута, ако ние, психолозите и преподавателите, комуникираме с него на тази тема, той е много по-склонен да допусне такава възможност и за себе си, и за другите", казва проф. Крумова-Пешева. Според нея е важно настоящите и бъдещите лекари да станат чувствителни към вътрешния си свят и комуникацията с пациентите.

"Ако знанието по клинична психология се вложи в работата на едно отделение, ползите могат да са огромни. Категорично. Но за България това все още е само добро пожелание", добавя тя.
Въпреки стигмата интерес явно има: "Нашите лекции са едни от най-посещаваните на хирургичните конференции, на които ходя", разказва проф. Крумова-Пешева. В подкрепа на думите й са преживяванията на лекари, дългогодишно отдадени на работата, какъвто е проф. Иванов. Според него психологическата грамотност и знанието, че лекарите могат да получат съдействие от психолог, биха могли да доведат до значителни подобрения: "За взаимоотношенията с колегите, пациентите, ръководството, със себе си и моите проблеми, включително дали взимам правилните решения и дали някой не си е отишъл заради моя грешка." Разказва и как наскоро получил обаждане от пациент, когото преди седем години лекувал от застрашаващо живота състояние, а сега има нужда от нова интервенция: "По думите му излезе, че виновна за неговото състояние днес е операцията, която сме му направили. А не че има едно от най-тежките страдания в тази област, от което без операцията вероятно отдавна нямаше да е сред живите."

Като пациенти трудно можем да разберем научната или техническата страна на медицината, а лекарите рядко имат търпението, времето и уменията да разяснят по подходящ начин. Според проф. Иванов и в това отношение психолозите могат да са полезни на отделенията - за да подкрепят лекарите в съобщаването на лоши новини, а и да предоставят опора на пациентите и техните близки.

За щастие някои болници вече осъзнават тази нужда и работят с експерти като проф. Крумова-Пешева. Но докато това се превърна в масова практика, за медиците има и другa опция - така наречените Балинтови групи.

Балинтови групи

Майкъл Балинт е унгарски психоаналитик, основал подхода, известен като "Балинтови групи". Според него е важно пациентът да бъде разглеждан цялостно, като съвкупност от физиологични и психични механизми, а лекарите трябва да познават и двете области. Затова в Балинтовите групи психолози и лекари се срещат, за да се включат в групови дискусии, да разгледат емоционалните преживявания по време на работа, как те се зараждат и отразяват при контакта с пациента.

Д-р Гергана Форева, организационен секретар на Българското Балинтово общество, наблюдава положителна тенденция сред колегите си, които все по-често обръщат внимание на собственото си здраве и активната почивка. "Би било още по-позитивно, ако медицинските специалисти споделят психологически натоварващите ги професионални ситуации. Точно това се случва в Балинтовите групи. Но дори да не са точно този тип групи, всяка стъпка в посока на признаване и обсъждане на темата, която е почти табу, е полезна", добавя тя.
Към момента, постоянно функциониращи Балинтови групи има в София и Пловдив. Всеки, който има интерес, може да се свърже през сайта на обществото.

Както обобщава психологът Ана Димитрова, психологическата подкрепа под всякаква форма дава възможност на здравните специалисти да получат както разбиране и признание, така и възможност за разширяване на перспективата.

Д-р Екатерина Стоянова обича работата си въпреки напрежението и липсата на каквото и да било свободно време, грижи се за пациентите и искрено се интересува от тях. "Не мисля, че пациентите могат да направят кой знае какво - те идват със своите собствени проблеми и това е напълно нормално. Но на нас, лекарите, би ни помогнало да усещаме малко повече емпатия. Пациентите от своя страна да разбират, че когато утре се приберат здрави у дома, за нас това ще е още един ден, в който се грижим за болни хора", обобщава д-р Стоянова. И добавя: "Те са благодарни, но най-голямата услуга е да се грижат сами за себе си."

* Имената са променени, за да бъде запазена анонимността на тези хора
Добрият пример: Медицинският факултет на университета "Вандербилт" в Тенеси, САЩ, е един от първите и най-положителни примери за това как научните изследвания могат директно да бъдат впрегнати в полза на студентите по медицина, а и на бъдещите им пациенти.

Постепенно ръководството на факултета въвело 3 основни промени:

1. Консултативна система за подкрепа на студентите.

2. Студентски "Уелнес комитет", който промотира занимания за физическо и психично здраве, социални умения, изграждане на общност, менторство.

3. Дългосрочна промяна в учебния план, която включва оценяване тип "преминал" или "непреминал" вместо оценки; максимално изчистване на лекционните курсове от излишни подробности; по-дълги и качествени курсове, свързани с личните интереси на студентите; програми, които им помагат да изградят уменията си за запазване на психичната енергия, намаляване на стреса, когнитивно реструктуриране, култивиране на внимателно отношение към себе си и другите, наблягане на собствените положителни качества.

Още през първите две години от новата програма изследователите забелязват ярка разлика. "Студентите, които учат по новата програма, имат в пъти по-ниски нива на тревожност и депресия от предходните курсове", обобщават учените и добавят, че за новата програма не е имало почти никакви допълнителни разходи.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Малки, но вече знаят Малки, но вече знаят

Как ирландската обществена телевизия се грижи за най-крехката аудитория, или защо е важно да има новини специално за деца

31 май 2019, 3618 прочитания

Галина Дългото чорапче 1 Галина Дългото чорапче

Социалният цирк на осиновената в Дания Галина Риом-Ройбек учи децата у нас на приобщеност, емпатия и вяра в себе си

23 май 2019, 4781 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Какво е да си писател в днешна Русия

Страховете и надеждите на Дмитрий Глуховски и Мария Степанова

Ами ако утре и Amazon пусне пари?

Моделите на разплащане и средствата за това ще се променят и то благодарение на компании извън банковия сектор

Диференциран ДПС

До какво реално ще доведат идеите за по-ниски ставки на ДДС, с които се заиграват политиците

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

20 въпроса: Полина Лъжанска

д-р Лъжанска е сред инициаторите на сайта CancerCare.bg и благотворителния маратон Race for the Cure

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото