С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

3 12 юли 2019, 8:39, 2547 прочитания

I like to move it, move it

В света на Ingress - GPS базираната игра от създателите на Pokemon Go, която подтиква към движение и социални контакти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Чаках мои съотборници при Дунав за акция, за която беше важно действията да се координират и да създадем заедно едно общо поле - те бяха в Гърция, аз в България. Но те не се появиха. Оказа се, че са ги арестували, защото на гръцките полицаи им се сторило съмнително чужденци да обикалят с телефони в ръка малко село около границата", спомня си Петър Христов.

Той разказва за един от многото вълнуващи моменти на играта Ingress, която играе на смартфона си вече шест години. Играта се оказва много популярна сред хората предимно между 20 и 50 години, но има и над седемдесетгодишни, а и непълнолетни играчи. Повечето от тях са с най-разнообразни професии, от продавачи на зеленчуци до професори в университети, всички те обединени от общата цел да завладеят виртуалните портали, които се появяват на съвсем реални места: паметници, чешми, планински върхове, градски графити и др., както и да създадат успешна стратегия, така че да победят противниковия отбор. Понякога се включват цели семейства – от децата до бабата и дядото. Най-очевидните плюсове на Ingress за участниците е, че играта изисква много ходене пеша, движение и срещи с други хора, социализация, която се оказва полезна за традиционните геймъри, които иначе не биха мръднали от компютъра. Лайфстайлът на запалените играчи е изцяло зададен от Ingress – купуват си джипове, за да могат да стигат до трудно проходими места, или планират годишния си отпуск спрямо това къде ще има международна среща на "ингресаджиите", както сами се определят. По света има дори случаи на хора, които са започвали работа някъде само защото в офисите на тази фирма има портали, които искат да завладеят.


Създателите на Ingress са американската компания Niantic, която направи и по-известната Pokemon Go, a в съвсем скоро време ще пуснe на пазара и новата Harry Potter: Wizards Unite (вече я има в бета-версия в някои части на света). Ingress е базирана на GPS-a в телефоните, за да се играе, трябва и интернет. Милионите играчи по цял свят са разделени на два отбора: зелените - "Просветените" (Enlightened) и сините - "Съпротивата" (Resistance), същото разделение важи и в България. След като си инсталирате играта и изгледате клиповете, които ви помагат да се ориентирате, си избирате отбор. Целта на всеки играч е да завземе колкото се може повече портали и да ги свърже с линкове един към друг. При свързването на три портала се получава енергийно поле, което блокира цялата площ, над която се намира.

Петър Христов е на 29 години и от отбора на зелените, живее в Троян, но днес се срещаме в Градската градина в София, за да ми покаже порталите наоколо – например фонтанът пред Народния театър. На телефона се вижда карта, която много наподобява Google maps, а в момента, в който стигаме до фонтана, върху нея се появява триизмерен портал. Той в момента е зелен, това означава, че ако съм от отбора на сините, трябва да го превзема с различни инструменти (резонатори, xmp-bursters, ultra strikes и др.). Понякога има и нови портали, които са бели, тоест все още не принадлежат на нито един от отборите.

Илюстрация





Пътувате, играете и научавате за историята на различни места

"В България бели портали, непринадлежащи на никого, все още се намират често, но например в Загреб, където съм играла преди години, няма начин да видите бял портал. В Китай също няма свободни, защото там играят милиони", казва Петя Каро (34 г.). Тя играе Ingress от няколко години с прекъсване и също е от зеления отбор. За нея играта е перфектният начин да се забавлява, докато пътува по работа, както и да открива местните забележителности. В момента, когато стигнете до даден портал, в телефона ви се изписва информация за него – дали ще е стара къща, паметник, фонтан или нещо друго интересно, обикновено има факти, история, свързани с мястото. "Много е обогатяващо, така научих много и за родния ми град София, места, за които не съм подозирал, например къщата на Алеко Константинов, домът на Райко Алексиев и интересни графити", обяснява Никола Петрас на 35 г., който е в играта от три години и е за сините. В много случаи Ingress замества Tripadvisor, дори показва и колко точно време ще отнеме да стигнете до някоя забележителност.

Портали има на детски площадки, чешми или други не чак толкова интересни места, но пък и затова родителите оставят с огромно желание децата си на пързалки и люлки, докато те обикалят с телефоните около тях, разбивайки портали.

Илюстрация



Някои от порталите са с ограничен режим на достъп и играчите, които имат право да са близо до тях, са много ценни – като човекът, който работи в един завод в Севлиево, където има портал, или служителят на летище София, а най-високо и буквално, и преносно е играчът в метеорологичната станция на Мусала. Но портали има на всякакви невероятни точки по света, като в Припят близо до Чернобил, в дворец в Северна Корея или в базовия лагер на Еверест.

"Ходили сме и във военна база в Румъния, където ни пуснаха румънските ни съотборници, оттам направихме общо поле над цяла България, свързвайки ги с точки в Турция и Сърбия", разказва Николай Стоянов от сините, който работи като системен администратор.

Излизане от балона

Никола Петрас е много доволен, че чрез играта се запознава с най-разнообразни хора – и от неговия, и от противниковия отбор - един естествен начин да излезе от собствения балон, който иначе алгоритмите на социалните мрежи само затвърждават. "Сега имам приятел, който е куклен актьор, аз като графичен дизайнер познавах предимно програмисти и едва ли щях да се запозная с него по друг начин." Сините се събират всеки петък, за да се видят, да обсъдят стратегия и да пият по нещо. А всяка първа събота на месеца има среща и на двата отбора. "Много нови семейства се получиха в Ingress, имаше момче и момиче от противниковите отбори, всеки ден си чупеха порталите един на друг и се караха в чатовете, но впоследствие пламна любов, аз самият също съм имал приятелка от сините", споделя Петър Христов. С много ценни запознанства си е тръгнал и от международната среща (казва се "аномалия"), която посещава в Сингапур със стотици хиляди играчи.

По времето на стратегиите, когато се организират общи акции, стават най-много нови и неочаквани запознанства – тогава всички трябва да действат бързо, задружно, адреналинът се вдига, целта е обща. "Преди няколко години четиридесет екипа от сините бяха направили добре организирана акция, с която покриха цяла България под Ingress полета, съответно трябваше да реагираме незабавно. Част от съотборниците ми тръгнаха веднага към Неготин до Сърбия, а аз към Синеморец, за да си върнем позициите", спомня си Петър Христов. Според него сините са планирали в продължение на половин година действията си – "организацията на подобна акция е толкова сложна, че операторите, които координират всички, биха могли да работят като истински военни стратези". Петър изброява част от професиите на хората в неговия отбор – полицаи, професори, продавачи, икономисти, програмисти и много други.

Според Николай Стоянов, много от хора идват на международните срещи, дори и да не играят вече толкова активно, само заради възможността да се запознаят с нови хора - "най-хубавите срещи бяха в Будапеща, Загреб, Любляна, Букурещ, Франкфурт". Именно на срещата в Румъния се запознават с майка и син от България – запалени играчи.

Нивото има значение

На срещите на Ingress никой няма да ви попита на колко години сте, а кое ниво сте, като 16-о е най-високото. "Играла съм с бащи, които научиха синовете си как да играят само и само да им помагат в покриването на по-големи полета", казва Петя Каро. За други родители това е най-добрият начин да прекарват време с децата си – да играят заедно. "Вчера една от най-активните ни играчки в Троян обиколи двадесет села на път към Оряхово само за да свърже порталите. Тя се запали по играта от дъщеря й, която е на шестнадесет", казва Петър Христов.

Носят се легенди за един от най-запалените играчи във Видин, който е над шейсетгодишен. На Петър му се случва веднъж, пътувайки през разни затънтени селца, да забележи добре поддържан портал в село Столетово под Кърнаре – "оказа се, че беше на един възрастен дядо германец, който живее в българското село и е върл син играч".

Планински трекинг и ходене пеша в града

На Петър Христов му се случва да се качва на планински върхове през нощта само и само да свърже няколко портала. "През зимата изкачвах Мусала няколко пъти, защото човек от синия отбор работи на метереологичната станция и съответно държи портала син, аз исках да го направя зелен." Много хора, които иначе никога не биха отишли на планина, започват да ходят по хижи, които също са портали, и да катерят върхове. "Ingress ме накара да стана от компютъра и да се раздвижа", казва Янис Петрас, който играе от синия отбор от две години. Той е впечатлен от механизма на играта, който е измислен така, че човек да не се заседява дълго на едно място – ако вече сте били пред един портал, трябва да минат четири часа, за да можете пак да играете с него. В Ingress има и вграден крачкомер.

Според последното проучване на "Визия за София" повечето софиянци не спортуват активно – "всеки седем от десет анкетирани (71%) признава, че не отделя време за спортни дейности през седмицата". Това включва и по-дългото ходене пеша и каране на колело. На фона на тази статистика геймингът звучи като добро решение, защото увлича хората в ходене, бягане и дори каране на колело само и само да стигнат по-бързо до портала. Дизайнът на самата игра, която хем използва реалността около нас, хем я променя, подтиква потребителите да се движат, да експериментират, и то хора, които преди това въобще не са имали такива навици.

Илюстрация



Икономически ефект и внезапна популярност

Групи туристи, които обикалят на пръв поглед хаотично из града с телефони в ръце или тичат ту в една, ту в друга посока – странна гледка, но така изглеждат международните срещи (аномалии), състояли се в София. Две поредни години тук се организират срещи на "ингресаджии" от цял свят – първия път в България идват над четиристотин души, вторият около хиляда. Много от тях са хора, които никога преди това не са чували за страната ни и едва ли биха я посетили иначе. Но веднъж вече попаднали тук, те с удоволствие се превръщат в туристи след срещата и остават да разгледат. Някои от тях се връщат отново.

Същевременно места в България, които иначе въобще не са популярни за туристи, изведнъж стават много посещавани заради играта. Като връх Руй до Трън на сръбската граница. "По едно време имах чувството, че през седмица бяхме на Руй, изкачвал съм го поне шест пъти, иначе едва ли бих отишъл точно там", казва Николай Стоянов. Той си спомня четиричасовия преход – "обикновено гледаме да съчетаем приятната разходка с играта". Икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ), който е на 36 години, също споделя, че множество пъти е изкачвал Руй. "Не съм геймър, приятел ми показа Ingress и вече играя над три години, но в момента почти съм спрял и съм се фокусирал върху шаха." На него му харесва, че Ingress е стратегическа игра – "правихме акции, като да се изкачваме на връх Ком, на следващия ден на връх Руй, докато някой от нашите съотборници е в Сърбия и правим общо поле". Той споделя, че е посетил интересни места, до които едва ли би стигнал иначе – два пъти се е качвал на връх Мургаш, попадал е в гъсти гори до Габрово. "А веднъж, докато бях на икономическа панел край морето, отскочих и до нос Емине, за да играя", казва Петър Ганев. Спомня си, че се е озовавал в сложни ситуации като да се катери по скали след Резово близо до турската граница, за да завладее портал, който всъщност е откъм Турция.

Подобни гранични портали понякога излизат буквално скъпи на участниците – Никола Патрас разказва, че на връх Руй, където няма много обхват, е прихващал сръбски интернет през роуминг.

Друг пример за място, което неочаквано добива популярност, е връх Дупевица близо до София, намира се на тридесет минути пеша след Горнобанския манастир. "Двама играчи, един от зелените и един от сините, си имаха битка и всеки ден след работа ходеха да завладяват портала, бяха постоянни и не се отказваха", разказва Янис Петрас. Но същото важи и за множество паметници из България, които отдавна са обрасли с плевели, или красиви графити из крайните квартали на по-големите градове. Петя Каро, която в момента играе, докато е по майчинство и обикаля с количката и кучето, споделя, че открива невероятни места в София.



Пристрастяване и прегряване

"Имаше случай, в които уж излизам само до магазина и се прибирам след 48 часа, дрехите за планина и дъждобрана седяха постоянно в колата, поне три дни от седмицата ми отиваха само за Ingress", споделя Петър Христов. В периода на най-голямо зарибяване той е бил и и координатор на зеления отбор, което го е натоварвало с допълнителни задачи. В един момента осъзнал, че нещо не съвсем нормално се случва с него, прегрява, и решил да спре за малко, дал си почивка за една година. Отскоро отново е в играта. "Излизам на кафе с приятел и виждам, че противниковият отбор са организирали акция в моя Балкан, веднага се качвам на колата, после продължавам пеша през гората, докато намеря портала", казва Петър Христов, който има собствена хостинг компания и понякога му се е налагало да работи дори от някой планински връх. Той твърди, че в момента не е активен играч, но въпреки това миналата събота е играл единадесет часа – "излязох с идеята да се разходя само до Габрово, но се увлякох, тръгнах към хижа "Чумерна", слязох към Твърдица, след това към язовир "Копринка" има едни паметници с портали, успях да вляза и в "Дамасцена", където също имаше портал, но зад оградата, та трябваше да намеря начин да проникна, в 12 през нощта бях на връх Бузлуджа". Така неусетно минават единадесет часа и Петър изпуска един купон, където са го очаквали

Според Никола Петрас много зависи какво работи човек - "няма как да твърдиш, че си запален играч и че това не ти пречи на работата, най-малко като си обикалял цяла нощ по портали, следващия ден дремеш на бюрото в офиса". А такива нощни приключения има – като епичната битка на Витоша през нощта, за която още си спомнят и двата отбора.

Освен пристрастяване някои наричат тази фаза и бърнаут (прегаряне) – "най-опасно е, ако не си изключите нотификациите, защото всеки път, когато някой ви счупи порталите, телефонът ви звъни и през нощта и има хора, които излизат да си защитават порталите".



Когато играта загрубее

Венера Петрова, която е на 36 години и по принцип играе компютърни игри, споделя защо е преценила, че Ingress не е за нея - "започнах да играя, докато бях по майчинство и гледах бебето, обикалях с количката, печелех портали, научавах интересни неща за исторически паметници в София, но конкуренцията с другия отбор ми идваше в повече". В един момент човек от зелените започва да следи Венера по петите, за да хваща порталите, които е завзела. "Улових се, че почти тичам с количката нервно по тротоара, реших, че това следене може да е опасно, и се отказах."

За някои именно възможността за проследяване на другите звучи като добро преимущество. "Приятелката ми си инсталира Ingress като най-лесен начин да ме следи къде съм, а сега е 15 ниво и по-активна от мен, даже се оплаква, че съм я запалил и оставил сама в битката", смее се Никола Петрас.

Според Петър Христов обаче преследването си остава само на ниво гейминг – "и мен са ме преследвали и причаквали, но аз знам, че ме следят като играч и не се интересуват от мен като човек". Спомня си, че са го чакали и в 3 часа през нощта с кола, за да завладеят портала след него.

Но има и ситуации, в които играчите толкова се настървяват един срещу друг, че започват да си правят и нечестни номера, да подават анонимни сигнали до работодатели на хора от противниковия отбор, обвинявайки ги, че използват служебна кола и по време на командировка играят Ingress или че играят в работно време. Стигало се е и до уволнения заради подобни удари под кръста.

Това са крайности, мнозинството от играчите се забавляват, социализират и спортуват посредством Ingress. А на някои критики, че с непрестанното си пътуване допринасят за замърсяването на околната среда, отговарят така – "дали ще си турист, който ходи по музеи, или ще ходиш за риба, все ще се качиш на колата и пак ще пътуваш". Но пък заради играта и завладяващата и виртуална реалност играчите извървяват често по десет километра на ден, а някои и по двадесет-тридесет, ходят на планина и планират стратегии с хора от най-различни кътчета по света.

Официалната страница на Ingress, където има линкове за сваляне www.ingress.com

Българските страници на двата отбора: Сините – www.resbg.org, и Зелените – www.enlbg.com
Кратък речник

Смърфовете – сините
Жабите – зелените
Агенти – играчите от всички отбори
Небе – играчът, който седи на компютър и гледа картата и по телефон или чрез радиостанции ориентира играчите, накъде да се насочат
Унка – бял портал (uncaptured), който все още не е завладян от никой отбор

Капитал - брой 28

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Защо се срина морският туризъм
  • Как F-16 полетя към парламента
  • Новите въпросителни пред Исторически парк

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Спорт с кауза 2 Спорт с кауза

Все по-популярното обвързване на спортните предизвикателства с конкретна кауза развива културата на дарителство и емпатия

28 юни 2019, 3468 прочитания

Лекари на ръба на нервна криза 1 Лекари на ръба на нервна криза

Хората в помагащите професии са най-застрашени от "прегаряне", затова грижата за психичното здраве е от полза за всички

7 юни 2019, 7286 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Защо тъгува homo sapiens

За новия термин екологична скръб и класическите начини да променим нещо (като започнем от себе си и собственото си поведение)

Министърът и златната каса

Кирил Ананиев е готов с втори проект за здравна реформа, който предвижда конкуренция между държавната и частни здравни каси

И още нещо в сметката за ток

С непазарни механизми държавата се опитва да поддържа жива ТЕЦ "Марица-изток 2"

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Ново място: "КО-ОП"

Коуъркинг пространството отваря врати с амбицията да среща различни професионалисти, публики и изкуства

Ново място: Trattoria la Bicicletta

Италианският ресторант на Чанко Чанев предлага меню с широк избор