С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

26 юли 2019, 10:00, 13449 прочитания

Силата на незабележимата архитектура

Къща за гости към винарна спечели Архитектурните награди на КАБ 2019

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Казват, че добрата архитектура е тази, която не се забелязва (а лошата се забелязва винаги). Вървиш по улицата, спъваш се в разместен бордюр, удряш си главата в ръба на стълбата, докато се качваш на гости в апартамент от онези, строени през 90-те, подхлъзваш се по глупавата рампа, която някой е направил толкова стръмна, вдигаш поглед и изведнъж виждаш една сграда. Нищо особено, обикновена сграда, нито висока, нито ниска, нито дебела, нито слаба, сдържана една такава, с достойнство. Стои си и сякаш винаги е била на това място. Не те напряга, не те ядосва, не те кара да завиждаш, нито да пускаш снимки в мрежите. Една добра, нормална сграда.

Точно такава сграда спечели Архитектурните награди 2019, които Камарата на архитектите в България организира за втора поредна година. След двустепенна селекция и представяне на проектите пред международно жури голямата награда получи една относително непопулярна досега сграда - къщата за гости към винарска изба "Кастра Рубра" в село Коларово.


Илюстрация


Няма по-подходящо място за незабележима архитектура от село Коларово, Харманлийско. След около 80 км по автомагистрала "Марица" пътят отбива, пресича река Марица и продължава още десетина километра сред изгорели от слънцето треви и стари лозя. Селото с едва 15 постоянни жители е разположено на югозападните склонове на Южен Сакар и е известно основно със своите винарски изби и с т.нар. Коларовски лозов масив - един от най-големите и най-стари масиви на територията на България, създаден в края на 70-те с лозя основно от сорта мерло. През 1980 г. големината му надхвърля 7000 декара, които са запазени и до днес под формата на кооперация.

Безвремието в Коларово е осезаемо. Когато човек паркира на малкото площадче до новата църква, първото, което го удря, е тишината. И липсата на хора. В далечината се чува глух шум откъм товаро-разтоварителния двор на близката изба, а по напечения път не минава никой. Няма дори заблудила се крава или селско куче.

Илюстрация


Площадчето е нещо като кръстовище, през което минава основният път от магистралата към останалите няколко къщи на селото. И пак оттам тръгва един прашен черен път, плавно нагоре и покрай редица стари електрически стълбове с увиснали жици. Точно там, между стълбовете, погледът полека започва да различава три стъпаловидни обема от камък и бетон, които стоят стабилно вкопани в склона. Именно това е къщата за гости, която спечели наградата на КАБ за 2019.



Сградата е проектирана на три нива, които пълзят по терена и са последователно свързани от напречен коридор-тунел със стълби и внимателно дирижирано горно осветление. Влиза се от най-високото ниво, директно в голяма, обилно осветена хотелска дневна с рецепция и две изцяло остъклени страни, през които погледът стига до долината и лозята напред. Коридорът-стълба е свързващата ос, която води към дегустационната и общо деветте стаи, разпределени между долните две нива. Този композиционен подход не е нов, нито кой знае колко оригинален, но е много подходящ за овладяване на наклонен терен, а решението стаите да останат на най-долните нива, далеч от входа, им дава онази необезпокоявана самостоятелност, която е част от духа на цялата сграда.

"Искахме сградата да бъде максимално вписана в терена, минималистична и ненатрапчива, без лъскав лукс", разказва Тодор Обрешков, един от проектантите на къщата, който е архитект и на винарната "Кастра Рубра". "Искахме човек просто да се чувства добре тук. Да няма нищо крещящо, да е спокойно и въпреки аскетичните материали човек да се чувства уютно вътре", допълва го Теодора Алексиева от ZOOM Studio, която, заедно с Пламен Тодоров е другата част от проектантския екип.

Вътре материалите действително са аскетични, поне на пръв поглед. Видимият бетон е навсякъде, по стени, тавани и подове, в коридорите, стаите и баните, груб и с изявен фладер, но идеално пасващ си с драматичните засечки на падащите надолу обеми, с каменната зидария на външните стени и с неочакваните панорами, които разкриват големите прозорци ту в края на коридора, ту от дегустационната, ту от някоя тоалетна. Отделно има и дъбови ламперии, мебели и дюшемета, както и много стъкло.

Проектантите искали и деветте хотелски стаи да бъдат максимално уединени и самостоятелни и да имат директна връзка с природата навън. А освен това да не се повтарят и всяка да създава различно преживяване. Съответно разделят интериорите им между архитектите от ZOOM Studio и студио dontDIY и правят девет наистина много различни една от друга стаи. Някои продължават аскетизма на фоайетата с добре премерен минимализъм, изцяло остъклени бани, много бетон и тук-там някой дънер за нощно шкафче.

Други са разбити на няколко по-малки помещения, с много дървени ламперии, скрити в тях шкафове и гардероби, бюра и усещане за обран клубен аристократизъм. Трети изненадват с шперплат и облицовки от боядисани в бяло тухли, с изкуствени декоративни прозорци към баните и опит за софийски бохо шик. Някои са претрупани с мебели и шкафове, други са почти празни.



Фотограф: Минко Минев


И именно в тези най-празни стаи усещането за лукс е най-доловимо, макар небрежно и ненатрапчиво, все едно случайно постигнато - по скоро в пропорциите на помещенията, в големината им (всяка стая е по близо 40 кв.м), в огромните стъклени бани, в гледката и в миризмата на прегоряла трева зад дългите бели пердета, в смелостта да вкараш грубия бетон вътре до белите ленени чаршафи. И най-вече в добрия детайл.

Тази къща за гости е замислена като първи етап от по-голям проект, който включва и втора къща за настаняване с голям ресторант, разположена на запад, близо до първата. Двете сгради трябва да бъдат свързани с подземен тунел, басейн и СПА зона между тях, а серпантинно слизаща надолу през полето алея да води до винарната. Не е ясно кога проектът ще бъде финализиран, но вероятно именно тогава комплексът в Коларово ще се доближи максимално близо до концепцията Relais & Châteaux - избрани места за настаняване по цял свят, които предлагат Caractère, Courtoisie, Calme, Charme et Cuisine - характер, учтивост, спокойствие, очарование и добра кухня. В крайна сметка именно заради липсата на завършен втори етап мястото не присъства в популярни платформи като booking.com примерно, не може да се наема за уикенд от случайни туристи, а е запазено основно за гости на избата. Но така не може да изпълнява една, да я наречем, социална функция - да даде възможност на максимален брой хора да преживеят малко добра архитектура и да оценят отблизо добрия архитектурен детайл.

Винопроизводството в България вече е сериозен бизнес, който започна да инвестира не само в лозя, технология и чуждестранни енолози, но и в качествена архитектура. Избите отдавна не са скучни промишлени халета, а се опитват да следват примера на САЩ, Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия и да създават добри условия за развитие на активен винен туризъм с куп екстри, включително прилежащи хотели и ресторанти от висок клас. Разбира се, у нас романтичното влияние на Италия и Южна Франция все още е непреодолимо, винените маршрути все още не са добре разработени, но има случаи, когато архитектурата успява да се измъкне от клишето "тосканска къща" или "френско шато". Такъв пример е сдържаният минимализъм на деветте стаи в отличената къща за гости в Коларово. Една добра, незабележима архитектура.

Капитал #30

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Скъпото назначение на Жаклен Коен
  • Кметският пъзел в Пловдив
  • Мачът за "Петрол"

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Рециклиране за напреднали Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

20 сеп 2019, 802 прочитания

България преоткрива таланти 2 България преоткрива таланти

Илюстрации с портрети на роми от България и света разказват техните непознати истории и постижения в изкуството

30 авг 2019, 2885 прочитания

24 часа 7 дни

20 сеп 2019, 3828 прочитания

20 сеп 2019, 3674 прочитания

20 сеп 2019, 1935 прочитания

20 сеп 2019, 1555 прочитания

20 сеп 2019, 1442 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Пластмасово небето, пластмасово морето

Дневник на участието в световната инициатива Plastic Free July

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант