С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

3 2 авг 2019, 9:14, 4866 прочитания

Пластмасово небето, пластмасово морето

Дневник на участието в световната инициатива Plastic Free July

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Какво си купихте днес? А то беше ли опаковано в пластмаса (тарелка, кутия, прозрачно фолио, целофан, пликче, торба)? И тази година милиони хора от цял свят приеха предизвикателството на инициативата "Юли без пластмаса" да не използват еднократни опаковки от найлон и пластмаса в продължение на цял месец. Включих се, за да разбера дали това е възможно в България и на каква цена.

Каква е идеята зад Plastic Free July
Снимките на бели плажове и тюркоазени води винаги са били изкушаващи, но напоследък реалният пейзаж включва и купища пластмасови отпадъци. Затова Plastic Free July подканя глобалното население да обърне внимание на най-разпространения, но и най-пагубен материал в ежедневието на нашата планета. Инициативата е започната от австралийската фондация "Свободни от пластмаса", основана през 2017 г.


Според данни, публикувани от National Geographic в края на 2018 г., 40% от пластмасата, която се произвежда, е за опаковки. Те се използват еднократно, а след това се изхвърлят. Освен това National Geographic цитира изследване на британското Кралско статистическо общество, според което едва 9% от произведената пластмаса е вероятно да попадне в контейнера за рециклиране, а 44% от световната пластмаса е била произведена в краткия период 2000 – 2015 г. Като допълнение, около 8% от петрола в световен мащаб се използва за производството на пластмаса, а отдавна е известно, че добивът на "черно злато" е сред най-замърсяващите индустрии. Само за няколко десетилетия пластмасата на Земята е завзаела такива територии, че да смени геоложкия профил на планетата. Вече имаме т.нар. технофосили от пластмаса.

Мотивирана от категоричните данни, от известно време рециклирам и се опитвам да огранича използването на пластмаса до минимум. Например нося си чаша за многократна употреба, когато си купя кафе за из път.
Ако повече хора променят потребителските си навици, това автоматично ще намали пластмасовите отпадъци, ресурсите, необходими за производството им, както и въглеродните емисии, отделяни при транспортирането им.
Както казва Симона Стилянова, авторката на блога Zero Waste Sofia, чиято идея е живот с минимално количество отпадъци: "С малки промени можем да опростим живота си, да спечелим повече време с близките си и да намалим отпадъците. Ключът е в осъзнатото пазаруване – да купуваме само това, от което наистина имаме нужда".

Именно благодарение на движението за нулеви отпадъци тази година разбрах за "Юли без пластмаса" и реших да направя още една крачка към щадящия природата начин на живот. Оказа се, че пластмасата в моето всекидневие е много повече, отколкото съм предполагала, а опитите да се живее без нея водят до интересни ситуации.



Ден 1
Вълнувам се. Разказвам за инициативата на семейството си, съседите и всички познати. Получавам разнообразни реакция от "Ей звучи страхотно! И аз може да пробвам..." до неразбиране и пренебрежителен смях. Игнорирам вторите, надъхвам се допълнително от първите и отивам на пазар, въоръжена с платнени торбички и контейнери за многократна употреба.

Ден 2
Купувам си четка за зъби от бамбук, паста на таблетки в картонена кутийка, правя си сама дезодорант и душ-гел, като използвам насипни продукти и контейнери за многократна уптреба. Никога не съм била фен на домашната козметика, но напоследък добива популярност и явно има защо – продуктите се получиха чудесно, освен това са безвредни едновременно за мен и за природата.

Ден 3
Пуша. Ужасен навик, който освен всичко останало замърсява прирдата, но не съм готова да се откажа. Порокът ми се оказва сериозно предизвикателство – кутиите цигари са опакови в целофан, а филтрите са един от най-нериятните видове боклук, защото нито се разграждат, нито се рециклират. Продават се биоразградими, неизбелени филтри, но опаковката им е пластмасова. Същото важи за тютюна за свиване, а за насипния съм чувала страшни истории. Чувствам се в задънена улица. Никак не ми харесва, че освен на себе си вредя и на околната среда.

Ден 5
С приятелка си купуваме домати от възрастна жена на улицата – в нашите очи това означава еко и социално ангажирана покупка. Жената ни изненадва с бързината, с която тика доматите в найлон и е стъпсана от нашия енергичен отказ: "От торбички ли икономисвате?" Обясняваме ѝ, че се опитваме да използваме по-малко пластмаса, за да пазим природата: "Аа, права си, така е", съгласява се бабата и ни подава доматите в шепи, но продължава да ни гледа учудено.

Ден 8
Попадам на страхотен гащеризон в интернет и веднага си представям всички летни събития, на които бих могла да го нося. Но в следващия момент осъзнавам, че за да стигне до мен ще бъде опакован в топ пластмаса. Утешавам се, че притежаването на една дреха по-малко не е убило никоя жена.

Ден 9
Пазарувам в кварталната бакалия. Там познават и мен и трудната ми връзка с найлона, така че не напират да ми дават торбичка, а кротко измерват ябълките ми в платнена кесийка и ми се оплакват, че някой пак е откраднал ролката с безплатен найлон за зеленчуци. Новината се разнася по опашката и хорово цъкаме с език.

Ден 11
С приятелка сядаме на по фрапе. Преди да осъзнаем какво се случва, в нейната чаша вече плуват цели две сламки. Сещаме се за скорошно изследване, според което освен мидени черупки, по световните плажове вече може да се натъкнете на някоя от 8,3 милиарда сламки. Питаме се дали някога сме изпитвали нужда да пием нещо със сламка.

Ден 14
Село Дебене, Плевен, 10:00 ч. сутринта в неделя. Кучето ми няма закуска и се принуждавам да отида на лов до местния КООП. Отпред кисела компания пие бира и ракия. В пластмасови чаши. А вътре е пълно с изненади – не само се продава насипна кучешка храна, но и продавачът е човек на изкуството. Намирам го в задната стаичка, където рисува детайлни пейзажи с лупа. Когато му подавам кутията за многократна употреба, предлага да сложи гранулите в найлоново пликче, а след това да си ги изсипя в кутията. Тръгвам да обяснявам защо не използвам пластмаса, на което той махва с ръка: "Хубаво". Остатъкът от времето ни заедно преминава в мълчание

Ден 15
Влизам в малката квартална млекарница. Целта ми е сирене, но съм си забравила кутията за многократна употреба. Продавачката е нова, не познава мен и моята мисия, така че отново обяснявам. Изпраща ме безмълвно. След няколко минути се завръщам и щастливо подавам кутията за бучката сирене. Дамата зад тезгява повдига мъртвешки поглед и завърта очи толкова надълбоко в темето си, че за момент се плаша дали отново ще изплуват. Пронизва ме с леден глас от царството на Хадес: "Чак дотам ли ходихте за една кутия..."

Ден 16
Доброволец съм в село Долни Вадин към програмата "Село назаем". С още едно момиче живеем при местна баба, която ни инструктира да изхвърлим боклука ѝ на нерегламентирано сметище (тоест в дерето), защото къщата ѝ се намирала извън сметосъбирателната зона на общината. Тоест в района няма контейнер и не минава камион, както вероятно е и в много други отдалечени населени места в България. Вадим пластмасовия боклук и го събираме в колата, за да го изхвърлим другаде.

Ден 18
Заедно с още двама доброволци към "Село назаем" се срещаме с кмета на община Оряхово. С още едно момиче пием вода от бутилки за многократна употрба, а кметът повдига вежди в недоумение: "Това бебешки шишета ли са?" Кухнята към кабинета му в общината е пълна с пластмасови чаши за еднократна употреба, а по време на разговора кметът ни обяснява: "Летите в облаците, но на тази възраст е нормално". Според него в България е безсмислено хората да бъдат информирани за проблема с боклука и как можем да се справим с него, защото манталитетът просто не ни позволява да го разберем.

Ден 19
На последната вечер от доброволческата седмица в Долни Вадин се организира барбекю. Предвидена е пластмасова посуда, но аз предлагам всеки да си носи собствена чиния и прибори. Идеята е посрещната с въодушевление и единодушно. Хубаво е да си сред хора, които мислят за последствията от действията си.

Ден 20
Майка ми се обажда специално, за да се похвали, че вкъщи вече пазаруват само с кутии и торбички за многократна употреба. Горда съм със семейството си!

Ден 21
Женския пазар в София се оказва Меката на екологията, а платнената ми торбичка е посрещната с ентусиазъм: "Ейй, всеки да беше така! За всяка краставица искат торбичка!" Разбира се, еко съзнанието по сергиите е породено основно от желанието на продавачите да спестят пари, но все пак важен е резулатът, а и това ми се струва добра илюстрация как насипните продукти без пластмасова опакова са и по-евтини.

Ден 23
Тъжно е, когато една любов си отиде. В любимото ми магазинче за насипни подправки имат билки, ядки, кафе и сушени плодове от цял свят. Но на молбата ми да изсипят поръчката директно в стъклените бурканчета, които си нося, отговарят: "Аа не може, ще ти го сложим в пликче, ти после си го изсипвай в буркана". Опитвам се да обясня, че не искам да използвам пластмаса: "Аз да ти прличам на шефа?" Решавам да съм дзен – винаги, когато нещо си отиде, на негово място се появява ново, така че просто си намирам магазини, лишени от подобни предразсъдъци.

Ден 25
Прекарвам няколко дни в Чипровци и отивам на гости в съседна къща. Задачата ми е да занеса нещо за десерт и се отбивам до централния магазин. Там няма нито една сладка опция, свободна от пластмаса. Пиша си черна точка.

Ден 27
На всеки някоко месеца си купувам диоптрични лещи, а всяка от тях е в отделно пластмасово контейнерче за еднократна употреба. Желанието да виждам на повече от 10 см пред лицето си надделява, но си обещавам да търся алтернатива.

Ден 28
В поредното софийско заведение ни сервират вода в стъклена бутилка и автоматично ме спечелват. Обикновено поръчвам чаша вода от чешмата и оставям бакшиш, но когато има специално отредени стъклени бутилки, особено с някое листенце мента или резенче лимон, нивото ми на удовлетворение рязко се покачва.

Ден 30
На рожден ден съм. Еко темата вече пуска пипала даже на партита и с няколко души обсъждаме разделението на лагери в офисите – привържениците на пластмасови чаши срещу отбора на многократната употреба. Разказвам, че съвестта ми страда, когато използвам пластмаса, защото си представям колко време след мен отпадъкът ще се мъдри на някое сметище. Приятелка отговаря: "Наскоро ми казаха – прави го от любов към човечеството и Земята". Това променя перспективата на разговора – вместо да сме еко, защото ни изяжда чувство за вина, можем да го правим с любов към себе си, другите и околната среда.

Ден 31
Последен ден от "Юли без пластмаса". Не мога да си кривя душата – този месец беше предизвикателство и на моменти се чувствах много фрустрирана от липсата на избор. Но все пак удовлетворението надделява – оставих по-малък негативен отпечатък върху планетата, научих много, а и запалих други хора по идеята. Официалната инициатива може и да е приключила, но съм решена да я продължа през годината.



Възможно, но трудно
Да се живее без пластмаса определено е възможно, но изисква период на адаптация. В големите вериги магазини почти всичко, до което се докоснете, е увито в някакъв найлон, а в малките населени места в България изборът е крайно ограничен.

След дълги години в Лондон, Павел Георгиев отново живее в родния си Сандански. На закуска обсъждаме моите опити за живот без пластмаса: "В малките градове е ужасно трудно да си намериш насипни продукти. Дори местните производители на пазара опаковат ядките си в найлонови разфасовки. Купих си уж био просо, но то също е опаковано в пластмаса". Трудно е да не се съглася с това наблюдение. Парадоксално, в България изглежда по-лесно да водиш екологично чист живот в големия град, където има повече избор и възможности, отколкото близо до природата. Все пак напредъкът в мисленето през последните години е неоспорим. "Прекарах няколко дни на къмпингите Каваци и Смокиня, където успях да избегна сламки и пластмасови чаши, като на всяка поръчка казвах "Без сламка, моля", а за плажа си носех собствена чаша", разказва Василена Дей. Психологът Кристина Църова също споделя позитивните си набюдения от почивката: "Невероятно впечатление ми направиха две жени, които бяха дошли на плажа с щипка за вдигане на боклук и вечерта почистиха. Ядаха семки, но събираха обелките в ратанови кутийки."

Замислите ли се веднъж колко излишна пластмаса има около нас, вероятно ще започнете да я забелязвате навсякъде. Но положението все още не е отчайващо, а малките крачки водят до големи промени. Понякога е достатъчно дори само да замените еднократните чаши, контейнери, торбички и бутилки с такива за многократна употреба.

Капитал #31

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Изплъзва ли ни се еврото
  • Доган и Ковачки - абонирани да получават милиони
  • Какви са рисковете за злоупотреба с лични данни

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България преоткрива таланти 2 България преоткрива таланти

Илюстрации с портрети на роми от България и света разказват техните непознати истории и постижения в изкуството

30 авг 2019, 2821 прочитания

Добрият, лошият и безучастният 3 Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

23 авг 2019, 5198 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Вдигни очи

Исторически маршрути по знакови места в София насочват вниманието на жителите й към красивата архитектура

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език