Вдигни очи

Илюстрация Намира се на ул. "Московска" 19, дело е на архитектите Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков. На купола на сградата на старата Софийска банка има статуя на Меркурий – закрилник и пазител на банката, изобразена е и Горгона Медуза върху прозорците, има орли над главния вход – внушава се, че банката е пазена отвсякъде. Пострадала е по време на бомбардировките, но е възстановена и вече повече от сто години изпълнява оригиналната функция – все още е банка Увеличаване Намира се на ул. "Московска" 19, дело е на архитектите Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков. На купола на сградата на старата Софийска банка има статуя на Меркурий – закрилник и пазител на банката, изобразена е и Горгона Медуза върху прозорците, има орли над главния вход – внушава се, че банката е пазена отвсякъде. Пострадала е по време на бомбардировките, но е възстановена и вече повече от сто години изпълнява оригиналната функция – все още е банка Автор: Здравко Петров Смаляване

"Имам приятел от Милано, който като дойде в София, иска все на Ларгото да го водя, интересно му е, защото под него е римската археология, наоколо е сталинската архитектура, а недалеч е модернистичната сграда на Народната банка от 30-те години на XX в. заедно със запазената сграда на джамията от XV в. В момента там е Археологическият музей", описва пейзажа урбанистът Здравко Петров. Според него това, което прави най-силно впечатление в София, е концентрацията на толкова много исторически слоеве на сравнително малко пространство. Именно това е основната идея, когато заедно с Явор Киряков създават "Исторически маршрути в София" – да проследят различните периоди от развитието на града и да ги представят не поотделно, а в единството на тяхното съществуване и въздействие. Историческите разходки, които води Здравко Петров, са само и единствено на български език, съответно не са предназначени за чуждестранни туристи. Тяхната мисия е да привлекат вниманието на жителите на София към красотата на архитектурата в града. "Най-големият шанс за културното наследство на България е, ако обществото ни започне да припознава старите сгради като ценност. Ако за мнозинството от българите те наистина са културна ценност, ако "културна ценност" не е просто дефиниция от законодателството, тогава няма да я има обществената среда, която позволява старите сгради да не се поддържат и да бъдат разрушавани", казва Здравко Петров.

Приносът на тяхното начинание е, че разказват за старата архитектурата на колкото се може повече хора, които на свой ред разказват на свои приятели и забелязвайки я, всички започват да дават по нещо от себе си за опазването на ценните сгради. "Ние, българите, пътуваме из цяла Европа, познаваме много други градове, но не познаваме собствената си столица", смята урбанистът.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Илюстрация Здравко Петров, урбанист и водач на историческите разходки Увеличаване Здравко Петров, урбанист и водач на историческите разходки Смаляване

Историческите разходки съществуват вече от две години, разработени като четири регулярни маршрута. "Софийските "дворци", "Софийските домове", "Женски пазар", а вечерният исторически маршрут представлява комбинация между "домовете" и "дворците" и се провежда през седмицата след работно време.

Обиколката продължава малко над два часа, включват се (задължително с предварително записване) средно 15 души. Организаторите пресмятат, че през историческите маршрути до момента са преминали повече от 700 души. Идвали са хора на възраст от една до деветдесет години, с всякакви професии. Някои от тях споделят личните си истории, свързани със София, и така се получават истински беседи. "Общото между всички тях, е че идват на маршрутите, за да научат нещо повече за града, в който живеят. Всички те уважават историята и не влизат в спорове кой исторически период е добър или лош. Историята трябва да се разказва такава, каквото е, а не да се използва за пропаганда. А най-лошият подход към една история е тя да не се разказва", убеден е Здравко Петров.



Стоим на площад "Княз Александър I", където има няколко примера за разрушени архитектурни символи на предишни епохи – мавзолеят на Георги Димитров и Челеби джамия, както и цялата ул. "Търговска", която се е намирала на мястото на Ларгото. Западното крило на царския дворец не е част от стария османски конак, а е добавено по време на първата реконструкция по проект на австриеца Виктор Румпелмайер на мястото на старата Челеби джамия. В него имало голяма бална зала, където в началото на 1883 г. се провел пищен бал, зашеметил много от българските гости – те се събували преди да влязат в залата, блъскали се в стъклените витрини и пр.

"Ако бяхме тук през 1910 г., щяхме да видим на мястото на партийния дом началото на улица "Търговска" – там са паднали бомби по време на Втората световна война", разказва Здравко Петров. Това е периодът, в който са поразени над 12 000 сгради в София, паважната настилка е разрушена, прекъснати са системи за водоснабдяване. "Вместо да бъдат възстановени, било построено Ларгото – градоустройственият символ на новата комунистическа власт". На един от туровете присъства деветдесетгодишен господин, който си спомня как в неговото детство в посока ул. "Търговска" е имало пасаж "Св. Никола" с триъгълен квартал вътре, в който редовно се провеждал вехтошарски базар. В началото на същата улица и в близост до двореца (конак) се е издигала стара часовникова кула. На нейно място в момента се намира сграда от 1933 г. – добър образец на модернизма и една от ранните жилищни кооперация в столицата.

Илюстрация Това е една от първите жилищни кооперации, намира се на ъгъла на "Московска" и "Раковска", построена е през 20-те години на XX век, на седем етажа, с четири асансьора"Шиндлер". Дело е на архитекта Лазар Парашкеванов, който е и автор на проекта за Националната опера Увеличаване Това е една от първите жилищни кооперации, намира се на ъгъла на "Московска" и "Раковска", построена е през 20-те години на XX век, на седем етажа, с четири асансьора"Шиндлер". Дело е на архитекта Лазар Парашкеванов, който е и автор на проекта за Националната опера Автор: Здравко Петров Смаляване

БНБ е друга ценна страда от 30-те години на ХХ век, построена е от двама отлични представители на модернизма - Иван Васильов и Димитър Цолов. Нейното хармонично съжителство със съседния археологически музей е пример за това как коренно различни епохи могат да битуват чудесно заедно. Архитектите създават плавен преход в ъгъла на сградата, граничеща с Археологическия музей (помещава се в най-старата джамия в София от XV век). Преливането е перфектно изпълнено - високата част на банката се свързва с по-ниска част, която е с по-старовремска архитектура, има колона, балконче и статуя на св. Никола, дори цветът се доближава до цвета на музея – "фините детайли омекотяват връзката между архитектурата на модернизма и сградата от XV в.".

С този пример Здравко Петров изтъква колко важни са архитектите и как често остават в сянка – "като гледаме фасадите, не подозираме какво им е коствало, за да ги проектират, построят, често това е бил мъчен процес и по ирония на съдбата не са дочаквали завършването им". Съдбата на жените архитекти в България също не е била лесна, особено в началото на ХХ век, когато са опитвали да се докажат и да получат шанс да работят. Добър пример е архитектката Виктория Ангелова-Винарова, която печели конкурса за Столичната библиотека, някогашното Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Въпреки успешно построената сграда при следващия конкурс, който печели, инвеститорът не й възлага задачата, защото смята, че е опасно жена да ръководи строежа на Дома на правниците. Така задачата е възложена на арх. Й. Йорданов и арх. С. Овчаров.

Понякога архитектите са вярвали толкова много в своя проект, че теглели кредит и залагали живота си само и само да го осъществят. Такъв е случаят с кооперация "Палата Св. София" на ъгъла на ул. "Московска" и ул. "Раковски", която се строи през 20-те години, на седем етажа е, с четири асансьора "Шиндлер". "Дело е на архитекта Лазар Парашкеванов, който е и автор на проекта за Националната опера. След Чирпанското земетресение строителството се оскъпява и кооператорите на "Палата Св. София" отказали да влагат повече пари в строежа, но той толкова силно вярвал в проекта си, че изтеглил кредит, за да го довърши."

Със Здравко Петров продължаваме по ул. "Московска", където всяка сграда има история. Оттук минава маршрутът му "Софийските домове", а разходките няколко пъти са били по-специални, защото Столичната община предоставила достъп до своите сгради, където интериорите на къщите са запазени. Такъв е случаят и с дома на фабриканта Киро Стефанов, който днес е приемната на общината. "Всеки детайл вътре е произведение на изкуството, къщата е дело на арх. Никола Лазаров от 1921 г. Има щастливата съдба да се стопанисва от Столичната община и е добре възстановена, много от останалите стари сгради на София са изгубили интериора си", разказва Здравко Петров.

Илюстрация Архитектът не е известен - може би е Адолф Вацлав Колар или Карл Хайнрих, годината също не е сигурна 1890 или 1909, намира се на бул. "Княз Александър Дондуков" No13. Днес е банка, сградата е специална заради ъгловата еркерна кула, чийто остър връх е "отрязан" и оформен като корона от ковано желязо. По фасадата има декоративни елементи и мотиви. Върху релефните стени се редуват изпъкнали пиластри с коринтски капители и лъвски глави. Къщата е построена за Георги Гергов - роден във Велес, учил земеделие в Хърватия и Чехия. След Освобождението започва да работи за развитието на българското земеделие, той е сред създателите на първите стопанства в България, търгувал е със сортови семена и е бил директор на застрахователно дружество "Ню Йорк" Увеличаване Архитектът не е известен - може би е Адолф Вацлав Колар или Карл Хайнрих, годината също не е сигурна 1890 или 1909, намира се на бул. "Княз Александър Дондуков" No13. Днес е банка, сградата е специална заради ъгловата еркерна кула, чийто остър връх е "отрязан" и оформен като корона от ковано желязо. По фасадата има декоративни елементи и мотиви. Върху релефните стени се редуват изпъкнали пиластри с коринтски капители и лъвски глави. Къщата е построена за Георги Гергов - роден във Велес, учил земеделие в Хърватия и Чехия. След Освобождението започва да работи за развитието на българското земеделие, той е сред създателите на първите стопанства в България, търгувал е със сортови семена и е бил директор на застрахователно дружество "Ню Йорк" Автор: Здравко Петров Смаляване

И ако за сградите на ул. "Московска" има много сведения, други не са толкова добре документирани - "за много от най-красивите сгради на София няма убедителна информация кога точно са построени и кой е архитектът им". Пример е "Къщата с коронката" на ул. "Будапеща" и бул. "Дондуков" – красива еркерна кула от ковано желязо. За нея Здравко Петров оставя въпросителна в книгата, която пише, защото не се знае дали архитектът е Адолф Вацлав Колек, Вацлав Хайнек или Пeнчо Койчев. Самият той редовно посещава Държавния архив (който се помещава в сграда, построена от застрахователно дружество "Дженерали" през 30-те години на XX век ) и Института за недвижимото културно наследство, където чете досиетата на сградите. Но писането на историческите маршрути е трудна работа. "София е град с много епохи, едно е да се разказва за базиликата "Св. София", друго е за сецесионовите къщи, съвсем различно е за Ларгото и сталинската архитектура", казва Здравко Петров, който включва и историята на вече несъществуващите сгради като турската часовникова кула, мавзолея и други. За тази цел урбанистът се обръща към различна литература и източници, всички те са добросъвестно изредени на страницата historicalroutes.bg. Сред тях е и книгата на Мариана Мелнишка и Александър Геров "Къщите говорят" с историите на знакови къщи и техните обитатели, които, преди да прераснат в книга, излизаха в авторска рубрика в "Капитал Light". Освен исторически книги, чертежи и документи Здравко Петров са позовава и на мемоарни книги за стара София.

За маршрута "Женски пазар" информация се намира изключително трудно. "Направихме го по покана на ръководството на Женския пазар и самият аз бях скептичен, но в момента, в който започнах да създавам маршрута, открих изключително интересни неща", казва Здравко Петров. Той се рови, за да измъкне буквално изречение оттук и там в отделни документи в Държавния архив, защото информация за този архитектурен резерват на стара София почти няма. Така попада и на историята на архитект Наум Торбов, който е проектирал Халите и други емблематични красиви сгради, но остава широко неизвестен.

Здравко Петров планира нови софийски маршрути, както и подобни исторически разходки из родния си град Варна. В началото на август ще излезе книгата му "Исторически маршрути. София" от издателство "Сиела". Обещава тя да изобилства от снимки - съвременни и исторически, архивни картички и интересни истории към тях.

Точните дати за провеждане на историческите маршрути (по няколко пъти в месеца, от пролетта до есента) се обявяват на сайта historicalroutes.bg или фейсбук страницата Historical Routes Sofia. Цената за маршрут е 15 лв. (10 лв. за ученици), а комбинираната цена за софийски домове + "дворци" е 25 лв. (15 лв. за ученици).

Невъзпятият архитектурен герой: Наум Торбов (1880 - 1952) Наум Торбов е истински архитектурен герой, създал най-различни по предназначение, големина и стил сгради, включително частни домове, жилищни кооперации, хотели, фабрика и дори фасадната декорация на църквата "Свети свети Кирил и Методий". Роден в село Гопеш край Битоля през 1880 г., Наум Торбов завършва архитектура през 1904 г. в Букурещ и Института за изящни изкуства. След това се установява в българската столица и работи две години в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, а след това още две години като началник в архитектурното отделение на Столичната община. През този период проектира зданието на Хентови (1906 г., на ъгъла на ул. "Пиротска" и ул. "Княз Борис I") и Градското казино (1908 г., по-късно преустроено в днешната Софийска градска художествена галерия). В тези години често пътува да Виена, за да събира архитектурно вдъхновение, там среща и своята съпруга Леополдина. През 1909 г. идва звездният му архитектурен миг, когато печели конкурса за най-емблематичната си творба – Централните софийски хали. Оттогава развива частна практика, а докато строи Халите (1909 - 1911 г.), завещава на София още две великолепни сгради – Сградата на Дюлгерското сдружение (1910 г., бул. "Христо Ботев" 71) и домът на Станишеви (1909 г., днес Главно мюфтийство). При бомбардировките през Втората световна война ателието му на бул. "Мария Луиза" е унищожено, а при национализацията са му отнети всички имоти. "Скромен, културен и високо ерудиран колега" – това са спомените на архитект Иван Аврамов от тяхната среща в последните години на Торбов, който умира от рак през 1952 г.