Обиколката продължава малко над два часа, включват се (задължително с предварително записване) средно 15 души. Организаторите пресмятат, че през историческите маршрути до момента са преминали повече от 700 души. Идвали са хора на възраст от една до деветдесет години, с всякакви професии. Някои от тях споделят личните си истории, свързани със София, и така се получават истински беседи. "Общото между всички тях, е че идват на маршрутите, за да научат нещо повече за града, в който живеят. Всички те уважават историята и не влизат в спорове кой исторически период е добър или лош. Историята трябва да се разказва такава, каквото е, а не да се използва за пропаганда. А най-лошият подход към една история е тя да не се разказва", убеден е Здравко Петров.

Стоим на площад "Княз Александър I", където има няколко примера за разрушени архитектурни символи на предишни епохи – мавзолеят на Георги Димитров и Челеби джамия, както и цялата ул. "Търговска", която се е намирала на мястото на Ларгото. Западното крило на царския дворец не е част от стария османски конак, а е добавено по време на първата реконструкция по проект на австриеца Виктор Румпелмайер на мястото на старата Челеби джамия. В него имало голяма бална зала, където в началото на 1883 г. се провел пищен бал, зашеметил много от българските гости – те се събували преди да влязат в залата, блъскали се в стъклените витрини и пр.

"Ако бяхме тук през 1910 г., щяхме да видим на мястото на партийния дом началото на улица "Търговска" – там са паднали бомби по време на Втората световна война", разказва Здравко Петров. Това е периодът, в който са поразени над 12 000 сгради в София, паважната настилка е разрушена, прекъснати са системи за водоснабдяване. "Вместо да бъдат възстановени, било построено Ларгото – градоустройственият символ на новата комунистическа власт". На един от туровете присъства деветдесетгодишен господин, който си спомня как в неговото детство в посока ул. "Търговска" е имало пасаж "Св. Никола" с триъгълен квартал вътре, в който редовно се провеждал вехтошарски базар. В началото на същата улица и в близост до двореца (конак) се е издигала стара часовникова кула. На нейно място в момента се намира сграда от 1933 г. – добър образец на модернизма и една от ранните жилищни кооперация в столицата.

Това е една от първите жилищни кооперации, намира се на ъгъла на "Московска" и "Раковска", построена е през 20-те години на XX век, на седем етажа, с четири асансьора"Шиндлер". Дело е на архитекта Лазар Парашкеванов, който е и автор на проекта за Националната опера

Автор: Здравко Петров

Преглед на оригинала

БНБ е друга ценна страда от 30-те години на ХХ век, построена е от двама отлични представители на модернизма - Иван Васильов и Димитър Цолов. Нейното хармонично съжителство със съседния археологически музей е пример за това как коренно различни епохи могат да битуват чудесно заедно. Архитектите създават плавен преход в ъгъла на сградата, граничеща с Археологическия музей (помещава се в най-старата джамия в София от XV век). Преливането е перфектно изпълнено - високата част на банката се свързва с по-ниска част, която е с по-старовремска архитектура, има колона, балконче и статуя на св. Никола, дори цветът се доближава до цвета на музея – "фините детайли омекотяват връзката между архитектурата на модернизма и сградата от XV в.".

С този пример Здравко Петров изтъква колко важни са архитектите и как често остават в сянка – "като гледаме фасадите, не подозираме какво им е коствало, за да ги проектират, построят, често това е бил мъчен процес и по ирония на съдбата не са дочаквали завършването им". Съдбата на жените архитекти в България също не е била лесна, особено в началото на ХХ век, когато са опитвали да се докажат и да получат шанс да работят. Добър пример е архитектката Виктория Ангелова-Винарова, която печели конкурса за Столичната библиотека, някогашното Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Въпреки успешно построената сграда при следващия конкурс, който печели, инвеститорът не й възлага задачата, защото смята, че е опасно жена да ръководи строежа на Дома на правниците. Така задачата е възложена на арх. Й. Йорданов и арх. С. Овчаров.

Понякога архитектите са вярвали толкова много в своя проект, че теглели кредит и залагали живота си само и само да го осъществят. Такъв е случаят с кооперация "Палата Св. София" на ъгъла на ул. "Московска" и ул. "Раковски", която се строи през 20-те години, на седем етажа е, с четири асансьора "Шиндлер". "Дело е на архитекта Лазар Парашкеванов, който е и автор на проекта за Националната опера. След Чирпанското земетресение строителството се оскъпява и кооператорите на "Палата Св. София" отказали да влагат повече пари в строежа, но той толкова силно вярвал в проекта си, че изтеглил кредит, за да го довърши."

Със Здравко Петров продължаваме по ул. "Московска", където всяка сграда има история. Оттук минава маршрутът му "Софийските домове", а разходките няколко пъти са били по-специални, защото Столичната община предоставила достъп до своите сгради, където интериорите на къщите са запазени. Такъв е случаят и с дома на фабриканта Киро Стефанов, който днес е приемната на общината. "Всеки детайл вътре е произведение на изкуството, къщата е дело на арх. Никола Лазаров от 1921 г. Има щастливата съдба да се стопанисва от Столичната община и е добре възстановена, много от останалите стари сгради на София са изгубили интериора си", разказва Здравко Петров.

Архитектът не е известен - може би е Адолф Вацлав Колар или Карл Хайнрих, годината също не е сигурна 1890 или 1909, намира се на бул. "Княз Александър Дондуков" No13. Днес е банка, сградата е специална заради ъгловата еркерна кула, чийто остър връх е "отрязан" и оформен като корона от ковано желязо. По фасадата има декоративни елементи и мотиви. Върху релефните стени се редуват изпъкнали пиластри с коринтски капители и лъвски глави. Къщата е построена за Георги Гергов - роден във Велес, учил земеделие в Хърватия и Чехия. След Освобождението започва да работи за развитието на българското земеделие, той е сред създателите на първите стопанства в България, търгувал е със сортови семена и е бил директор на застрахователно дружество "Ню Йорк"

Автор: Здравко Петров

Преглед на оригинала

И ако за сградите на ул. "Московска" има много сведения, други не са толкова добре документирани - "за много от най-красивите сгради на София няма убедителна информация кога точно са построени и кой е архитектът им". Пример е "Къщата с коронката" на ул. "Будапеща" и бул. "Дондуков" – красива еркерна кула от ковано желязо. За нея Здравко Петров оставя въпросителна в книгата, която пише, защото не се знае дали архитектът е Адолф Вацлав Колек, Вацлав Хайнек или Пeнчо Койчев. Самият той редовно посещава Държавния архив (който се помещава в сграда, построена от застрахователно дружество "Дженерали" през 30-те години на XX век ) и Института за недвижимото културно наследство, където чете досиетата на сградите. Но писането на историческите маршрути е трудна работа. "София е град с много епохи, едно е да се разказва за базиликата "Св. София", друго е за сецесионовите къщи, съвсем различно е за Ларгото и сталинската архитектура", казва Здравко Петров, който включва и историята на вече несъществуващите сгради като турската часовникова кула, мавзолея и други. За тази цел урбанистът се обръща към различна литература и източници, всички те са добросъвестно изредени на страницата historicalroutes.bg. Сред тях е и книгата на Мариана Мелнишка и Александър Геров "Къщите говорят" с историите на знакови къщи и техните обитатели, които, преди да прераснат в книга, излизаха в авторска рубрика в "Капитал Light". Освен исторически книги, чертежи и документи Здравко Петров са позовава и на мемоарни книги за стара София.

За маршрута "Женски пазар" информация се намира изключително трудно. "Направихме го по покана на ръководството на Женския пазар и самият аз бях скептичен, но в момента, в който започнах да създавам маршрута, открих изключително интересни неща", казва Здравко Петров. Той се рови, за да измъкне буквално изречение оттук и там в отделни документи в Държавния архив, защото информация за този архитектурен резерват на стара София почти няма. Така попада и на историята на архитект Наум Торбов, който е проектирал Халите и други емблематични красиви сгради, но остава широко неизвестен.

Здравко Петров планира нови софийски маршрути, както и подобни исторически разходки из родния си град Варна. В началото на август ще излезе книгата му "Исторически маршрути. София" от издателство "Сиела". Обещава тя да изобилства от снимки - съвременни и исторически, архивни картички и интересни истории към тях.

Точните дати за провеждане на историческите маршрути (по няколко пъти в месеца, от пролетта до есента) се обявяват на сайта historicalroutes.bg или фейсбук страницата Historical Routes Sofia. Цената за маршрут е 15 лв. (10 лв. за ученици), а комбинираната цена за софийски домове + "дворци" е 25 лв. (15 лв. за ученици).