Другари срещу "хулигани"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Другари срещу "хулигани"

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма

4258 прочитания

© Радина Ганчева


"Вследствие на стотиците години владичество, под което са били българите в миналото, и стриктната дисциплина на настоящия съветски модел, хората са забравили какво означава свободно мислене, правото на лично мнение и интимния начин на живот. Това, което не се вписва в рамките на комунистическото общество (като хомосексуалността), не съществува. Това е и единственият начин да обясним факта, че е трудно да срещнеш хомосексуални в България", пише в доклада от 1981 г. на Международната асоциация ILGA. Откъси от него, както и аудиоспомени, видеозапис, архивни снимки и документи са включени в изложбата "Хомосоц" (в галерия "Порт А"), направена по изследване на социоложката Вероника Димитрова и инициатива на фондация GLAS.

Това е първото по-цялостно изследване на темата за хомосексуалността по времето на социализма, главно през 50-те и 60-те години на ХХ век. В него са използвани правни и медицински издания, съдебномедицински експертизи, разработки на МВР и ДС относно сексуалната разпуснатост в страната, архиви на затвори, анализи на престъпността.

Добре подредена, изложбата води интерактивно посетителите през бита и проблемите на гей мъжете в България по време на комунистическия режим. Изброени са местата, където са били принудени да се крият членовете на общността – Централната софийска баня, градинката на църквата "Св. Никола", на "Александър Невски", банята в "Овча купел" и др. Тези места също не са били безопасни, защото народната милиция редовно е провеждала акции там. Така процъфтява цяла една субкултура, за която се разказва в изложбата, като например прякорите, скривали самоличността на преследваните: Балерината Захаринка, Марго Певицата, Кралица Елизабет, Коко Шанел и др.

Фотограф: Харита Асумани

"За да открия всички документи, отделни факти и да изградя цялостна и по-плътна картина, четях архивите в продължение на три години. Беше като ровене в купа сено - бавно и трудоемко, докато събера всички данни", казва Вероника Димитрова, на чието изследване стъпва изложбата "Хомосоц". Тя е асистент в катедрата по социология на Софийския университет и работи върху наказателните практики на комунистическия режим и изследва историята на медицината и здравеопазването. Темата в случая съчетава двете полета на научния й интерес - как се изгражда норма за сексуалността и пола през психиатрични експертизи (или как се ражда идеята за хомосексуалността като болест), "лечебните" и наказателни методи спрямо хомосексуалността.

В България сексологията като наука се заражда през 50-те години, тогава постепенно започва на хомосексуалността да се гледа като на болест, която може да се лекува. В изложбата са представени видовете "лечения", които са били един безкраен експеримент върху човека чак до края на 80-те години. "Леченията са се опирали върху павловската школа, лекарството е допълнение към някакъв тип условно-рефлексно лечение. Може да звучи комично, но никак не е смешно – давали са лекарство, което предизвиква повръщане, и през това време на магнетофон са пускали интервюто с хомосексуалния, който сам описва сексуалния акт", запознава ни с откритото в документите Вероника Димитрова. Втората фаза на "лечението" е била хормонална терапия в стая, облепена с плакати на млади жени. Според Вероника Димитрова причината в България да се следва павловската школа в онези години е, че тя отрича биологичния детерминизъм на половата ориентация и освен това се вписва идеално идеята за изграждането на новия социалистически човек.

През 1968 г. в България хомосексуалността е декриминализиранa, същата година това става и в Англия и Източна Германия, в Западна Германия - една година по-късно. Според закона хомосексуните актове между възрастни по взаимно съгласие вече не са забранени. Вече не би трябвало да има съдебно преследване срещу хората с различна сексуална ориентация и те да бъдат пращани в трудови лагери или в затвора, но това е само на теория, всъщност в закона е оставена вратичка това да продължи да се случва. "В една от алинеите се предвижда преследване, ако е нарушена дискретността. Според тълкуването на Димитър Корнаджев, дискретността е нарушена, когато трето лице знае за гей връзка, тоест е съвсем лесно да продължат да преследват гей общността и да ги сплашват", коментира социоложката.

Според нея днес е още по-важно хората да знаят какво разнообразие от репресивни похвати е имало по времето на комунизма. В случая - извънредни мерки чрез промяна на закона за Народната милиция и разширяване на силовите структури. И след 1968 г. хомосексуалните продължават да се преследват по престъпния състав за хулиганство в Наказателния кодекс и Указа за борба с дребното хулиганство, чрез "извънредни мерки". Па административните (или извънредни) разпоредби не се преследват само сексуални актове, но всичко, което милицията прецени като издаващо хомосексуалност: може да е облекло, реплика, прическа, поведение. В известната Хулиганска акция от зимата на 1958 г. (бел. ред. - по инициатива на Тодор Живков Политбюро на ЦК на БКП решава МВР да въдвори на принудителен труд "отявлените и вредните за обществения ред и спокойствие хулигани, крадци рецидивисти и други разложени елементи") са заловени и много хора с различна сексуална ориентация.

На изложбата се прожектира и документалният филм от 1997 г. за големия съдебен процес от 1968 г. срещу хората с различна сексуална ориентация. В него взимат участие сексологът проф. Тодор Бостанджиев и покойният вече кинокритик Атанас Свиленов – единствената открито гей публична личност в ония години, който разказва за този срамен период от българската действителност. Бостанджиев е бил за декриминализирането, но същевременно е поддържал идеята за "лечение". Двадесет и две годни по-късно след филма отново няма желаещи, които да разкажат какво са преживели – страхът остава.

"На слушалките в къщата, която сме обособили, можете да чуете лични разкази със сменени имена, които сме извадили от архиви на МВР", пояснява Симеон Василев от българската фондация GLAS (Gays and Lesbians Accepted in Society), чиято е първоначалната идея за изложбата. Извършвайки изследователската си работа, Вероника Димитрова се е срещнала с хора, които са разказали личните си преживелици с условието те да не стават публично достояние. "Все още търсим хора, които биха искали да разкажат своята история, като напълно гарантираме анонимността им", казва Вероника. Според Симеон Василев следите от дългогодишните репресии и страха остават: "До ден днешен много хора се притесняват и се крият. Получихме въпроси защо не сме включили Емил Димитров и Георги Парцалев например. Истината е, че търсихме много и никъде не открихме те да са казвали някога открито, че имат различна сексуална ориентация."

Те не откриват и почти никакви истории или документи за репресии на хомосексуални жени. "След толкова много изследване открихме, че всички мерки, репресии, "лечение" са били насочени предимно към мъжете, намерихме доказателства само за една гей жена, която е била задържана, но не е осъждана", казва Василев.

Според него стереотипите в България битуват и след 1989 г.: "Някои от българите, които са живели по времето на комунизма и са имали предразсъдъци към хората с различна сексуална ориентация, днес продължават да заемат ръководни длъжности в страната и съответно продължават да взимат дискриминационни решения."

Изложбата остава в галерия "Порт A" до 13 октомври. На 11-и ще има прожекция на филма "Червеното дърво", който разказва за група хомосексуални мъже, арестувани от властта и изпратени в изгнание заради сексуалната си ориентация по време на фашисткия режим в Италия през 30-те години на XX век. След прожекцията е предвидена дискусия с Вероника Димитрова.

Изложбата "Хомосоц" ще бъде показана и в други градове в България, а към нея са проявили интерес също от Германия, Дания, Шотландия.

"Вследствие на стотиците години владичество, под което са били българите в миналото, и стриктната дисциплина на настоящия съветски модел, хората са забравили какво означава свободно мислене, правото на лично мнение и интимния начин на живот. Това, което не се вписва в рамките на комунистическото общество (като хомосексуалността), не съществува. Това е и единственият начин да обясним факта, че е трудно да срещнеш хомосексуални в България", пише в доклада от 1981 г. на Международната асоциация ILGA. Откъси от него, както и аудиоспомени, видеозапис, архивни снимки и документи са включени в изложбата "Хомосоц" (в галерия "Порт А"), направена по изследване на социоложката Вероника Димитрова и инициатива на фондация GLAS.

Това е първото по-цялостно изследване на темата за хомосексуалността по времето на социализма, главно през 50-те и 60-те години на ХХ век. В него са използвани правни и медицински издания, съдебномедицински експертизи, разработки на МВР и ДС относно сексуалната разпуснатост в страната, архиви на затвори, анализи на престъпността.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Неописуемо глупаво е от днешна гл.т. да се оценяват научни теории и социални практики от миналото.

    Ако туберколозно болните бяха така агресивно активни като ЛБГТ общността, сигурно швейцарските пансиони, в които в началото на ХХ в. са продължавали да лекуват туберколозата и рака на белите дробове единствено с билков чай и чист планински въздух, са щели да бъдат обявени за концентрационни лагери...

    Неудобно е да се четат хрумките на социоложката Виктория, защото през ония години БГ не е правела никакво изключение в отношението към хомосексуалността. Содомията тогава е била престъпление и във всички западни демокрации.
    Разбиранието за хомосексуализма е било като за психично заболяване не само в България, СССР и в източния блок. Водещи американски и европейски психиатри са работели върху терапии. Доколко е психично и доколко терапиите са били успешни е друг въпрос, но е безумно отговорността за неприемането на еднополовата любов да се прехвърля по класово-партиен признак. Хомосексуалността продължава да е престъпление в мюсюлманските страни, защото е заклеймена в Корана.

    В документите на Световната психиатрична асоциация от 60-те години хомосексуалността е описана като психично заболяване. И българските терапевтични практики много малко са се отличавали от прилаганите по него време по света.

    Промяната настъпва през 70-те години, когато Американската психиатрична асоциация - водеща в света - е превзета постепенно от хомосексуални доктори. Едно от първите неща, които новото ръководство прави, е да извади хомосексуалността от списъка със заболявания. Но не казват като не е заболяване - какво е, на какво се дължи и обратимо ли е.
    Хомосексуализмът става затворена тема и никой психиатър, генетик, биохимик от страх от обществено заклеймяване, не прави проучвания в тази област никога повече.

    Възходът на ЛГБТ движенията започва също през 70-те, когато господстваща става неолибералната идеология, която - грубо казано - раздробява обществото на малцинства (сексуални, религиозни, кулинарни и пр), и ги противопоставя на всички останали, които формират налочено за враждебно мнозинство.

    За щастие неолиберализмът като идеология си отива. А с него и малцинствения фетишизъм.

  • 2
    xte29566872 avatar :-|
    xte29566872


    До коментар [#] от "
    D-r D
    ":

    Докторе, кураторката е работила по поръчка на гей фондация. Да не би да сте очаквал друго , освен заклеймяване на хетероцентризма с политически нюанс героизиране на хомосексуализма?

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "xte29566872":

    Поголовното и повсеместно представянето на ЛБГТ групата като жертва приближава точката на пречупване, започва да досажда и като правило постига обратен ефект.

    Така гей активистите (и Капитал) с масовото си втурване гръмогласно да бранят Конвенцията за закрила на жените от насилие (любопитно какво може да е общото между содомитите и тормозените жени?) много помогнаха и на незапознатите да почетат и да открият скритите й пластове. И последващото й обществено отхвърляне.

    Що се отнася до представянето на соца като единствено невъзприемащ еднополовата любов, то е плашещо елементарно.

    Онзи ден гледах един американски филм от 2018 г. - "Заличеното момче", заснет по автобиографичния роман на Гарард Конли (преподавател в Американския колеж, достатъчно познат и в българските ЛБГТ среди). Момчето разказва как заради хомосексуалността си е било изгонено от семейството си и пратено за "лечение" в терапевтичен християнски център, където с молитви, масова психотерапия и откровено насилие искали да му "обърнат интересите".

    Филмът доста откровено разказва за съвременните обществени нагласи по темата дори и в най-демократичната държава. При това днес...






Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK