С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 11 окт 2019, 8:42, 3788 прочитания

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Вследствие на стотиците години владичество, под което са били българите в миналото, и стриктната дисциплина на настоящия съветски модел, хората са забравили какво означава свободно мислене, правото на лично мнение и интимния начин на живот. Това, което не се вписва в рамките на комунистическото общество (като хомосексуалността), не съществува. Това е и единственият начин да обясним факта, че е трудно да срещнеш хомосексуални в България", пише в доклада от 1981 г. на Международната асоциация ILGA. Откъси от него, както и аудиоспомени, видеозапис, архивни снимки и документи са включени в изложбата "Хомосоц" (в галерия "Порт А"), направена по изследване на социоложката Вероника Димитрова и инициатива на фондация GLAS.

Това е първото по-цялостно изследване на темата за хомосексуалността по времето на социализма, главно през 50-те и 60-те години на ХХ век. В него са използвани правни и медицински издания, съдебномедицински експертизи, разработки на МВР и ДС относно сексуалната разпуснатост в страната, архиви на затвори, анализи на престъпността.


Добре подредена, изложбата води интерактивно посетителите през бита и проблемите на гей мъжете в България по време на комунистическия режим. Изброени са местата, където са били принудени да се крият членовете на общността – Централната софийска баня, градинката на църквата "Св. Никола", на "Александър Невски", банята в "Овча купел" и др. Тези места също не са били безопасни, защото народната милиция редовно е провеждала акции там. Така процъфтява цяла една субкултура, за която се разказва в изложбата, като например прякорите, скривали самоличността на преследваните: Балерината Захаринка, Марго Певицата, Кралица Елизабет, Коко Шанел и др.


Фотограф: Харита Асумани


"За да открия всички документи, отделни факти и да изградя цялостна и по-плътна картина, четях архивите в продължение на три години. Беше като ровене в купа сено - бавно и трудоемко, докато събера всички данни", казва Вероника Димитрова, на чието изследване стъпва изложбата "Хомосоц". Тя е асистент в катедрата по социология на Софийския университет и работи върху наказателните практики на комунистическия режим и изследва историята на медицината и здравеопазването. Темата в случая съчетава двете полета на научния й интерес - как се изгражда норма за сексуалността и пола през психиатрични експертизи (или как се ражда идеята за хомосексуалността като болест), "лечебните" и наказателни методи спрямо хомосексуалността.



В България сексологията като наука се заражда през 50-те години, тогава постепенно започва на хомосексуалността да се гледа като на болест, която може да се лекува. В изложбата са представени видовете "лечения", които са били един безкраен експеримент върху човека чак до края на 80-те години. "Леченията са се опирали върху павловската школа, лекарството е допълнение към някакъв тип условно-рефлексно лечение. Може да звучи комично, но никак не е смешно – давали са лекарство, което предизвиква повръщане, и през това време на магнетофон са пускали интервюто с хомосексуалния, който сам описва сексуалния акт", запознава ни с откритото в документите Вероника Димитрова. Втората фаза на "лечението" е била хормонална терапия в стая, облепена с плакати на млади жени. Според Вероника Димитрова причината в България да се следва павловската школа в онези години е, че тя отрича биологичния детерминизъм на половата ориентация и освен това се вписва идеално идеята за изграждането на новия социалистически човек.

През 1968 г. в България хомосексуалността е декриминализиранa, същата година това става и в Англия и Източна Германия, в Западна Германия - една година по-късно. Според закона хомосексуните актове между възрастни по взаимно съгласие вече не са забранени. Вече не би трябвало да има съдебно преследване срещу хората с различна сексуална ориентация и те да бъдат пращани в трудови лагери или в затвора, но това е само на теория, всъщност в закона е оставена вратичка това да продължи да се случва. "В една от алинеите се предвижда преследване, ако е нарушена дискретността. Според тълкуването на Димитър Корнаджев, дискретността е нарушена, когато трето лице знае за гей връзка, тоест е съвсем лесно да продължат да преследват гей общността и да ги сплашват", коментира социоложката.

Според нея днес е още по-важно хората да знаят какво разнообразие от репресивни похвати е имало по времето на комунизма. В случая - извънредни мерки чрез промяна на закона за Народната милиция и разширяване на силовите структури. И след 1968 г. хомосексуалните продължават да се преследват по престъпния състав за хулиганство в Наказателния кодекс и Указа за борба с дребното хулиганство, чрез "извънредни мерки". Па административните (или извънредни) разпоредби не се преследват само сексуални актове, но всичко, което милицията прецени като издаващо хомосексуалност: може да е облекло, реплика, прическа, поведение. В известната Хулиганска акция от зимата на 1958 г. (бел. ред. - по инициатива на Тодор Живков Политбюро на ЦК на БКП решава МВР да въдвори на принудителен труд "отявлените и вредните за обществения ред и спокойствие хулигани, крадци рецидивисти и други разложени елементи") са заловени и много хора с различна сексуална ориентация.

На изложбата се прожектира и документалният филм от 1997 г. за големия съдебен процес от 1968 г. срещу хората с различна сексуална ориентация. В него взимат участие сексологът проф. Тодор Бостанджиев и покойният вече кинокритик Атанас Свиленов – единствената открито гей публична личност в ония години, който разказва за този срамен период от българската действителност. Бостанджиев е бил за декриминализирането, но същевременно е поддържал идеята за "лечение". Двадесет и две годни по-късно след филма отново няма желаещи, които да разкажат какво са преживели – страхът остава.

"На слушалките в къщата, която сме обособили, можете да чуете лични разкази със сменени имена, които сме извадили от архиви на МВР", пояснява Симеон Василев от българската фондация GLAS (Gays and Lesbians Accepted in Society), чиято е първоначалната идея за изложбата. Извършвайки изследователската си работа, Вероника Димитрова се е срещнала с хора, които са разказали личните си преживелици с условието те да не стават публично достояние. "Все още търсим хора, които биха искали да разкажат своята история, като напълно гарантираме анонимността им", казва Вероника. Според Симеон Василев следите от дългогодишните репресии и страха остават: "До ден днешен много хора се притесняват и се крият. Получихме въпроси защо не сме включили Емил Димитров и Георги Парцалев например. Истината е, че търсихме много и никъде не открихме те да са казвали някога открито, че имат различна сексуална ориентация."

Те не откриват и почти никакви истории или документи за репресии на хомосексуални жени. "След толкова много изследване открихме, че всички мерки, репресии, "лечение" са били насочени предимно към мъжете, намерихме доказателства само за една гей жена, която е била задържана, но не е осъждана", казва Василев.

Според него стереотипите в България битуват и след 1989 г.: "Някои от българите, които са живели по времето на комунизма и са имали предразсъдъци към хората с различна сексуална ориентация, днес продължават да заемат ръководни длъжности в страната и съответно продължават да взимат дискриминационни решения."

Изложбата остава в галерия "Порт A" до 13 октомври. На 11-и ще има прожекция на филма "Червеното дърво", който разказва за група хомосексуални мъже, арестувани от властта и изпратени в изгнание заради сексуалната си ориентация по време на фашисткия режим в Италия през 30-те години на XX век. След прожекцията е предвидена дискусия с Вероника Димитрова.

Изложбата "Хомосоц" ще бъде показана и в други градове в България, а към нея са проявили интерес също от Германия, Дания, Шотландия.

Капитал #41


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

Интересното през уикенда и следващата седмица

14 фев 2020, 996 прочитания

Книга: Виола Ардоне - "Детският влак" Книга: Виола Ардоне - "Детският влак"

Италиански бестселър за деца от бедни семейства в Южна Италия, изпратени на север

7 фев 2020, 3583 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свободно време" Затваряне
Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

Още от Капитал
Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.,

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Зараза за 300 млрд. долара

Китай и страните от региона ще пострадат най-много от вируса, но ако разпространението продължи по-дълго, западните икономики също ще понесат сериозни щети

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10