Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

7 фев 2020, 9:00, 3611 прочитания

Пътешествие в светлината: почит към Андрей Даниел

Андрей търсеше кивота на смисъла, като пътешестваше в пространството и рисувайки, познаваше света - своя и на другите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Съвременният свят ме натъжава. Очаквам новата епоха да доживее своето Просвещение и своя Романтизъм."
Андрей Даниел

Банална е тази история със Смъртта. Тръгва си някой и внезапно осъзнаваме колко е важен за нас и какво сме загубили. На 24 януари изпратихме на последното му пътешествие големия артист - художника и учителя Андрей Даниел (1952 - 2020).


Научих тежката новина от социалната мрежа - този виртуален билборд, досадна говорилня, политически рупор и гигантски некролог, към който сме пристрастени, но точно там и тогава се случи нещо вълнуващо и съвсем не банално. Фийдът беше пълен с тъга, но тъга, потопена в река от светлина. Излъчваха я искрящите цветове на картините му. Те дефилираха по мрежата в прощален рейд. Извисяваха се като дъга след буря - хаотично и свободно се застигаха и повтаряха. Най-спонтанната и неформална изложба на художника - Смъртта като куратор. А той дори нямаше профил във фейсбук. Залепени за екрана, с часове пътешествахме в света на Андрей - магнетичен и незабравим. Имах чувството, че с въртенето си, във виртуалната латерна неговите образи и енергията на цветовете му пораждат визуална симфония, "възпяваща светлата страна на живота", както написа Георги Господинов. Оплаквачките бяха заглушени. Изкуството победи смъртта. Парадоксално, голямата тъга от загубата беше обвита с топлината, добротата и мъдростта на творбите, които щедрият талант на Андрей ни завеща. Аз написах, че искам да емигрирам в картина на Андрей, но не мога да избера в коя. Всяка е портал към отделен хармоничен свят - завършен и съвършен.

Илюстрация



Смъртта на човека, който беше любопитен към всичко и с всеки свой дъх бореше баналностите в живота и в изкуството не може да бъде банална. Тя е неговото поредно, вълнуващо пътешествие.



Андрей търсеше кивота на смисъла, като пътешестваше в пространството и рисувайки, познаваше света - своя и на другите. Шестваше мисловно из времето и там като античен герой преобръщаше митологични и библейски, исторически и философски пластове в търсене на логиката, по която е създаден светът, но се завръщаше отново и отново в лоното на живия живот и природата - във владенията на случайността. Самият той - ловец на случайни сюжети - учеше и студентите си да залагат капани за "случайните метафори" наоколо.

Илюстрация



Хващаше случайностите и ги товареше като мулета за пренасяне на внушения до степен, че в картините му няма нищо случайно. Всяка е безкомпромисно режисирана и майсторски шлифована скъпоценност до последния квадратен милиметър. И въпреки своята заявена, култова наративност живописта на Андрей Даниел е дълбоко философски обоснована. Едновременно умозрителна и страстна.

Илюстрация



Пътешествието Андрей Даниел започва от Русе, в родната къща на баща му Леон Даниел - театрален режисьор с огромен принос в съвременния български театър. Детството му преминава в еврейско семейство - с всичките исторически усложнения и утежнения на паметта, и в театъра - в близко общуване с талантливи, интелигентни, смели и отдадени на изкуството хора. Баща му е новатор в театъра - проводник на суровата, епическа естетика на Брехт и Бекет - и не прави компромиси пред плоскочелите чиновници, отговарящи за социзкуството. Резултатът е сваляне на пиеси, уволнения и миткосване по провинциалните театри.

Илюстрация



Леон Даниел е като магнит за младите и талантливи театрали. Благодарение на него и кръгът около него през 60-те Бургаският театър преживява своя легендарен авангарден период. По това време малкият Андрей е по цял ден в театъра - забавлението му е да рисува. Първа Юлия Огнянова забелязва таланта му и е неговата добрата орисница. Андрей расте с твърдото решение да е художник. И в негласно интелектуално състезание с баща си.

По време на перестройката Андрей е млад художник, който заедно с няколко състуденти и приятели участва в легендарната група "Градът", създадена от Филип Зидаров. Целият копнеж към свободата на изразяване изкипява в техните акции - емблематични за времето си. Наскоро видяхме, в галерия "Академия" ретроспективна изложба за дейността на групата. Но характерното за Андрей силно персонално присъствие в живота и изкуството го кара сравнително бързо да изживее своя авангардизъм и груповия ентусиазъм от промените. Интелигентността му скоро провижда нелицеприятните реалностите под демократичната маска и трайно се отчуждава от политиката. Избира да се зарови в живописта, философията на изкуството и преподаването.

Илюстрация



За разлика от баща си и предците си Андрей не е подложен на гонения. Той имаше историческия шанс, таланта, щастието и куража да изживее живота си като художник, да създава картини и художници и не допусна отклонение от избрания път. Път, по който препятствията са невидими, а противоречията - размити, не е лесен за взискателния дух. В такава среда - с липсващ опонент - творецът е самотен. Той сам към себе си е длъжен да е агент-провокатор и Андрей го прилагаше методично и към себе си, и към студентите.

Илюстрация



За своите 45 съзнателни години като художник той създаде над 1000 картини, безчет рисунки и над 100 изложби. Негови творби са притежание на наши и чужди музеи и галерии и частни колекции. За повече от 30 години като професор в Националната художествена академия той изгради своя школа в съвременната българска живопис с повече от 200 ученици. Хубаво е, че ще се учреди награда за млад творец на негово име. Още по-хубаво ще бъде да се обособи отделна зала за неговото изкуство в Националната галерия - за "последния класически художник на България", както го определи Яра Бубнова. В същото време той е съвременен концептуален артист, който работи с медиата на живописта. Изразява идеите си, като борави свободно както с боите, така и с жанровете.

Въпреки богатия колорит и радостта от живота и рисуването, която излъчват повечето му творби, Андрей не беше епикуреец в изкуството. Под живописния слой винаги има дълбок пласт утаена тъга. Това е живопис, родена от алхимията на тъгата и усилието на ума да я преработи.

Илюстрация



Андрей създаде богата галерия от "неща, места и хора" - по заглавието на неговата книга. Бих добавила към списъка и времето. Нашето историческо и нашето психическо време. Андрей Даниел премина във вечността. На нас остава да го изследваме, да го проумяваме, да му се радваме и да съхраним наследството за поколенията.

Капитал #5

Текстът е част от брой 5 на седмичния Капитал (7 - 13 февруари). В броя ще прочетете още:

По ръба на газовата тръба
Двамата на ринга, ако не броим главния прокурор
Хазартът остана без господар

Прочетете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Емисия "Добри новини" 4 Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

27 мар 2020, 6306 прочитания

Направи си сам вкъщи Направи си сам вкъщи

Как да се забавляваме аналогово с децата

20 мар 2020, 5395 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10