С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 14 фев 2020, 13:22, 8369 прочитания

Светът не е готов за пандемия

Как може човечеството да се предпази в свръхсвързан свят, в който вирусите се разпространяват скоростно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В забележителната си реч на конференцията TED през 2015 г. Бил Гейтс каза нещо, което стресна мнозина: "Като дете се страхувах от ядрена война. Днес знам, че ако нещо може да убие десетки милиони в идните години, това най-вероятно ще е силно заразен вирус. Не ракети, а микроби." Всъщност учените отдавна предупреждават за опасността от пандемии, но за хората е трудно да разберат колко сериозна е тя. Досега.

Епидемиите наистина зачестяват. За последните 60 години например броят им в рамките на една година се е утроил, сочат данни на Центъра по вирусна диагностика и проучвания в Сан Франциско. И дори епидемиите в началото да са сравнително меки като настоящата от китайския коронавирус, това може рязко и непредвидимо да се промени, тъй като вирусите мутират лесно.


Какво се промени

Учените са единодушни, че основната причина за зачестилите епидемии е все по-тесният контакт на хората с животните. От една страна, растящите ни хранителни нужди водят до създаването на огромни ферми, както и животински пазари. Последните са особено типични за развиващите се страни в Югоизточна Азия и често се отличават с лоша хигиена, така че не е изненадващо, че именно оттам водят началото си няколко епидемии с коронавируси, както и щамове на грип, които са рекомбинация между човешките и животински вируси.

От друга страна, в търсене на ресурси и земеделска земя за растящите ни нужди, ние постоянно унищожаваме диви хабитати и принуждаваме животните да мигрират и да търсят храна все по-близо до хората - дори в градовете. И те идват със своите зарази.



Почти всички познати на човечеството вируси произлизат от животните, дори в модерно време - ХИВ/СПИН тръгва от човекоподобните маймуни, птичият грип - от птици, свинският - от свине, SARS и ебола - от прилепи, настоящият коронавирус - вероятно от водни змии и т.н. Вирусите се размножават и мутират с огромни скорости и понякога става възможно да прескачат от животните в хората - нещо, което за тях е еволюционна възможност. Обикновено обаче това са еднократни събития, докато зачестилите епидемии от последните десетилетия говорят за ускорени еволюционни скокове на вирусите от животни към хорa - именно заради засилената близост между тях.

А модерният свят е особено благоприятен и за разпространението на вирусите.
  • Безпрецедентната транспортна свързаност им позволява да пътуват с невиждани скорости.
  • Все по-голяма част от човечеството живее в претъпкани мегаполиси, където заразяването е много по-лесно.
  • Изменението на климата помага, като разширява местообитанията на видове, пренасящи опасни вируси - като комарите, причиняващи зика. Не са за пренебрегване и страховете какви древни зарази може да се преродят от случващото се напоследък размразяване на т.нар. пермафрост (наричана още и "вечна замръзналост"- замръзналите почви в Сибир, Канада, най-северните части на Европа и др.)
  • Медии, социални мрежи и мобилни технологии може и да помагат много в борбата с епидемиите, но също така позволяват и на паниката да расте експоненциално и правят уязвима световната икономика.
Майкъл Остерхолм, директор на Центъра за изследване на инфекциозни болести към Университета в Минесота, пише в своя статия за сп. Time, че "колкото и зле да се развие новият коронавирус, ние не вярваме, че той е "големият вирус". Истинската опасност по думите му вероятно ще е глобална грипна пандемия от типа на испанския грип от 1918, който уби десетки милиони. "Само че следващият път ще бъде още по-зле, защото населението на земята е пет пъти по-голямо и много по-мобилно", казва той.

Грипът се приема за най-добрия кандидат-убиец по няколко причини. Както показват птичият и свинският грип от последните 15 години, появата на опасни нови щамове от комбинация между животински и човешки вирус изглежда е сравнително лесна. Освен това грипът е силно заразен и изключително склонен към мутации по пътя си (микробите еволюират около 40 млн пъти по-бързо от човек), за това и всяка година се разработват нови противогрипни ваксини. И не на последно място - светът вече е виждал грип, взел десетки милиони жертви само за година, което означава, че може да се случи пак.

Д-р Ашиш Джа, директор на Харвардския глобален здравен институт, също е категоричен, че "от всичко, което може да убиe десетки милиони в идните 10 години, най-вероятно това ще е пандемия". Различните прогнозни модели показват шанс за това между 5% и 50%.

Една симулация с коронавирус например, създадена само два месеца преди сегашната епидемия от Ерик Тонер от Центъра за здравна сигурност "Джон Хопкинс", показва, че подобна епидемия е с потенциал да засегне поне 65 млн души.

Да не говорим за икономическите щети и гигантския трус в социалния живот, който тежка пандемия би причинила.

Изводите дотук

Подготовката за пандемии е свързана с много, много средства, които държавите не са готови да похарчат

[Reuters]
Според директора на СЗО Тедрос Гебриейзъс настоящата сравнително мека епидемия от коронавируса може да се приеме като "тийзър", загатващ за истинския деструктивен потенциал на вирусите, но също и за генерална репетиция, която показва готовността на човечеството за много голяма и смъртоносна пандемия. И резултатът не е добър.

Китайските местни власти криеха информацията цели 23 дни - все пак по-добре от 2003 г., когато мълчаха 86 дни за SARS. След това вирусът беше изолиран и установен сравнително бързо и последваха безпрецедентни мерки срещу разпространението му. Но добрите новини спират дотук.

Вирусът бързо излезе от страната. Здравната система се оказа напълно неподготвена - недостиг на легла, на лекарства и медикаменти, на персонал, който също се оказа уязвим към заразата, въпреки предпазните мерки. Наложи се дори да бъде постоена нова болница в Ухан, въпреки че бройката на заразените - около 50 хил души, далече не е толкова голяма за мащабите на Китай и дори за тези на самия Ухан - град с над 11 млн души население. Създаването на ваксина отнема месеци, а паниката - подхранвана от социалните мрежи, но и от недоверието в китайския комунистически режим, се оказа по-заразна от вируса и засегна икономиката.

"Всичко това е аларма за света, който е опасно неподготвен за следваща пандемия с грипоподобен вирус", предупреди Гебриейзъс.

Как да се подготвим

"Когато очакваме военна атака от чужда държава, ние се подготвяме. Не чакаме първо да паднат ракетите и едва след това да поръчаме оръжия и да събираме и обучаваме армия", казва Майкъл Остерхолм. Спрямо вирусите обаче се държим точно така - всеки път водим война срещу нов враг, вместо да използваме колективното знание.

Всъщност реакцията е много подобна на тази спрямо климатичната криза - водим еднократна борба с отделните явления, вместо да ги приемем като симптом на случваща се голяма промяна в света и да се подготвим за нея. Липсва достатъчно финансиране, има дори политическо нехайство и отрицание.

Остерхолм и Бет Камерън, старши директор за глобална здравна сигурност в Съвета за национална сигурност на Белия дом в администрацията на Барак Обама, посочват някои от нещата, които могат да се направят.
  • Инвестиции в здравна инфраструктура. Сега е моментът всяко локално и регионално звено да планира нуждите си при евентуална вълна от пациенти. Здравните системи дори в най-богатите и напреднали страни просто не са готови - капацитетът им е недостатъчен, за да поеме голямо количество пациенти при епидемия, нито една болница не поддържа достатъчно лекарства и материали на склад, персоналът не достига и също е уязвим на зарази. Нужни са и обучения. В много части по света трябва да се работи и за по-добър достъп на хората до здравеопазване и то такова, което могат да си позволят финансово.
  • Не става дума обаче само за подготовката на болниците. Ако се отнасяме сериозно към защитата си, правителствата по света трябва да направят дългосрочни, проактивни инвестиции във фармацевтика и медицинско оборудване и да диферсифицира доставките. Настоящата епидемия е показателна колко уязвими сме при проблем в Китай, който произвежда много животоспасяващи лекарства за редица големи западни пазари като САЩ например.
  • Финансиране на проучвания - само около 10% от световните патогени са проучени и документирани. Ние не знаем дори какви потенциални болести носят "градските" животни - плъхове, лисици, катерици и др. В САЩ действат няколко големи проекта в тази сфера, но е показателно, че те са финансирани с публично-частно партньорство, при това в тази формула частното е много по-голямо от публичното. Правителствата трябва да влязат по-активно в ролята си.
  • По-добро управление на големите градове - подобряване на хигиената, събирането на отпадъците, контрола срещу вредителите, повече контрол на животинските пазари и търговията в животни като цяло.
  • В по-широк смисъл нужна е промяна на управлението на околната среда и как хората взаимодействат с нея.
  • Информационни кампании, които да ограничат заразността при бъдещи епидемии, но също и паниката.
  • Инвестиции във ваксини. Средата на 20 век бе златното време за ваксините и научни герои разработиха защита срещу животозастрашаващи заболявания като полиомиелит и шарки. Днес световният фармацевтичен пазар струва повече от 1 трилион долара, но пазарът на ваксини е най-много 3% от него. Ние дори не използваме добре това, което имаме. Ебола например е познат и проучен от 1976 г насам. И въпреки това още няма одобрени лекарства или ваксина, въпреки че такава съществува. Фармакомпаниите обаче нямат стимул да я пуснат на пазара.
  • Изключително важно е създаването на универсална противогрипна ваксина, тъй като грипът представлява много сериозна опасност. Не случайно и самият Бил Гейтс финансира коалиция от учени, посветени на тази задача (Coalition for Epidemic Preparedness Innovations или CEPI). Все още успехът не е твърде близо обаче.
  • В добавка - редно е правителствата да действат по-адекватно и активно и спрямо движенията и настроенията срещу ваксините, които имат потенциал да върнат на картата уж отдавна забравени вируси-убийци. Морбили например се завърна в последните няколко години в Европа след десетилетия на почти пълно отсъствие.
За съжаление обаче част от тези мерки са свързани с много средства, които държавите далече не изглеждат готови да похарчат.

Добрите новини

Една от тях е, че разбирането на научната общност за риска е много по-голямо от преди. Работата по прогнозиране на следващи опасности никога не е била толкова интензивна. Съществуват програми за мащабно проучване и каталогизиране на генетичните последователности или ДНК-то на заразите като например Global Virome Project. Има и инструменти за проследяване на промените в генетичните последователности на вирусите, които помагат на учените да проследят разпространението на дадена болест - например дали се разпространява главно от човек в човек или от животно в човек.

Друг инструмент е PREDICT - амбициозна програма, създадена за бързо откриване на възникващи патогени. Откакто е лансиран през 2009 г., PREDICT е помогнал за откриването на близо 1000 нови вируса при животни и хора. Това дава възможност да се работи за предотвратяване на прескачането на вирусите от животни в хора.

Подобни инструменти могат да спасят милиони животи.

Много важна е и работата на финансираната от Бил Гейтс коалицията от учени (наречена CEPI) за създаване на универсална ваксина за грип. Подобно постижение би било огромен щит за човечеството, което има остра нужда от пробив и ново поколение ваксина срещу грип, за да се предпази от тази опасност.

От помощ са и системите за ранно предупреждение - алгоритми, които сканират глобалното информационно пространство за новини и документи, подсказващи началото на епидемия. Тук резултатите обаче зависят и от реакциите на местните власти. В китайския случай те решиха да наложат цензура.

И все пак човечеството остава изключително уязвимо пред вирусите. И работата по подготовката трябва да започне веднага, за да имаме по-добър шанс.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Епидемията от коронавирус навлиза в нова фаза, случаите извън Китай растат 1 Епидемията от коронавирус навлиза в нова фаза, случаите извън Китай растат

Южна Корея, Италия и Иран са под тревога, Венеция прекрати традиционния си карнавал

23 фев 2020, 4767 прочитания

Битката за лидерското място в ЕБВР Битката за лидерското място в ЕБВР

Мандатът на настоящия председател – британецът Сума Чакрабарти, е към края си, а претендентите за позицията са няколко

23 фев 2020, 1092 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Франция, Германия и Италия изгасиха двигателите

Трите най-големи икономики в еврозоната са били между стагнация и свиване в края на 2019 г.

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10