Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

21 фев 2020, 7:45, 6532 прочитания

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Темата накратко
  • "Червената къща" затвори врати след 15 години дейност в името на творческата и интелектуалната свобода.
  • Какви са плановете на Националната галерия, фондация "България 2002" и нейния председател Яков Джераси за близкото й бъдеще.
  • Новата концепция е за мултифункционално пространство с галерия и част, посветена на скулптора Андрей Николов, но остават нерешени въпроси около възможностите да се покаже творчеството му
  • В края на годината ще има нов търг за наемател на пространството
След период на постепенно затихване Центърът за култура и дебат "Червената къща" в София затвори окончателно в края на миналата година. Причината са продължителните финансови затруднения около поддържането на пространството, домакин на стотици концерти, изложби, театрални представления, дискусии и премиери, между 2004 и 2019 г. Така софийската сцена загуби един от най-интересните си адреси.

В следващите девет месеца (по договор с Националната галерия) дейност в сградата на ул. "Любен Каравелов" 15, която е държавна собственост, ще развива фондация "България 2002". Тя ще завърти дейността на къщата (от началото на март 2020 г.) около живота и творчеството на големия скулптор Андрей Николов (1878 - 1959). Председателят на фондацията Яков Джераси обещава да държи вратите отворени за "млади творци с интереси в областта на театъра, музиката и изкуството, както и за артисти от малцинствата", но засега той и фондацията дават малко информация за реалната си стратегия за опазване и развитие за културното наследство на сградата.


За 15 години къщата на ул. "Любен Каравелов" 15, някога дом на скулптора Андрей Николов и впоследствие държавна собственост, осигуряваше покрив за някои от най-смелите проекти в музиката, театъра и съвременното изкуство, превърна се в среда за дискусии по сложни теми, предоставяше възможност за среща с мислещи хора от България и света. "Червената къща" даваше шанс на нестандартни творци, които намираха своята публика за първи път. Така постигна рядко наблюдаваното у нас взаимодействие между пространство, артисти и аудитория. Къщата се превърна в инкубатор за артистично развитие на много млади актьори, хореографи, режисьори, музиканти, визуални артисти, млади интелектуалци, изследователи, учени и граждански активисти. Според статистиката на досегашните стопани е била посещавана от около 37 хиляди души годишно.

"Червената къща беше утроба за артистични кариери, нещо като единствената сурогатна майка за какви ли не артистични практики в началото на този век в България", казва съвременният артист, хореограф и основател на Mozei Иво Димчев, чиито първи пърформанси бяха именно там. Димчев запозна публиката с физическия театър, така както Неда Соколовска и нейното студио Vox Populi прокара "вербатим" театъра, в който актьорите играят не по измислени реплики, а по документални интервюта с реални хора, засегнати от даден проблем. "Там се говореше езикът на толерантността, който приобщава и стимулира към развитие на индивидуалния почерк, смело се поемаше рискът в името на опита с мъдрото съзнание, че всяко откритие е родено от експеримент. "Червената къща" беше територия на творческата свобода, без която никога няма да можем да надскочим академичното тесногръдие и продуктовото мислене", обобщава Соколовска.

Сред хората, които тестват различните възможности на сценичните изкуства днес, са и членовете на театър "Реплика". Актьорът и режисьор Милко Йовчев, съосновател на трупата, определя къщата като първия им истински дом. "Мястото, в което дори най-невъобразимите идеи биваха посрещани с внимание и грижа. В тези условия на свобода и приемане изградихме стил и начин на изразяване, оформихме нашето театрално лице. И не само ние. Мисля, че такива места трябва да бъдат размножавани, а не задушавани. Има толкова много млади артисти, които няма да получат нашия шанс."



Борбата за "Любен Каравелов" 15

Къщата на видния български скулптор Андрей Николов, която включва и две ателиета, е построена през 1928 г., малко след завръщането му от Рим. Проектирана е от арх. Иван Васильов. Сред отличителните елементи на сградата е надписът Voi che entrate qui lasciate ogni cattivo pensiero ("О, вий, кои престъпяте тоз праг...") по Данте Алигиери, което е дописано с "...оставете отвън предразсъдъците си".

След смъртта на скулптора е решено сградата да стане къща-музей, която да бъде и филиал на Националната художествена галерия. Това не е изпълнено и след неколкократно прехвърляне на собствеността, през 1990 г. тя е върната на НХГ, но в окаяно състояние след десетилетия пустеене.

Илюстрация



Екипът зад "Червената къща", чието юридическо лице е фондацията "Гъливер клиринг хаус", започва да организира събития в рушащата се сграда през 2000 г. След договор между фондацията, Националната художествената галерия и Министерството на културата, сградата им е отдадена безвъзмездно в замяна на основен ремонт. Той продължава три години, подкрепен е от програма на ООН, а автори на реконструкцията на къщата са архитектите Любен Бояджиев и Цветан Цинзев. Център за култура и дебат "Червената къща" официално отваря врати през 2004 г. и още със старта си има аудитория около себе си.

Журналистката и документалистка Ирина Недева, част от "Червената къща" от началото, си спомня: "Най-вдъхновяващият ми спомен е откриването с подробното изравяне от архивите на всичко, свързано с Андрей Николов - нещо като реконструкция на неговата лична история, с много материали от архива, събрани от един от изследователите на неговото творчество. Андрей Николов беше наистина ключовата личност, чиято интригуващата съдба и творчески живот отвъд табутата отговаряше и на входния надпис. Това беше духът на мястото."

Тогава важна част от концепцията на екипа е работите на Андрей Николов да са част от преживяването за всеки посетител. Постоянната изложба "Духът намира тялото" остава до 2013 г., когато с появата на "Квадрат 500" скулптурите на Андрей Николов са преместени там от Националната художествена галерия. Според споразумението, сключено през февруари т.г. между Националната галерия и новия наемател на сградата - фондация "България 2002", творбите ще бъдат част от новата Къща "Андрей Николов".

Илюстрация


"Създаването на едно отворено културно пространство, което дава път на неочаквани артистични енергии, развива нови културни полета, усилва интелектуалното любопитство и укрепва културата на аргументирания диалог без предразсъдъци, беше една от най-смислените каузи, на които съм се отдавала", казва съоснователката на "Червената къща" Десислава Гаврилова. "Центърът успешно се превърна в своеобразна лаборатория, която ни позволяваше да опознаем другия до нас, да разберем тези, които не харесваме, да опознаем обществото си. "Червената къща" създаде "жанра" на публичния дебат у нас."

Под името на "Червената къща" тя и съмишлениците й започват да организират програми и събития още през 2001 г. с цел набиране на средства за реконструкцията и оборудването на сградата. "Чувството за кауза не ни напускаше. От една страна, тогава, за да се подхрани нововъзникващата артистична енергия, имаше нужда от независимо пространство за артистичните проекти и трупи, които възникваха извън крилото на държавните културни институции."

Илюстрация


От друга, екипът зад "Червената къща" е бил на мнение, че по отношение на професионалните стандарти и културата на критика, медиите са стигнали дъното. "Затова "Червената къща" беше мислена от нас като пространство, което да противодейства на този упадък, като разсадник за смислено аргументиране по важните теми на съвремието, като катализатор на идеи, които публичността да проведе нататък", казва още Гаврилова. "В последните 20 години обаче не само медиите продължиха една след друга да падат в смъртоносната прегръдка на политическия и икономическия интерес, но и социалните мрежи навлязоха в ежедневието на всеки от нас, създавайки нахъсано враждуващи помежду си групички. Идеята за публичност в този смисъл е атакувана от няколко страни, а тъканта на обществото се разпада пред очите ни."

За Ирина Недева едно от специфичните явления в дебатите по теми като въздуха, градоустройството, какво да правим с паметника на Съветската армия, за социалния и гражданския активизъм е, че хора на отговорни позиции са присъствали не само като дебатьори, но и като част от публиката. "Смисълът беше да се създаде среда за "чуване" и среща между активисти и взимащи решения, между анализатори и участници в политическите процеси."

Според Гаврилова подобно място е необходимо повече сега, отколкото преди две десетилетия. "Едно от най-важните неща, което постигнахме според мен, е да удържим центъра отворен за взаимоизключващи се гледни точки, да настояваме, че тези, с които не сме съгласни, също трябва да бъдат включени в разговора. През годините в дебатите на Червената къща са участвали както Красимир Кънев, така и Боян Расате; както Петър Волгин, така и Иво Инджев; както тогава още непознатата Ваня Григорова, така и Лъчезар Богданов; както Даниел Смилов, така и Франк Фюреди. Това ще липсва - институцията, която настоява, че ако искаш да промениш мнението на ксенофоба, крайния националист и всеки друг, с който си несъгласен, вместо да го посочиш с пръст и наругаеш (което "Фейсбук" публичността прави ежедневно), е по-добре да го заприказваш, и то с уважение."

Десислава Гаврилова

Фотограф: Юлия Лазарова
Гаврилова е удовлетворена, че мястото се е превърнало в пристан за редица хора и групи, които според нея са се чувствали все по-алиенирани в настъпващата културна и обществена промяна у нас. През 2014 г. високите разноски по поддържането заплашват съществуването на центъра за дебат и култура - от началото на съществуването му Министерството на културата е отпуснало 20 000 лв. по проекти, а само през 2013-2014 "Червената къща" е платила на Министерство на културата 160 000 лв. наем.

"Когато обявихме края на "Червената къща", бяхме залети от вълна на подкрепа от много и най-различни хора, които през годините са съучаствали в създаването на програмите или са намирали смисъл в тях", казва Десислава Гаврилова. Само до 2014 г. центърът е реализирал 450 спектакъла, 270 изложби, 650 дебата, 350 публични лекции, 150 представяния на книги и литературни дискусии, 700 филмови прожекции. "Тази енергия тогава ни даде сила да устоим още няколко години. Днес "Фейсбук" отново е пълен с тъга по загиването на центъра. Това ме кара да мисля, че е имало смисъл в това, което правим."

Липсата на държавна подкрепа и воля е факторът, който най-много натежава в съдбата на Центъра. "Едва ли в Европа има културен център, който да развива културна дейност от типа и мащаба на това, което ние правехме, без да има институционална субсидия за това. При липсата на трайна подкрепа от държавата "Червената къща" просъществува благодарение на редица европейски и местни фондове и фондации. В последните години настъпи значителна промяна на донорските приоритети както у нас, така и в международен контекст, пък и част от многогодишните ни донори започнаха да се питат защо да продължават да правят това, което би следвало нашите държавните културни институции да правят. За нас стана непосилно да плащаме наем, режийни разноски, охрана и т.н. (които за една неправителствена организация, поддържаща културен център с постоянна програма в три зали, никак не са малка сума на месец), в допълнение към осигуряването на програмната ни дейност и екипа. Краят на центъра беше предопределен от комбинация от тези фактори."

"В тези 20 години все пак се смениха доста правителства и политически мнозинства, а "Къщата" запазваше критична дистанция спрямо всички тях", разсъждава Ирина Недева. "Имаше един парадокс - от организация с идеална цел, която не може да извършва комерсиални дейности, от един момент нататък се очакваше да покрива разходи, така сякаш има комерсиални дейности. Има много страни в Европа, в които подобни пространства за независима културна продукция и дебати се подпомагат по един или друг начин, за жалост подобен модел се оказа нетраен у нас."

На адреса на Червената къща за известно време съществуваха хостел и ресторант, но и двете инициативи не са допринасяли за издържането на пространството - хостелът е частна собственост на хора извън "Червената къща", а ресторантът бе неформално продължение на къщата, който в най-добрия случай е бил на нула.

От изкуството към социалната отговорност

Заедно Десислава Гаврилова, психотерапевтът Цветелина Йосифова, e съосновател на "Червената къща" и също е част от нея от началото до края.

"На нея посветих над 20 години от живота и енергията си. Сградата беше сцената, на която се случваше срещата между различни идеи, хора и общности, носители на важен обществен смисъл, който преди това оставаше скрит. Без всичко това културата, публичното говорене и социалните практики у нас нямаше да имат същия облик днес. Историята на "Червената къща" е нашият субективен прочит и личен отговор на потребностите на времето през последните 20 години."

Така Центърът за култура и дебат се превръща и в отправна точка за социални промени. "Искахме да достигнем и до групи от хора, изключени от културния процес. Например в международната програма "Изкуство за социална промяна" работихме чрез изкуство и психо-социални практики с над 900 деца от социални домове в 25 населени места в цялата страна. Целта ни беше да помогнем на тези деца без родители да се изразяват и порастват." Работата им обхваща места от Добрич до Ново село, Видинско, и от Бургас, през Елхово до Благоевград.

Цветелина Йосифова

Фотограф: Юлия Лазарова

Цветелина Йосифова е също така съоснователка на Института по психодрама към "Червената къща" и магистърската програма "Артистични психо-социални практики и психодрама", които след затварянето ще продължат да съществуват на нов адрес.

От дистанцията на времето Йосифова вижда като най-ценно даването на глас на тези, които често са игнорирани. Друго постижение е състоялата се среща на различните групи и създаването на една нова реалност. "Имахме необикновени партньорства. Нямаше да можем да направим всички тези неща сами."
Въпреки че през 2012 г. Вежди Рашидов, тогава министър на културата, проведе търг за отдаване под наем на "Червената къща" и впоследствие сключи договор за временно ползване с Центъра, той често беше критичен към екипа и отделянето от стриктната концепция за къща-музей, каквато е дарителската воля на Андрей Николов. С времето изказванията му ставаха все по-остри. През 2018 г. сегашният министър на културата Боил Банов потвърди съдбата на къщата: тя ще стане музей на Андрей Николов, но ще бъде и център за дебати, независимо от наемателя.


За Цветелина Йосифова опитът и историята на "Червената къща" е емблематичен за по-съществените процеси в обществото. "Някои състояния са по-спонтанни и допускащи, пропускливи за нови начинания и енергия отвън, други са по-консервативни и "консервиращи". Възможно е да има следващ момент, в който по-отворен и допускащ подход отново да стане потребен", казва тя. "През годините опитвахме да не комерсиализираме мястото, за да остане достъпно за различни социални групи - за аудиторията от млади хора, които са в процес на трупане на опит, учене и израстване; за артистите на независимото и некомерсиално изкуство; за започващи професионалния си път в изкуствата; за хората на идеите; за социално уязвимите групи. Такава концепция винаги има своята цена. Невъзможно е тя да бъде удържана без публично финансиране и подкрепа."

Според Йосифова това, че едно пространство има ограничена публика не означава, че потребностите на тази аудитория следва да се пренебрегват или създаването на такова изкуство да се неглижира. "Независимите изпълнителски изкуства имат нужда от реално физическо място и дом за създаването и публичното си представяне, от подкрепяща културна политика и внимание. За мен съвременният театър и танц, както и дебютните работи в тази област, са в най-губеща позиция след затварянето. Чувствам тази загуба като своя лична."

Какво предстои

След предаването на сграда от фондация "Гъливер" към Националната галерия през януари, в началото на февруари стана ясно, че с къщата на Андрей Николов ще бъде ангажирана международната фондация "България 2002". Тя съществува от 1994 г., занимава се с благотворителни инициативи, подкрепа на български студенти в чужбина и поддържане на паметта на евреите, загинали и пострадали по време на холокоста. Сред последните издадени книги от фондацията е "Извън хватката на Хитлер: героичното спасяване на българските евреи" на Михаел Бар-зоар.

Председател на фондацията е Яков Джераси, личност с разностранни интереси и биография, която предизвиква повече въпроси, отколкото да дава отговори. Роден е през 1946 г. в българо-еврейско семейство, което емигрира в САЩ три години по-късно. Негов чичо е американският учен Карл Джераси (1923 - 2015), също живял в София за кратко, често определян като откривател на противозачатъчните хапчета.

Името на Яков Джераси се свързва най-вече с инициирането на кампанията за завръщането на Симеон ІІ в България. Тя започва през 1992 г., но когато Симеон Сакскобургготски влиза в управлението, Джераси вече не е част от екипа му. "Поисках среща със Симеон, на която отидох с Боб Нортън - човекът, който помогна на Бил Клинтън да стане президент на САЩ. Царят прие идеята ни, без да вярва, че тя ще стане реалност", разказва Джераси пред "Дневник" през 2003 г. През 90-те офисът на фондацията е в друга значима за града постройка - къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38.

Преди завръщането си в България той има разнообразен професионален опит, който включва позиции като говорител на Израелската армия (1970 - 1975) и мениджър на Симфоничния оркестър на Ориндж каунти през втората половина на 80-те. През последните две десетилетия Яков Джераси живее предимно в София. В медийни изяви между 2013 и 2014 защитава избора на Делян Пеевски като председател на ДАНС и оценява Пламен Орешарски като "рядко добър" министър-председател. През 2014 г. е награден с Почетния знак на прокуратурата на Република България от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, а по-късно през същата година е нападнат в Пловдив с нож и ранен. Обстоятелствата около инцидента остават неизяснени. Джераси е също така председател на фондация "Израел - България".

Пред "Капитал" Джераси казва, че идеята му да се ангажира с къщата е "спонтанна". От "България" досега не бяха коментирали публично никакви детайли около бъдещето на пространството, засега няма уебсайт и присъствие в социалните канали, които да огласят новата концепция.

"Фокусът ще бъде върху живота и творчеството на Андрей Николов, но вратите ще са отворени за млади творци с интереси в областта на театъра, музиката и изкуството, както и за артисти от малцинствата", поясни г-н Джераси за "Капитал" от Израел в написани на английски кратки отговори. Той уверява, че бъдещата програма предвижда и засягането на проблеми, които вълнуват българското общество, като например проблемите с неравенството и борбата за правата на жените. "Всяка част от съдържанието ще бъде реализирана така, все едно Андрей Николов е бил ангажиран с програмата. Това ще бъде мултифункционално простанство, с галерия, ще има и музейна част, посветена на Николов."

Пред "Капитал" фондацията потвърди, че куратор и директор ще бъде художничката Ана Тодорова, завършила Художествения институт в Чикаго, по-късно магистър към Националната художествена академия.

Според Яра Бубнова, директор на "Национална галерия", част от сътрудничеството предвижда създаване на
3D филм за Андрей Николов в пространството на ателието и къщата му, серия от документални филми за видни български художници-класици, както и за някои от знаковите сгради, които управлява Националната галерия. Режисьор на филмите е Димитър Гочев, а в създаването на сценариите участват уредниците и специалистите, свързани с институцията.

"Създаването на постоянната експозиция и музей на Андрей Николов засега не е възможно, тъй като един от междинните етажи в сградата е частен и се ползва като хостел, което изисква денонощна охрана от наша страна", казва Бубнова, с което новата концепция за сградата изглежда по-малко завършена, отколкото в твърденията на "България 2002". "Националната галерия временно ще предоставя различни творби на скулптора, както и архивни документи, свързани с творчеството и живота му. Възможността да се направи временна експозиция с шест-седем оригинали на Андрей Николов все още се обсъжда заради това как да бъде гарантирана сигурността им."

Бубнова казва още, че след изтичането на деветмесечния договор за сътрудничество с "България 2002", къщата ще бъде дадена на търг. "Тя е твърде скъпа за поддръжка и управление, има и големи дългове от предишния наемател."

Очаква се къщата на Андрей Николов да отвори врати на 10 март.
Скулпторът Андрей Николов е роден през 1878 г. във Враца. Част е от първия випуск на Държавното рисувално училище, сега Национална художествена академия. Негов преподавател е литовският художник от еврейски произход Борис Шатц, който му помага да замине за Париж, където реализира таланта си. Живее предимно в Рим от 1914 г. Николов се връща в България през 1927 г., а сред известните му творби е Паметникът на незнайния войн. Живее в къщата на улица "Любен Каравелов" до смъртта си през 1959 г.

Капитал #7

Текстът е част от брой 7 на седмичния Капитал (21 - 27 февруари). В броя ще прочетете още:

Прочетете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Емисия "Добри новини" 4 Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

27 мар 2020, 6297 прочитания

Направи си сам вкъщи Направи си сам вкъщи

Как да се забавляваме аналогово с децата

20 мар 2020, 5393 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Moia strana, moia Bulgaria

Ерик и Алекс Алексиеви – родените в Америка внуци на Райко Алексиев, се местят в България и правят планове за оставане

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10