Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

4 27 мар 2020, 8:22, 6305 прочитания

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Вече само като си помисля да пусна телевизора или да отворя някой информационен сайт, ми призлява физически", споделя полу на шега програмистът Мартин Добрев. Стреми се да се информира редовно, но за него новините са източник предимно на стрес и тревожност.

"В домовете на някои от по-възрастните ми роднини телевизорът винаги е включен и това определено им влияе. Постоянно са в състояние на паника", споделя Никола Чалев, който се занимава с информационни технологии и заедно със семейството си прекарва годината между София и Малага.


Мартин и Никола далеч не са единствените с подобни наблюдения, а феноменът е световен. Езра Клайн, американски журналист, блогър, политически коментатор и съосновател на Vox, смята, че 24-часовият новинарски цикъл ни държи в състояние на непрекъсната свръхбдителност, сякаш сме във вечно извънредно положение. Журналисти от The Guradian допълват тази теза, като говорят за разрастването на т.нар. could news ("може би новини") - информация за всички ужасни неща, които потенциално биха могли да ни сполетят. Дори преди COVID-19 да се превърне в (информационна) пандемия, вече имахме нужда от повече позитивни и градивни новини, а сега това важи с още по-голяма сила.

Докато обсъжда новата си книга в подкаста на Криста Типет On Being, Езра Клайн припомня, че класическата представа за журналистика е огледало, обърнато към света. В момента обаче медиите не просто отразяват, те създават новини и са участник в събитията: "Колкото повече пишем за конфронтанция например, толкова повече я подхранваме."

Затова въпросът е дали медиите отразяват новините, или ги генерират. И какъв е ефектът от това?



Много хубаво не е на хубаво

В тон с тази смущаваща поговорка новините обикновено се въртят около проблемите и заплахите и това е напълно естествено. Старото правило гласи, че добрата новина не е новина, иначе казано, не се прави репортаж за влак, който пристига навреме. Мозъците ни, тренирани в продължение на милиони години да са особено чувствителни към потенциални опасности, следят зорко за информация, която бие тревога. Според публикация в научното издание Journal of Media Innovation от 2018 г. различни изследвания показват, че журналистите гравитират към конфликти и драматични събития, те са тяхната рутина. Авторите на статията посочват още, че в действителност повечето хора, които следят политически новини активно, търсят "негативната" информация, въпреки че според анкетите биха предпочели повече "позитивни" новини.

В едно от своите проучвания професор Дениз Баден от Университета на Саутхемптън стига до същото заключение - на теория повечето читатели твърдят, че биха искали да виждат повече "позитивни" новини, но на практика клик поведението им в интернет показва точно обратното - масово се отварят най-стряскащите заглавия. Търсенето на информация за потенциално-застрашаващи събития е помогнало на човечеството да оцелее, но "със сигурност не сме устроени така, че да поемаме концентрат от най-лошото и ужасното, което се случва по света във всеки момент. Нищо чудно, че психичното ни здраве страда. Ето защо как ни се отразяват новините е тема на общественото здраве."

Какъв е ефектът от лошите новини

Д-р Карън Макентайър от университета Commоnwealth в щата Вирджиния е един от многото изследователи, които проучват въздействието на новините.: "Негативните новини снижават желанието ни да помагаме, намаляват толерантността, карат ни да виждаме хората в общността си като по-малко доброжелателни, непознатите ни се струват по-страшни, по-вероятно е да се чувстваме безпомощни и да развием депресивна симптоматика", разяснява тя в своя публикация от 2015 г.

Според друго изследване, този път от "Харвард", 84% от анкетираните възприемат новините като депресиращи. Затова много хора правят съзнателния избор да ги избягват.

Заедно със семейството си Ива Лаловска е избрала да изгради живота си в малко село на Черноморието. Не следи новините от години, въпреки че спорадично се информира за случващото се от партньора си. "Всеки път когато нещо негативно стигне до ушите ми, се опитвам да го забравя веднага", споделя Ива и добавя, че не иска излишни тревоги. Други като Ясен и Боян Йорданови редовно следят актуалните събития отчасти защото се отразяват на малкия им семеен бизнес във Варна, но "понякога ме натоварват излишно - определено нямам нужда от това в живота си", казва Ясен.

А когато душевният товар ни дойде в повече, рискуваме да се озовем в позиция, която психолозите наричат "умора на състраданието" - публиката гледа и чува за страдание толкова често, че става безчувствена към него.

Плаша те, за да те предпазя

Според проф. Баден повечето журналисти искрено вярват, че колкото по-стряскащо е представена една новина, толкова повече са се постарали да предпазят обществото. Дава за пример това как новината, че пчелите се роят, не изглежда толкова достойна за отразяване, колкото изчезването им. "И не непременно защото журналистите го правят нарочно, а по-скоро защото са обучени да гледат на света по този начин."

Доц. д-р Жана Попова е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ "Св. Климент Охридски" и има поглед не само върху професията, но и върху мотивацията на бъдещите журналисти. Освен това изследва работата на активни представители на журналистическата гилдия. "Един от най-силните мотиви да има толкова много предавания за нечовешки постъпки, изстъпления, насилие е желанието на журналистите да разберат защо извършителят го е направил", разяснява тя и добавя, че този стремеж невинаги е добра пътеводна звезда.

"Втората причина журналистите да дълбаят в злото е, че искрено вярват, че с разказа си ще променят света", смята доц. Попова. Много журналисти действително се чувстват така и възприемат професията си като кауза.

На въпроса каква е причината да избира "тежки" теми Полина Паунова от "Свободна Европа", една от големите надежди на българската журналистика, смята, че ако журналистите не се занимават с тези теми, няма да смисъл да правят нищо друго: "Когато имате застрашаваща живота диагноза, е най-малкото странно да се кахърите, че сте си счупили нокът. Затова си мисля, че тъкмо тежките теми са базисната работа, която трябва да свършим ние, журналистите. Да опитваме да ги разкажем, а обществото да разбере, че трябва да се сблъска с тях."

Не за какво говориш, а как го казваш

Според проф. Баден т.нар. позитивни новини носят несъзнателна конотация на пропаганда: "Това започва през Първата световна война, когато журналистите били окуражавани да смекчават и изопачават събитията, за да изглеждат по-малко страшни." Освен това според нея този тип новини се третират като несериозни или дори жълти, докато страшните се възприемат като реални и важни.

Но добрите новини не са непременно захаросани. "Да вземем за пример статия, която разказва за военен конфликт. Върху кои аспекти ще изберем да се фокусираме? Върху хората, които са оцелели и са били изключително смели, или върху смъртта и разрухата", пита проф. Баден.

Мнението на доц. Попова звучи подобно: "Въпросът не е дали да отразяваме кризи, катастрофи, насилие, а как."

Борислава Якова е системен психолог, но и някой, който се интересува от актуалните събития. Тя казва, че контекстът, предисторията и различните гледни точки са задължителни, за да може човек да формира представата си за реалността.

Именно нуждата от материали, богати на гледни точки ражда популярен напоследък подход, с корени в позитивната психология - т.нар. конструктивна журналистика. Публикация в академичното издание The Journal of Media Innovations условно разделя отразяването на събития в две категории - моделът на болния свят, в който се говори само за проблеми, трудности, конфликти, насилие, и моделът на благосъстояние - обръща се внимание на постижения, израстване, добри взаимоотношения, устойчивост, сила. "Традиционно репортерите се фокусират върху модела на болния свят и по този начин създават изкривена картина, дори само с въпросите, които задават. Въпросите са като фенер - журналистът и публиката му ще виждат онова, върху което е насочена светлината", пишат авторките д-р Карън Макентайър и Катрин Гилденстед.

Идеята на конструктивната журналистика е да бъдат осветени онези аспекти на една история, които обикновено остават пренебрегнати, да се предлoжат повече гледни точки и да се говори не само за проблема, но и за неговите решения.

Подобен подход може да има положително влияние върху обществото. Изследване на Макентайър с подкрепата на Hussman School of Journalism and Media от 2019 г. показва, че когато човек изпитва и положителни емоции по повод дадена история, не само се чувства по-добре, но е по-склонен да се ангажира с някакъв вид просоциално поведение.

Гледната точка на психолога Женя Георгиева е подобна: "Новини, които се въртят около жестокости и бедствия, провокират ужас и тревога у зрителя, събуждат базисния страх от разпад. Когато всичко е черно и атмосферата е на обреченост и безпомощност, това не позволява на зрителя да види нюансите в проблемната ситуация." И така е по-лесно да останем втрещени на дивана, отколкото да се включим в развоя на събитията по активен и полезен начин.

Разбира се, винаги е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Журналистът Марк Райс-Оксли, редактор в The Guardian и редактор на рубриката The Upside ("Добрата страна"), съвсем логично отбелязва, че за да бъдат разгледани повече гледни точки на една и съща тема, са необходими повече ресурси като финанси, време и т.н. И все пак той, както много от представителите на журналистическата професия, смята, че конструктивното отразяване на събития държи институциите отговорни в много по-голяма степен, тъй като освен да сочи проблемите, предлага и решенията. Така по-трудно се намират оправдания за бездействие.

Какво можем да направим?

Ако следваме принципите на конструктивната журналистика, тук е моментът да предложим решение - какво може да направи всеки от нас.

Да си задаваме повече въпроси

Психологът Борислава Якова споделя, че винаги, когато чуе дадена информация, си дава сметка, че това е просто една версия. Историята вероятно има много други аспекти, които материалът не е засегнал. Ако не забравяме това, ще е по-трудно да бъдем фрустрирани от негативните новини.

Да филтрираме информацията, която достига до нас

"По същия начин, по който инсталирам на компютъра си защити, се опитвам да си създам филтър срещу новините и да не позволявам да ми влияят прекалено, споделя Никола Чалев, който се занимава с oбработване на данни и дигитализация. Винаги премислям нещата и си вадя собствени заключения, проверявам различни източници. Но все пак гледам да не прекалявам с информационното облъчване."

Да преразгледаме информационната си диета

"Насърчавам всеки да си помисли доколко здравословна е информационната му диета", казва журналистът и анализатор Езра Клайн. Според него най-важно е да знаем какво се случва на местно ниво, тъй като там капацитетът ни за действие е най-голям.

Съзнателно да избираме положителните новини

Както показват изследванията на проф. Баден, информационните канали следят т.нар. клик поведение. Така че колкото по-често отваряме новини с положителни заглавия, толкова по-силен сигнал даваме на информационния пазар, че потребителите се интересуват не само от бедствия и трагедии. Основен принцип на позитивното мислене е да опитаме да постигнем съотношение положителни към негативни мисли 3:1 - тогава започваме да виждаме света по конструктивен, а не по разрушителен начин.

Да следим източници, които дават важна положителна информация

Рубриката The Upside на The Guardian
Yahoo Good News
GoodNewsNetwork
Yes! Magazine
Positive.News

Живот извън новините

Медиите безспорно играят важна роля в начина, по който възприемаме света. Но освен да наблюдаваме случващото се, ние го и създаваме. По този повод редакторът на секцията с позитивни новини в The Guardian Макс Райс-Хъксли казва: "Бих искал хората да четат положителни новини на телефоните и таблетите си, но след това да изключат устройствата и да живеят пълноценно живота си."

Капитал #12

Текстът е част от брой 12 на седмичния Капитал (27 март - 2 април). В броя ще прочетете още:


Новият брой на"Капитал" можете да намерите в магазините на "Фантастико", "Билла", СВА, във веригите бензиностанции OMV, Eko, Shell, Lukoil, както и в обектите на Inmedio и в други магазини за хранителни стоки и бензиностанции.

Прочетете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Сглоби ми дом 3 Сглоби ми дом

Какви са предимствата и недостатъците на дървените, преместваемите и сглобяемите къщи

13 мар 2020, 5702 прочитания

Moia strana, moia Bulgaria 12 Moia strana, moia Bulgaria

Ерик и Алекс Алексиеви – родените в Америка внуци на Райко Алексиев, се местят в България и правят планове за оставане

6 мар 2020, 8399 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Направи си сам вкъщи

Как да се забавляваме аналогово с децата

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10