Карантини от един живот

Лични спомени за епидемиите по време на социализма

Инфлуенцата отпреди един век, съвсем произволно етикетирана като испанска, се разпростряла върху една трета от човечеството, смалила го чувствително и при това го лишила от писатели (Макс Вебер, Едмон Ростан), поети (Гийом Аполинер), художници (Густав Климт, Егон Шиле, Амадео Кардосо), композитори, инженери (Джон и Хорас Додж), лекари, държавници (Франсиско Алварес), короновани глави (с изключение на по чудо оцелялата императорска - на Хайле Селасие в Етиопия). И за това не били виновни нито испанците, нито само войната (Първата световна), ами придвижването по цялото земно кълбо на хора, които разнасяли вируса от Северна Америка до Австралия и Нова Зеландия и от Азия до Африка през цяла Европа. А понеже военновременната цензура в повечето страни потискала информацията, сведения за болестта давала главно неутрална Испания и така си навлякла лошата слава.

Когато преди почти месец за пръв път цяла България бе поставена под карантина, естествената склонност на човека да не приема веднага насериозно изненадалата го неприятност ме върна към спомени от детските и ученическите години през втората половина на миналия век.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал