Вазов - мил, драг, непознат

170 години след рождението на Иван Вазов: светът му се отдалечава от нашия, а канонът всъщност ни пречи да го разберем

Съюз на българските писатели
Съюз на българските писатели
Съюз на българските писатели    ©  Съюз на българските писатели
Съюз на българските писатели    ©  Съюз на българските писатели

Юбилеите са коварно нещо, те състаряват и официализират публичния образ на юбиляря. Иван Вазов пък е направо жертва на своите юбилеи. Именно първото му официално честване през 1895 г., с което активно е ангажирана управляващата тогава Народна партия, утвърждава образа на Вазов като "казионен" поет.

Нещо повече - самият Вазов след 1895 г. започва да се държи някак по-тежко, "национално отговорно" и съзнателно влиза в ролята на Патриарх на българската литература. Преди това, през 80-те години на XIX век, Вазов е до голяма степен индивидуалист, космополит, бори се с "опълченската поезия" и свеждането на литературата до патриотизма и националната идея. Жив "соросоид". Впрочем това са и най-продуктивните му в творческо отношение години.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове