Вазов - мил, драг, непознат

Юбилеите са коварно нещо, те състаряват и официализират публичния образ на юбиляря. Иван Вазов пък е направо жертва на своите юбилеи. Именно първото му официално честване през 1895 г., с което активно е ангажирана управляващата тогава Народна партия, утвърждава образа на Вазов като "казионен" поет.

Нещо повече - самият Вазов след 1895 г. започва да се държи някак по-тежко, "национално отговорно" и съзнателно влиза в ролята на Патриарх на българската литература. Преди това, през 80-те години на XIX век, Вазов е до голяма степен индивидуалист, космополит, бори се с "опълченската поезия" и свеждането на литературата до патриотизма и националната идея. Жив "соросоид". Впрочем това са и най-продуктивните му в творческо отношение години.