Вазов - мил, драг, непознат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вазов - мил, драг, непознат

Съюз на българските писатели

Вазов - мил, драг, непознат

170 години след рождението на Иван Вазов: светът му се отдалечава от нашия, а канонът всъщност ни пречи да го разберем

Бойко Пенчев
2359 прочитания

Съюз на българските писатели

© Съюз на българските писатели


Юбилеите са коварно нещо, те състаряват и официализират публичния образ на юбиляря. Иван Вазов пък е направо жертва на своите юбилеи. Именно първото му официално честване през 1895 г., с което активно е ангажирана управляващата тогава Народна партия, утвърждава образа на Вазов като "казионен" поет.

Нещо повече - самият Вазов след 1895 г. започва да се държи някак по-тежко, "национално отговорно" и съзнателно влиза в ролята на Патриарх на българската литература. Преди това, през 80-те години на XIX век, Вазов е до голяма степен индивидуалист, космополит, бори се с "опълченската поезия" и свеждането на литературата до патриотизма и националната идея. Жив "соросоид". Впрочем това са и най-продуктивните му в творческо отношение години.

Сегашното честване на 170-годишнината на Вазов едва ли ще промени нещо съществено в начина, по който гледаме на писателя. Общественото вълнение е насочено другаде. А можеше годишнината да даде тласък за един разговор за модерния национализъм например. Вазов е онзи, който дава плът на онова, което ни свързва като нация. Той създава усета ни за българското - през природата, историята, езика. Вазов изгражда един нюансиран и богат, позитивен образ на националното, в който водеща е обичта, а не "враговете". Вазов не е "патреот".

Прословутата Вазова "обич към българското" има особен произход. В годините непосредствено след Освобождението, когато българският народ излиза на пътя на самостоятелното си развитие, Вазов се измъчва от мисълта какво ще стане, когато българинът осъзнае къде се намира спрямо "развитите" европейски нации. Няма ли да се комплексира, да рухне този новоосвободен българин, когато осъзнае в какво изостанало кьоше на историята и географията се намира?

Вазов си дава сметка, че основания за смачкано самочувствие у българина има предостатъчно - почти безропотно изтърпяното робство, невежеството, малокултурието. Вазов вижда тези неща, но се заема със задачата да изтъкне другото, онова, което би вдъхнало самочувствие на българина - героите от миналото, величествената природа, нравствената сила на "младия народ". Вазовата апология не е някаква наивна възхита, а терапия. Ако обаче четем Вазов паралелно с "Бай Ганьо" на Алеко, виждаме как Вазов всъщност се е излъгал - българинът (в лицето на Бай Ганьо) няма никаква склонност да се комплексира, напротив, склонен е по-скоро да се удря в гърдите и да вика "Булгар! Булгар!". Между другото за учениците "Бай Ганьо" е текст още по-труден за четене, въпреки че езиково не е толкова архаизиран и на пръв поглед изглежда лесен.

Големият проблем с Вазов е все по-отварящата се ножица между съзнанието ни за ценностите, които той олицетворява, и желанието ни да четем неговите текстове. Това желание сред днешните ученици направо клони към нула. Постепенно Вазов се превръща в Паисий - име, обозначаващо някой, който е написал страшно важни неща, на които не трябва да се посяга, но които всъщност никой не чете.

Причината е ясна. Четенето на художествена литература означава навлизане в чужд свят, което изисква повече или по-малко усилия. При Вазов тези усилия са повече - не само заради лексиката, а и заради реалиите, с които работи. Днешните информационни технологии са изградени върху модела на максимално бързата и лесна комуникация - модел, който постепенно, но сигурно се налага върху всички културни практики. Очакванията са литературата да е като писаното във фейса. А тя не е и не трябва да бъде.

Като фундаментална част от националната класика Вазов е подложен на институционализирано четене, т.е. учи се в училище. Учебните програми се променят, което е нормално, а посоката е ясна - облекчаване. В старата учебна програма за 11 клас Вазов беше представен със списък от 15 произведения, между които "Под игото", "Чичовци", цялата "Епопея на забравените" и т.н. В новата програма за 10 клас (структурно съответстващ на старите 11 и 12 клас по отношение на литературата) Вазов стои само с одата "Левски" и три глави от "Под игото" ("Гост", "Новата молитва на Марка", "Пиянството на един народ").

Ясно е, че старите учебни програми бяха максималистични и съответно нереалистични. Редуцирането на изучаваните текстове обаче не е само количествено намаляване, а и орязване на значими зони от картината на българския свят, изградена от Вазов. Вазов е сведен до възхвалата на героя ("Левски"), идиличния патриархален бит и моментите на "пиянство", т.е. на забравяне на примиренческата философия. "Под игото" обаче не свършва с главата "Пиянството на един народ". В него има страници на разочарование от отново избликналото малодушие, има философстване за живота, смъртта и любовта (преживяванията на влюбения Кандов), има смях, има тъга, има какво ли не. Има всичко, но дали днешните млади хора ще стигнат до него?

Вазовият свят се отдалечава от нашия. Нормално е да има издания и тълкувания, които се стремят да го направят "по-разбираем". Много важни са различните форми на адаптация - театрални, филмови, защо не и мултимедийни и интерактивни. Нищо страшно няма в това културата да актуализира различни аспекти от едно толкова обширно творчество. (Постановката на "Хъшове" в Народния театър например отмести Вазов в посока, близка до съвременната чувствителност.) Винаги обаче общуването с основополагащите текстове на националната култура ще изисква някакво усилие, което не може да бъде докрай спестено. Но същото усилие, че и по-голямо, се изисква, ако искаме да разберем по-добре себе си като национална общност. Ако вече не сме се отказали да бъдем такава.

Бойко Пенчев е декан на Факултета по славянски филологии в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и дългогодишен литературен наблюдател на "Капитал".

Семейството на Иван Вазов
Източник: Издателство Fullcontact

"Другият Вазов". Наследството му през погледа на Георги Господинов

Пред Ботев винаги сме във вина, с Яворов - пред бездна, единствено Вазов е този, при когото да идеш за утеха. Като охладнее вярата, че тук, на тази земя и на този език, може да се направи нещо смислено, си спомняме език свещен или Отечество любезно, как хубаво си ти Но там има и друго, тъга отвъд канона, която сме отказали на Вазов, а тя стои. Моите три неканонични фрази от каноничния поет.

"и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци."

Така свършва въодушевеното "Отечество любезно". Когато Вазов, който е създал усещането за родно и родина, ти каже че точно тук "ще умрем чужденци", това наистина е страшно. Сигурно затова го и пропускаме.

'"Самата борба, която последва, не заслужава името си..."

Едни от най-тежките думи, казвани някога за Априлското въстание. Така привършва главата за българското въодушевление, "Пиянството на един народ" от "Под игото". Самият Вазов ще направи така, че тази борба да заслужи името си Но ще бъде достатъчно смел да заяви съмнението, разочарованието тук, в края на най-възторжената глава от романа. И не сме си помислили да му се сърдим, а може би не сме го прочели внимателно. После още веднъж, още по-тежко ще дойде отчаянието в главата "Пробуждане", която "по обикновение" учебниците пропускат.

"с неугасен таен копнеж в сърцето да види "българското" - така той наричаше свободна България!"

"Българското", което самият Вазов слага в кавички, е сложна работа. То не е да се тупаш в гърдите, да направиш най-дългото българско знаме, да друсаш хора от сутрин до вечер, то не е българщина. "Българското" на Вазов расте върху "тъгите на България", върху "забравените", върху последния старец, който маха сам от скалите на една жива и съчинена в слепия му ум България.
Около 170-годишнината на Иван Вазов (9 юли) се появиха няколко издания, които дават възможност да погледнем работата му през годините от друг ъгъл.



От Вазов:

"Софийски разкази"

В този сборник (изд. "Колибри") проф. Милена Кирова събира истории, чието действие се развива в София и заедно създават портрет на времето и нравите в столицата в края на XIX век и началото на ХХ век: "Любопитството е прилепчиво, както прозявката и политиката." В жанра кратък разказ Вазов покрива голям спектър от теми: семейните отношения, насилието над жените и реакциите на обществото в "Една сцена", изкуственият авторитет и угаждането на силните на деня в "Не поздравил", отправя критичен поглед към развитието на технологиите и описва недоволството на софиянци към транспортните иновации в разказа "В електрическия трамвай". Ако искате да прочетете един различен Вазов, може да започнете оттук.

"Нова земя"

Малко известно е, че "Под игото" си има продължение - романът "Нова земя", издаден за първи път през 1896 г. и приет изключително негативно тогава. В книгата (преиздадена сега от изд. "Кръг") авторът описва следосвобожденска България, а част от героите претърпяват промени, продиктувани от духа на времето и новите настроения в обществото.

"Нора"

Повестта "Нора" от 1907 г. е от по-неизвестните творби, които също бяха преиздадени наскоро (от издателство "Фама"). В нея Вазов също изследва ерозията в обществото и лутането между минало и бъдеще. Прави го чрез главната си героиня, която напуска семейството си в Русе, за да последва мечтите си в София, но от морализаторски ъгъл - за него всяко бягство от семейните ценности е краткотрайно и обречено. Подобна сюжетна линия Вазов изследва и в пиесата "Казаларската царица".

"Под игото. Комикс по романа на Иван Вазов"

През 60-те години на ХХ век романът излиза в комиксова версия в 135 поредни броя на френския вестник "Юманите". Сега илюстрациите на Жак Наре са събрани в една книга за първи път по инициатива на архитекта и франкофон Орлин Неделчев (изд. "Примакс").



За Вазов:

"Патриархът Иван Вазов 1850 - 1921", Светлозар Игов

Специално издание на изследването на литературоведа Светлозар Игов по случай 170-годишнината от рождението на Вазов. "Ако Ботев е най-високият връх в историята на българския дух, Вазов е най-пространният масив в географията на българското слово", пише Игов. "Неговото творчество и до днес остава най-голямото индивидуално дело на българската литература, събрано в 22 обемисти тома, то поразява със своята жанрова широта и многообразие." Изданието е на "Жанет 45", които през 2017 г. преиздадоха "Под игото" на шльокавица" като провокативна акция за 24 май.

"Иван Вазов и неговите близки", Вера Вазова

Вера Вазова (1907 - 2009) е дъщеря на генерал Георги Вазов и племенница на Иван Вазов, цигуларка, музикален педагог по професия, но също с изяви като писателка. В мемоара си, в който се включват писма, снимки и спомени и на други членове на рода, тя разказва подробно историята на семейството. Книгата е дебютно заглавие за издателство Fullcontact.

По темата работи и Светослав Тодоров.

Юбилеите са коварно нещо, те състаряват и официализират публичния образ на юбиляря. Иван Вазов пък е направо жертва на своите юбилеи. Именно първото му официално честване през 1895 г., с което активно е ангажирана управляващата тогава Народна партия, утвърждава образа на Вазов като "казионен" поет.

Нещо повече - самият Вазов след 1895 г. започва да се държи някак по-тежко, "национално отговорно" и съзнателно влиза в ролята на Патриарх на българската литература. Преди това, през 80-те години на XIX век, Вазов е до голяма степен индивидуалист, космополит, бори се с "опълченската поезия" и свеждането на литературата до патриотизма и националната идея. Жив "соросоид". Впрочем това са и най-продуктивните му в творческо отношение години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK