Близостта, без която не можем

Общуването в "новото нормално" време

Shutterstock    ©  Shutterstock

Отдалече забелязвате как двама познати засичат погледи на тротоара. Усмихват се широко, крачат един към друг, но когато са на сантиметри разстояние, вместо да се прегърнат, докосват лакти. Срещате приятел в парка, когото не сте виждали отдавна. Настава нeловко подаване и отдръпване на ръце, допълнено от сконфузени усмивки. А когато близки се видят в заведение, вместо да се попитат "как си", се чудят "как поздравяваш", "прегръщаме ли се". Тези примери се превърнаха в норма през последните месеци под знака на COVID-19. Но какви са ефектите на "новото нормално" върху общуването? Ще преминем ли от изолация към естествена комуникация, или задълго ще гледаме подозрително иззад маската?


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Мааалко "засилена" в една посока е статията.
    1. Това, че не прегръщам много хора, не означава, че не мога много (достатъчно) да прегръщам 1-2-3-ма.
    2. Близост може да се постигне и чрез писма. Зависи на кого и какво пишеш. Да не говорим за видеоконферентните разговори. Или пък присъствие на живо при соазване на дистанция. Да, леко е странно в началото, понеже дистанция от 1.5м се възприема като "отдалечаване" не другия, но ... с времето се свиква.
    3. Има култури, в които е прието да прегръщаш и целуваш хората при запознаване, но има и други - в които даже не се и ръкуват, а се поздравяват с поклон.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал