Лия Панайотова
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Отдалече забелязвате как двама познати засичат погледи на тротоара. Усмихват се широко, крачат един към друг, но когато са на сантиметри разстояние, вместо да се прегърнат, докосват лакти. Срещате приятел в парка, когото не сте виждали отдавна. Настава нeловко подаване и отдръпване на ръце, допълнено от сконфузени усмивки. А когато близки се видят в заведение, вместо да се попитат "как си", се чудят "как поздравяваш", "прегръщаме ли се". Тези примери се превърнаха в норма през последните месеци под знака на COVID-19. Но какви са ефектите на "новото нормално" върху общуването? Ще преминем ли от изолация към естествена комуникация, или задълго ще гледаме подозрително иззад маската?
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
2 коментара
Мааалко "засилена" в една посока е статията.
1. Това, че не прегръщам много хора, не означава, че не мога много (достатъчно) да прегръщам 1-2-3-ма.
2. Близост може да се постигне и чрез писма. Зависи на кого и какво пишеш. Да не говорим за видеоконферентните разговори. Или пък присъствие на живо при соазване на дистанция. Да, леко е странно в началото, понеже дистанция от 1.5м се възприема като "отдалечаване" не другия, но ... с времето се свиква.
3. Има култури, в които е прието да прегръщаш и целуваш хората при запознаване, но има и други - в които даже не се и ръкуват, а се поздравяват с поклон.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.