През последните години интересът към везбата (ръчна шевична украса върху народна носия) и шевиците расте - все повече и все по-градски хора намират тази част от българското културно наследство за пленяваща. Свидетелство за това са няколкото тематични изложби в различни музеи и галерии в страната, които протичат паралелно.
Ако се питате на какво се дължи значителният интерес към носиите и българското везмо напоследък, етноложката Ели Гуцева, която заедно с нейния колега Димитър Василев стои зад изложбата "НаРодно везбено изкуство" в Националния исторически музей,
има отговор: "Много помогна възраждането на българското хоро - мнозина започнаха да го практикуват в клубове, читалища, училища, това породи интерес към българската носия и оттам хора, които преди въобще не се интересуваха от традициите, разровиха раклите на бабите си, започнаха да търсят литература по темата, поискаха да си купят носия. Социалните мрежи са пълни с групи, чиито членове се интересуват от везбата и българската носия, разменят си схеми, обсъждат символика, бодове и конци."
Изложбата е последният етап от проект, който НИМ реализира с подкрепата на фонд "Култура" - "Знаци от везмо. Българската шевица за и през поколенията". Мисията е поредица от ателиета и семинари да срещнат носителите на традицията от конкретни региони с хората, които се интересуват от българското везбено изкуство. Етнолозите от НИМ са открили много талантливи майстори на везбата, готови да предадат уменията си на желаещите да се научат да бродират. "Традицията не е константна величина, най-ценното в нея е, че подлежи на препредаване и на развитие", смята Ели Гуцева.
Основният период, представен в изложбата на НИМ, е 20-те и 30-те години на XX век. Експонатите са не шевици или дрехи, а претворен текстил, отделни везбени елементи, съшити в нов вид тъкан, която намира място в т.нар. български салони, разпространени в началото на миналия век в градовете. Изложени са покривки за маси и за стол, възглавници, чантички. Едни от най-любопитните експонати са две граовски ризи от XIX век, които в първата половина на XX век с леки корекции и пришиване на допълнителни шевици по тях се превръщат във връхни дрехи и са носени от графиня Анна дьо Грено - съпруга на българския дипломат Димитър Станчов. В изложбата са включени и материали от дома на Екатерина Каравелова, хаджи Вълчо от Банско - виден търговец и според някои изследователи ктитор (дарител на земя за изграждане на манастир, църква или параклис) на Зографския и Хилендарския манастир и брат на Паисий Хилендарски.
Експонатите са от фонда на НИМ и са постъпили през годините чрез различни дарения, откупки, а част от тях са дошли от музея на Рилския манастир. Друга част са пристигнали от двореца - като например една впечатляваща с размерите си покривка, съшита от 25 ръкава от софийски ризи. Тя е попаднала в НИМ от дома на Васил Коларов, министър-председател на НРБ през 1949 г.
От НИМ организират няколко ателиета ( "Дупнишки шевици", "Самоковски шевици", "Софийски шевици", "Капански шевици") с теоретична и практическа част, в която майсторите показват характерни за отделната етнографска област бодове. От Исторически музей - Дупница, също участват в ателиетата, като те имат вече реализиран проект "Да везем като баба", в рамките на който обучават желаещи да везат дупнишко шеве - шевицата от ръкавите на дупнишката носия.
В Регионалния исторически музей в Търговище - "Славейковото училище", е подредена още една интересна тематична изложба - "Свещената риза". Тя включва 40 български традиционни, автентични ризи от Търговищко, Разградско, Босилеградско и Одринска Тракия. Както много от занимаващите се и изучаващи шевиците обръщат внимание, според народната вяра ризата е "втората кожа на човека". Особено място заема венчалната риза, която се пази като светиня и не се дава в чужди ръце, нито се оставя навън след залез слънце, за да не я нападат зли сили. От музея в Търговище поясняват още, че с нея се погребват съпрузите, за да се познаят на "оня свят". По думите на етноложката Ели Гуцева в народните предания и вярвания бялата неизвезана риза е съпоставяна с голото тяло. С бяла риза без везба са описвани самодивите, с такава риза връщат и нечестивата мома на родителите й. Везбата по ризата поставя граница, тя я обкантва там, където през нея външният свят може да се срещне с тялото - по пазвата, по полите, по ръкавите. В този смисъл шевицата изначално има предпазна, апотропейна функция (отблъсквали са злите сили).
Дрехите в традиционното общество са индикатор за възраст, семейно положение, статус, пол. Тази тяхна функция се пренася и върху шевицата. Младата жена във фертилна възраст, т.е. която не се е "отродила", има върху дрехите си символи, които трябва да подпомагат плодовитостта й, да предпазват детеродните й органи. Възрастната жена не се нуждае от тази магия. Затова и често, когато навлизали в този етап от живота си, възрастните жени отрязвали шевиците от ризите си и ги носели само обкантени.
Третата изложба "Шевици от историята на Женски пазар" в галерия "Сердика" на Женския пазар (до 29 август) е малко по-различна. Става въпрос за личната колекция от 27 традиционни везани ръкава, характерни за женската носия на Софийския регион, наследство на Маргарита Георгиева - член на Задругата на майсторите от 2004 г. и любител на българската национална бродерия, шевици и орнамент, както и съосновател на работилница "Везба". Ръкавите са изработени от бабата на Маргарита. Подобно на много други жени в началото на миналия век, тя остава вдовица млада и през 1924 г. започва да изработва и продава ръкави на Женския пазар.
Куратор на изложбата е прапраправнучка на баба Севда - Стефания Илиева, студентка по кураторство в престижния университет по изкуствата Central Saint Martins в Лондон.
Интересът на Маргарита Георгиева към бродерията се появява рано. Майка й е една от основателките на ТПК "Българско везмо" през 50-те години на ХХ век и покрай нея още съвсем малка Маргарита започва да помага вкъщи с бродирането. В квартала също бродирали на седенки заедно с останалите момичета, тъй като тогава това било модерно и интересно. Преди 4-5 години Маргарита и дъщеря й Цанка създават своята "Работилница Везба", където покрай работата си по изработката на различни филмови и театрални костюми постоянно се учат да прилагат нови техники и видове бродерии от различни краища на света. Разказва как покрай пандемията две българки, живеещи в Атланта, САЩ, разбират за работилницата и се свързват с нея и в момента тя ги учи на техники на везба онлайн. Маргарита не само притежава ценни наследствени ръкави, но има и богата колекция от книги, описващи техники и символики на шевиците, една от най-старите от които е издадена през 1913 г.
Друго съкровище в колекцията й е покривка, съшита от различни копринени ръкави, намерена в кофа за боклук в София, в района, където живеела Росица Чуканова - автор на книгата за Западните краища - "Българска народна шевица", излязла през 1957 г. Маргарита предполага, че покривката е част именно от нейната лична колекция.
След като споделя новината за находката в една от фейсбук групите за шевици, много хора проявяват интерес към покривката, което става повод за запознанството й с много други ценители на везбата. Една от тях е Юлия Боева. Тя е дългогодишен изследовател на символиката в народните шевици и автор на четири книги по темата. Именно Боева помага за разчитането на символиката в шевиците на ръкавите, притежание на Маргарита.
Двете често се събират и разпалено обсъждат различните геометрични фигури и комбинации от мотиви, които намират или които Маргарита разработва сама. През годините в много от шевиците Юлия открива знаци на близо 8 хиляди години, датиращи от епохата на неолита, или т.нар. новокаменна епоха. След като събира над 600 снимки на ръкави и изравя различна информация от книги, музеи и разкази, осъзнава, че именно неолитните знаци преобладават в шевиците, и то не само в България, а по традиционните дрехи и килими на народи от териториите на днешния Близък изток до краищата на Европа. Неолитът е свързан с появата на уседнал живот, стопанството и земеделието. Едни от най-застъпените символи в ръкавите от Софийския регион са Богинята Майка, рогатите глави, кръстът, птицата, еленът, луната. Светът или природата - това е Богинята Майка, свещеното същество. Рогатите глави представляват женската полова система, утробата, женското начало. Птиците са символ на зачеването. Луната, изобразена в различни посоки, означава началото и края на живота; пълнолунието - растежа в живота на човека. Някои от кръстовете с времето се изменят и се превръщат в символи на цветя.
В бронзовата епоха се появява и конят като символ, след като вече е бил опитомен от човека. Юлия Боева разказва, че българската селска култура е традиционна, свързана с определени обреди, действия, предмети. Там шевиците не се измислят, а винаги се повтаря познатото и наученото. С времето обаче формите започват да се размиват и да се заменят с лично творчество.
Фабричното производство е причината някои от носиите да стават все по-скромни, да се видоизменят или да изчезнат. Такъв е примерът с традиционно белия сукман от Софийско, наречен манофил, характерен с богатата си и красива украса, който в края на XIX век става черен, ризата му престава да има дантели, а много от бродериите се заменят с пайети, които са по-лесни за зашиване от ръчното бродиране на шевици. Една от мечтите на Маргарита Георгиева е да пресъздаде манофила такъв, какъвто е бил преди, заедно с някои от учениците си от "Работилница Везба". Другата обща мечта, която имат двете с Юлия, е да създадат център за ръкоделия в София, където хората с интерес към различни занаяти да могат да се събират и учат едни други, като по този начин традиционното се пренася в съвремието.
През 2017 г. двама мъже, Цветомир Петков и Здравко Зеленоградски, основават бранда за дрехи "Везба". Цветомир, който е авторът на идеята, разказва, че в техните дрехи се използват не илюстрации, а бродирани шевици. Всяка от шевиците по дрехите им има средно по 30 хил. бода, а нещата, които те символизират, са само позитивни. Много от символите и комбинациите от символи са описани в сайта им, като дрехите са разделени в категории на същия принцип. Символите, които се използват в техните шевици, са сакрални, на хиляди години, срещани не само по нашите земи. Специалната подредба на символите на шевиците влияе положително, казва Цветомир.
"Дрехата е първото нещо, което докосва тялото, а ризата - първият преграден слой между вътрешния и външния свят, така че защо, вместо да носим отрицателни символи и илюстрации на черепи, да не носим позитивни символи, които освен всичко останало са ни наследство. Това е все едно нашият фън шуй, но чрез дрехите!" Цветомир е родом от занаятчийския град Троян, завършва текстилен техникум, а след това Художествената академия. С везба се занимава вече 15 години. Концепцията на създадената от него модна марка е да направи везбеното наследство по-лесно достъпно. Чрез дрехите си с везба те популяризират едно забравено изкуство, което, представено по модерен начин, разпалва интереса на много хора и ги образова. За Цветомир продажбата на неговите дрехи на първо място служи за предаване на интерес и познания към българското културно наследство, а на второ място е бизнес. Щастлив е, че покрай това свое начинание се свързва с различни хора, които пренасят интереса си към културното наследство в своя занаят. Един от тях е готвачът Георги Бойковски, който от създаването на ресторанта за прогресивна българска кухня "Кармаре" досега винаги се появява на работа с ризи на "Везба".
Свилен и Дима, които са заедно в живота от близо десет години, също са почитатели на шевиците, създатели на "История в шевици". Създаването на това виртуално пространство, което да разказва историята на шевиците (произход и предназначение), е естественото продължение на един друг, по-стар техен проект - Virtual Museum of Bulgaria ("Виртуален исторически музей") - страница във фейсбук, към днешна дата с над 40 хил. последователи.
"История в шевици" има блог, фейсбук страница и група. Специфичните знания идват предимно от опита на Свилен като художник, който му помага доста в разчитането на символите на шевиците, както и техните реконструкции и схеми.
"Работата ми като художник и по-специално с археологически екипи и участията ми в теренни проучвания на антични и праисторически обекти оформиха погледа ми към везбената орнаментика. Статиите, които подготвям за блога, са написани на популярен и достъпен език за широката аудитория читатели", разказва той. Дима отговаря за създаването на страницата, както и за организирането на Фестивала на шевицата в Белослав, който се провежда от три години: "Във фестивалното пространство обособихме зони за експозиции на автентични носии с шевици, фотоизложби, демонстрации и работилници, дейности и занаяти, които имат тематична връзка с везбата (килимарство, гайтанджийство, резбарство, рисувана керамика, грънчарство и др.), занимателна секция за деца и базар с множество щандове, на които автентични майстори и занаятчии представят свои творби, споделяйки идеи и обменяйки опит с артисти и гости - участници във форума.
Д-р Росен Гацин, етнограф и краевед, председател на читалище "Съзнание - 1926" - Белослав, е третият съорганизатор на фестивала. "Много държим на образователния елемент (тематични беседи с участието на видни етнографи). Искаме повече хора да разберат какво древно знание е вшито от българката", добавя Дима."Не сме единствените, които се вълнуват от българските шевици. Има много други, които работят за тяхното популяризиране, и ние истински им се радваме. Шевиците наистина говорят, за съжаление малка част от тази символност е препредадена и запазена от старите изследователи на везбата. В тях има стеганография, скрити символи и смисъл."
Въпреки че растящият интерес към българската шевица определено е много радостен за всички нейни изследователи, тенденцията от последните години да се преекспонира значението и присъствието на шевиците ги притеснява. Често в групите хората искат схема на шевица за късмет, за добър брак, за добър бизнес и какво ли още не. За жалост обаче в литературата така подредени шевици няма, бабите не са го разказали така, а и това знание не може да се открие в етнографските книги. Ето защо според всички тях е необходимо да се срещаме директно с носителите на традицията, за да може тя да бъде продължена по автентичен начин.
Изложбата "Шевици от историята на Женски пазар" в галерия "Сердика" приключва на 29 август. Галерията работи и в събота с работно време от 11:00 до 19:00 ч.
Изложбата "НаРодно везбено изкуство" в Националния исторически музей в София продължава до 30 септември.
Изложбата "Свещената риза" в Регионалния исторически музей в Търговище е отворена за посетители до 30 септември с опция да бъде удължена.
През последните години интересът към везбата (ръчна шевична украса върху народна носия) и шевиците расте - все повече и все по-градски хора намират тази част от българското културно наследство за пленяваща. Свидетелство за това са няколкото тематични изложби в различни музеи и галерии в страната, които протичат паралелно.
Ако се питате на какво се дължи значителният интерес към носиите и българското везмо напоследък, етноложката Ели Гуцева, която заедно с нейния колега Димитър Василев стои зад изложбата "НаРодно везбено изкуство" в Националния исторически музей,
1 коментар
Може ли такова нещо! Реално погледнато популяризирането и силното комерсиализиране на българската народна шевица запозна от Наследството.BG още през 2015 година. Всичко други са след това като изключим г-жа Маргарита Георгиева, но пак кой щеше да и обърне внимание ако не бяхме популяризирали до такава степен българското везбено изкуство. Обидно е! Сега да спрем ли?! Ние имаме най-голяма група посветена на бъгларската шевица от 40.000+члена, а дори не сте я споменали "Схеми на Шевици". Нещо спрямо нас ли имате или ви е слабо проучването. Като пишете за шевиците се започва от Наследството.BG. Издали сме книгите, от които тези хора везат, имаме списание, група, страница, сайт... не искате реклама ли да ни правите или имате лично отношение? Варвам, че трябва да сте по-обективни що се отнася до българската култура. Поне за културата!