Another Click In The Wall
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Another Click In The Wall

Shutterstock

Another Click In The Wall

Възможно ли е архитектурното образование онлайн?

2468 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


На 29 март тази година популярният американски дизайнер, роден в Чили, Себастиан Ерасуриз пусна деветминутно видео в Instagram, което студентите по архитектура и дизайн от цял свят започнаха масово да споделят.

"През следващите месеци, предупреждаваше Ерасуриз, ще видите как студенти излизат на бунт, настоявайки за намалени такси и промяна на старата система." Защо? Защото ще осъзнаят, че трупат дългове, за да плащат надценено образование, което няма смисъл в ерата след 2020. Защо да ходят до големи стари сгради и да седят заедно в тъмни зали, след като могат да получават съвсем добро дистанционно обучение, да слушат подкасти, да гледат безплатни майсторски класове в YouTube, където университетските онлайн курсове се състезават с видеата на най-добрите експерти по същите теми.

Няколко месеца по-късно, малко преди края на тази учебна година, един български студент по архитектура ми каза: "Ако наесен пак сме онлайн, аз прекъсвам за една година."

На живо или онлайн?

Пак през юли в американския Rutgers University над 30 000 души подписаха петиция за намаляване на семестриалните такси с 20%. От началото на пандемията текат дела за възстановяване на внесени студентски такси поради неизползвани услуги в кампусите през пролетния семестър. Родителите на студенти в "Харвард" са създали група, която настоява както за намаляване на таксите, така и за облекчени условия за прекъсване и подновяване на обучението някога в бъдеще. Близо една пета от новоприетите тази година първокурсници в "Харвард" са отложили записването си за следващата учебна година, за да избегнат есенен семестър онлайн. Въпреки това Harvard Graduate School of Design и много други водещи архитектурни университети в САЩ, Великобритания и Европа планират да започнат учебната година този септември изцяло онлайн - сред тях АА School of Architecture в Лондон и Princeton University School of Architecture, a други като Архитектурния департамент на Кеймбридж, ETH Zurich или MIT ще прилагат смесена система - на живо в малки групи от под 10 души, големите класове изцяло онлайн, задължително носене на маски и постоянно тестване както на студентите, така и на преподавателите.

Университетските зали са "репетиционната на демокрацията" - място, където студентите се учат да говорят и да изслушват любезно различните мнения на други, равни с тях.

Разликата между MIT и Университета по архитектура, строителство и геодезия в София (най-старото учебно заведение, където се преподава архитектура у нас) е неприятно голяма, разбира се, но проблемите са общи. И най-малкият са таксите, които у нас, както и в повечето европейски университети (с изключение на британските) са далеч по-ниски в сравнение със сумите между 25 000 долара и близо 40 000 лири годишно за различните програми на MIT или АА. Но и българските, както и всички студенти и преподаватели по цял свят, имат проблем с преосмисляне на архитектурното образование в новата ситуация.

Дигитални неволи

През април Places Journal - академичното списание за архитектура и урбанизъм, създадено през 1983 в MIT и Berkeley, пусна серия от лични истории на десетки преподаватели за това как се справят с резкия преход към онлайн обучение. Кръстени Field Notes: Pandemic Teaching, тези истории показват объркването, фрустрацията и страха на преподаватели и студенти от пет континента. Някои твърдят, че всичко е наред, разсъждават за бъдещето на публичното и частното пространство и възможностите, които дигитализацията дава, други обаче са пределно откровени.

"Стига сме наричали това онлайн обучение. Онлайн обучението изисква далеч по-сериозно планиране. Най-добре е да говорим за кризисен мениджмънт и намаляване на щетите. В момента реагираме на ситуация извън нас и най-доброто, което можем да направим, е да се опитаме да не причиним много вреди", пише Фред Шармен, който преподава градоустройство в Morgan State University. "Надявам се, че всички си водим бележки какво работи и какво не в този мащабен експеримент", казва Брет Милигън, ландшафтен архитект от University of California, Davis. "Въпреки обещанията за пълноценно общуване Zoom помага единствено за най-директен пренос на знания. Работи добре за предаване на информация, даване на задачи и оценяване на напредъка по тях. Но никак не работи, когато трябва да се обсъждат идеи, да се нахвърлят предположения или да се тестват различни сценарии", е мнението на Хю Кембъл, декан на Архитектурния факултет на University College Dublin. "Да разделяш физически студентите един от друг (и от техните учители) е удобен начин за управление. Но е токсичен за креативността, критичното мислене и академичната свобода сама по себе си", категоричен е Филип Урспрунг, професор по история на изкуството и архитектурата от ETH Zürich.

Архитектурната студио култура

Още в средата на юни Велислава Петрова, преподавател в Софийския университет, написа в "Дневник", че перспективата за дистанционно образование отблъсква студентите - и беше права. Това дваж по-силно важи за студенти от специалности, които не просто губят преживяването "студентски живот", но имат реални проблеми да получат адекватни познания по дисциплините си в изцяло дигитална среда.

В архитектурното образование най-ударена глобално беше т.нар. студио култура, когато студенти и преподаватели буквално живеят заедно на едно място. Там обучението става както индивидуално по работните маси, по групи или на общи обсъждания, така и във всички неформални пролуки помежду. Правят се едновременно макети, скици, чертежи, рисунки, разхвърлят се карти, бележки, фотографии, книги, намерени обекти, свързани с темите. Лаптопи и телефони са оплетени с кабели и зарядни, преди предаване на проектите не се спи, всички си помагат, хранят се, слушат музика и спорят заедно. Студентите научават също толкова един от друг, колкото и от учителите си - ако не и повече. Образованието се случва небрежно, между другото и това е най-важното - защото целта на тази култура е не просто да създава архитекти, а да създава архитектурна общност.

Това, в което бяха категорични преподавателите от тези десетки университети по света, писали за Places Journal, е, че архитектурната студио и семинарна култура не може да бъде репликирана онлайн. Значи ли това, че архитектурното образование и сега, и в бъдеще е най-добре да се случва само лице в лице? Дори когато AI започне да проектира къщи, а роботи да ги строят (колкото и невъзможно далече да ни се струва този момент)? Не значи, разбира се. В краен случай хора могат да бъдат научени да правят къщи и онлайн. Въпросът е, че архитектите не са просто проектанти - те трябва да бъдат научени да мислят и да решават комплексни проблеми в екип. Културни, социални, политически, технологични, дизайнерски и всякакви други проблеми. Това е основното предизвикателство пред архитектурното образование - и преди, и сега, по време на пандемията.

Българският пандемичен семестър

В българското политехническо образование студио културата не е силно развита. Съответно преходът към дистанционно обучение не би следвало да е толкова болезнен. Факт е обаче, че изминалият летен семестър беше много труден и изискваше немалки усилия за адаптиране към новата реалност. Тук не говорим само за лекции или изпити, които относително успешно минаха онлайн - посещаемостта изненадващо се оказа дори по-голяма, отколкото в аулите. Предизвикателствата бяха по-големи, когато трябваше да се адаптират на пръв поглед несъвместими с дигиталната среда процеси - правене на макети и скици, коригиране на чертежи, провеждане на практики и прочие. Това се случи с помощта на купища платформи, приложения, постоянна преподавателска онлайн достъпност и срещи в малки групи. Онова, което категорично липсваше на всички обаче, бяха дискусиите, срещите на живо и непринуденият обмен на идеи - точно както казва и Хю Кембъл от University College Dublin.

В края на семестъра и студенти, и преподаватели вече страдаха от онлайн предозиране, а черните прозорчета с изключен звук в Zoom ставаха все повече.

Академичният студио модул Competition Culture in Europe е трансевропейски проект, който започна онлайн през май и приключи на живо през юли в студио "Прожектиране", УАСГ
Автор: Карина Дикова

Как да стартираме новия семестър

Всички в момента са фокусирани върху началото на учебната година в училищата, но не е лошо да отделим малко време да помислим: а университетите?

Защото две неща са ясни. Първо, вирус има и ще има и през есента, а вероятността отново да се наложи университетите да затворят след присъствен старт е голяма. Второ, има форми на висшето образование, които неслучайно са само редовни и трудно постигат 100% качество онлайн. Тогава какво да правим?

В края на юли бъдещите магистри към катедра "История и теория на архитектура" на УАСГ попълниха импровизирана анкета. На въпроса "Кое от дистанционното обучение през летния семестър на учебната 2019/ 2020 година определяте за успешно и кое - не?" отговорите бяха: "Успешно - провеждане на лекциите и упражненията; удобството и стегнатото време. Неуспешно - дискусиите онлайн не работят; упражненията са донякъде компромисни; липсва реален контакт и среда; по-малка възможност за раждане на идеи в процеса на корекция". На въпроса "Как смятате, че е най-добре да се проведат занятията през зимния семестър на учебната 2020/ 2021 предвид неясната епидемиологична обстановка?" 30.8% отговориха "Изцяло дигитално и дистанционно", 38.5% - "На живо", а 53.8% - "Хибридно" (на живо в малки групи и дистанционно за големи групи и курсове).

Това са непредставителни данни, които обаче трябва да се анализират и трябва да се имат предвид, когато готвим старта на новата учебна година. Ясно е, че сме дребни точици в световния академичен свят. Но колкото и да е банално и повтаряно до втръсване от всички през последните месеци, пандемията наистина е възможност. Възможност да свържем нашите университети с глобалната мрежа много по-евтино в дигитална среда. Възможност да въведем хибриден модел, който избягва големи струпвания на хора, не ограничава семинарни занятия на живо в малки групи и в същото време позволява алтернативни онлайн презентации и дигитални проекти. И най-вече възможност да си припомним, че университетските зали са "репетиционната на демокрацията" - място, където студентите се учат да говорят и да изслушват вежливо различните мнения на други, равни с тях.

На 29 март тази година популярният американски дизайнер, роден в Чили, Себастиан Ерасуриз пусна деветминутно видео в Instagram, което студентите по архитектура и дизайн от цял свят започнаха масово да споделят.

"През следващите месеци, предупреждаваше Ерасуриз, ще видите как студенти излизат на бунт, настоявайки за намалени такси и промяна на старата система." Защо? Защото ще осъзнаят, че трупат дългове, за да плащат надценено образование, което няма смисъл в ерата след 2020. Защо да ходят до големи стари сгради и да седят заедно в тъмни зали, след като могат да получават съвсем добро дистанционно обучение, да слушат подкасти, да гледат безплатни майсторски класове в YouTube, където университетските онлайн курсове се състезават с видеата на най-добрите експерти по същите теми.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK