Тънка зелена линия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тънка зелена линия

Shutterstock

Тънка зелена линия

Как да различим екофашистите от истинските активисти с чиста кауза

2900 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


"Какъв смисъл има аз да рециклирам, когато китайците замърсяват толкова много?" "Въздухът е мръсен заради това, което правят в гетата." "Хората са вирусът на планетата." Може би сте чували подобни подмятания, когато стане въпрос за опазване на околната среда. Но щом изказвания, мотивирани от омраза, се крият зад паравана на природозащита, става въпрос не за активизъм, а за екофашизъм.

Пипалата на омразата могат да се закачат за всичко, дори за чисти каузи. Д-р Федерико Вентурини е научен сътрудник от университета "Удине" в Италия. Фокус на изследванията му са животът с нулеви отпадъци, връзката между съвременните градове и социалните движения, както и социалната екология. "Екофашизмът невинаги е очевиден веднага, но е изключително опасен", казва той и обяснява, че този тип групи се опитват да инфилтрират искрени социални движения за противодействие на проекти, които застрашават природата. Вентурини добавя, че екофашистите се крият зад общата екологична реторика, но подбудите им всъщност са дискриминативни и расистки.

Екофашизъм е сравнително нов термин, но от EuroNews публикуват синтезирана дефиниция: "Екофашизмът твърди, че хората пренатоварват планетата и че някои популации са по-проблемни от други. Според привържениците създаването на "расово чисти" нации ще реши проблема." Най-общо, екофашизмът взима реални научно обосновани притеснения за климатичната криза и свръхконсумацията на ресурси, но ги изкривява през призмата на расизма и омразата.

Наоми Клайн е канадска авторка и социална активистка. Според нея отричането на климатичната криза вече не е тема за разговор. Въпреки че все още има такива хора, до няколко години това мнение ще изчезне и сега въпросът е не дали имаме проблем, а как ще постъпим. Дали най-богатите държави ще узурпират всички ресурси, или "ще осъзнаем, че съдбите ни са взаимно свързани, и ще споделим това, което ни остава", казва Клайн.

Според Агенцията за бежанците към ООН през 2017 г. броят на разселените хора вследствие на климатичната криза е бил 18.8 милиона души. Очаква се екстремните климатични събития да стават все повече и броят на климатичните бежанци да се увеличава, а екофашизмът поставя още една опасност пред тях. От една страна, най-бедните държави нямат ресурси, за да се справят с климатичната криза, а от друга, биват обвинявани и дискриминирани заради нея.

Кои са екофашистите?

Данита Заричинова, част от екипа на екологично сдружение "За Земята", разказва: "Сблъсквала съм се с хора, които първоначално изглеждат много активни и сме на едно мнение относно опазването на околната среда, но впоследствие се оказва, че те са движени от омраза към определени групи вместо от любов към природата." Именно това са екофашистите.

Според Вентурини можем да разпознаем екофашистите по някои основни убеждения: "Националистически убеждения, желание за надмощие, омраза към различните, търсенето на властелин, който да управлява всички - за тях демокрацията е ненужна."

В общия случай това са неонацисти, които изкривяват проблема с климатичната криза, така че да се напасне с техните вярвания. Често са хора с бял цвят на кожата от "западния свят" и се базират на нацистката концепция "кръв и земя". Според тази идеология само родените на една територия са свързани и полагат грижи за нея, затова там няма място за емигранти, бежанци или просто хора, които са решили да живеят в различна от рождената си страна. В същото време нищо не споменават за местните народи в много държави, които са били избити и асимилирани от европейците. Сара Манавис е журналистка, която разглежда въпросите на дигиталния свят, и след проучване на екофашизма в платформата Reddit пише за NewStatesman: "Доколкото ми е известно, оригиналните обитатели на Северна Америка са имали дълбока почит към природата и животните. Но тяхната съдба изглежда напълно забравена от екофашистите."

Екстремен екофашизъм

Според AIER (American Institute for Economic Research) американският адвокат и зоолог Мадисън Грант е "бащата" на екофашизма. От една страна, Грант е създал някои от обществата за опазване на дивата природа в САЩ и е съдействал за обособяването на защитени територии. Но обратната страна на тази монета е зловещото му отношение към хора от определени групи. Грант е познат основно с работата си в евгениката - теория, според която човешките гени трябва да се селектират, така че да останат "най-добрите". Привържениците ѝ смятат, че всички, които не притежават определени характеристики, например бял цвят на кожата, трябва да бъдат изолирани от обществото и генетично им наследство да изчезне. Разбира се, за съвременната медицина е пределно ясно, че точно разнообразните гени създават предпоставки за здрави и талантливи хора, но екофашистите са глухи за този факт.

Един от най-известните примери в кариерата на Грант е приносът му към живота на Ота Бенга. В началото на XX век Грант бил секретар на Нюйоркското зоологическо дружество. Благодарение на него Бенга, купен като дете от робовладелци в Конго, бил поставен в клетка заедно с маймуните в зоологическата градина на Бронкс. Известна е снимката, на която момченцето стои приклекнало в кафез, а от двете му страни позират бели деца.

Колкото и ужасяващо да е, че едва преди сто години е било възможно малко момче да прекара живота си, изложено на показ в клетка, екстремните примери на екофашизъм далеч не са истории от миналото. През 2019 г. Брентън Тарънт убива 51 души и ранява 49 в две джамии в Нова Зеландия. Причината? Тарънт описва себе си като екофашист и вярва, че имиграцията е основният причинител на климатичната криза. През същата година, но в Тексас, Патрик Крусиъс убива 23 души. Омразата му е насочена към латиноамериканските емигранти, които вини за замърсяването.

Така идеята на екологията, която проповядва общото благо, ненасилие към всички същества, опазване на биологичното разнообразие и на традиционните култури, се изражда до неузнаваемост.

Несправедливо разпределение на ресурси

В своя статия за Transnational Institute of Social Ecology Явор Тарински разказва за книгата на Пол Ерлих "Популационната бомба". В увода Ерлих говори за свое пътуване в Индия, където за пръв път усетил какво означава пренаселване - имало хора навсякъде, било мръсно и той се чувствал притиснат от тела. Но Тарински отбелязва, че през 1966 г., по време на пътуването на Ерлих, според ООН в Делхи живеят 2.8 милиона души, докато популацията на Париж е 8 милиона. Тогава защо Делхи изглеждал по-пренаселен от Париж? Отговорът се крие в разпределението на ресурсите.

Данита Заричинова от "За Земята" предлага няколко примера за това как изглежда този процес в България.

Започва със сметищата, за чието неправомерно появяване обикновено поглеждаме с укор към ромите. Но като експерт в областта тя напомня, че в действителност сметища се образуват заради неефективната система за управление на отпадъци в държавата, ниския контрол, слабите политики и най-вече заради лошата информираност в обществото.

Отношението към незаконната сеч също прави силно впечатление на Данита. Често се случва да стоварим цялата вина върху хората, които секат дърветата, вместо да си я поделят с поръчителите - "дървената мафия, корупцията на всички нива, свързана с частни интереси".

Екофашизъм и COVID-19

Покрай пандемията се появи мнението, че смъртните случаи освобождават Земята от пренаселване и затова са нещо положително. Освен жесток този аргумент е и несъстоятелен. Хората с най-малко ресурси страдат най-много както от COVID-19, така и от климатичната криза. А държавите, които най-трудно могат да се справят и с двете, всъщност са тези, които замърсяват най-малко.

Понякога визуалните стимули са по-убедителни от числата. Затова www.lightpollutionmap.info предлага карта на света, която показва къде светлинното замърсяване е най-тежко. Както можете да предположите, червените зони са основно в Западна Европа и Северна Америка, докато в по-голямата част на Африка например светлини почти няма. Затова решение на климатичната криза е не да измрат хора, а да спрем свръхконсумацията, която води до свръхпроизводство.

Според Александър Морген от EuroNews в обозримото бъдеще ще живеем с COVID-19, а климатичната криза се очаква да се влошава. "Тези два фактора осигуряват плодородна почва за екофашизма под различни форми и имена да пусне корени и да стане по-опасен", пише Морген.

Западни емисии, произведени в Китай

Едва ли за някого е тайна, че производството на западни компании се изнася в развиващи се държави, където трудът е обезценен, а правилата не се налагат стриктно. Там бизнесите могат да изхвърлят токсичните си отпадъци тихомълком, продукцията излиза евтино заради лошите условия на работа и богатите държави си измиват ръцете, като формално намаляват емисиите си.

Клаус Хаубек от Университета в Грьонинген и колегите му изследват тези влияния и в анализ от 2008 г. пишат, че в рамките на пет години емисиите от въглероден диоксид в Китай са нараснали двойно, като през 2005 г. 1/3 са от стоки за износ.

Съвместно изследване на Кингс колидж в Лондон и университета "Цингуа" в Пекин от 2018 г. показва какво е влиянието на замърсяването върху хората, които са най-пряко засегнати. Изследователите цитират СЗО, според която през 2012 г. 3 милиона души са загубили живота си, защото са дишали замърсен въздух, а Индия и Китай, двете най-бързо развиващи се икономики, са сред най-засегнатите.

Естествено, не можем изцяло да обвиним западните компании за това, че изнасят емисиите си на изток. В крайна сметка развиващите се икономики се съгласяват да приемат производството на тениски и телефони и дори го търсят. В своя статия за блога Asia Pathways професорът по икономика Джей-Янг Чой от Университета в Ламар, Тексас, обяснява: "Държавите производители обикновено са развиващи се страни, чиято основна цел е икономическо израстване. Затова въпреки щетите върху околната среда се опитват да създадат гостоприемна среда за чужди инвестиции."

Какво можем да направим

За щастие има и далеч по-адекватни мерки от екофашизма, които всеки от нас може да предприеме. "Хората, които вярват, че по-добър свят е възможен, не би трябвало да се оттеглят в кула от слонова кост, а да се ангажират с обществото и средата си, за да помогнат в създаването на свободно пространство за дебати и действия", смята д-р Вентурини.

Според Данита Заричинова единственият начин средата да се промени дългосрочно към добро е сътрудничеството между различни организации и дава за пример платформата Ravni.bg.

A Деница Петрова от GreenPeace напомня един от принципите, според които се водят обученията на организацията: "Насилието поражда насилие, така че на обученията си тренираме хората да деескалират напрежението." Казва, че стремежът им е да извадят на преден план връзката между човека и природата. Например как водата, храната и въздухът, които приемаме в телата си, стават болестотворни, когато замърсяваме.

И докато екофашистите се мъчат да си измият ръцете с най-онеправданите, личната отговорност остава най-същественият принос, който можем да дадем към собственото си здраве и опазването на околната среда. Например вместо дрехи тип бърза мода можем да изберем качествени материи, произведени колкото се може по-близо до дома. Както и да следваме принципа на кръгова икономика, според който използваме вещите си максимално дълго и когато се повредят, се опитваме да ги поправим, вместо директно да ги изхвърлим. Тези действия създават различна култура на потребление и реални решения.

"Какъв смисъл има аз да рециклирам, когато китайците замърсяват толкова много?" "Въздухът е мръсен заради това, което правят в гетата." "Хората са вирусът на планетата." Може би сте чували подобни подмятания, когато стане въпрос за опазване на околната среда. Но щом изказвания, мотивирани от омраза, се крият зад паравана на природозащита, става въпрос не за активизъм, а за екофашизъм.

Пипалата на омразата могат да се закачат за всичко, дори за чисти каузи. Д-р Федерико Вентурини е научен сътрудник от университета "Удине" в Италия. Фокус на изследванията му са животът с нулеви отпадъци, връзката между съвременните градове и социалните движения, както и социалната екология. "Екофашизмът невинаги е очевиден веднага, но е изключително опасен", казва той и обяснява, че този тип групи се опитват да инфилтрират искрени социални движения за противодействие на проекти, които застрашават природата. Вентурини добавя, че екофашистите се крият зад общата екологична реторика, но подбудите им всъщност са дискриминативни и расистки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    Clint_Eastwood avatar :-|
    Clint_Eastwood

    Аз пък си мислех, че екофашистите са всички тия фанатици, които плачат за всеки прекършен храст и настояват за радикални марксистки политики, които не почиват на никакви състоятелни научни данни.

    Впрочем цялата история с изменението на климата е вероятно изобщо да не е притеснителна, тъй като нито е нещо ново, нито някога досега затоплянията на климата са водили до негативни последици за човечеството, но няма как да го чуете от Грийнпийс или медиите, които се изхранват от паника и страх.

  • 2
    Clint_Eastwood avatar :-P
    Clint_Eastwood

    Освен това, най-сигурният начин да се намали замърсяването в дадено общество е чрез увеличаването на благосъстонието му. Т.е. за да започне намаляване на замърсяването в Индия, Китай, Африка и т.н. тези хора трябва да се вдигнат от мизерията, за да имат сили да се занимават и с луксозния проблем на околната среда, а не само с оцеляването си. Този процес започва горе-долу от годишен доход от $5000 на глава от населението. А това със сигурност няма да го постигнете със "спиране на свръхконсумацията", защото така се забавя икономическият растеж на тези страни.

    Изобщо цялата статия е миш-маш от анекдоти, взети оттук-оттам, които нямат никаква връзка освен целенасочената омраза на всичко модерно, пазарно и европейско. Цитират се хора, които са откровени марксисти (Тарински), говори се за някакви деца в клетки от преди век, Ковид-19 (дето като болест не е нищо особено и не води до кой знае какви смъртни случаи, особено в Африка), духовността на индианците и т.н. и т.н.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK