Вино и архитектура в Риоха
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вино и архитектура в Риоха

Bodegas Ysios, арх. Сантяго Калатрава

Вино и архитектура в Риоха

Разходка из прочутия винен регион в Испания, който със своите над 600 винарни е сърцето на иберийското винопроизводство

3404 прочитания

Bodegas Ysios, арх. Сантяго Калатрава

© Роси Михова


Елегантно, закръглено, зърнисто, гладко, плоско, плътно - в речника на енофилите и архитектите има повече общи неща, отколкото може би предполагате.

Отговорът на въпроса какво е виното зависи до голяма степен от това как и къде точно е произведено; в какви резервоари е ферментирало гроздето; между какви стени и под какъв покрив; как са използвани камъкът, стоманата, циментът и глината в строежа на избата; как се поддържа подходящата температура и влажност... Тънкостите, които трябва да бъдат изпипани, са безброй. Дори само дилемата "коркова тапа или капачка на винт" е достатъчна да взриви стари приятелства и дългогодишни професионални партньорства. Затова всяка бутилка вино пристига на масата ви с отчетливата индивидуалност на винарната, която я е произвела.

Когато говорим за добри вина по света, задължително трябва да споменем Испания. Тя е трета по обем на производство и първа по брой на местни сортове лозя - за момента над 400. А когато говорим за добри вина в Испания, задължително стигаме до Риоха. Именно оттам тръгват 40% от бутилките с висококачествени експортни вина. От 1926 г. името на региона върху етикета се счита за гарантирано наименование за произход (ГНП). От 1991 г. то е първото признато в Испания като гарантирано и контролирано наименование (ГКНП).

Риоха с нейните три области - Алта, Алавеса и Баха, винаги е била гордостта на иберийското винопроизводство. Днес все повече винарни в района се опитват да наложат свой характер и висок клас, като смело експериментират едновременно с винения и с архитектурния дизайн. Kъм традиционните за региона червени и бели сортове от типа на темпранийо, гарнача, виура и малвазия се нареждат сравнително новите за тази област матурана тинта, шардоне, совиньон блан и вердехо. До потъмнелите каменни зидове на старите изби се приплъзват неочаквани минималистични конструкции от метал и стъкло.

За гостите на Риоха дегустацията на превъзходни вина започва все по-често да означава и среща с отлична архитектура. Най-добрите енолози в областта работят в екип с най-добрите и скъпо платени архитекти в света - от Ренцо Пиано и Франк Гери до покойната Заха Хадид. Има ли някаква суета в това? Безспорно да. Търси ли се рекламен ефект? Със сигурност.

Но освен добър маркетинг ангажирането на професионалисти от такъв ранг е донякъде необходимост. Защото проектирането и изграждането на една съвременна винарна е процес на дълги и деликатни преговори. Целта е да се постигне симбиоза между модерните технологии, материали и концепции и местната културна идентичност и природни дадености.

А в този район даденостите са в изобилие. Върху меките заоблени хълмове се катерят в стройни редички безкрайни лозя. Техните дървени и бетонни колове са сякаш изправени срещу слънцето бойни пики с проблясващи между тях опънати жици. Напоителните канали са разчертани старателно като в тетрадка на първолак, а лъскавото тяло на река Ебро се извива в нея като старомодна винетка. Към това добавете и пръснатите манастири и каменни крепости, стари зидани огради, малки градски мравуняци, часовникови кули, стоманени виадукти и ще получите един почти поантилистки пейзаж.

Всеки от знаменитите архитекти, които рисуват върху това платно, има свой собствен артистичен почерк. Всички те обаче се съобразяват с едно основно правило - дизайнът на винарната трябва да следва основните технологични стъпки във винопроизводството: приемане и окачествяване на гроздето, преработка, ферментация, стареене на виното и накрая - бутилиране и съхраняване.

Самото интегриране на новите сгради в традиционния лозарски ландшафт става по различни начини. Повечето автори използват три добре познати техники:

  • Редуциране на обемите и оптимизиране на пространството - в противен случай винарните със своите хранилища, преработвателни цехове, складови помещения, офиси и дори сгради за настаняване на работници ще изглеждат като някакви гигантски брахиозаври сред лозовите насаждения.
  • Вкопаване под земята на част от разгънатата площ - подземните нива не само снишават и олекотяват визуалното присъствие на "фабриките за вино", но позволяват транспортирането и обработката на гроздето да се извършва по гравитачен път.
  • Камуфлаж - завоалиране на новото строителство с растителна обвивка или с материали със земни цветове и максимално доближаване до геометрията и формите на местността.

Според официалната статистика днес в Риоха има над 600 винарни и около 15 000 производители на грозде. Областта е абсолютен шампион в света и по наличен брой бъчви вино. Обхождането на този епикурейски рай би отнело твърде много време и твърде много чаши. Затова нашата обиколка се сведе до кратка представителна извадка от шест изби, в които възхищението от виното е съизмеримо само с удивлението от архитектурата.

CVNE
Автор: Роси Михова

CVNE - Compañía Vinícola del Norte del España (Харо, Риоха Алта)

Ако в историята на виното има период на модернизъм, в Риоха той започва с CVNE - Винената компания на Северна Испания. Началото е поставено през 1852 г., когато е пусната първата железница, свързваща областта с пристанището на Билбао. Горе-долу по същото време в района започват да се заселват масово винари от Бордо, където филоксерата е унищожила почти всички лозя. Те разкриват на местните лозари магията на бъчвите, направени от дъб. В резултат на тези две революционни събития количеството и качеството на произвежданото местно вино полита нагоре. През 1879 г. предприемчивите братя Асуа основават своята винарна CVNE, която и до днес е собственост на техните преки наследници. CVNE е родното място на най-стария бранд бяло вино в Испания - Monopole (1915 г.), а тяхното Imperial Gran Reserva е първото и единствено засега испанско вино, признато през 2013 г. от сп. Wine Spectator за номер 1 сред 100-те най-добри вина в света.

В тази стара изба се пази бутилка от реколта 1888 г. В зимник, който прилича на зандан и който служителите нежно наричат "Гробището", се съхраняват още 5000 такива достолепни старици. Достъпът до тях е силно ограничен, за да не се повреди пеницилиновият мухъл, в който са потънали бутилките.

Автор: Роси Михова

За изкушените от архитектурата обаче по-интересно е складовото помещение, проектирано и изпълнено през 1909 г. от самия инж. Александър Густав Айфел. То е с площ 800 кв.м и няма нито една подпорна колона, която да затруднява транспортирането и нареждането на бъчвите. Това е постигнато, като тежестта на покрива е пренасочена към стените с помощта на стоманени конструкции (ферми).

CVNE, складът проектиран от инж. Александър Густав Айфел
Автор: Роси Михова

Истинска тръпка за естетите е и новата сграда на едно от четирите поделения на CVNE - избата Viña Real.

Viña Real (Лагуардия, Риоха Алавеса)

Viña Real се появява на винената карта на Риоха през 1920 г. и постепенно се налага като бранд за вина с по-модерна структура и с потенциал за продължително стареене в бутилка. Любопитен факт е, че бутилката обикновено е с характерната за бургундско вино форма. Тяхното розе (Viña Real Rosado) със сигурност няма да бръкне дълбоко в джоба ви, но ще ви помогне да погледнете на живота откъм розовата му страна.

Табиетлийското вино обаче е Pagos de Viña Real - лимитирана серия, за чието производство гроздовите зърна (изцяло темпранийо) се селектират при самия гроздобер, а след това и ръчно на маса. За по-добър контрол върху процеса на ферментация и за отлежаване на виното се използват малки дъбови бъчви.

Емблематичната сграда на винарната също напомня стилизирана бъчва, облицована с червено кедрово дърво. Проектът е дело на французина Philippe Mazieres, а на официалното откриване през 2004 г. присъства и крал Хуан Карлос I.

Автор: Роси Михова

Viña Real е нещо като рекламна картичка на комбинацията от авангардна архитектура и свръхмодерна технология. Тук всичко е подчинено на идеята за функционалност на дизайна. Впечатляващите височини в интериора на централното здание позволяват инсталирането на първата в Испания вертикална преса, при която се използва максимално силата на гравитацията за обработка на гроздето. След това виното отлежава в прокопани дълбоко в скалата тунели. В тези пещери на Аладин винените съкровища стареят при съвършена термо- и хидроизолация. Защото с виното е недопустимо да се правят компромиси и да се поемат ненужни рискове, (както много добре знаел и маркиз Де Рискал).

Herederos del Marques de Riscal (Елсиего, Риоха Алавеса)

През 1858 г. дон Камийо Хуртадо де Амесага, маркиз Де Рискал, създава малка изба по образец на винарните в района на Бордо. Пет години по-късно произведеното от него вино печели своите първи международни награди. Сто и шейсет години по-късно виното на наследниците му пълни 6 милиона бутилки годишно и се продава в 110 страни по света.

В това море от вино има всичко. Има бяло, червено и розе. Има вино от родните сортове темпранийо и грасиано, но също и от "имигрантите" сира и совиньон блан. Има бутилки на цена 15 - 20 лева. Има и такива, които, без да се продават на аукциони, струват повече от стария "Голф" на съседа. Все пак етикетите, които е добре да запомните, са Barón de Chirel Reserva и Barón de Chirel Verdejo Viñas Centenarias. И двете са оценени с 93 точки от небцата на такива корифеи като Тим Аткин и Джеймс Съклинг. Първото е 65% темпранийо, второто - 100% вердехо. Трудно можете да се сетите за храна, която да не се почувства поласкана в тяхната компания.

Ексклузивният продукт на винарната обаче е Frank Gehry Selection. Първата бутилка с името на носителя на "Прицкер" (архитектурния "Нобел") се появява през 2001 г. Пет години по-късно тук е открит хотелски комплекс, проектиран от самия Франк Гери. Той е нещо като черешката на тортата в този "Град на виното".

Herederos del Marques de Riscal, арх. Франк Гери
Автор: Роси Михова

Дизайнът е доминиран от огромни нагънати ленти от титан, които се развяват във въздуха, оцветени в розово, злато и сребро. Всеки е свободен да ги интерпретира както пожелае. За някои те наподобяват панделка, вързана над строгите, четвъртити каменни постройки от XIX век, в които все още оперира винарната. Други свързват цветовете им с плискащо се бяло и червено вино от сребристото гърло на бутилка. Трети припомнят фината златиста мрежа, в която вече близо сто години се опаковат бутилките на Marques de Riscal. Целта е да се предотвратят фалшификации, като корковата тапа не може да бъде извадена, без да се скъсат нишките.

Комплексът, проектиран от Гери, включва хотел с 43 стаи, 14 от които имат строго индивидуална форма и размер.

Има също ресторант и СПА център за винотерапия. Ако Плутарх е прав, че виното е най-приятното измежду лекарствата, тук всеки гост може да го приема и вътрешно, и външно на цена около 500 евро за нощувка в по-разточителните стаи на хотела. (Тук мислете за високи кожени табли на леглата, бани, облицовани в тъмен мрамор, сурово кленово дърво, маси и столове на Алвар Аалто и плазми на "Банг & Олуфсен".)

Посетителят вече е убеден, че нищо повече не може да го впечатли. Докато не стигне до следващата винарна.

Bodegas Ysios (Лагуардия, Риоха Алавеса)

Ако попаднете на натъркаляни в лозята бъчви, вероятно първо ще се зачудите дали в тях има вино. Изправен пред същата гледка, арх. Сантяго Калатрава си задал въпроса дали тази закръглена красота може да се претвори в сграда. Отговорът е даден през 2001 г., когато по негов проект е завършена Bodegas Ysios - винарна, чието име е реверанс към египетските богове, покровители на виното - Изис и Озирис.

Калатрава проектира сграда с дължина 196 м, която стъпка по стъпка следва пътя на виното от пристигането на гроздето до изпращането на бутилките със "затворена слънчева светлина". Вълнообразният покрив, с рязка амплитуда на височината в централната част, напомня не само редица бъчви, но също и извивките на планината отзад. Защото Сиера де Кантабрия не е просто приятен "фототапет" в аранжировката. По думите на Калатрава планината и винарната са едно органично цяло.

Облицовката от кедрово дърво и алуминий е нещо като огън и лед - едновременно топла, земна и студена като стъклена чаша. Погледната отгоре, самата сграда с алеята към нея е разчертана като контурите на чаша за вино. Погледната отпред обаче, фасадата с металните и дървени панели е сякаш "строена с Minecraft" (по думите на приятел художник).

Ysios е наслада за окото. Но тя предлага удоволствия и за другите ни сетива. Например крианцата Finca Las Naves, която се произвежда от най-старите лозя на избата (още от XIX век), и то само в години с идеални метеорологични условия.

Lopez de Heredia Vina Tondonia (Харо, Риоха Алта)

Ако професията или тайната ви страст е свързана с архитектурата, ще се появите тук заради сътвореното от Заха Хадид. Ако работата или хобито ви е свързано с виното, ще дойдете заради избата, която вече близо век и половина бутилира "най-цивилизованото нещо на света".

Както всяка добра винарна в Риоха, така и тази гастролира по света с превъзходното си червено вино. За ценителите ще споменем Viña Bosconia Gran Reserva (не повече от 9000 бутилки годишно) и Vina Tondonia Rosado Gran Reserva, което е единственото розе от Риоха със статут на "Гран Резерва". Голямата изненада обаче са белите вина. Ако споменете, че те са млади и не особено сложни, тук ще имате сериозен проблем. Бялото вино на Vina Tondonia отлежава десетина години в дъбови бъчви. Само така се получава този "прелъстителен букет от треви, горчив бадем, ванилия и орех", който е отличителен знак на избата.

Знаков е също и павилионът, проектиран от Заха Хадид. Той е открит през 2006 г. и прилича на малка екстравагантна брошка, добавена към старомодните каменни постройки с яркочервени греди, наследени още от края на XIX век.

Lopez de Heredia Vina Tondonia, арх. Заха Хадид
Автор: Роси Михова

Поводът за появата на павилиона е изложение в Барселона, на което е трябвало да бъде представен на открито оригинален дървен бар от 1918 г. Хадид е помолена да проектира подходящ за него навес. Резултатът е бяла триъгълна конструкция, която специалистите наричат "драматична", а ние бихме описали като мека и ненатрапчива.

Би било глупаво да изземаме функциите на експертите, но в нашата лична класация най-удивителното лице на архитектурата в Риоха е последната винарна, която посетихме.

Bodegas Baigorri – арх. Иняки Аспиасу
Автор: Роси Михова

Bodegas Baigorri (Саманиего, Риоха Алавеса)

Върху малко възвишение в подножието на планината е разположена огромна стъклена кутия - елегантна и ефектна в своята привидна крехкост. Над нея покривът напомня този на стилизирана пагода. Около нея небето се отразява в широки водни огледала. Пред нея се разстилат 55 хектара собствени лозя, а под нея са вкопани в земята 7-те етажа на самата винарна.

Bodegas Baigorri се появява през 2000 г. по проект на архитекта от Страната на баските - Iñaki Aspiazu. Това, че тя оперира на седем различни нива, позволява на гроздовите зърна да достигнат до момента на ферментация почти непокътнати - няма помпи, няма преси, няма механика, използва се единствено силата на земното притегляне.

При такъв технологичен подход не е учудващо, че избата излиза на пазара с много висок клас вина, без да има респектиращо дълго CV. Тук задължително ще споменем червената резерва Baigorri B70.

Една любителска разходка из Риоха се оказва крайно недостатъчна, за да видим всички забележителни винарни в областта. Така и не успяхме да посетим Bodegas Portia (арх. Норман Фостър), La Grajera (арх. Ренцо Пиано), Bodegas Darien (арх. Хесус Паскуал Марино) и Bodegas Solar de Samaniego с внушителните свръхреалистични стенописи на Гуидо ван Хелтен.

Но както казва видният енофил Наполеон Бонапарт - успехът трябва да се полее с шампанско, поражението - също. Ние избираме вино, при това риоха.

Елегантно, закръглено, зърнисто, гладко, плоско, плътно - в речника на енофилите и архитектите има повече общи неща, отколкото може би предполагате.

Отговорът на въпроса какво е виното зависи до голяма степен от това как и къде точно е произведено; в какви резервоари е ферментирало гроздето; между какви стени и под какъв покрив; как са използвани камъкът, стоманата, циментът и глината в строежа на избата; как се поддържа подходящата температура и влажност... Тънкостите, които трябва да бъдат изпипани, са безброй. Дори само дилемата "коркова тапа или капачка на винт" е достатъчна да взриви стари приятелства и дългогодишни професионални партньорства. Затова всяка бутилка вино пристига на масата ви с отчетливата индивидуалност на винарната, която я е произвела.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    lhp1602400140688127 avatar :-?
    Vinopoly Shop

    Страхотна статия! Вината на изба Tondonia се внасят в България и може да се намерят на www.vinopoly.bg

  • 2
    kiro00 avatar :-|
    Kiril Kirov

    Статията наистина е страхотна! Вината на La Rioja са уникални! Преди тези странни времена посещавах служебно района доста често и винаги се прибирах с поне 2-3 бутилки от местния елексир.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Another Click In The Wall

Another Click In The Wall

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK