Речник на еко термините

Заражда се като официална дисциплина през 1960 - 1970. Още тогава прогнозите за XX в. са били за рязко увеличение на населението и серия от екологични кризи. Сред най-ярките трудове от това време е работата на морския биолог Рейчъл Карсън, озаглавена "Тиха пролет" - есета, публикувани и в списание New Yorker. Още тогава Карсън предвижда всичко, което днес е част от реалността ни - индустриално отглеждане на растения и животни, изкуствено стимулирани да растат с неестествени темпове и в пълна противоположност на природния цикъл. Карсън прави прогноза, че пестицидите ще навлязат в цялата хранителна верига, главната цел на индустрията за отглеждане на храна ще бъде да изстиска живите същества до последно и това ще повлияе едновременно на околната среда и общественото здраве. През последните години предсказанията на Карсън се оказаха реалност.

Като пример - в една част от "Тиха пролет" се казва: "Застанали сме на кръстопът. Онзи път, по който отдавна вървим, е измамливо лесен, гладка супермагистрала, по която се движим с огромна скорост, но в края ѝ ни чака бедствие. Другият път - по-неотъпканият - предлага единствения ни и последен шанс да достигнем дестинация, която да ни осигури запазването на Земята."

Неотъпканият път, за който говори Рейчъл Карсън, вече е изгладен и асфалтиран благодарение на няколко социални течения в екологията. И все пак въпросът накъде ще тръгнем все още важи с пълна сила.

Политическа екология

Според International Encyclopedia of Human Geography ясно дефинирана политическа екология се появява през 80-те години на ХХ век и разглежда начина, по който промените в околната среда влияят на политиката и обществото, но и обратното.

Целта на политическата екология е да предостави алтернативи на взаимодействието между екологични, политически, социални и икономически фактори. Затова е ценен ресурс при анализа на социални и екологични последици от икономическото развитие.

На практика политическата екология носи решаващо значение за това как законът може да опази природното богатство, а също и правото ни на чисти вода, въздух и храна. Например решенията, свързани с опазването на една гора, се отразяват на това как ще си почиваме, какъв въздух ще дишаме, влияят върху поминъка на местните общности и храната ни.

"Връзката между политиката и екологията е очевидна и неразривна за мен", казва Владимир Иванов от WWF България. "Разбирам хората, които са отдадени на консервационна дейност и не искат да се занимават с политика, но, от друга страна, тя се отразява на всички наши дейности. С един подпис овластените лица мога да запазят плодовете на огромен човешки труд по опазването на природата или да го унищожат."

Социална екология

"Ако не направим невъзможното, ще се изправим пред немислимото", казва основателят на социалната екология, историкът и политически философ Мъри Букчин.

Според него ние, хората, сме "природа, надарена със самосъзнание". Затова сме едновременно част от природата и нещо уникално, благодарение на способността си да се самонаблюдаваме и анализираме.

Социалната екология отдава значение и на културния контекст, в който хората израстват и живеят. Основната идея е, че колкото по-добре е за природата, толкова по-благодатно е и за нас.

Букчин вярва, че е важно да използваме талантите си на интелигентни социални същества в полза на природата вместо срещу нея, тъй като тя е източникът, от който произлизат тези наши способности. Според него експлоатацията на природата трябва да бъде заменена от по-богата форма на живеене, в която сме отдадени на опазването ѝ.

Д-р Федерико Вентурини, научен сътрудник от университета "Удине" в Италия, изследва социалната екология. За "Капитал" той разясни, че течението цели децентрализация, хоризонтално управление, взаимопомощ, приобщаващи политики. Най-общо казано, да създадем общества от хора, които се чувстват свободни да се самоопределят и самоуправляват. "Това е силата на социалната екология - предлага ясна, холистична теория, която критикува сегашната социална и екологична криза, като в същото време предлага конструктивен модел на действие."

Дълбока екология

Заражда се в началото на 70-те години благодарение на пътуване до Хималаите. Норвежкият философ Арен Нес и двама негови колеги са впечатлени от културата на шерпите, които считат някои планини за свещени и не си позволяват да ги изкачват. Връщайки се в родината си, бащата на дълбоката екология прилага мирогледа на шерпите към всичко в природата.

Според Нес "плитката екология" се бори срещу замърсяването на въздуха и изразходването на ресурси, но целта е "здравето и охолният живот на хората от развитите държави". Той смята, че всяко същество има стойност, независимо от това как може да бъде използвано от другите. Пример за дълбока екология е да не късаме растения, без да е необходимо.

Движението има и духовно значение. Според Нес и неговите последователи, ако ние, хората, се идентифицираме с природата и приемем, че всичко в нея е част от нашето Аз, чрез близостта си с другите живи организми ще постигнем по-голямо удовлетворение от живота.

Д-р Федерико Вентурини от университета "Удине" в Италия предлага и друго обяснение на това течение. Той смята, че дълбоката екология цели хората да се върнат изцяло към природата и технологичният прогрес не се счита за ценност.

Eкоцентризъм

Според това разбиране всички същества са стойностни, независимо дали и как обслужват нуждите на човека. Идеологията е противоположна на антропоцентризма, според който човекът е най-висшето същество във Вселената. За разлика от дълбоката екология, за която всеки един организъм е ценен, екоцентризмът поставя на първо място интереса на цялата система, нуждите на общността пред личните.

Като пример - фермите за палмово масло са неморални според екоцентризма. При тях собствениците на фермата печелят, но природата страда, местните общности губят земята си, а когато като потребители консумираме палмово масло, то вреди на здравето ни. Съответно малка група от хора ощетява едновременно широката общественост и околната среда. Екоцентризмът критикува подобни механизми.

Eкофеминизъм

В средата на 70-те години на XX век писателите феминисти повдигат нов въпрос. Дали патриархалните модели на мислене не насърчават потискането и пренебрегването не само на жените, но и на хората с цвят на кожата, различен от белия, а също на животните и природата? Например Шийла Колинс, професор по политическа наука, смята, че култури, в които мъжете грубо доминират, се поддържат от четири основни взаимосвързани стълба. Това са сексизъм, расизъм, класова експлоатация и унищожение на природата.

Неделина Вангелова помага на бизнеса да въведе екологични механизми в офис ежедневието, изнася лекции по темата и управлява група в социалните мрежи за природосъобразни продукти. Прави ѝ впечатление, че пред мъжете, които искат да доминират грубо над другите, сякаш няма пречки. "Те са същите, които си позволяват да потъпчат жените, хората от малцинствени групи, животните и природата. Патриархалното мислене ги окрилява, като им казва, че имат правото да се разполагат с другите, както си решат."

Биорегионализъм

Според това течение в екологията е полезно да използваме естествените характеристики на природната среда, вместо да ги изменяме изкуствено. Тоест, когато искаме да създадем общност, първо да проучим терена, почвите, теченията, движението на слънцето по небосклона през всеки сезон от годината. А след това да адаптираме живота си към това знание. Според биорегионализма така си създаваме условия за сигурен и удовлетворяващ живот. А освен това създаваме предпоставки да се развиваме свободно. Когато променим една местност до неузнаваемост, вместо да се учим от естествения ѝ ритъм, влагаме много ресурси и усилия, като в същото време сме по-малко ефективни.

Пример за биорегионализъм е практиката на Филип Кирилов от общността "Дом вегетариум". Той консултира хора, които искат да построят къщата си в синхрон със средата. Така че едновременно да използват естествените ресурси и да не вредят на природата. "Преди да построя своя дом, в продължение на една година наблюдавах движението на слънцето по небосклона през различните сезони", казва Филип и обяснява, че сега къщата му е построена така, че през зимата слънчевите лъчи да влизат до дъното на стаята, а през лятото изобщо да не осветяват вътре. Така температурата на помещението се регулира естествено и са необходими по-малко ресурси за охлаждане и отопление.

Антипример на биоирегионализма е изменянето и бетонирането на речните корита, вместо да използваме естествените им течения, приливи и отливи, както са правели предците ни.

Агроекология

Идеята е да възвърне връзката между отглеждането на полезни култури, местните общности и природата, така че резултатите да бъдат ползотворни едновременно за отглеждането на храна и за околната среда.

Според организацията по прехрана и земеделие на ООН биоразнообразието прави посевите по-устойчиви, а когато това се комбинира с рециклиране на материали и ефективно използване на ресурси, цената за производство спада - както в икономически план, така и за природата. Но това все още не е агроекология. Важно е също земеделците да имат добри условия на труд, да бъдат честно заплатени и удовлетворени от работата си, а потребителите да могат да си купуват директно от тях. Така се подсилва местната икономика и се намаляват емисиите. Разбира се, ООН утвърждава, че всичко това трябва да бъде подкрепено от отговорна и прозрачна политика.

Пример за агроекология е винарната Bodega F. Schatz, в Ронда, Южна Испания. Вместо да използват пестициди, собствениците засаждат около лозите си растения, които привличат насекомите и така гроздето остава в безопасност. Материалите във винарната са рециклирани, там работят местни хора, които имат възможност да се развиват и да бъдат креативни, а виното се продава директно на потребителите, както и в малки семейни магазини и ресторанти.

Екоскептицизъм

Oтричане на проблемите, свързани с климатичната криза и усилията на екоактивистите да се преборят с тях. Подобни са антиекологизмът (вярва в икономическия растеж независимо от последиците за хората и околната среда), както и отрицанието на климатичната криза (отрича научните данни и смята, че няма екологичен проблем).

Рада Бонева, която развива блога и подкаст ThriftSheep в сферата на екологията, споделя: "Усещала съм го в отношението на хората към моя начин на живот. Било то като ми казват, че съм от "онези", като се опитват да ме убедят как моите лични действия нямат никакъв ефект или дори да ме засрамят, че вредя на обществото."

Това, което движенията в екологията ни предлагат, е алтернатива. И то точно в момент, в който имаме огромна нужда от нея, за да запазим средата си здрава и да оставим положителен отпечатък след себе си. Въпросът сега е по кой път ще тръгнем. "Бил съм част от много кампании за прекратяването на опасни за нас и околната среда проекти. Прави ми впечатление, че хората често се страхуваме да видим голямата картина. Липсва всеобхватна визия, която да информира общо движение към промяна", казва д-р Вентурини и смята, че е важно да се фокусираме както върху собствения си район, така и върху глобалните последици.