Легенда за кралици, крале и активисти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Легенда за кралици, крале и активисти

Жулиета Интергалактика, "Спартакус", 1999

Легенда за кралици, крале и активисти

Съвременните артисти Ясен Згуровски и Бояна Росса са в търсене на "историята на преобличането" и значението на драг културата в България. Какво откриха?

Светослав Тодоров
2597 прочитания

Жулиета Интергалактика, "Спартакус", 1999


"История на преобличането в България" е архивен онлайн проект, посветен на историята на драг пърформанса и клубната култура на 90-те години у нас.

Сайтът на проекта, чиято пълна версия ще бъде представена през май, включва архивни фотографии и видеоматериали, интервюта с личностите, свързани с тази сцена през годините, художници, театрални режисьори и актьори, дизайнери, както и представители на най-новото поколение в драг и куиър активизма в България. Историите връщат към време, в което прайд събитията у нас са мираж, а най-изявените "драг" пърформъри са в интересната позиция да са част от явление, което е все още ъндърграунд, но към което има и медиен интерес, и любопитство от публиката.

Зад инициативата са художниците с едновременно дългогодишно и активно присъствие Ясен Згуровски и Бояна Росса, а по-големият диалог около темата у нас идва в момент, в който драг културата е в мейнстрийм пика си на Запад, а въпросите около пола и идентичността са все по-обсъждани.

Началото на "Историята на преобличането" се отбелязва и с изложба в галерия "Структура" и сайта dragbg.sofiaqueerforum.org. Отчасти проектът изследва как тази сцена е изключително свързана с музикалните течения, а в случая на 90-те години - клубната култура и техно вълната, която в глобален план поема щафетата от глем рок, диско и ню уейв тенденциите през 70-те и 80-те.

"Трудно ми е да разделя драг културата и музиката хронологично като влияние при мен", казва Ясен Згуровски, който извън "дневната" си работа като художник и илюстратор е познат с "нощната" си персона и музикален селектор Жулиета Интергалактика. "Интересът ми се появи от музиката, съчетана с визията на артисти като Джейн Каунти, Дейвид Боуи, Бой Джордж, Пийт Бърнс. Помня, когато за първи път видях снимка на Бой Джордж, падна ми се на картинка от дъвки. Казах си "та това съм аз, като в спомен от бъдещето". Впечатли ме как драг персонажът се доближава до пънк модата и характерната за нея идеология и философия, в чиято основа стоят индивидуализмът и антиконформизмът."

Корените на drag естетиката и преобличането като противоположния пол могат да се проследят още от водевилните и кабаретни забави на XIX век. Те придобиват по-конкретни очертания през ХХ век покрай формирането на нощните клубове като част от съвременния градски живот. Драг пърформърите използват псевдоними, "кралиците" са мъже, които придобиват женска репрезентация, "кралете" са жени, които придобиват мъжка. В България култура, близка до тази естетика, става по-забележима след 1989 г., а през последните години тя има по-голяма разпознаваемост и ново поколение инициатори. Като явление, терминология и жанр драгът придобива пълноценно лице през 90-те години. В международен план най-известният продукт на вълната е риалити шоуто с 12 сезона RuPaul's Drag Race. Изпълнителите имат често присъствие на прайд събитията и все по-голямата разпознаваемост в поп културата.

Мит и истина

Какви са предизвикателствата в това да се събере история, която е сравнително малко документирана от други преди това, и то преди дигиталната ера? "През 90-те нямаше смартфони, даже дигитални камери нямаше достъпни - съответно количеството на съществуваща документация е с пъти по-малко от документацията на обикновена семейна вечеринка в днешно време", казва Боряна Росса. Проектът стъпва във време, което е различно от днешното възприятие, че ако нямаш снимка отнякъде, значи не си бил там. "Историите се разказваха от уста на уста. Този феномен съществува и в областта на съвременното изкуство. Това е още една причина за 90-те да има малко документация, но пък тя да носи "аура". Аурата на разказа, на легендата на личните преживявания, които носят характера на мит."

В интервютата, показани в изложбата, личи естественият начин, по който тази сцена се е зародила - тя е описвана едновременно като "мисия" и започнала "на шега". "Трудно е, наистина липсва документация, минало е време и спомените са се позатрили, казва Ясен. Някои от първите кралици вече не са между нас, други по някакви причини отдавна са сложили точка на този си начин на живот и не искат да се връщат към него даже в разговор."

Идеята намира отклик при Мис Бони и Елза Парини, които Ясен описва като живи енциклопедии на драг пърформънса у нас. От полза при събирането на архива е и Илиян Дяков, един от управителите на съществувалия до 2005 г. клуб "Спартакус". Впоследствие се намират и записи от драг конкурси за красота, провеждани в "Калигула", Пловдив. Със започването на проекта започват да им пишат все повече хора, които пазят спомени от този период. "Предстои ни още работа до края на май, не е толкова лесно, но пък е много вълнуващо."

Бис Бони, 2002, "Спартакус", архив на Илиян Дяков

Защо е важно тази история да излезе наяве? За Боряна Росса историческите и концептуалните връзки между поп културата, изкуството и социалния активизъм предпоставят към дълбок анализ.

"Поставила съм си за задача да посоча исторически примери за преобличане и "представленията" на пола, съществуващи в нашата многовековна културна история като документи за анализ - както академичен, така и от широката публика. Хората се преобличат, превъплъщават и превръщат във всякакви неща от векове и е изключително интересно да бъдат разгледани връзките с тази история, която ние наследяваме чрез изкуствата, обичаите и ритуалите с фокус върху пола. Много творци на изкуството са мислили за тези връзки и са ги превърнали в основа на произведенията си."

Активизъм на дансинга

За Боряна Росса е интересно да се изследва и политическият заряд, който тези теми имат. "Клубната култура също има политическа функция като културен мисионер, от която няма как да избяга. Тя няма протестна или активистко-правна функция, освен ако не се присъедини към някое събитие с такъв характер, но изменя културните нагласи, което е социално-политическо влияние."

Важен елемент е, че тези превъплъщения не се смятат за "демонстрация" или поне се смятат за по-малка демонстрация от ходенето на прайд или протестно събитие, което го прави по-лесно приемливо пред широката публика. Боряна Росса наблюдава, че това невинаги е гледна точка, която се възприема в България. "Връзката между изкуство и клубна култура изглежда странна на хората, които смятат, че изкуството е едва ли не над живота и има някаква небесна елитарна аура."

Засега проектът е свързан най-вече със събитията от 90-те години, но всъщност корените на драг историята в България започват още преди това. "Причината са вариететните програми, съществуващи през 80-те, в които драгът се оказва съществуващ елемент", разказва Росса. "Тя поставя предизвикателства пред общоприетия разказ, че по времето на соца "такива неща нямаше", и много сериозно разклаща идеята, че "тези работи са западно влияние и са чужди на нашата култура". Въпросът за автентичността на всяко явление в България често е поставен в негативен план - все някой нещо ни насажда, или ние все копираме и "изоставаме с 20 години". Росса вижда в темата възможност да се освободим от тези клишета и да преосмислим историята си. Фокусирането върху период, в който външните влияния са все още малко и всеки развива авторска естетика, без да копира нищо директно, е подходяща отправна точка. "Мисля, че въпросът за автентичността ще бъде изненада за публиката."

Кои сме, когато не сме

За други актът на преобличането през 90-те не е задължително свързан с драг културата, изявата на сексуалността и половата флуидност, а е символично изследване на границите ни. На изложбата в "Структура" ви посреща портрет на съвременния артист Калин Серапионов в грим, рядко показвана част от фотоинсталацията му "Търсените категории" от 1996 г., която включва петнадесет черно-бели снимки, в които той и негови колеги се поставят в различни роли.

Автор: Светослав Тодоров

Серапионов казва, че е търсил "образа на "другия", отсъстващ от плътните редици на нашата мачистка професионална общност тогава. Под "другия" виждам различието на пола и поведението, а "търсеният" персонаж в работата е "травеститът" - неясна и неконвенционална фигура за културната ни сцена тогава, която се явява олицетворение на най-шокиращата представа за другостта". Това е една от темите, с които Серапинов, иначе предимно свързван с видеоарт проектите му, активно работи в средата на 90-те години. "Тя ме интересуваше не като субкултура, а като изследване на поведение, начини на съществуване като табута, като културна идентичност и форми на разбиране на другостта."

Повече за проекта на Боряна Росса и Ясен Згуровски - на dragbg.sofiaqueerforum.org. Началото му беше символично дадено с дискусия в рамките на онлайн изданието на Sofia Queer Forum, а до май ще бъдат проведени две дискусии по темата с участието на антрополози, етнографи, хора на изкуството, драг кралици и крале, активисти. Изложбата "История на преобличането в България" е в галерия "Структура" до 5 февруари.

"История на преобличането в България" е архивен онлайн проект, посветен на историята на драг пърформанса и клубната култура на 90-те години у нас.

Сайтът на проекта, чиято пълна версия ще бъде представена през май, включва архивни фотографии и видеоматериали, интервюта с личностите, свързани с тази сцена през годините, художници, театрални режисьори и актьори, дизайнери, както и представители на най-новото поколение в драг и куиър активизма в България. Историите връщат към време, в което прайд събитията у нас са мираж, а най-изявените "драг" пърформъри са в интересната позиция да са част от явление, което е все още ъндърграунд, но към което има и медиен интерес, и любопитство от публиката.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK