Кой се страхува от женския род
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой се страхува от женския род

Shutterstock

Кой се страхува от женския род

За маскулинизацията в българския език и как традицията се оказва препъникамък в названията

9669 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко
  • Българският език е маскулинизиран, особено когато става дума за професии и тяхната престижност
  • Чистачка може, премиерка не може - в много случаи проблемът не е граматичен, а социален
  • Промяната в езика води до промяна в отношението

"Когато някой пациент влезе в кабинета и се обърне към мен с "докторке", ми е много неприятно, защото сякаш се отнася с неуважение към мен", споделя с гримаса д-р Даниела Попова. В спора за родовете на професиите тя застава в мъжкия лагер. Според тази теза професионалните названия трябва да се пишат и изговарят в мъжки род независимо за какъв пол става дума. Привържениците ѝ смятат, че така допринасят за равенството между хората и залагат на професионалните качества, а не на пола.

Евелина Славкова, която завършва кореспонденцията си с подписа "социолог", е на същото мнение: "Усещането ми е, че когато някой се обръща към мен или ме представя като "социоложка", се опитва да наблегне на пола ми, още преди да е казал името ми. А не от пола се определят уменията на един човек." За разлика от Даниела и Евелина Нева Мичева и Павлина Върбанова споделят, че не им харесва да ги наричат съответно "преводач" и "филолог", вместо "преводачка" и "филоложка". А ако някой спомене доц. д-р Ана Лулева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН като "доцентка", тя би оценила факта, че човекът има добра езикова култура. Мичева, Върбанова и Лулева настояват, че да се обръщаме към жените в съответния род е по-голяма форма на уважение. Как иначе ще се утвърди женската позиция в обществото, ако гледаме на женския род като на по-малко престижен и вкарваме професионалистките в мъжки род?

Темата за мъжкия и женския род при названията на професии занимава много хора по различни причини - лингвистични и социални. Как всъщност е правилно да се изразим? Какво поражда срама от женския род и по-престижно ли е да си учител, отколкото учителка? Каква инерция кара сценаристите да формулират следния въпрос в предаване-игра по БНТ: "Кой български режисьор и телевизионен водещ...", при положение, че отговорът е Васа Ганчева? А създателите на много популярна напоследък фейсбук група, са я кръстили "Когато бях малък си мислех, че...", като по подразбиране, поканени да споделят там своите детски спомени са и жени.

Откъде идва объркването

"В училище ни казваха, че няма дума "колежка", споделя Асен Маринов, чиито спомени от гимназията са съвсем пресни. Всъщност думата "учителка" фигурира както в "Официален правописен речник на българския език" (още от 1976 г.), така и в тълковния речник. Но защо тогава дори тези, на които се пада отговорността да ни предадат знанието за езика, са объркани?

Използването на съществителни в мъжки род, когато става въпрос за жени, се нарича маскулинизация. Гл. ас. д-р Ванина Сумрова от Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН казва, че предпочита да се представя като "филоложка". Написала е студия от 30 страници, озаглавена "Маскулинизацията на съществителните имена в българския език", където посочва 13 причини за този феномен. Сред основните е влиянието на чуждите езици - руския допреди няколко десетилетия, а напоследък - английския.

Филоложката, съавторка на учебници по български език и създателка на сайта "Как се пише" Павлина Върбанова е на същото мнение. "В руския също има маскулинизация, а неговото влияние върху българския беше силно. След това за кратък период навлязоха много думи от английския. Названия от сорта на мениджър, супервайзър, мърчандайзър са от мъжки род и в нашата езикова система, но образувани в женски род звучат странно. Аз също не бих ги употребила", коментира Павлина Върбанова. Иначе казано, звучи ни по-естествено да използваме в мъжки род по-новите професии, които нямат езикова традиция в българския.

А именно традицията е другият препъникамък в названията. Исторически повечето професии са били практикувани единствено от мъже. Затова не е имало нужда да се образуват съществителни от женски род - просто не е имало за кого да бъдат използвани.

Как всъщност е правилно

"Изследователите на българското словообразуване са единодушни, че в езика ни от почти всяко съществително име, назоваващо лице мъж, може да бъде образувано съответно съществително име за лице жена и че този вид назоваване е стара, изконна народна традиция", пише Ванина Сумрова в своето изследване на маскулинизацията. Споменава също, че за да бъдем в синхрон с препоръките на нормативната граматика, трябва да избягваме маскулинизацията.

В същото време Сумрова казва, че езиковедите водят този спор вече повече от 80 години и е трудно да се дефинират ясни граници на правилата. Дори речниците не са в синхрон. Докато "Официалният речник на българския език" потвърждава думи като "космонавтка", "докторка" и "психоложка", той не включва "инженерка" или "професорка", които фигурират в многотомния тълковен "Речник на българския език".

И все пак езиковедите се съгласяват, че в официалната реч, при писане на молби и заявления, се използва единствено мъжки род. Например: "До директора, г-жа Иванова". Същото важи и за строго официални събития, като тези на държавно ниво. Ванина Сумрова обяснява, че в повечето други случаи е възможна двояка употреба - няма битка между мъжкия и женския род, и двете са правилни. Все пак тя самата предпочита женския: "Защото е така по норма, а и не смятам, че има по-ниска стилистична стойност."

Друг фактор е колко лесно се изговаря думата. Ако в женски род звучи насилствено, няма нужда да я мъчим излишно. Според преводачката и журналистка Нева Мичева думи, които веднага се набиват на очи като чуждици, могат да си останат в мъжки род. Но "всеки път, когато обръщението в женски род не звучи изкуствено, е задължително да го използваме", казва тя.

Освен това мъжкият род, използван за жени, понякога създава недоразумения. В своята студия, Ванина Сумрова ни провокира да се замислим какво би станало, ако някои изречения се маскулинизират. Да речем: "Докторът имал една кандидатка - учителката по пеене." Ако използваме мъжки род (тоест "учителят") смисълът напълно се променя.

Владислав Стойков е счетоводител и често работи с адвокати. И адвокатки. "Трябваше да срещна свой клиент с адвокатка, с която работя, но му разказвах за нея в мъжки род, както масово се прави. В крайна сметка той остана много изненадан, че го срещам с жена и дори имаше усещането, че съм го излъгал", казва Владислав. Тоест в много случаи е не само граматично правилно да използваме женски род, но и така по-точно изпълняваме функцията на езика да предава информация.

"Все пак нека припомним, че българският език позволява, дори когато се употребява формата на мъжки род, изразът да показва еднозначно, че става дума за жена", казва доц. Лулева. Затова, когато я представяме можем да кажем "доцент Лулева", но ако говорим за нея, без да споменаваме фамилията ѝ, може да се каже "доцентката".

Социалният казус

Ако езиковедите не могат да се обединят около обща теза за това кой род е по-правилен, то социалният аспект на названията е още по-нюансиран. И, изглежда, се крепи главно на идеи за ранг и престиж. Според доц. Лулева все по-честата употреба на съществителни в мъжки род и отпадането на тези от женски е основно социален феномен. Тя смята, че отношенията между половете се развиват в посока на съвременен патриархализъм.

Голяма част от това е какъв смисъл носят със себе си мъжкият и женският род. Ако входът на блока или офиса ви се чисти от жена, как ще я представите - като "чистач" или "чистачка"? Ако отидете на хижа и там жена ви приготви боб, тя "готвач" ли е или "готвачка"? Но ако решите да започнете психотерапия при жена, то при "терапевт" ли отивате или при "терапевтка"? Ами жените в политическата партия, която подкрепят, "депутати" ли са или "депутатки"? В неформално проучване сред 150 души 44% казват, че "дизайнерка" и "инженерка" им звучат обидно и неуместно. В същото време само 14% мислят така за "чистачка" и "шивачка".

"При тези професии, които са по-отдавна в езика, маскулинизацията е по-трудна", обяснява Ванина Сумрова. Иначе казано, понеже перачки и чистачки има от много време, а редакторки и кураторки само от няколко десетилетия, едното ни звучи по-естествено от другото. Но това не се вписва в нашия съвременен контекст. Едва ли бихте се шокирали при вида на жена, която се занимава с финанси, медицина, изкуство, политика или наука. И въпреки това изглежда, че в нашето общество трайно се е настанило усещането, че е по-сериозно да наричаме жените с мъжки имена, особено когато става дума за т.нар. престижни професии. Ванина Сумрова не смята, че женският род при съществителните за професии и титли е стилистично снижен, но споделя, че някои нейни колеги са на обратното мнение. Дава пример с академичните среди, където хората предпочитат да се обръщат едни към други с "колега" независимо от пола. "В същото време едва ли бихте казали "колегата Мария ще изчисти днес", ако става въпрос за чистачка например", добавя Сумрова.

Изглежда, професиите с по-висок обществен престиж вървят ръка за ръка с мъжкия род, въпреки че няма такова граматично правило. За много хора, "депутат" звучи сериозно, но "депутатка" внушава подигравателно отношение или е знак за необразованост на говорещия. "Някак си махленско ми е", появяват се коментари, и то на жени, в социалните мрежи. Затова някои жени от т.нар. престижни професии смятат за обидно да се обърнете към тях в женски род.

Миглена Николчина е литературна критичка, поетеса, психоаналитичка и професорка, като за нея е важно всички тези названия да бъдат в женски род. Тя смята, че половото различие е превърнато в класово и затова за някои жени собственият им пол е лишен от престижа на мъжете. "Усещането идва от употребата на женски род в случаи като: "Търси се чистачка. Може и мъжка", казва проф. Николчина. Тя намира, че макар и жените днес да са "по-динамични и по-неспокойни, по-склонни да работят върху себе си, да се променят, да търсят да се самоусъвършенстват", женствеността е обезценена.

Неуважението или най-малкото снизхождението към жените на работното място със сигурност не е нещо нечувано. Вера Борисова разказва, че когато започвала на стартова позиция в корпоративна среда, ѝ направило впечатление отношението на един от мениджърите: "Наричаше всички жени, които бяха под него в йерархията, "девойко". Когато дойде време да ми даде обратна връзка, аз също поисках да му дам своята и му казах, че да ме нарича така в контекста на организацията изобщо не е приемливо, защото аз съм там в ролята си на професионалист. След това спря да нарича когото и да било "девойко" и започна да се отнася по-уважително. Дори предразсъдъците му да са останали непокътнати, поне нямаха израз навън", разказва тя.

При такива истории е разбираемо защо някои жени искат да "избягат" от пола си в професионална среда, за да бъдат възприемани насериозно. И все пак според Нева Мичева: "Феминисткият ход е да се обръща в женски род всяко име на професия, което може да го понесе, и то с гордост. Поставянето на мъжкия род в позицията на единствено състоятелен, е нереалистично. Самият език не го иска." И добавя: "Виждам обръщането на най-обикновени български думи от логичния им женски род в мъжки уж с цел престиж като нещо грешно - колкото спрямо езика, толкова спрямо жените. Все едно, за да еманципираш Снежанка спрямо Дядо Мраз, да я задължиш да носи брада."

Един от аргументите за маскулинизацията е, че на работното място са важни професионалните качества, а не полът. Но според проф. Николчина "това противоречи на граматиката на българския език и говори за липса на усет за него".

Понеже темата за пола при професиите може да бъде минно поле, Николай Гевечанов, на когото често се налага да представя хора от различни сфери, е намерил друг подход. "Вместо да казвам каква е длъжността на човека и да споменавам пол по какъвто и да било начин, казвам за какво е отговорен или отговорна. Така давам по-съдържателна представа на участниците в разговора за ролята на събеседниците им."

От друга страна, Васил Владимиров, който работи в галерията и коуъркинг пространство КО-ОП споделя, че винаги представя артистите в синхрон с пола. "Въпреки че полът далеч не е решаващ във възприемането на дадена работа, може да предостави нов пласт за интерпретирането ѝ. Това е особено важно, когато става въпрос за феминистко изкуство." Смята, че без контекст една творба може да бъде възприета коренно различно в зависимост от това дали е създадена от жена или мъж: "Може да бъде овластяваща в един случай, а в друг дори вулгарна и обидна." Добавя, че в постоянната експозиция на Националната художествена галерия само 9% от творбите са на жени. "Неравенството е продукт на исторически и социални процеси, но трябва да се обърне и внимание и на това как езикът, който използваме, влияе на това как се самоопределяме", смята Васил.

Светът става все по-отворен към свободата всеки да се самоопределя, както чувства за най-подходящо. Но в България често се чува мнението, че за названията при професиите трябва да има един пол. И звучи по-сериозно, ако той е мъжки. Нева Мичева обобщава граматичното и социалното несъгласие: "Предлагам, ако ще свеждаме всичко до един род на Престижа и на Елегантното изразяване, той да е женският. Да казваме "професорка" на мъжете с професура, "таксиджийка" на мъжете шофьори на такси и "съседке" на съседа Фичо. Ако това ви изглежда налудничаво и притеснително, ще разберете как ми изглежда на мен да съм "преводач", "журналист" и "филолог" заради престиж."

Дами не канят

Често сме чували обръщението "дами" към група жени, използвано дори от непознати, например сервитьори в заведение. То невинаги радва, а в определен контекст подобна галантност звучи като лицемерие, особено на фона на масовото незачитане на жените у нас. Доц. Ана Лулева обобщава, че в контекста на проблемите с дискриминацията, насилието над жени и борбата за равни права употребата на "дама" не е уместна.

По същата причина на дати като 8 март би трябвало да се говори за правата на жените, за проблемите им на пазара на труда, за трудностите при съвместяването на майчинството и професионалната работа, за неравнопоставеността им с мъжете по отношение на доходите и техния дял в домашния труд, грижата за децата, възрастните и зависимите членове на семейството. Другото е подмяна.
Наричайте ме "те"

Ако напоследък сте имали делова кореспонденция с английски говорещ, може би сте забелязали ново допълнение към подписа - местоимението. Тази тенденция дава възможност на всеки човек да избере как да бъде наричан. Най-често местоименията са нея/тя, него/той за хората, които се идентифицират съответно с женски и мъжки пол. Те/тях се използва от тези, които предпочитат да не бъдат определяни полово. В края на юни миналата година Маша Гесен (р. 1967, Москва) - име в световната журналистика, съобщи официално в свой туит, че избира местоимението те/тях.

Въпреки че този подход все още не е популярен в България, Нева Мичева смята, че самоопределението е нещо изключително важно. Ако срещу себе си има събеседник, който не иска да бъде асоцииран с нито един от двата типични пола, не вижда лингвистична или социална причина да не се съобрази. "Когато разбера от този човек с какви местоимения да си служа и как да съгласувам прилагателни и причастия с него, ще правя точно както му е приятно и поносимо. Защото нали затова общуваме - за да се разбираме, а не да се подлагаме на принуди или да се нараняваме взаимно", казва преводачката.
Темата накратко
  • Българският език е маскулинизиран, особено когато става дума за професии и тяхната престижност
  • Чистачка може, премиерка не може - в много случаи проблемът не е граматичен, а социален
  • Промяната в езика води до промяна в отношението

"Когато някой пациент влезе в кабинета и се обърне към мен с "докторке", ми е много неприятно, защото сякаш се отнася с неуважение към мен", споделя с гримаса д-р Даниела Попова. В спора за родовете на професиите тя застава в мъжкия лагер. Според тази теза професионалните названия трябва да се пишат и изговарят в мъжки род независимо за какъв пол става дума. Привържениците ѝ смятат, че така допринасят за равенството между хората и залагат на професионалните качества, а не на пола.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

30 коментара
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    "Капитал" също е възприел неестествената тенденция да употребява само мъжки род за представителите на различните професии, което безкрайно ме възмущава. Защо да не наречете една жена "журналистка"? Защо се отказваме от едно постижение на родния ни език, който позволява определянето на пола по името? Не го казвам от псевдопатриотизъм и от какъвто и да било патриотизъм, а поради вроденото ми чувство към родния ми език, което реагира винаги, когато нещо ми звучи неестествено. Защо Меркел (фамилията не може да ни подскаже пола!) да не бъде наричана "канцлерка", след като в Германия специално за нея са въвели нова дума за канцлер в женски род? Тя не се ли чувства обидена и унизена? Очевидно, не.

  • 2
    iov1612558647716322 avatar :-|
    Люба Николова

    Когато се дават дипломи, в тях не пише лекарка/докторка, не пише икономистка, не пише инженерка, капитанка, филоложка, журналистка и т.н...., а пише инженер, доктор, капитан, филолог, учител, адвокат, жерналист и т. н. Тогава защо е този спор как да се обръщат към специалиста? Или си оправдават някои хора заплатите или си мерят титлите

  • 3
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    До коментар [#2] от "Люба Николова":

    " Тогава защо е този спор как да се обръщат към специалиста?"
    Отговора на Вашия въпрос го има в учебниците по граматика, почетете малко.

  • 4
    KYULC avatar :-|
    KYULC

    в г:ермания,където работих като лекар, обръщението е : хер Т (той беше професор):фрау Н (тя беше професорка);към всички колеги с хер или фрау (там никой не щампова лекарите като доктори);което е умното наклонение.(г-жа -"докторката"- даниела попова ме разсмива:голяма веселячка:епидрмална култура;една от селската bg лекарска гвардия)

  • 5
    lal12575638 avatar :-|
    lal12575638

    Няма лесен отговор тази гатанка. Аз лично съм свикнала да казвам, че съм "редактор", а по-диплома - магистър. Не редакторка/магистърка. Но ме смущава двойният стандарт, за който говори статията. Точно така си е - за "престижните" професии често ползваме мъжки род, но за "непрестижните" - не. Така аз съм "редактор", но в компанията имаме чистачка или хигиенистка - не колега чистач/хигиенист. И какво излиза - женският род и женският труд са по-непрестижни. Нямам решение и не знам как е по-правилно, но нещо не е наред така. Сякаш все още възприемаме професиите като по принцип мъжки или женски.

    Ако казваме "инженерка", "хакерка" и "мениджърка", дали повече бихме свикнали с факта, че тези роли/професии могат да се изпълняват и от жени? Или ако всичко ще е в мъжки род, тогава нека това важи и за хигиениста, възпитателя и шивача.

  • 6
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    В моята фирма никой на нарича чистача чистачка....

  • 7
    imar avatar :-P
    imar

    До неотдавна настояваха за разните титли ипрофесии да не се конкретизира пола (женския), защото било сексизъм и въпреки че не бях сигурен какво грешно има в това (граматически) аз с съгласих и започнах да употребявам мъжки род - колега, доктор и т.н. Сега искат точно обратното...какво трябва да направим,з а да не съгрешим?

  • 8
    sir_humphrey avatar :-|
    Sir Humphrey

    Цялата Мара втасала...

  • 9
    nnb3164O665 avatar :-?
    nnb3164O665

    "Доц. Ана Лулева обобщава, че в контекста на проблемите с дискриминацията, насилието над жени и борбата за равни права употребата на "дама" не е уместна"

    Значи заради всичките тия "проблеми" не требва да бъдем вежливи с жените? Може би доцентката държи да ги наричаме пу*ки за да не бъдем лицемерни и да сме в крак с времето?

  • 10
    nnb3164O665 avatar :-|
    nnb3164O665

    До коментар [#5] от "lal12575638":

    И мен много ме дразни тая класова дискриминация. Искам да видя как същите тия жени с претенции, дето много държат да ги наричат в мъжки род по професия, използват "чистач", "шивач", "певец", "танцьор", "балетист" и пр. за жените от съответните професии.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.