Випуск 2021

Shutterstock

Випуск 2021

Кога, ако не сега, кой, ако не те: млади таланти от различни области, за които ще чуваме все по-често в близко бъдеще

Светослав Тодоров
6646 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Коста Каракашян

хореограф и режисьор

Коста Каракашян изглежда като човек с неизчерпаема енергия. Той завършва "Танц" в Колумбийския университет в Ню Йорк и през 2020 г. продължава образованието си с "Права на човека" във Венеция с фокус върху медийното отразяване на ЛГТБ+ хората и темите в България. Работил е в сферата на спортните и съвременните танци в различни точки от света - Канада, Германия, Норвегия, Виетнам, Япония и САЩ.

Каракашян има също много специфично участие в документалния "Добре дошли в Чечня" на Дейвид Франс, който проследява гоненията над ЛГТБ хората в полуавтономната страна - за да предпази самоличността на интервюираните, Франс преобръща ролята на "дийп фейк" техниката и заменя лицата на някои от участващите във филма с лицата на напълно други хора. Сред "дарилите" лицето си е и Каракашян. В момента филмът е фаворит за номинация за "Оскар" в категориите за документален филм и визуални ефекти.

Коста е и в екипа на провокиралия множество коментари видеоклип на британско-албанската поп звезда Рита Ора към миниалбума Bang, заснет в Перник, софийския квартал "Дружба" и на паметника на Бузлуджа.

"Международните проекти все още са ми изключително важни, защото през годините са ми дали възможност да развивам моята естетика и начин на работа с артисти от целия свят", казва Каракашян, роден през 1995 г. в Пловдив, а след началото на пандемията поне временно e в София. Отдаден е на това да пренесе международния си опит в България и междувременно да се възползва от неутъпканите пътеки на местната сцена. Иска да развива по-демократични хореографски и обучителни процеси и така всички, замесени в процеса, да участват с творческите си идеи - концепция, която всъщност не е толкова приета в България.

"Тук рядко се работи колаборативно и все още се залага на йерархични модели, които по-често притъпяват, отколкото развиват новото поколение артисти, анализира Каракашян. Наблюдава се и сериозна липса на артистичен обмен и менторство в сферата на съвременния танц. Все още няма достатъчно възможности за млади хореографи да развиват авторската си практика." Той отличава по-опитни хореографи като Галина Борисова и Анна Пампулова, в които вижда подкрепа към идеите на новото поколение.

За него особено интересна е пресечната точка между танца и поп културата. "В България усещам разделение между елитарно и комерсиално изкуство, което е голяма пречка на сектора да се развие. В световен план танцът взаимодейства свободно с кино, мода, поп музика, архитектура, дизайн и технологии и това отваря нови възможности за иновация, видимост и финансиране. В България този интердисциплинарен потенциал предстои да бъде изследван."

На 20-21 февруари премиера в HRC Culinary Academy на бул. "Цар Борис III" 59 ще направи танцово-кулинарният му спектакъл "Кухня", създаден съвместно с режисьорката и драматуржка Антония Георгиева и сладкаря Александър Цеков - проектът им е експеримент в полето на т.нар. имърсив театър (от англ. immersive - "потапяне"), който позволява на публиката да съпреживее полярни ситуации на определена тема - в случая вълненията и перфекционизма в кухнята, които обикновено остават скрити за посетителите.

Скоро се очакват нови прожекции на късометражния филм на Каракашян и Стефани Ханджийска "Поглед от ръба", сниман на 12 културно-исторически локации из България, а през пролетта двамата ще представят "84 разговора", представление, което ще коментира капитализма чрез средствата на съвременния танц.

Наред с хореографските си проекти Каракашян е и главен редактор на ЛГТБ сайта out.bg. За Коста основна цел е това да бъде място, на което да се говори с уважение и свобода за темите, които са близки до хората в този спектър. "В България все още се наблюдава преобладаващо негативен начин на отразяване на тези теми - както заради липса на знания, така и заради тривиално хомофобско говорене и в най-лошия случай - тенденциозна хомофобска пропаганда, която се уповава на псевдонаука и създаване на чувство за страх у хората."

Повече за работата на Коста Каракашян до момента на kostakarakashyan.com

Кърт Колев

музикант

Извънредните събития върнаха не само Коста Каракашян в България, но и Кърт (Калоян) Колев, 20-годишен студент по програмиране в САЩ. Той оползотворява последните месеци, като се отдава на дигиталното създаване на музика - нещо, от което се вълнува от ранните си тийн години. През януари стана факт дебютният му албум "Рамония", записан, продуциран и мастериран изцяло от него в стаята му. Резултатът са близо 34 минути, в които български текстове се смесват със семпли от реклами и стари диско плочи на "Балкантон", аудиоколаж, който звучи едновременно хаотичен в едни части и конкретен в други. "Преди правех музиката си само за себе си, но докато записвах, осъзнах, че имам какво да кажа и искам песните ми да бъдат чути."

Името идва от научнофантастичния разказ "Чудният смях в Рамония" на Светослав Минков, който представя абсурдистки свят, в който един ден се събужда "под щиковете на сурова диктатура". Кърт Колев описва Минков като "много пънк". "Бил е твърде странен, твърде рано в историята ни и е писал за каквото му падне. Албумът ми се занимава горе-долу със същите теми като разказа му, който ме вдъхнови - мистериозен вирус, съпротива срещу властта, страх от миналото, повторение на миналото."

За обложка той използва илюстрация на блок 56 в "Дианабад", където живее през детството си, и извисяващия се до него NV Tower. "Не е най-грозният стъклен небостъргач в София, но не мисля, че дава кой знае какво на хората." Контрастът между новото и старото строителство в района не е единствената референция към родното място - клипът към "Шлагер" е сниман в Музея на социалистическото изкуство в съседния "Изток".

"Обсесията ми с миналото ми се струва признак на стандартна интернет hauntology, или "призракология", ако може така да преведем този термин на Марк Фишър и Дерида. Много хора от моето поколение, отраснали в интернет, са носталгични за минало, което не са живели - оттам идват и интернет жанрове като vaporwave и future funk, които са основни вдъхновения за звука на албума." За него соцестетиката на видеата и препратките към този период в музиката са българският му прочит на тези тенденции. "Не бих живял през социализма, но ми харесва да си мисля за музиката, архитектурата и графичния дизайн през онова време. Има нещо примитивно и чисто в тях, една наивна вяра, че технологията е изумителна и трудът и дисциплината ще ни спасят. В албума се опитвам да избягам от съвремието, но и същевременно да преоткрия и преинача миналото - не съм живял по онова време, но всичко значимо от него вече си е и мое."

"Рамония" е особен случай, като се има предвид, че музикалният албум е като че ли изчезващо изкуство в България: често, преди той да се появи, българските изпълнителите с години издават поетапно песни, докато Колев атакува с цялостен проект от самото начало. "Нарочно реших да пусна албум вместо сингъл или EP - албумът като формат дава възможност за по-цялостно изразяване чрез траклиста, обложката, видеата и опаковката и ми се иска повече изпълнители в България да го приемат по-насериозно."

Колев вече има идеи за втори албум и е сигурен, че с него ще предложи коренно различен звук и естетика. "Има толкова много теми, за които не са писани песни на български, и съм много развълнуван да ги разчовъркам."

Албумът на Кърт Колев е на kurtkolev.bandcamp.com и в Spotify.

Надя Керанова

актриса

"Важното е да концентрираш вниманието и енергията си в създаването на това, което искаш, казва Надя Керанова. Ако го направиш, останалото намира начин да се нареди." Като че ли при нея парчетата са се наредили. Тя е име, което все повече свързваме с някои от най-интересните заглавия на театралната сцена - "Портокалова кожа" на Петър Денчев (в театър "Възраждане"), "Същият ден" на Естефания Фадул и Стефан Иванов ("Сфумато"), "Апарт" на Илко Ганев (театър "Азарян"), онлайн спектакъла "Унизените. Беларус" на Явор Гърдев. Отскоро е и част от трупата на Плевенския драматично-куклен театър.

Като театрална актриса тя беше в интересното положение да е сред малкото, които могат да бъдат активно на сцена - след първото затваряне на фона на извънредното положение през март 2020 г., театрите продължиха да работят при намален капацитет, докато други форми на изкуство и забавление периодично спираха, започваха и пак спираха дейност. Какво беше усещането да е сред малкото, които могат да работят насред променящите се правила и мерки - породи ли това повече страх, отговорност, тежест? "Успях да дисциплинирам страха си", казва актрисата, родена в Търговище през 1992 г. "Дадох си сметка, че театърът всъщност помага на човек да се справи с всеки тип изолация, независимо от формата и причините за нейното налагане. Струва ми се, че тази му способност е и една от причините, които накараха зрителите да влязат отново в салона. Човек все още има нужда да общува с другия."

След първия локдаун тя чувства, че действително е имало нещо ново и непознато в контакта с публиката - напрежението е във въздуха, а ако се чуе кашлица в залата, то е още по-осезаемо. Наполовина празният салон може да изглежда малко плашещ. "На някои места слагат на седалките от тези двуцветни ленти, които се използват да се ограничи преминаването през определено пространство - обикновено сме свикнали да ги асоциираме с опасност. Срещу теб стоят хора с маски, на разстояние един от друг, не можеш да видиш лица, не можеш да разпознаеш реакции." С времето Керанова е усетила, че тази преграда е преодолима. "Ако ползваме театралната терминология, можем да гледаме на нея като на "пречещо обстоятелство", което всъщност помага да обострим сетивата си и да пренесем общуването на друго равнище. Желанието за общо живеене в този миг присъства и то е достатъчно, за да се случи театралният акт."

Казва, че подхожда към всяка роля с ентусиазъм, но все пак оценява най-много, когато един образ предложи поле за изследване. "То не се случва само в рамките на образа, който градиш като актьор, а в целия процес, в репетициите, в самото представление. Дори когато един спектакъл спре да се играе, изследването продължава. Въпросите вече живеят в теб. И това е най-хубавото. Търсенето не спира. Именно то е важно. Всяка посока е интересна, когато се отнася до нещо по-голямо, което отива отвъд собствения ти хоризонт."

Предлага ли българският театър и артистична среда достатъчно възможности за израстване? Надя отговаря с въпрос: "Кой представя българския театър, за да се обърна към него? Министерството на културата ли? Нaционален фонд "Култура"? Не сме ли всъщност ние лицето на този български театър? Мисля, че театърът и изкуството изобщо предлага възможност да пораснеш като човек. Не то трябва да се грижи за нас, а ние за него."

Филмът "Житие" на Георги Стоянов с участието на Надя Керанова ще има премиера на предстоящия "София филм фест". През май Керанова ще участва в спектакъла "Чудото на св. Георги" с режисьор Никола Завишич.

Габриела Манова

поетеса

През есента на миналата година Габриела Манова издаде дебютната си книга с поезия "Навици", редактирана от Иван Ланджев и резултат от голямата награда на националния конкурс за младежка поезия "Веселин Ханчев". В текстовете на Манова, родена през 1995 г. в София, често личат равносметки, анализ на порастването като човек и изграждането на характер, моментите в живота, когато "идва милостта, а после смисълът".

"Реших, че е най-логично да включа стихотворенията, които харесвам най-много. Не знам дали е best of на текстовете досега, със сигурност е best of so far. Като се замисля, Worst of би било чудесно заглавие на сборник с поезия. А има и нещо друго, което ми се струва важно: тъй като това е дебютна книга, за мен е естествено в нея да влязат стихотворения от всички периоди, нещо като знак на уважение към изминатия път."

Манова е и част от вълната от млади поети, които през последната година също имаха дебютни книги: Наталия Иванова, Александър Габровски, Лилия Йовнова, Христина Мирчева. Тя е също така представител на поколение, което винаги е живяло със социалните мрежи, а развитието като автор също преминава през онлайн средата. За нея въпреки някои от токсичните черти на социалните мрежи онлайн изразяването не е непременно обвързано с търсене на внимание. През годините воденето на блог е било ключово за развитието ѝ, тъй като едновременно предлага свободна платформа за опити, грешки и открития и не е видим за всички. "Прямотата на този тип платформа ми липсва. За мен блогът е единствената форма на онлайн споделяне, от която не се отказвам, тефтер със записки, който ти е винаги подръка и е достъпен за другите, но не предполага обратна връзка и затова е по-естествен."

През следващите години е възможно да я асоциираме все повече като преводач от английски. "В тази стихосбирка обговорих 20-те си години, за втората трябва поне да вляза в следващото десетилетие. Преводът живо ме вълнува. Радвам се, че има нещо, което ми е толкова любопитно, и се надявам да задържа това усещане. Май това ще ми стигне за близкото бъдеще", казва Манова, която следва в магистърската програма по превод в Софийския университет.

"Мисля си, че сме в непрестанен диалог с влиянията си - неизбежно е. За мен четенето и слушането на музика са толкова необходими, че не виждам как бих могла да се дистанцирам от тях. Ще ми се да пиша със собствения си глас, каквото и да означава това - обикновено все пак усещам дали съм аз, или трябва да идвам на себе си."

"Навици" е в книжарниците от "Жанет 45".

Трендафила Трендафилова

художничка

Работите на Трендафила Трендафилова изглеждат като части от специфичен свят, а често основен персонаж в ситуациите е самата тя. "Намирам за важно да премина през собствения си образ преди да започна да рисувам други хора. Под това преминаване имам предвид осмисляне, преживяване и разбиране за собственото ми аз, откриването ми", казва Трендафилова, родена през 1989 г. във Варна и с няколко самостоятелни изложби зад гърба си. Последната беше в софийската галерия "Нюанс" в края на миналата година и представи почерка ѝ в нова степен на завършеност. "Много често автопортретите ми се променят, оставям този процес с приликата да се развива самостоятелно, а всъщност това е именно осъществяването на връзката с душевното ми състояние, което е променливо."

Вълнува се от самоусъвършенстването и психофизиката (взаимоотношенията между физическите стимули, реакции и възприятия), изучаване на митологични същества, древни науки и култури, като елементи от тези интереси намират място в работите ѝ. "Съвременният свят за момента не го следя. След време бих искала да съчетая проблемите на модерното със знания за древното и забравеното."

През последните няколко години тя записва и песни под различни псевдоними, а през тази ще уравновеси визуалните и музикалните търсения. "За мен звуците предхождат цветовете, винаги една картина първо я усещам като мелодия. Често правя музика паралелно с картината, която съм започнала. От съвсем скоро се появи акустично пиано у дома. Вече имам две песни, създадени на него, и в момента работя над електронните им версии."

Тази година тя се надява да представи няколко от песните с придружаващи видеа - видеоформатът също е нещо, към което иска да се фокусира. "Балансът между това да съм майка, художничка и музикантка е огромно предизвикателство. Тази година истински осъзнах, че искам да творя и в музиката толкова сериозно колкото и в рисуването - да видим възможно ли е..."

Трендафилова е част от предстоящата сборна изложба "Автопортрети в женски род" в галерия "Стубел" заедно с Алла Георгиева, Анжела Терзиева, Велислава Гечева, Гергана Табакова, Елена Калудова, Калия Калъчева, Мариана Маринова, Мими Добрева, Петя Денева, Харита Асумани и Юлиана Текова. Повече за работата ѝ на www.trendafila.art

Жоро Пеев (Jawpains)

режисьор

Жоро Пеев е режисьор на голяма част от видеата в българската музика, които намериха отзвук през последните няколко години - той е неотлъчно до Мила Робърт, включително в по-концептуалните ѝ изпълнения на живо, "негови" са и All the Guys на Рут Колева, "Пожар" и "Не сега" на Прея, "Искам още" на Тино, Like a Fool на Боян Левчев, "Друга планета" и "Култ към личността" на Devitza, "Напред" на Дивна. Така за кратко време естетиката на Пеев стигна до милиони.

Създаването на видеоклипове върви и със завои към съвременното изкуство и фотографията - през 2019 г. е част от годишната изложба на Гьоте-институт и Credo Bonum "Арт старт: Млади художници, които да следим". 26-годишният Пеев е и чест гост на събитията на платформа за съвременна култура Urbanites. Той има конкретно обяснение защо е толкова фокусиран върху музикалните видеа. Творческата свобода е на различно ниво, a в момента работата му с Мила Робърт продължава в поредица от акустични видеа, които ще излизат поетапно през 2021 г. "Форматът позволява използването на всякакви изразни средства. На пиедестал са иновативното мислене и свежите идеи. Това много ме вдъхновява."

Въпреки че клиповете ще бъдат акцент в работата на Пеев и в близко бъдеще, в момента той работи по сценарий за късометражен филм.

За него има осезаемо ново поколение във визуалните изкуства в България и той забелязва новия приток на идеи не само там. Причината е, че вече процесът по наваксване с някои тенденции е завършен. "Според мен това се дължи на факта, че хората от моето поколение порастват и го правят някак си заедно с целия свят. Закърмени сме с изрази от типа "В България нищо не става", "Не може да се мерим с останалия свят" и т.н. Мисля, че вече сме започнали да позабравяме този народен песимизъм и негативни вярвания, които сме наследили от предните поколения."

Повече за работата на Пеев на www.jawpains.com


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал