Вечните ягодови проблеми
Плановете за разрушаване и преизграждане на Къщата с ягодите припомниха колко трудно и безпринципно София взима решения за архитектурното си наследство
Ако минавате по "Сан Стефано" знаете, че на номер 6 се наблюдава една и съща гледка - минувачите забавят ход пред изоставената постройка, чужденците я снимат, а в дочутите разговори се прокрадва недоумение чия е тази красива къща и защо е в такова състояние. Хората от квартала просто пушат или пият кафе, загледани в портите на къщата.
Както пише арх. Анета Василева в "Тоест", къщата е "машина за носталгия", символ на бляна по стара София. "Няма да видите други такива имения в центъра на София", пише руска потребителка на име Олга в единствения отзив за къщата в Tripadvisor. Преминаващите между Докторската градина и парка "Заимов" ще се съгласят с нея.
Периодично съдбата на къщата преминава през горещи дискусии - през 2015 г. плановете за демонтаж и възстановяване по образец бяха отменени след липсата на одобрение от кмета на Столична община. Сега темата е отново в центъра на общественото внимание, след като на 15 февруари вестник "Градът" обяви: "Къщата с ягодите очаква своето възстановяване." Така сегашният собственик, бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев, потвърди решението си да разруши къщата заради множеството ѝ проблеми и ниската ѝ сеизмична устойчивост и да я изгради наново.
Стара София, нова София
Собственик от 2012 г., досега Златев не е правил интервенции, включително препоръчаните му: при проверка от длъжностни лица на Направление "Архитектура и градоустройство" и Министерството на културата от 25 август миналата година са предписани редица превантивни мерки: премахване на поникналата растителност по външните стълби, корнизи, балкони и други участъци, затваряне на процепите на покрива. Срокът изтича на 28 януари, а на 29-и нови проверки установяват, че временните мерки не са изпълнени.
На 9 февруари на Златев е изпратена покана за установяване на нарушение съгласно чл. 20 от Закона за устройството и застрояването на Столичната община. След заседание на комисията по заповед на кмета на Столична община предстои изготвяне на проект, който да конкретизира съдбата на сградата.
Според арх. Николай Каменов, директор на "Градско и пространствено планиране и недвижимо културно наследство" и част от направление "Архитектура и градоустройство", наложените проверки до момента дават ясен знак, че Столична община никога не е приемала решение за демонтаж и преизграждане.
Каменов подчертава, че реконструкция по автентични данни на недвижима културна стойност е изключително крайна мярка. "Следва да се прилага много ограничено и само когато са изчерпани всички други възможности, какъвто конкретният случай не е. Независимо от качествата на последващата реконструкция винаги е налице подмяна на оригиналната субстанция, което не следва да бъде толерирано. Автентичният образ и автентичният материал винаги придават по-голяма стойност на конкретния обект и на града като цяло", казва пред "Капитал" арх. Каменов.
Валентин Златев е възложил изготвянето на проект на архитектурно студио "Вамос" с водещ проектант Георги Савов. В портфолиото на "Вамос" е петзвездният хотел Hyatt до паметника на Васил Левски в София, също собственост на Златев.
С аргумент, че в момента темата е твърде политизирана, Златев и студиото отказаха коментар пред "Капитал" поне до парламентарните избори на 4 април. "Искам категорично да заявя моето твърдо желание да реконструирам и възстановя сградата в автентичния й вид без никакви изменения", каза Златев в изявление до медиите по-рано през февруари.
Притесненията на специалистите и загрижените граждани не са само в посока на това, че при преизграждане вероятно няма да се работи с материали и строителни технологии, сходни на използваните при оригиналното създаване на сградата. Състоянието на къщата се разглежда в контекста на изчезващата архитектурна история на София. Сред често цитираните лоши примери за неавтентично преизграждане е някогашната бирена фабрика на братя Прошек на същата софийска улица.
Нещата отиват под ягодите
Безвремието и разрухата около къщата, която получава името си от засадените отпред ягоди, силно контрастират на био магазините, ресторантите, коуъркинг пространствата, крафт баровете и кафенетата наоколо - тя не може да намери пътя си към настоящето, но неяснотата я е преследвала в миналото.
Къщата от 252 кв.м в стил сецесион с елементи на ар деко е построена между 1927 и 1930 г. за банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович. Проектирана е от завършилия Училището за художествени занаяти във Виена и Висшето техническо училище в Карлсруе архитект Георги Кунев (1874 - 1957).
След 1944 г. и настъпването на тоталитарния режим тя е национализирана и се превръща в посолство на Румъния (национализацията засяга и много други сгради в района на квартал "Оборище"). Впоследствие в нея се помещават различни административни структури - през 1960 г. тя става търговско представителство на СССР, по-късно в нея се настаняват комунистически структури, включително на народната милиция. През 1978 г. къщата получава статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория "местно значение". През 1989 г. става Агенция по печата и новините на Русия.
В началото на 90-те тя е реституирана и върната на наследник на Димитър Иванов, но по неизвестни причини продължава да пустее. От 2004 г. е притежание на Васил Златев, бивш дългогодишен кмет на Правец по време на тоталитаризма (1968 - 1990), а от 2012 г. е на сина му Валентин Златев.
Има малко информация как изглежда отвътре Къщата с ягодите. Едно от малкото визуални свидетелства е заснетият там филм "Опашката на дявола" (2001) с Мариус Куркински и Самуел Финци. В един от текстовете си за "Капитал" Мариана Мелнишка, авторката на "Къщите говорят", намира символика между заглавието на филма и съдбата на мястото: "Връзката между стойностното и преходното се къса с всяка обречена на разруха архитектурна ценност, оставена на милостта на времето, докато попадне в дяволската хватка на мним спасител, готов да я "социализира" в безлична грамада от метал и стъкло, като преди това я разруши до основи."
През 2015 г. фотографът Здравко Йончев снима вътрешността и шест години по-късно това остават най-актуалните снимки на състоянието на къщата. Документация на руски, сред която позволения за телефонни разговори, продължава да събира прах. От дистанцията на времето Йончев вижда проблем както в мисленето на собственика, така и в общественото поведение, което често произвежда повече шум, отколкото решения. "Тогава, както и сега, проблемът е в недоверието между двете страни", казва фотографът, който заема по-нюансирана позиция - за него къщата е само "камъни и пясък", ако не е жива и паметта за предишните поколения и изграденото от тях. Според него Златев би могъл да бъде точният човек за съживяването на къщата, ако се намери по-здравословен диалог.
"Всичко това е много тъмно, грозно и безнадеждно. И също така напълно законно", казва пред "Капитал" Иван Ванев, председател на Асоциацията на реставраторите. През 2015 г. Ванев и ръководителят на катедра "Реставрация" Стефан Белишки гласуват против идеята за преизграждане на база конструктивна експертиза. Впоследствие тя печели мнозинство в Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности.
Тогава в особеното си мнение Белишки пише, че експертизата не съдържа лабораторни изпитания на градежните елементи, достатъчна документация и анализ на строителните материали, а дискусията не е протекла коректно поради провокативни коментари от страна на заместник-министъра на културата Бони Петрунова и проектантския колектив за преизграждане арх. Георги Савов и представителя на Столична община арх. Влади Калинов. "В състава тогава имаше настройка, че предложението за преизграждане трябва да се приеме", спомня си Ванев.
През същата година има и протести срещу плановете, което дава тласък на още подобни реакции. Демонстрации съпътстват и разрушаването на Двойната къща на бул. "Васил Левски".
В края на 2016 г. е съгласуван инвестиционен проект за "Основен ремонт и реконструкция на двуетажна жилищна сграда с ограда към уличната регулационна линия и ново допълващо застрояване (гараж и обслужваща сграда)", който отново включва демонтаж на сградата и преизграждане. Проектът не е одобрен от направление "Архитектура и градоустройство" на Столична община.
Според Ванев Законът за културното наследство, приет през 2009 г., е изключително несъвършен. "Законът позволява невежите и алчните да правят каквото си искат. Независимо от реакции, живи вериги и шум по социалните мрежи накрая се получава така, че който плаща, той поръчва музиката." Ванев описва ситуацията като тотален хаос и абсурд. "Пред очите ни се унищожава културно наследство."
В момента достъпът до досието на къщата и експертизите през годините са временно недостъпни, тъй като архивът на Националния институт за недвижимо културно наследство е в процес на преместване в сградата на Министерството на културата.
Какво наследяваме, когато наследяваме култура
"Къщата е в състояние, което позволява нейната реставрация при запазване на материална автентичност", твърди пред "Капитал" арх. Петкана Бакалова, бивш заместник-председател на Камарата на архитектите и един от важните гласове в дискусиите около бъдещето на къщата. "През 2015 г. конструктивната експертиза препоръча укрепване за достигане на сеизмична устойчивост, а не разрушаване и ново изграждане. Безнаказаното бездействие на институциите, липсата на достатъчно професионална компетентност и/или морал на участниците в комисиите и съветите, препоръчали преизграждането, са доказателство за сериозни пропуски в Закона за културното наследство."
През 2018 г. арх. Бакалова и нейни френски колеги правят независим оглед и потвърждават мнението, че къщата може да бъде спасена. Тя не приема ниската земетръсна устойчивост на сградата като причина за демонтаж, тъй като по съвременните норми и катедралата "Александър Невски" вероятно ще бъде дефинирана като негодна.
Според Бакалова казусът илюстрира до какво водят над 30 години липсваща държавна политика при опазването на наследството. "Няма достатъчно научни и образователни програми в тази област, няма изградено разбиране в обществото за функцията и ролята на културното наследство." Според нея България се нуждае от спешна нова стратегия за опазване на недвижимото културно наследство и промени в Закона за културното наследство, които да гарантират оцеляването на архитектурните недвижими културни ценности в историческите зони на големите градове на страната. В спешните мерки тя вижда запазване на историята, мост между културната и националната идентичност. "В България явно никой не осъзнава това."
