До Ню Йорк без назад

Как 30 години живот в града изграждат инстинкти за оцеляване и преподрежат спомените от България

Тази година отбелязах момент в живота си, след който времето, прекарано извън България, започна да става повече от времето, прекарано там. Гледам своя снимка от най-ранния ми период в Ню Йорк, шест месеца след като се преместих.

Ясно си го спомням: за тази половин година спомените от предишния ми живот в България до такава степен вече бяха избледнели, че няма да е преувеличение да кажа, че бяха толкова далечни, колкото са и сега. Усещането бе породено не толкова от това как оценявах живота си в България (положително, а сега вече и носталгично), а по-скоро от промяната на ключови възприятия, емоционалния и духовен поврат който се случи точно в момента, когато се преместих в Ню Йорк.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    rattenfaenger avatar :-|
    rattenfaenger
    • - 1
    • + 8

    Чудесен разказ. Благодаря за споделеното!

    Нередност?
  • 2
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка
    • - 11
    • + 4

    Всяка драсканица от този обсебен от себе си човек е един и същ бълвоч! От Свободна Европа се усетиха и му биха шута. Браво, заселил си се в Ню Йорк и още не можеш да спреш да се хвалиш. Трябва да ти вдигнем паметник за геройството! Успял си да напуснеш България преди 30 години, а сега пък най-накрая ako успееш да напуснеш и Бай Ганьото в теб, цена няма да имаш, gorgeous!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал