Пропаганда и фалшиви новини

Психология на дезинформацията

Няколко аспекта на пропагандата – една добре организирана структура, в която няма нищо случайно

Shutterstock    ©  Shutterstock

Обнадеждаващ е фактът, че в последните няколко години заедно с нарастването на различните методи за манипулация на общественото мнение все по-често се повдига темата и за тяхното разпознаване, като така се дава шанс на мислещия човек да се ориентира най-вече в политически ситуации от световно значение като сегашната, в които дори възможността за следене на събитията в реално време не би могла да даде стопроцентова гаранция за достоверност.

Нуждата от по-сериозни системни действия в тази посока доведе до създаването на няколко фактчекинг платформи в България, а на 1 април, ден преди Международния ден на проверка на фактите, беше представена и Българската коалиция срещу дезинформацията - нова инициатива, която обединява представители на Европейската комисия, Световната здравна организация, UNICEF - България, медии, сайтове за проверка на фактите и неправителствени организации с мисията да противодействат на дезинформацията в България.

По думите на доц. Д-р Михаил Околийски, психиатър и експерт в офиса на Световната здравна организация в България, ролята на СЗО в коалицията е да участва в проверката на публикуваните данни и опровергаването на фалшива информация относно здравните проблеми и рискове, свързани с пандемията от COVID-19 и военната криза в Украйна. За Factcheck.bg той споделя и своето първо опровержение, част от инициативата, свързано с твърдението, че 25% от пристигащите в България украински бежанци са носители на ХИВ вируса. Научни изследвания на СЗО, съфинансираща програмата на ООН за ХИВ/СПИН UNAIDS, показват, че всъщност едва 1% от бежанците са заразени с ХИВ.

Той допълва, че хората зад структурите, които се занимават със създаването и разпространението на дезинформация, категорично не са случайни: "Зад това стоят платени тинк-танкове. В България също съществуват такива. В тях участват големи групи експерти, които разсъждават как да причинят максимална вреда с техните твърдения, за да създадат когнитивен дисонанс - сблъсък у хората, които вече имат изграден начин на мислене, който не се променя, дори да се промени информационната среда. Целта е създаване на скепсис към пътя, който България е избрала да следва. За да бъде отслабен този дисонанс, ние трябва да подаваме нова информация, стъпка по стъпка, и така да се разхлабят вече съществуващите убеждения."

Когато говорим за умишлено създадените структури и методите им за манипулация, които са лесно различими, ако човек притежава елементарна информационна хигиена, се съсредоточаваме най-вече над онази част от киберпространството, която се отнася до кликбейта (статиите с изкушаващи заглавия), троловете и фалшивите новини.

За съжаление обаче пропагандата и дезинформацията обхващат много по-голяма част от информационния поток, който ежедневно минава пред очите ни - телевизионни и радиопредавания; страници, фалшиви и реални профили в социалните мрежи; инфлуенсъри, TikTok и YouTube канали, а дори и софтуер, разработен за манипулация на вече съществуващо аудио-, фото- и видеосъдържание. Някои от тях са създадени с единствената цел да представят манипулирана информация, но други умело поместват неистини между истините, благодарение на което си осигуряват постоянна и многобройна аудитория.

Крадецът вика "Дръжте крадеца!"

Най-големият оксиморон, на който светът стана свидетел в последния месец и половина, е приетата поправка в Наказателния кодекс на Русия, която предвижда до 15 години затвор за разпространение на фалшиви новини, отнасящи се до руските въоръжени сили, след като именно руската държава е тази, която и досега недостоверно квалифицира войната в Украйна като "военна операция", когато действията ѝ говорят точно обратното.

Същата тази поправка е нагледен пример за част от похватите за подмяна на истината като елемент от политическата пропаганда. Тази техника включва използването на общоприети термини, употребявани като обвинение срещу съответната власт, като същата влага друг смисъл в тяхното значение и на свой ред ги прилага в своя полза, но срещу обвинителите си. Така широката аудитория се обърква, а истината остава затрупана от купчината еднотипни обвинения, отправяни от власт и опозиция.

Прилагани в ежедневието, тези похвати са на практика безвредни, но законът, който Кремъл създаде, за да затегне вече наложената в страната цензура, принуди местни независими медии като радио "Эхо Москвы", телевизия "Дождь", вестник "Новая газета" да спрат отразяването на войната или да преустановят изцяло дейността си, а световни медии като BBC, CNN, ZDF, CBC и Bloomberg News - да продължат да информират обществото по тези теми, но чрез журналистите си, базирани извън страната.

От началото на войната в Украйна много журналисти започнаха да напускат руските държавни медии в знак на несъгласие с пропагандата.

На 22 март, малко над седмица след протестната акция на журналистката Марина Овсянникова, редактор в руския "Первый канал", Жанна Агалакова, кореспондент на телевизията във Франция, обяви своето решение да напусне медията в изявление в офиса на "Репортери без граници" в Париж. "Новая газета" публикуваха изказването ѝ: "На всички ви е ясно, че свободната преса е нужна при всеки обществен строй. И когато хората не виждат своето отражение в новините, те не знаят към кого да се обърнат. Техният глас не е чут и това води до самоубийство. Аз искам да бъда чута в Русия, искам да се научим да отличаваме пропагандата и да търсим други източници за информация. Искам хората да спрат да бъдат зомбирани."

Демонизиране

За да обясни склонността ни вечно да търсим своя месия, д-р Михаил Околийски обяснява, че неспособността да се поставяме на мястото на другия и същевременно да не успяваме да си представим дали в действителност ние бихме покрили изискванията си към него, е много характерна черта на българина. И пояснява какво се случва в съзнанието ни, след като сме имали твърде големи очаквания, които са останали неоправдани: "След това се разочароваш и ставаш много зъл към човека, за когото смяташ, че те е предал и излъгал." Именно на това разчитат създателите на пропагандата.

Демонизирането на конкретни личности и държави, неудобни на дадена власт или народи и социални групи, използвани единствено като инструмент в разделянето на общественото мнение, е много характерен за пропагандата метод.

За да се постигне това, се използват похвати, които най-често имат за цел чрез преиначаване фактите да бъдат превърнати в срамни и неморални. Реални и проследими връзки между събития и действия, с които "врагът" е идентифициран, се представят със съвсем различен смисъл, в различен контекст или върху тях се прави силно манипулативен анализ. Ако такива връзки липсват, те биват създадени.

Политическите инфлуенсъри

С появата на новите интернет форми на осведомяване се появиха и т. нар. политически инфлуенсъри - автентични на вид личности, които представят предварително зададени им опорни точки за свое лично мнение. Те не заявяват политическа ангажираност, даже напротив - често се представят като аполитични. Познати са на локално или на световно ниво като спортисти, творци, бизнесмени, патриоти, но по-често ще ги видите да обсъждат политика и актуални хибридки, отколкото нещо в сферата на тяхната реална компетентност.

Д-р Околийски пояснява, че в психологията явлението, при което автоматично възприемаме като авторитет цялостния образ на дадена личност, която ни е впечатлила с едно конкретно свое качество, се нарича халоефект или ефект на ореола .

Образите на тези изкуствено създадени авторитети, са събирателни за човека от народа, който казва на разбираем език всичко онова, което искате да чуете, знае повече от вас и загрижено иска да ви образова. Функцията им е да създадат широк кръг от припознаващи се в тях поддръжници, пред които да пласират еднакви позиции и в подходящ момент да ги поведат напред в битката срещу "неправдата". Тяхното на вид естествено поведение е почти изцяло режисирано.

Основната разликата между автентичния и изкуствено създадения критикуващ е, че автентичният си служи с неподправени, проследими факти. Той може да бъде свързан с дългогодишна дейност, подкрепяща позициите му, която също така не обслужва интересите на чужда държава и не отшумява заедно с отшумяването на темите, обект на неговата критика.

Deepfake

С развитието на визуалните ефекти във филмовата индустрия неизбежно се развиват и технологиите, използвани за създаване на реалистични, но напълно фалшиви изображения и аудиофайлове. Ако преди години терминът дийпфейк беше асоцииран единствено със сериозни компютърни умения, то днес готови алгоритми могат да направят замяната автоматично и тя да е почти незабележима за нетренираното око. А програмите, използвани за целта, стават все по-достъпни.

Изобилие от филтри и приложения може да сложи лицето ви на мястото на това на известен актьор от любимия ви филм просто за забавление, но зле направеното дийпфейк видео, в което украинският президент Володимир Зеленски нарежда на украинската армия да се предаде, далеч нямаше тази цел.

За дийпфейк се смята и създаването на несъществуващи личности, които живеят свой собствен живот, но единствено онлайн. В тези профили са качени напълно реално изглеждащи снимки и видеа, а хората в тях са изработени изцяло дигитално и също имат функцията да манипулират общественото мнение.

Съществуват и програми за анализ на настроенията в един текст, като целта им е да работят в помощ на производителите, като анализират мненията на потребителите за техните продукти. Но програма, осъществяваща подобен анализ, може да спомогне за създаването на нов, достоверен текст, който в съчетание с аудиоманипулация да послужи за злепоставяне на дадена личност, базирайки се на типичната за нея емоционалност и предпочитаните от нея изрази.

Добрата новина е, че от няколко години правителства, малки и големи компании като Microsoft, Facebook и Amazon инвестират средства в разработката на технологии за засичане на подобни манипулации.

Манипулираното съдържание

Блогът за проверка на фактите на Агенция France Presse на български език - AFP.Провери, съществува от март 2021 г. и е част от мрежата от сайтове на агенцията за проверка на съдържание в интернет, като на този етап организацията е създала сайтове на 22 различни езика и заема водещо място в проверката на факти в глобален мащаб. Целта на екипа от журналисти е да разобличават добили популярност неверни и подвеждащи публикации в интернет сайтове и постове в социалните мрежи, които имат сериозно значение за обществото. За проверката на съдържанието на български отговаря журналистът Росен Босев.

"Един от принципите на програмата на АФП за проверка на фактите е пълна прозрачност на процеса по проверка. Ние трябва ясно да обясним как сме достигнали до един или друг извод, а читателят сам да може да мине по тези стъпки", споделя Росен Босев. "Наскоро публикувахме и видеоклипове, които разказват за основните техники, които използваме - обратно търсене на изображения и видеа, геолокация и т.н. Колкото повече потребители в интернет се запознаят с този инструментариум, толкова по-трудно невярната информация ще намира проводници."

Но интернет предлага изобилие от сайтове и страници в социалните мрежи, които препубликуват текстове от водещи медии или обществени личности, в много случаи в нарушение на авторските им права. Някои от тях удобно се обявяват за "автоматично генериращи" новини, но при по-обстойна проверка наред с произволно заменените думи се виждат и думи, чиято замяна сериозно променя смисъла и посланието на текста.

Сайтовете за автоматично генериране на преводни текстове не посочват източник, нямат свое лого или постоянен домейн, а текстовете в тях звучат комично заради нелогично употребените думи и глаголни форми вследствие на превода. Но това не важи за сайтовете с манипулирано съдържание. Тяхната функция, най-просто казано, е да заглушат източниците, които "цитират" и да представят на читателите една подобрена "истина".

В тези случаи намирането на оригиналната публикация е единствената ни гаранция, че това, което четем, не е манипулация.

Опорните точки

Феноменът, наречен "склонност към потвърждаване" (confirmation bias) разглежда тенденцията човек да проявява пристрастие към информация, която потвърждава неговите вече изградени възгледи. Д-р Околийски разяснява: "Каквото и разумно твърдение да представиш върху основата, която човек вече си е формирал като някаква обяснителна база, няма да достигнеш до неговия разум, защото той ще отхвърли всичко, което е различно от онова, което вече има като предишни убеждения и ценности. А опорните точки са създадени с цел затвърждаването на подобни субективни тези." По неговите думи най-важното, за да не си създаваме грешна база на убежденията, са образованието и обучението в умения за критично мислене.

Истината е, че пропагандата си има и терминология, и физиономия. От една страна, това са изображения с повтарящи се образи, променяни или заменяни в зависимост от контекста, които помагат на зрителя да възприеме информацията на един дъх. За всяка страна в един конфликт, "врагът", "героят" и "жертвата" винаги влизат в рамките на определени опорни точки.

От друга страна, вербално една тема може да бъде развита с едва забележима зависимост, но нерядко наблюдаваме как се използва цяла палитра от типични за съответната пропаганда изрази, агресивно натрапвани във всяко изречение. Журналисти, експерти и нови лица от политическия и социалния живот, тролски профили в социалните мрежи, реални личности, лидери в обществени групи, музика, книги и телевизионни продукции използват едни и същи техники, за да внедрят така наречените свои възгледи.

"Невярната информация стъпва на бързо разбираеми, лесни за описание и "докосване" тези. Много често те имат своите корени в реални проблеми или пък се захранват от разпространявана от десетилетия пропаганда", споделя опита си Росен Босев. "С извинение за клишето, но България е най-бедната и корумпирана страна в ЕС. Близо четвърт от населението живее под прага на бедността. В тази реалност прокарването на тези, базирани на носталгията на част от населението е много лесно. След това налагането на парадигмата "лошият Запад, добрата Русия" не е трудно."

А когато говорим за политическа пропаганда, дезинформация и манипулация, обслужващи интересите на чужда държава, виждаме всички тези структури и похвати да работят не само на локално ниво, но и на световно, с едни и същи опорни точки.

"С колеги от други държави в ЕС констатираме, че част от информация за инвазията на армията на Путин в Украйна действително тече по същите канали, в които през последните две години се споделяше невярна информация за пандемията, мерките и ваксините", допълва Росен Босев.

На практика интерес да влага такива гигантски средства в световна хибридна война има всеки, който има апетит към властта и налагането на своите "по-добри" ценности и политики. Но обвързаността на Русия с хибридната война, която в последните десетина години предизвиква разделение на обществото в последователност и мащаби, непознати на света досега, не бива да бъде подценявана.

Дори само наличието на разследвания за руска намеса в събития, които нямат отношение към руската държава, като референдума за независимост на Шотландия през 2014 и в Брекзит през 2016, протестите на жълтите жилетки във Франция през 2018, протестите в Каталуния през 2017, изборите за президент на САЩ през 2016 и 2020 г. в полза на Тръмп и твърдението на премиера Кирил Петков от 31 март т.г., че е получил доклад за руски агенти, работили срещу разбирателството между България и Северна Македония, доказват, че пропагандата, провокираща носталгия към "светлото минало" у народите от бившия съветски блок, е само част от големия план за налагането на Русия като "велика сила" не само в очите на собствения ѝ народ.

На въпроса как бихме могли да заглушим тази заливаща ни отвсякъде пропаганда, Росен Босев отговаря: "Личното ми мнение е, че не трябва се говори за заглушаване, а за ограничаване на търсенето. А това става с усилия в подкрепа на развитие на медийната и функционалната грамотност, критичното мислене, подобряването на медийната среда."

За стъпките, които държавата тепърва трябва да предприеме в борбата с дезинформацията, д-р Михаил Околийски казва: "Думата трябва да бъде дадена на експертите. Дезинформацията не е просто интерпретиране на някаква валидна информация, трябва да бъде включен и компонентът на психологическото въздействие" и е категоричен, че за да могат структурите за противодействие на пропагандата да функционират успешно, в тях трябва да вземат участие хора с умения по психология, по психично здраве и по психиатрия.

Според него решението на проблема се състои не само в това правителството да продължи да инвестира усилия в борбата с дезинформацията, но от още по-голяма важност е чрез въвеждането на здравно образование в училищата, което да се занимава и с психичното здраве, да се работи и директно с младите хора за създаването на критично мислене още в училищна възраст, като по този начин ще бъдат формирани поколения, които да правят по-малко рисковани избори във всеки един аспект от живота си.

6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    xyha avatar :-|
    xyha
    • - 1
    • + 1

    Хубав анализ , но се отнася за всяка една платена медия . Който плаща той поръчва музиката . Светът е малък , и хората вече формират мнението си посредством директен контакт. (е.г. всеки има приятели и от щатите , и от украйна и от русия , или познава поне един македонец) .

    Нередност?
  • 3
    ion16506965041114877 avatar :-|
    Hristo Ninov
    • - 2
    • + 2

    Много сериозен проблем но и изключително повърхностна статия - нищо общо с реалността - даже "логиката" в нея е оксиморон..
    Някой търси сламката в далечината, без да види гредата в окото си

    Нередност?
  • 4
    hdq09646761 avatar :-|
    hdq09646761
    • - 3
    • + 1

    Грантаджиите щели да борят дезинформацията, цирк! В статията се вижда нагледен пример за дезинформация. На съвсем уместните опасения за притока на заразени със СПИН бежанци, продиктувани от африканските мащаби на епидемията в Украйна, и особено сред младите жени, се отговаря с "не били 25%". Тоест, хващат се некакви хвърчащи 25% от въздуха, публикувани в анонимен сайт с нулева аудитория, и се "оборват", което следва да внуши, че проблемът е измислен.
    Хубаво, ама дали са 25% или 5%, рискът за България си стои. Първо, никой не ги тества на влизане, за да знае колко точно и кои са; второ, никой не контролира тия бежанки каква професия ще практикуват и дали нема да е от по-древните, имайки предвид и разпространението ѝ сред тях, и социалното им положение. Та вместо темата да се развие и да се разгласят рисковете за обществото, гранто-соросоидната дезинформационна машина отсича - фейк.

    После в същия линк четем - немало да им се дават по 40 лв. на калпак, а само на хотелиерите за човекохранолеглоден. Ми то същото, ма! Дали ще им ги дадеш на ръка за да ги изхарчат за храна и квартира, или ще ги дадеш на хотелиерите за същото - къде е разликата? Ами настанете и българските пенсионери по хотели на морето тогава, пък не им давайте пари на ръка! Пак на адекватното недоволство в обществото се отговаря с целенасочена дезинформация.

    Да не говорим за много избирателния подбор на "факти", подлежащи на проверка у грантаджиите. Никога не се оборват фалшиви новини, когато са в интерес на грантодателя им отвъд океана.

    Нередност?
  • 5
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev
    • - 1
    • + 1

    Единственото съществено, значимо обстоятелство в статията е, че именно журналист на “Капитал“, отговаря за достоверността на информацията на български език !?

    Монополизирането в разпространението на информацията е в основата на пропагандата. Липсата на друга гледна точка по дадена тематика е гаранция за манипулация.

    Нередност?
  • 6
    knb avatar :-|
    Кнб
    • - 1
    • + 1

    Интересно че не се споменава и украинския закон, който всеки може да прочете. Там изобщо не става дори дума за неверен информация. Става дума че всяка информация, която не е предварително публикувана е подсъдима. Та да се чуди човек кой публикува първи. Изобщо, да се мисли че някой не е крадец, който вика дръжте крадеца, когато двете страни са стигнали до война е наивно. Така че ни остават индийските, турските, китайските и подобни източници на информация, които май ще ни надживеят като държава.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал