Психология на дезинформацията
Няколко аспекта на пропагандата – една добре организирана структура, в която няма нищо случайно


Фани Михайлова

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Обнадеждаващ е фактът, че в последните няколко години заедно с нарастването на различните методи за манипулация на общественото мнение все по-често се повдига темата и за тяхното разпознаване, като така се дава шанс на мислещия човек да се ориентира най-вече в политически ситуации от световно значение като сегашната, в които дори възможността за следене на събитията в реално време не би могла да даде стопроцентова гаранция за достоверност.
Нуждата от по-сериозни системни действия в тази посока доведе до създаването на няколко фактчекинг платформи в България, а на 1 април, ден преди Международния ден на проверка на фактите, беше представена и Българската коалиция срещу дезинформацията - нова инициатива, която обединява представители на Европейската комисия, Световната здравна организация, UNICEF - България, медии, сайтове за проверка на фактите и неправителствени организации с мисията да противодействат на дезинформацията в България.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
6 коментара
Хубав анализ , но се отнася за всяка една платена медия . Който плаща той поръчва музиката . Светът е малък , и хората вече формират мнението си посредством директен контакт. (е.г. всеки има приятели и от щатите , и от украйна и от русия , или познава поне един македонец) .
Много сериозен проблем но и изключително повърхностна статия - нищо общо с реалността - даже "логиката" в нея е оксиморон..
Някой търси сламката в далечината, без да види гредата в окото си
Грантаджиите щели да борят дезинформацията, цирк! В статията се вижда нагледен пример за дезинформация. На съвсем уместните опасения за притока на заразени със СПИН бежанци, продиктувани от африканските мащаби на епидемията в Украйна, и особено сред младите жени, се отговаря с "не били 25%". Тоест, хващат се некакви хвърчащи 25% от въздуха, публикувани в анонимен сайт с нулева аудитория, и се "оборват", което следва да внуши, че проблемът е измислен.
Хубаво, ама дали са 25% или 5%, рискът за България си стои. Първо, никой не ги тества на влизане, за да знае колко точно и кои са; второ, никой не контролира тия бежанки каква професия ще практикуват и дали нема да е от по-древните, имайки предвид и разпространението ѝ сред тях, и социалното им положение. Та вместо темата да се развие и да се разгласят рисковете за обществото, гранто-соросоидната дезинформационна машина отсича - фейк.
После в същия линк четем - немало да им се дават по 40 лв. на калпак, а само на хотелиерите за човекохранолеглоден. Ми то същото, ма! Дали ще им ги дадеш на ръка за да ги изхарчат за храна и квартира, или ще ги дадеш на хотелиерите за същото - къде е разликата? Ами настанете и българските пенсионери по хотели на морето тогава, пък не им давайте пари на ръка! Пак на адекватното недоволство в обществото се отговаря с целенасочена дезинформация.
Да не говорим за много избирателния подбор на "факти", подлежащи на проверка у грантаджиите. Никога не се оборват фалшиви новини, когато са в интерес на грантодателя им отвъд океана.
Единственото съществено, значимо обстоятелство в статията е, че именно журналист на “Капитал“, отговаря за достоверността на информацията на български език !?
Монополизирането в разпространението на информацията е в основата на пропагандата. Липсата на друга гледна точка по дадена тематика е гаранция за манипулация.
Интересно че не се споменава и украинския закон, който всеки може да прочете. Там изобщо не става дори дума за неверен информация. Става дума че всяка информация, която не е предварително публикувана е подсъдима. Та да се чуди човек кой публикува първи. Изобщо, да се мисли че някой не е крадец, който вика дръжте крадеца, когато двете страни са стигнали до война е наивно. Така че ни остават индийските, турските, китайските и подобни източници на информация, които май ще ни надживеят като държава.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.