Климатичните промени влизат в час

Темата за промените в климата си проправя път към българските ученици и те започват да търсят решения

Младите са много по-ангажирани благодарение на Грета Тунберг и нейното движение "Училищна стачка за климата"
Младите са много по-ангажирани благодарение на Грета Тунберг и нейното движение "Училищна стачка за климата"
Младите са много по-ангажирани благодарение на Грета Тунберг и нейното движение "Училищна стачка за климата"    ©  Shutterstock
Младите са много по-ангажирани благодарение на Грета Тунберг и нейното движение "Училищна стачка за климата"    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • Данните сочат, че учениците са ангажирани с промените в климата и искат да научат повече.
  • Адаптират се материали, които ще бъдат използвани в 12 пилотни училища в България.
  • Децата ще бъдат насърчавани да мислят критично и да търсят решения.

Мащабно международно проучване на УНИЦЕФ, публикувано преди няколко месеца, установява, че близо 80% от учениците и студентите са чували за изменението на климата, но само 56% от тях биха могли да предложат мерки за справяне с проблема. Тези резултати обаче имат огромни вариации между по-бедните и по-развитите държави, като младите хора в Европа и САЩ се оказват много по-запознати с темата. Безспорно ангажираността на младото поколение се повиши значително и благодарение на Грета Тунберг и нейното движение "Училищна стачка за климата". По време на една от речите си тя каза: "Ако някои деца привлекат вниманието на международните медии само защото не ходят на училище в знак на протест, представете си какво бихме могли да постигнем всички заедно, ако просто поискаме." И всъщност Грета поиска и успя - тя стана световноизвестна с призивите си към учениците, които приканва да се борят срещу - както се изразява тя - "кражбата на бъдеще".

Може ли обаче учениците да бъдат включени в подобна важна за бъдещето си кауза, без да стачкуват и отсъстват от часовете? Според българската организация "Заедно в час", която си е поставила за цел даването на равен достъп до качествено образование, това може да се случи, ако учителите бъдат подкрепени да започнат да обсъждат промените в климата в училище. Идеята им звучи съвсем логично и се оказва, че на повечето места по света не липсва желание от страна на ученици, учители и родители климатичната тема да навлезе в образованието.

Тази готовност се потвърди наскоро и в проучване, проведено по поръчка на Националното обществено радио на САЩ - NPR. То показва, че за 80% от родителите и 86% от учителите е важно климатът да стане част от задължителното учебно съдържание. В същото време обаче са рядкост училищата, в които това се случва. Според изследването на NPR това разминаване се дължи на две основни причини - повечето учители не се чувстват компетентни да преподават по темата и не разполагат с подходящи материали. Точно тук е и една от най-силните страни в идеята на "Заедно в час". Те са решили не просто да се обсъжда или преподава темата за климата, а да предложат интересни материали за българските училища, които могат да се използват от учители с различен профил и са предвидени за широк спектър от ученици - от 5-и до 12-и клас.

Инициативата им се реализира в момента благодарение на проект, финансиран от Европейската климатична фондация, чрез който на учители и ученици ще бъдат предложени създадени от експерти учебни материали. Интересното е, че не се цели само да се преподават климатични промени на учениците, а по-скоро те да бъдат насърчавани да мислят критично, да поемат инициатива и да търсят решения. На учениците се дава възможност да влязат в по-лидерска роля и да намерят решение, което да е подходящо за техния контекст, за общността, в която живеят.

"Учителите нямат задължението да преведат учениците през абсолютно всички сфери на голямата всеобхватна тема за климата. Идеята е те заедно да вземат няколко въвеждащи урока и така да се запознаят с концепцията за климатичните промени и да обсъдят целите, които стоят пред човечеството", разказва за инициативата Юлия Мишкова от екипа на "Заедно в час". След това учениците заедно със своя учител могат да изберат една област, в която да се задълбочат, която е интересна за тях и близка до контекста, в който живеят, и да предложат конкретни решения. Имайки нужните материали, независимо какъв е основният им предмет по принцип, преподавателите се оказват в много по-удобна позиция да им помогнат да навлязат във важната тема.

За да адаптират по-добре учебните ресурси, от "Заедно в час" са направили няколко фокус групи с учители, които имат опит в обсъждането на промените в климата, след което избират 12 училища на различни места в страната и започват пилотно тестване на материалите. Едно от въпросните училища е "Сава Доброплодни" в Шумен, където преподава ангажиралата се с каузата Моника Стефанова.

Според нея е изключително важно именно децата и младите хора да бъдат активно въвлечени в темата. "Младежите, особено в по-ранна детска възраст, проявяват интерес към тази тема, но невинаги свързват учебния материал по физика или биология с това, което се случва на практика", разказва Моника, която често разисква темата за климата в часовете си по английски език. Тя допълва, че допълнителната работа с младежи на различни възрасти е ключова за това те да започнат да свързват случващото се всеки ден с това, което се изучава в училище. Преподавателката е приятно изненадана колко заинтригувани могат да бъдат те от подобна мащабна тема и че са склонни да търсят решения.

"Имахме възможност да обсъдим глобални въпроси като природата и земеделието и да разгледаме различни проблеми в тази сфера. Хубаво е, че преминавайки тестово през началния формат на наръчника на "Заедно в час", успяваме да навържем тези неща и да надградим това, което знаем до момента. Виждам в учениците си едно високо ниво на разбиране", казва преподавателката от Шумен. Тепърва очаква да види задълбочаване и търсене на причинно-следствени връзки. "Тайната на успеха" според Юлия Мишкова от "Заедно в час" е в инициативността на учениците: "Опитът ни до момента показва, че когато дадем водеща роля на учениците и ги поставим в ситуация, в която те трябва да измислят нещо, да преценят как да се случи и да ангажират останалите, реално учебният процес става много по-ефективен и желанието им за участие е много по-силно."

Данните от излезли през последните години изследвания сочат, че повечето ученици и млади хора се чувстват въвлечени в темата не само заради потенциалната възможност да участват във вземането на решения, но и просто защото разбират, че става въпрос за тяхното бъдеще, както призова и Грета Тунберг. Едно скорошно голямо международно проучване, финансирано от Avaaz, изследва доколко младите хора са разтревожени за своето бъдеще в контекста на промените в климата. То илюстрира дълбочината на безпокойството, което много от тях изпитват. Оказва се, че близо 60% от младите хора, към които са се обърнали, споделят, че се чувстват притеснени, а при повече от 45% чувствата им се отразяват на ежедневния живот. Три четвърти от младежите намират бъдещето за плашещо, а малко над половината смятат, че човечеството е обречено. Две трети споделят, че се чувстват тъжни, уплашени и тревожни, като голяма част от младите хора изпитват страх, гняв, отчаяние, скръб и срам, но имат и надежда.

Според 14-годишната Камелия Кънева от "Сава Доброплодни" в Шумен темата не е чужда и за българските ученици. Тя споделя, че не са рядкост моментите, в които обсъжда със свои приятели факти, свързани с промените в климата. "Въпреки това има много ученици, които въобще не се интересуват от проблема, за тях не е важно какво се случва по света и не свързват действията си с него. Много хора не се замислят въобще как нещата, които правят, биха се отразили на света като цяло. Сякаш климатът се измества и навлизаме все повече в тропическия пояс", разказва осмокласничката. От доста време се интересува от глобалното затопляне и въглеродните емисии и за нея всичко, което се случва в тази връзка, е много интересно.

Макар и голяма част от младите хора да са притеснени от настъпващите промени в климата, "Заедно в час" и редица проучвания по света показват, че те същевременно са готови да търсят решения. Според резултатите от новото изследване на УНИЦЕФ близо 86% от младите хора вярват, че все още има какво да направим, за да намалим повечето от опустошителните последици. На фона на климатична заплаха, пандемия, икономическа криза и международно напрежение се оказва и че немалка част от младите са позитивно настроени към бъдещето - според УНИЦЕФ средно три от пет от допитаните смятат, че светът става по-добро място с всяко следващо поколение.

Учебните материали на тема промени в климата, разработени от "Заедно в час", се очаква да бъдат предложени на българските учители в началото на учебната година през септември. Те ще бъдат публикувани и разпространени публично като ресурси на най-големия български сайт за обучителни ресурси за учители prepodavame.bg.

Къде се преподават промени в климата?

Ирландия е един от добрите примери по отношение на екологичното образование и по-специално за свързаното с промените в климата. Ирландските училища обхващат изменението на климата като част от широка тема, известна като образование за устойчиво развитие. Учениците се занимават със социални и екологични проблеми, вариращи от бедност до намаляващо биоразнообразие.

През есента на 2020 г. влезе в сила решение държавните училища в цяла Италия да изискват децата във всеки клас да изучават изменението на климата и устойчиво развитие. По този начин Италия се превърна в една от държавите, претендиращи, че предлагат най-доброто екологично образование в света.

Островни държави на фронтовата линия в борбата с промените в климата логично се оказват сред най-активните в изучаването на проблема. Куба, Индонезия, Мавриций и Тринидад и Тобаго например са включили интересни практически форми на обучение. Като част от усилията на ЮНЕСКО, наречени Sandwatch (пясъчен часовник), ученици в тези държави посещават плажове, за да измерват тяхната ширина, да анализират посоката на вълните, да събират водни проби, да оценяват дивата природа и да събират други данни, свързани с повишаващото се океанско равнище, предизвикано от глобалното затопляне.

Индия, макар и да изпитва затруднения да осигури даването на основни умения за много от децата, както и подходящи условия в училищата си, е въвела задължително екологично образование. Като част от него се преподава и науката за климата, която трябва да е включена в програмата на всяко държавно училище.

Отново благодарение на ЮНЕСКО 67 000 учители във Виетнам вече са обучени да преподават теми, свързани с промените в климата. Като част от същата програма се развива климатичната грамотност и в много училища в Бразилия, Монголия, Намибия, Филипините и Южна Африка.

Къде не се преподават промени в климата?

Иронията е, че някои от най-големите икономики и съответно основни източници на парникови газове все още не са направили промените в климата част от образователната си система. Такива примери са САЩ, Китай и Великобритания, където темата се счита за спорна.

В Китай все още няма задължителна част от учебната програма, свързана с промените в климата, но неотдавна правителството взе решение да включи в плановете си за училищна реформа образованието по устойчиво развитие. Съединените щати пък бяха на път да приемат законодателство, което да направи климатичното образование задължително, но идеята срещна остър отпор и беше спряна от Уайоминг, известен като щата - производител на въглища и петрол. Доводът беше, че въвличането на младите хора в темата може да навреди на местната икономика.

В подобна ситуация е и образователната система на Великобритания, тъй като държавата добива големи количества нефт и газ.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ijs1612701238716581 avatar :-|
    Rosen B.
    • + 2

    Пълен ужас. А за трансджендърите кога ще почнат да учат дечицата?

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал