Обичаме си оръжието

Здравето на американското общество е под прицел

Мъж от Пенсилвания, включен в книгата The Ameriguns на италианския фотограф Габриеле Галимберти
Мъж от Пенсилвания, включен в книгата The Ameriguns на италианския фотограф Габриеле Галимберти
Мъж от Пенсилвания, включен в книгата The Ameriguns на италианския фотограф Габриеле Галимберти    ©  Gabriele Galimberti
Мъж от Пенсилвания, включен в книгата The Ameriguns на италианския фотограф Габриеле Галимберти    ©  Gabriele Galimberti
Темата накратко
  • Привързаността на американците към оръжията има исторически корени
  • Токсичната мъжественост е част от проблема
  • Повишаването на контрола и изискванията към желаещите да притежават оръжие са част от мерките, които могат да ограничат инцидентите

На 24 май, вторник, два дни преди началото на лятната ваканция, 18-годишен младеж застреля 19 ученици и две учителки и рани още 17 души в началното училище "Роб" в Увалде, щата Тексас.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Привързаността на американците към оръжията има исторически корени
  • Токсичната мъжественост е част от проблема
  • Повишаването на контрола и изискванията към желаещите да притежават оръжие са част от мерките, които могат да ограничат инцидентите

На 24 май, вторник, два дни преди началото на лятната ваканция, 18-годишен младеж застреля 19 ученици и две учителки и рани още 17 души в началното училище "Роб" в Увалде, щата Тексас.

Преди кръвопролитието, по информация на Американското обществено радио, той се е снабдил законно с две карабини от типа АР 15 - полуавтоматични оръжия, създадени да убиват възможно най-много хора за най-кратко време. "Пушката на Америка", както я нарича Националната асоциация на притежателите на огнестрелни оръжия (NRA) в блога си през януари 2016 г. Освен карабините стрелецът е купил и 375 патрона 5,56 мм калибър.

Този кошмарен инцидент* ми напомни за едно меме, което се подиграва на особеностите на американското законодателство - забраняваме продажбата на шоколадови яйца, защото децата могат да се задавят с играчките вътре, но разрешаваме продажбата на автомати.

"И все пак, защо американците толкова обичат пушките си", бяха попитали веднъж мен, тяхната американска учителка, моите германски ученици. Мисля, че отговорът на този въпрос е дълбоко вкоренен в историята на САЩ още от времето на колониите, обединили се, за да се защитят от британското колониално владичество - борба, прераснала в Американската война за независимост. Пламенните бунтовници печелят неравната битка с Британската империя и именно това честваме всяка година на 4 юли.

В този дух уебсайтът на влиятелната Национална асоциация на притежателите на огнестрелни оръжия (NRA) не пропусна да извлече дивиденти от паралела с войната в Украйна, обявявайки я за "вдъхновяващ пример за необходимостта да притежаваш и да носиш оръжие".

Правото на американците да носят оръжие е залегнало в законите и в колективното ни политическо съзнание до изумителна степен. Накратко, американецът обича семейството, дома и родината си и има неприкосновеното право (гарантирано от Втората поправка на американската конституция) да носи оръжие - в някои щати съвсем открито, за да ги защити.

Днес, макар вече да не се сражаваме с британците, непрестанно се защитаваме от други неща, които възприемаме като заплаха - било то престъпници, имигранти или малцинства. На границата с Мексико неотдавна група въоръжени мъже, самопровъзгласили се за гражданска милиция, се бяха заели собственоръчно да вършат работата, с която според тях правителството не се справя: да защитава отечеството от нелегални имигранти.

Един по-скорошен пример показва, че в периода на пандемията, белязан от страх, несигурност и икономическа стагнация, продажбите на оръжия рязко са се увеличили. Според Националния център за проучване на общественото мнение към Чикагския университет днес 50% от пълнолетните американци живеят в домакинство, в което има огнестрелно оръжие.

Според проучване на Statista от декември 2021 г. 40% от мъжете в САЩ (и 22% от жените) притежават оръжие. В страна, известна със своите братства и мъжки клубове, с движението Me Too и токсичната мъжественост, където хора, обвинени в изнасилване, са назначавани за върховни съдии, а eдин бивш президент се хвали, че сграбчва жените за гениталиите, е повече от естествено "истинският мъж" винаги да държи оръжието си в готовност. Повечето притежатели на огнестрелно оръжие (67% според изследване на центъра Pew) настояват, че целта е самозащита - твърдение, което изглежда иронично на фона на алармиращата честота, с която се разиграват подобни трагедии.

Да въоръжим учителите - както някои, включително Доналд Тръмп, вече предложиха - също не е най-логичното решение на проблема. Закари Улф от Си Ен Ен разумно отбеляза, че там, където има повече огнестрелни оръжия, има и повече смъртни случаи, причинени от тях. А в САЩ вече има много повече оръжия, отколкото жители, пише Томас Фулър от "Ню Йорк таймс".

Като учителка с поне една глава по-ниска от повечето си ученици, германски тийнейджъри, надали бих се чувствала спокойна, ако се разхождам с оръжие, без значение дали го нося открито и колко добре мога да си служа с него. И със сигурност възразявам срещу всеки план, който налива пари във въоръжаването на цивилни, докато в училище работим с допотопни проектори и ни се налага да събираме пари за ксерокс от учениците. Не знам дали споменах, че гимназията, в която работех, нямаше на щат нито медицинска сестра, нито психолог, макар че някои от учениците ни се самонараняваха, страдаха от хранителни разстройства, зависимости, хронични болки и куп други по-належащи проблеми.

Днес учителите носят отговорност не само за образованието на учениците, а буквално за всеки аспект от живота им. По време на пандемията от преподавателите в Германия се очакваше да следят за тестването на класове от по трийсет деца няколко пъти в седмицата, макар самите те все още да не бяха ваксинирани срещу ковид-19 и да не бяха преминали никакво обучение. Като държавни служители те не можеха да откажат, макар че се страхуваха да не заразят собствените си семейства. Затова не е чудно, че преподавателите там масово напускат образователната система, изтощени и страдащи от професионално прегаряне.

Положението на учителите в родния ми Ню Йорк не е много по-добро - те трябва сами да плащат за материалите, които използват в училище, а в някои случаи - да продават кръвна плазма, за да свържат двата края, както писаха "Тайм" и други медии.

За разлика от полицаите, които чакаха повече от час, за да влязат в началното училище "Роб" въпреки информацията, че вътре има стрелец, учителите са истински герои. Когато се налага, преподавателите защитават децата не с оръжия, а с телата си - но не бива да допускаме да се стига дотам.

Като жена за мен е голяма загадка как най-яростните защитници на оръжията в САЩ претендират, че ценят живота дотолкова, че да отричат правото ми да реша искам ли да износя плода си или не. А в същото време възхваляваните от тях оръжия са отнели 20 726 живота само през 2021 г., според групата Gun Violence Archive, която обобщава статистиката за смъртни случаи, причинени от огнестрелни оръжия.

Според юристи от Центъра по право "Гифърдс" в повечето щати няма никакви или почти никакви ограничения пред откритото носене на оръжие на обществени места. Затова не е изненадващо, че най-малко 200 американци загиват или биват ранени от куршуми всеки ден. В свой текст за The Atlantic журналистът Греъм Ууд обобщи духовито еднодневния курс по безопасно боравене с оръжие, на който е бил, така: "Всеки с коефициент на интелигентност по-висок от този на зеленчук може да премине."

Подобни са изводите на Николас Кристоф от "Ню Йорк таймс", който саркастично отбелязва, че в повечето щати осиновителите на кучета от приюти преминават далеч по-обстойна проверка от онези, които си купуват автомати. Ако си с чисто съдебно минало и не си лежал в психиатрия, единственото, което се изисква, за да получиш разрешително за оръжие, са пръстовите ти отпечатъци и такса 75 долара. Затова след всяка трагедия гневни граждани настояват за затягане на контрола върху оръжията.

Ето няколко прости и разумни мерки, които биха имали осезаем ефект: щателни проверки на миналото на желаещите да имат оръжие; закони, които предвиждат отнемането на оръжия от лица, изпаднали в криза; повишаване на минималната възраст за законно притежание от 18 на 21 години; програми, чрез които собствениците могат доброволно да продадат оръжията си на властите и др.

Освен токсичната мъжественост, необузданият капитализъм е друг фактор, който допринася за нарастващия списък с трагедии (27 инцидента на огън, открит в училища от началото на годината досега). Да водиш кампания за избираем пост е изключително скъпо и много организации са готови да те спонсорират срещу бъдещи законодателни услуги. Националната асоциация на притежателите на огнестрелни оръжия и Организацията на притежателите на оръжия в Америка са едни от най-щедрите донори както на индивидуални политически кампании (най-вече на републиканци като Тед Круз, Джон Корнин и Пийт Сешънс от Тексас), така и на лобирането по тази тема като цяло.

Според организацията Open Secrets, която следи финансирането на политическите кампании, лобистки организации като NRA са похарчили 15.8 млн. долара през изминалата година, а активистите за контрол над оръжията - само 2,9 млн. На 27 май 2022 г. Би Би Си съобщи, че Националната асоциация на притежателите на огнестрелни оръжия влага около 3 млн. долара годишно, за да повлияе на законодателството за притежание на оръжия. Това са само официално докладваните числа, което значи, че действителната сума е далеч по-голяма.

И докато парите играят в политиката, не само в САЩ, но и другаде по света, тукашните оръжейни лобисти прилагат редица изключително успешни психологически тактики, за да мобилизират сантимент в своя подкрепа - от подстрекаване на националистическите страсти до флиртуване с "върховенството на белите" и откровения расизъм, от всяване на страх до насаждане на омраза и разпространяване на конспиративни теории - всичко това, сервирано с квазирелигиозна страст, както когато Тръмп заяви, че "съществуването на злото" е една от "най-добрите причини да се въоръжат порядъчните граждани".

Въпреки разтърсващата трагедия в училището "Роб" годишната среща на NRA в Хюстън (недалече от Увалде) се състоя по план. На нея доскорошният президент Тръмп - почетен гост - обяви мрачно, с неприсъща за себе си метафоричност, че Втората поправка е "под обсада".

Разбира се, като преподавател всеки случай на стрелба в училище ме засяга много дълбоко. Но гледайки усмихнатите портрети на двете учителки - Ирма Гарсия и Ева Мирелес, които жертваха живота си в опит да предпазят своите четвъртокласници, изпитвам физическо отвращение от примирението ни с тези инциденти. Да бъдеш учител означава да вярваш в потенциала и развитието на личността. Прекършването на всички тези млади животи, които никога няма да разцъфтят, е съкрушително.

Семействата на жертвите и обществото ни понесоха мъчителна загуба, утежнена от факта, че два дни след стрелбата, Дж о Гарсия, съпруг на едната от загиналите учителки, почина от инфаркт. Четирите им деца сега са сираци - косвена жертва в неспирната обществена битка за притежанието на оръжие.

За щастие в допълнение на сухите тренировки в случай на откриване на огън в училище, с които вече привикнахме, новото решение на проблема е вече на хоризонта. При това то ще стимулира икономиката, поне временно: да се монтират металодетектори на вратите на всички училища в САЩ.

Само не пипайте, повтарям, НЕ пипайте оръжията ни.

* От написването на този текст до неговото публикуване масова стрелба имаше в още пет американски града, с общо 24 убити и десетки ранени. По данни на Gun Violence Archive от началото на годината досега инцидентите са повече от 240

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал