Тегло и предразсъдъци

Дебелите много рядко са "Борн дис уей", т.е. теглото им е следствие от лични избори. Опасно е това ултралевичарстване, защото по абсолютно същата логика може и пияниците да искат да се отнасяме с разбиране към тях и едва ли не да ги насърчаваме, изпълнени със емпатия към тежкия им живот.

Точно гранто-жълтопаветната т.нар. "либерална" общност е допринесла най-много за обидното и унизително отношение към хората с наднормено тегло в България. Да си припомним как ведомствените им карикатуристи и медии представят Пеевски, майка му, Борисов и пр., говорят за свине, ПРАС-прес и пр. подигравки и внушения. За лумпен-електората им и безбройните обиди и колажи по соц. мрежи и форуми да не говорим.
И същите тия сега тръгнали да говорят за предразсъдъци на тема тегло ... Алоо!

А иначе в статията се възмущават, че българинът отхвърлял т.нар. "либерални ценности". Естествено, че ще ги отхвърля, след като са една радикална и опасна идеология. Както изкараха лицата със сексуални отклонения "нормални", така ще направят и с пълните. Ще внушават на децата в училище, че да си с наднормено тегло е също толкова естествено, колкото и с нормално, и ония ще се тъпчат още повече. И без това 2/3 са над нормата вече, а мотивацията за отслабване се движи единствено от стереотипите и стандартите са красота, съответно и от комплексите, произтичащи от тях. Друг е въпросът, че тия идеали са леко изопачени от западните медии и култура в посока надолу, но да се изкореняват напълно е още по-опасно. А и невъзможно, защото има и вроден елемент, плод на еволюцията.

Може би следва да се уточни, че говорим за пренебрежителното отношение към лицата със свръх-наднормено тегло. Иначе ако имаше чак такъв натиск върху пълните по принцип, щеше ли проблемът с килограмите да е толкова масов?
Това е въпрос на възпитание. На хората требва да се обяснява от най-ранна възраст, че много от "по-пълните" страдат от здравословни и психологически проблеми, от зависимост; че се борят с килограмите и какви трудности срещат с това, а не че са мързеливи и лакоми, каквито ги изкарва включително и американското кино. Т.е. западната култура, пред която жълтопаветниците се прекланят.
Нещо повече, в традиционните български разбирания е по-малко престижно да си кльощав, отколкото тип Ути Бъчваров или дори само с добре оформен корем.

Интересен текст определено. Поздравления!

Определено оказва отрицателно влияние върху личния живот. Пиша от опит - строен, стегнат, атлетичен до към 35, отпуснат, със шкембе и около 30 кг. повече сега. Напъните за проява на разбиране и съчувствие към хората с наднормено тегло са разбираеми, човечни и следва да се насърчават. Същевременно следва да сме наясно, че излишните килограми влошават качеството на живот в геометрична прогресия - пак от опит. Става дума за ниска подвижност, ниско самочувствие, задъхване след три етажа по стъпалата, невъзможност да участваш пълноценно в дейностите които хората с нормално тегло възприемат като нормални. Добавям депресия и пак - за интимните отношения - много по-трудно ако въобще се достига до необходимото ниво на ерекция, а дори и да се стигне до там - за колко време? Минута, пет? Отделно от това практически всички привлекателни жени с нормално тегло също предпочитат за партньори привлекателни мъже с нормално тегло. За учудване ли е? Мисля, че си е напълно естествено. В моя случай се добавя високо АйКю и като следствие - способност безмилостно и точно да анализирам случващото се. Не е сред най-приятните занимания. Така че, носете си старите дрехи, момчета - онези които сте носили преди да почнете да ги качвате килограмите, много ходене, повече движение, зеленчуци, пилешко и без алкохол. Това което ще спечелите в дългосрочна перспектива е много повече от кратковременното усещане на задоволеност което се постига с тройка с гарнитура, пържени картофки, Загорка и някоя пастичка за десерт. Дерзайте!

Да, безспорно генетичната обремененост има своя дял, но със сигурност делът не би следвало да е по-висок от 5-6%. Терапетвката правилно казва къде е "заровено кучето", а именно на 1. място непълноценната и некачествена храна, и 2. място обездвижването, които са под контрола изцяло на родителите, и никакви оправдания не са приемливи.
Относно предразсъдъците -в детска и тийн възраст, те са по всеки един параметър, така че не би следвало конкретно на теглото се обръща по-специално внимание.
Съгласен съм с изразените мнения, че по същата логика следва да се отнасяме и с останалите от тн. порочни поведения с разбиране, вместо да ги наречем с истинското им име, а именно - болест.
Само така са възможни активни стъпки в желаната посока.
А, иначе преди години имаше изследване, според което тн. пълни хора са по-щастливи от тн. слаби ;)

"Друг болезнен спомен на младата жена е от пътуване в такси - броячът е очевидно е нередовен, Севда прави забележка за цената. Шофьорът набива спирачки с репликата "Слизай, ма, кюфте!""

- Честно казано, винаги съм смятал за несправедлливо дебелите да плащат същата цена за транспорт, особено в самолет, както и два, дори три пъти по-леки от тях хора. Това е отявлена дискриминация към хората с нормално тегло!
Нерядко съм виждал дебел човек, поради обемистото си тяло, да е заел две места в метрото или автобуса.
Който ползва повече ресурси, плаща повече, това е очевиден принцип! Дреме ми за това кой как гледа на теглото си, стига дебелаците да не крадат така от хората с нормално тегло!

До коментар [#6] от "beachball":

Когато бях ученик, в класа ни имаше точно двама дебели човека. Класът ни наброяваше 42 човека в периода 4-7 клас (това в периода края на 70-те, началото на 80-те). Подобно беше положението в съседните класове. Дори да предположим, че всички случаи на дебели хора тогава са се дължали на "генетични причини", това не прави 5-6%, а 3-4%. И понеже съм наясно какви бяха навиците на съучениците ми тогава, аз лично смятам, че процентът на генетична обремененост не следва да е по-висок от 1% (или по-малко, аз лично комай съм попадал на един единствен такъв случай в младежката си битност - един мой съученик тежеше 82кг във... втори клас, като с огромни тегло и размери бяха и родителите му. Тогава аз тежах 23кг, а в същия клас имаше момченце тежащо 19кг - мереха ни в училище всеки месец). Останалото е лакомия, слабохарактерност, обездвижване и т.н. личен светоглед.

До коментар [#7] от "keen":

За градски транспорт как да е. Но да летиш и да ти кажат, че трябва да доплатиш за 3-4 килограма за теглото куфар над разрешеното, а до теб някой/я със сериозно наднормено тегло да плаща същата цена като теб, е просто дискримация и такса за това че си слаб. Виждал съм и допълнителен колан да дават в самолета на някакъв, който заемаше две седалки.

Иначе съчувствам, разбираемо е, че не е приятно да бъдеш бодишеймван. Също така имам доста познати успяли да се справят със много спорт и по-малко ядене.

Тялото е същото като автомобила. Ако гори 5 литра на сто и ти му сипеш 7 литра и минеш 100 км - ще ти остават 2 в резервоара. Повтаряш стъпката и имаш 4 литра в резервоара. Повтаряш същото и имаш 6 литра в резервоара, на 5-тото ядене (зареждане) - вече си с 10л/кг по-тежък, защото си консумирал 10 литра по-малко, отколкото си сипал/изял.

Така и с яденето - човек на ден изразходва няколко калории, ако изядеш повече от изразходваното - останалите си остават в тялото под формата на екстра маса. Ако ядеш повече от колкото изразходваш години - ще си с много наднормено тегло, и обратното - ако ядеш по-малко - ще си много слаб и немощен.
Най-важното нещо в храната са калориите, следвани от протеини/въглехидрати и мазнини. Калориите са като горивото от примера с колата.

Иначе този плюс сайз модел - ами аз не виждам нищо привлекателно в това, че мадамата хапва като за три трениращи девойки.

Боди позитивитито трябва да е към хора с недъзи, а не към хора с апетит и неумение да оставят вилицата...