Протестите в Иран отекват и в България

Как иранците извън страната осмислят протестното движение и реалистични ли са надеждите за промяна

Протест в Брюксел на 23 септември    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • "Такова нещо не се е случвало в Иран", казва живеещият у нас Мехди Мосадегпур.
  • Людмила Янева, която е от водещите иранисти у нас, е скептична, че промяна в Иран е възможна, поне не в размерите, в които хората в Европа или като цяло на Запад си я представят.
  • Янева описва Иран като място, в което дори червилото не е червило, а израз на политическо мнение.

"Далеч сме от нашата родина и няма какво да направим, събираме се само за да знаят жените там, че не са сами", "Правят всичко възможно да не излиза информация извън страната, нямаме никаква връзка с роднините си, не може да контактуваме", "Искаме край на ислямския режим, който няма морал, убива жени, деца, млади хора", "Искаме свобода в Иран!".


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • "Такова нещо не се е случвало в Иран", казва живеещият у нас Мехди Мосадегпур.
  • Людмила Янева, която е от водещите иранисти у нас, е скептична, че промяна в Иран е възможна, поне не в размерите, в които хората в Европа или като цяло на Запад си я представят.
  • Янева описва Иран като място, в което дори червилото не е червило, а израз на политическо мнение.

"Далеч сме от нашата родина и няма какво да направим, събираме се само за да знаят жените там, че не са сами", "Правят всичко възможно да не излиза информация извън страната, нямаме никаква връзка с роднините си, не може да контактуваме", "Искаме край на ислямския режим, който няма морал, убива жени, деца, млади хора", "Искаме свобода в Иран!".

Това е част от споделеното по време на първия протест в подкрепа на Иран у нас. Демонстрацията в София се проведе на 30 септември до пилоните на НДК. "Жена, живот, свобода", скандират няколко пъти иранци и кюрди, които живеят у нас - възглас, чийто корени са в женското кюрдско освободително движение, започнало през 2006. Възгласите им понякога се губят заради шума от предизборния концерт на "Продължаваме промяна" по същото време, също до НДК. Единственият момент, когато двете събития влизат в синергия, е, когато всички скандират "Заедно".

Протестната вълна в Иран избухна след смъртта на 22-годишната Махса Амини (с кюрдистанско име Жина, от "жин" - живот - значението на името ѝ също вдъхновява мотото). Тя почина на 16 септември, след като "моралната полиция" в Техеран я арестува за неправилно носене на хиджаб (той трябва да покрива напълно косата). Събитието предизвика безпрецедентен по мащаб обществен гняв и протести, които продължават и до днес са отнели живота на близо двеста души.

Протестни действия в Иран е имало и преди: вълни на обществено недоволство след Ислямската революция от 1979 г. се надигат през 1999, 2009, 2017, 2019 и 2020, винаги последвани от кърваво потушаване. Но този път смесването на няколко проблема в едно - религиозните репресии, концентрирането на власт при аятолаха и полицейската бруталност, отнетите права на жените и често проблемният статут на кюрдистанците - доведе и до засилено международно внимание. Публичното отрязване на косата и отхвърлянето на хиджаба се превърнаха в символни действия на движението.

Движението в подкрепа на Махса Амини обединява иранците и у нас

"Протестите продължават вече над 20 дни. Такова нещо не се е случвало в Иран", казва един от организаторите на събитието у нас Мехди Мосадегпур. Демонстрацията под надслов "Свобода за всички, Иран не е сам" пред НДК беше организирана от него, съпругата му, също иранка, още няколко съмишленици, и събра над сто души.

Мехди звучи обнадежден: "Въпреки че властта убива, хората не се предават, в знак на протест някои не ходят на работа." Според него събитията сега носят реален шанс за промяна в родната му страна в близко бъдеще.

"Трудно е да се говори за голяма или сплотена иранска общност в София, по-скоро покрай протестите започнахме да си говорим повече", казва Мехди, роден в Корадж (четвъртия по големина град в Иран) преди 40 години. Живее на различни места из Иран, преди да се установи в България преди 18 години, у нас развива няколко семейни бизнеса. Информира се за ситуацията в родната си страна предимно онлайн, от сайтове като www.iranintl.com, които имат стрийминг към новини и от мястото на събитието.

На протеста у нас се развяха и кюрдски знамена, но според него проблемът за независимостта на кюрдите (най-голямата етническа група в света без държава, с население от близо 10 милиона само в Иран) е различна тема от инициирането на демократични процеси в страната. "За да има истинска промяна, първо всички трябва да застанем зад иранския флаг."

Мехди и приятелите му обмислят нов протест у нас по-късно през есента, а други протестиращи инициират демонстрация на 17 октомври от 17 ч. пред Народното събирание.

Същевременно според реакции в социалните мрежи и специализираните в региона медии (Novara Media, The Jerusalem Post, Memri) кюрдите виждат форма на асимилация в това, че се разпространява персийското име (Махса, изписано и на документите ѝ за самоличност) вместо кюрдското (Жина, с което е наричана от семейството си). В Иран единствените признати официални имена са персийскоезичните.

Какво може и какво не може да направи протестното движение

Людмила Янева, която е от водещите иранисти у нас, е скептична, че промяна в Иран е възможна, поне не в размерите, в които хората в Европа или като цяло на Запад си я представят. "Последното, което ще падне в Иран, е хиджабът. Ако той падне, пада цялата ислямска структура."

Тя си спомня Иран отпреди Ислямската революция, тъй като завършва Техеранския университет в средата на 70-те години, където започва да учи покрай работата на баща ѝ, търговски представител. "Беше Париж на Азия. Това е народ, който не спира да пее и да танцува. Това прави затварянето му в тези норми още по-болезнено и засилва две реалности на живота в Иран - по-свободният живот вкъщи и ограниченият живот навън."

Янева е преподавала дълги години иранистика в Софийския университет, автор е на учебници по персийски език, превежда у нас ирански автори още от 80-те години, често е представяла ирански филми у нас (на фона на цензурата в страната иранската "нова вълна" е устойчиво явление в киното през последните десет години). За нея литературата и киното остават реален и автентичен извод на живота там. Тя вижда и един парадокс - в по-свободните времена често киното описва жените като наивни и "развалени" от големия град, а въпреки многото рестрикции в момента има изключително поколение жени режисьори. През 2018 г. тя написва книгата "Иран. Жените, които не мълчат".

Заглушаваният женски глас

С началото на протестите преводачката си спомня следните думи на иранската режисьорка Самира Махмалбаф: "Иранските жени са като свежи водни потоци - колкото повече натиск им се прилага, толкова по-голяма сила показват те, когато бъдат освободени."

Според Янева не трябва да има илюзии и клишета, когато мислим за жените в страната: иранките "не си седят и траят", а са интегрална част от предишни протестни действия. През 2014 г. те инициират кампанията "Моята прикрита свобода", в която ирански жени публикуват свои снимки и клипове как стоят на обществени места и размахват свалените си забрадки или се разхождат по улицата без тях. Когато лидерката на движението е заплашена със затвор, демонстрациите само се засилват. "Още едно доказателство, че след Ислямската революция всички усилия за потушаване на съпротивата на жените парадоксално само я засилват и разширяват."

Въпреки че редът в страната е изцяло зависим от ислямските норми, Янева не вижда иранското общество, или поне по-морално освободената част от него в Северен Техеран, като религиозно. Следването на нормите е по-типично за провинциалните райони и по-консервативната южна част на столицата. "Във всеки иранец има голяма любов към родината и корените, затова дори деца на емигрантски семейства се връщат. Тази любов е по-скоро вдъхновена от традициите, близостта със семейството. Една особена сърдечност, която трудно се адаптира към други култури и няма нищо общо с религията - това са светски хора в същността си."

В традиционните норми тя обаче вижда и причина за дългогодишните репресии над жените в обществото. "Религиозните забрани обявяват говоренето на жените в обществото за грях, но в Корана липсва предписание, което да налага такова ограничение", отбелязва Янева. На тях принадлежи само личният и уединен свят на дома и само в него те могат да бъдат незабулени и да изразяват себе си."

Традиционното правило за благоприличие хаджаб-о хайа или шарм, изисква тялото на жената да бъде скрито, нейният глас да не се чува, образът ѝ никога да не бъде изрисуван, а животът ѝ - разказан. Публичното разкриване на който и да е от тези аспекти се счита за нарушение на нейното усамотение и нарушение на обществените табута.

Янева описва Иран като място, в което дори червилото не е червило, а израз на политическо мнение, тъй като моралната полиция може да го счете за подигравка с "кръвта на мъчениците". "Полицията може да измисли всякакви неща, защото женското присъствие е гледано под микроскоп. Например аморално е жените да се смеят по улиците, а на повечето места черно, кафяво и тъмносиньо са единствените позволени цветове."

Според Янева женският глас е заглушаван и защото носи по-особен потенциал, присъствието ѝ е асоциирано като изкушение, което трябва да бъде държано под контрол: "Не само обаянието и чарът на жената до голяма степен зависят от нейното мълчание, но изглежда, че и мирът и щастието на цялото общество се крепят на нейната безгласност. С една дума, от мълчанието на жените зависи привидното спокойствие на цялото общество."

Все още няма коментари
Нов коментар