Тази история е по действителен случай
Адаптациите по истински криминални случаи вдъхновяват все повече сериали и подкасти. Какво стои зад неспиращата вълна на популярност?
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
- Шумът около сериали като The Jeffrey Dahmer Story отново засили въпроси около популярността на адаптации по истински криминални случаи и какво показва интересът на публиката към тях.
- "Културната ни памет е прекалено къса, а маркетинговите механизми на съвременния пазар са прекалено силни", казва Димитър Кенаров, чието разследване за сериен убиец в Северна Македония през 2009 г. вдъхнови аудиосериал през 2022 г.
- Започнаха да се появяват и първите български примери за true crime подкасти.
Криминалните истории по истински случай, или т.нар. true crime, е като че ли жанр, който не губи актуалността си, а само променя платформите, по които достига до масовата публика.
Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове- Шумът около сериали като The Jeffrey Dahmer Story отново засили въпроси около популярността на адаптации по истински криминални случаи и какво показва интересът на публиката към тях.
- "Културната ни памет е прекалено къса, а маркетинговите механизми на съвременния пазар са прекалено силни", казва Димитър Кенаров, чието разследване за сериен убиец в Северна Македония през 2009 г. вдъхнови аудиосериал през 2022 г.
- Започнаха да се появяват и първите български примери за true crime подкасти.
Криминалните истории по истински случай, или т.нар. true crime, е като че ли жанр, който не губи актуалността си, а само променя платформите, по които достига до масовата публика.
Как се портретира миналото, не се ли игнорират преживяванията на жертвите, може ли популярността на определени случаи да навреди на живите свидетели и дали не се създава особен ореол около най-известните убийци? Тези и преди разисквани въпроси се завъртяха отново с пълна сила покрай премиерата на игралния сериал Dahmer - Monster: The Jeffrey Dahmer Story по-рано тази есен по Netflix с участието на впечатляващо отдадения на ролята Евън Питърс и с по-голям акцент върху расовия аспект на масовите убийства на Джефри Дамър от края на 70-те до началото на 90-те години на ХХ век, обществената реакция и липсата на бързи реакции от полицията.
Въпреки тези нюанси реакциите към сериала бяха полярни, с което до голяма степен се повтори приемът на Extremely Wicked, Shockingly Evil and Vile, филм на Netflix със Зак Ефрон като друг известен американски сериен убиец - Тед Бънди. Филмите за Дамър и Бънди бяха предшествани от документални сериали по същата платформа, която си има цели девет true crime категории и доминира в жанра.
"Антигероите винаги са били вълнуващи", казва психотерапевтката Тошка Иванова. Техните истории може би помагат да разберем по-добре себе си, личния ни "антигерой" - какво ни кара понякога да желаем или да си представяме неща, които собственият ни морален компас посочва като "грешни, лоши". Онази тъмна, по-непозната част от нас, която е там, но рядко се осмеляваме да отправим поглед към нея, да я осветлим и опитаме да разберем. "Кой ще ни прикове първи към екрана
В края на ноември ще се появи и документалният Ghislaine Maxwell: Filthy Rich, който ще разкаже за Гислейн Максуел, спомагала за трафика на жени около самоубилия се в затвора финансист Джефри Епстейн и осъдена на 20 години по-рано през 2022-а. Историята на Епстейн и Максуел от години поражда любопитство и заради връзките им с политически кръгове, а продукцията ще се фокусира върху свидетелствата на жените, пострадали от дейността на двамата.
Този сезон донесе още няколко широко коментирани игрални сериала, базирани малко или много на истински случаи - The Watcher по Netflix, Welcome to Chippendales на Hulu и Disney+, a Apple TV+ се включи в надпреварата с Black Bird.
Вече има и сериали, които фикционализират този интерес: Only Murders in the Building на Disney+ със Селена Гомес и комедийните легенди Стив Мартин и Мартин Шорт разказва за трима true crime ентуасиасти, които се впускат в истинска криминална интрига.
Невинаги продукциите са само обобщение на историята до момента. Документални сериали като The Jinx на HBO имат по-особен принос: работата по него доведе до намирането на доказателства за убийствата, извършени от бизнесмена Робърт Дърст, починал в затвора в началото на тази година.
"Криминалните истории по истински случаи инфилтрираха таблоидната естетика във високата култура, а най-добрите примери осветлиха някои процеси в обществото. Културният принос, който може да видим в много попкултурни явления, е важен, предизвикателен и често неразбран, отхвърлян", пише проф. Джийн Мърли в книгата си The Rise of True Crime: 20th-Century Murder and American Popular Culture от 2008 г., която проучва реакциите и интерпретациите на различни престъпления от средата на ХХ век в масовата култура. Според Мърли "жанрът задава някои трудни морални, етични и културологични въпроси, които често са пренебрегвани от мейнстрийм продуцентите и потребители: защо толкова лесно приемаме убийството като развлечение? Защо сме толкова привлечени към истории за насилие над жени и защо голяма част от аудиторията на тези истории са жени?"
Следващите години само затвърдиха устойчивостта на жанра, който лесно се вписа в иновативните аудиомодели от последното десетилетие, а също така и породи различно отношение към аудиожурналистиката и новите възможности за задълбоченост. Всеки сезон на подкаста Serial, популярен още от 2014 г. и купен от New York Times през 2020 г., разследва различно престъпление или казус около заплетен съдебен процес. През последните няколко години австралийският подкаст Ceasefile се превърна в един от най-популярните в жанра и вече има над 240 епизода, анализирали над 200 случая.
По подобен начин престъпната история, обикновено тази на Северна Америка и Западна Европа, разбираемо провокира неспиращ поток на книги.

Всичко ново е добре забравено старо и в този случай
През пролетта на тази година премиера по платформата Audible направи аудиодрамата Radioman с участието на двама актьори, познати от популярни телевизионни сериали - Дейвид Мориси ("Ходещите мъртви") и Николай Костър-Уалдау ("Игра на тронове"). Radioman е вдъхновен от публикуваното през 2009 г. разследване на българския журналист Димитър Кенаров, който тръгва по следите на сериен убиец в Кичево, Северна Македония. В един момент уликите изненадващо водят към местния журналист, който работи на място по случая - Владо Таневски от "Утрински вестник", впоследствие арестуван и осъден.
"Напоследък доста се говори за повишен интерес към криминалните истории и изобщо за повишен интерес към документалистиката, но ми се струва, че малко преувеличаваме. Просто културната ни памет е прекалено къса, а маркетинговите механизми на съвременния пазар са прекалено силни", казва Димитър Кенаров. Според него трудно може да говорим за подобни адаптации като културно явление. "Ако се обърнем назад, ще видим, че в миналото хората са били привлечени в не по-малка степен от "действителния случай", особено в модернизиращите се общества."
Той дава пример с популярната история на серийния убиец в Лондон от края на XIX век Джак Изкормвача, която ражда вълна на журналистически разследвания и фикционализирани версии още тогава. Документалният роман "Хладнокръвно" на Труман Капоти, един от водещите примери за "нехудожествена проза" от ХХ век, има огромен отзвук през 60-те години, когато събира детайлите около четворно убийство в щата Канзас. "Подкастите и онлайн платформи като Netflix просто успешно експлоатират този морбиден интерес и го направиха по-видим."
Има ли известен конфликт между все по-чувствителната към морала на мейнстрийма масова аудитория и високия интерес към подобно съдържание? "Наистина определени среди са далеч по-чувствителни към репрезентации на насилие, има идеологизация, но пазарът засмуква всичко това и пак си прокарва успешно път навсякъде."
True crime по български
Твърде възможно първият български подкаст в тази посока да е Blood and Lipstick, в който Влади Фиданова и Бела Робинсън разказват за серийни убийци, мистерии, престъпления в различни периоди от историята. Започват "на шега" на 1 април миналата година и вече са записали близо 80 епизода. От тази година те организират и куиз в София, свързан с true crime тематиката.
"Фактът, че бяхме първият български подкаст за истински криминални истории, изненада и нас. Особено като знаем, че този жанр е в топ 3 на водещите тематики в подкаст културата в световен мащаб", казват Влади и Бела, които са откровени, че това, което правят, е плод на личен ентусиазъм в свободното време и трудно резултатът е съизмерим с най-добри англоезични примери. "На този етап няма как да се сравняваме с някои от тях. Звукозаписът, саунд дизайнът, разписването на историите, задълбочените проучвания - всичко е изключително професионално."
Като любими продукции в жанра те посочват My Favorite Murder или Morbid: A True Crime Podcast. "Целта ни е слушателят да може да се потопи в сюжета, да преживее случилото се от страна или на протагониста, или на жертвите и близките."
Те се фокусират най-вече към малко или много общоизвестни случаи, около които съществуват разследвания, а поради липсата на достоверна информация за случаи в България засега те са посвещавали епизоди на три пъти на събития у нас: историята на осъдената на смърт стюардеса Людмила Равняшка, безследното изчезване на Петър Димитров през 2010 г. и едно от най-коментираните криминални събития по време на "прехода" - смъртта на тригодишния Пепи Терзиев от 2001 г.
Дуото се надява, че на някакъв етап ще развият проекта към благотворителна дейност и ще засилят вниманието към нуждата от превенция на престъпления и по-широк разговор около тези теми. "Не сме журналисти, психолози или друг вид специалисти. Ние сме само едни разказвачи на истории, но ако това, че ни слушат все повече и повече хора, поне малко допринесе за покачване на чувствителността на обществото ни към престъпленията в България, ще бъдем много щастливи", казват Влади и Бела.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.