Випуск 2023: креативни млади хора от различни области

Идеята им хрумва от немския проект Abgeordneten Watch, чието име означава "гледай народните представители".

Благослав завършва НПМГ с профил биология, след това Изкуствен интелект в Шефилд, но след дипломирането си решава да се върне. "Никой не е променил това, което не му харесва отвън, нужно е да се работи в България, на място", казва Благослав. Той е и запален планинар, споделя, че докато е живял в Южен Йоркшир са му липсвали българските планини и софийските улици. "Когато заминах бях убеден, че няма да се върна в тази мизерия, но с годините осъзнах, че от нас зависи да си оправим мизерията", казва Благослав. "Патриотизмът за мен е да правиш мястото, където живееш по-добро, а не празно развяване на байраци".

Винаги е имал интерес към отворените данни, бил е доброволец в "Ти броиш". Неговият принос към проекта е визуализацията на данните и frontend-a. Той създава и симулатора за машинно гласуване "Ти гласуваш".

"Харесва ми как технологиите дават власт на хората, примерно, чрез визуализацията на изборните данни много лесно се виждаше къде има индикации за контролиран вот". Според него живеем в общество, в което за малко неща някой ни пита какво искаме: "изборите са едни от малкото случай, когато можем да изразим волята си". Той е на мнение, че ако изборите нямаха значение, нямаше да се полагат толкова усилия да бъдат манипулирани.

Фридрих Крепиев, другият създател на фондация "Стража", учи медицина в Мюнхен и от няколко месеца не е активен в проекта. В момента е основен помощник в платформата е Здравко Черкезов.

Фотограф : Маргарита Енева

София Грънчарова, съвременна артистка

София Грънчарова е сред имената, които внесоха свеж въздух в съвременното изкуство през последните няколко години и като че ли винаги се открояват: сред изразните ѝ средства са инсталацията, пърформънсът, фотографията, колажът, а тези, които са следили работата ѝ отрано, я свързват и с независимите ѝ печатни визуални издания.

Нейни работи са били показвани както в СГХГ и Института за съвременно изкуство, частни галерии като "Структура" и Sarieva, така и на по-нестандартни места като изнесеното на "Дондуков" пространство "Поста". Тя беше и сред художниците,, представящи България в биеналето "Манифеста 14" в Прищина миналата година.

За известно време не е сигурна в кое поле на визуалното иска да се фокусира. В края на първата ѝ година по време на следването на изящни изкуства в университета в Каан, Франция, пред нея стои задачата да избере специалност. "Бях отишла там, за да уча графичен дизайн, но когато ни казаха, че е време да изберем, затворих очи и си признах пред себе си, че изкуството е това, което искам да правя." От една страна ѝ се струва като вълнуващ избор, от друга се страхува, че няма ясна перспектива за професионална реализация. "Но знаех, че е това, за което си струва да се боря и това, в което си заслужава да се впусна смело."

По-късно завършва и магистратура по визуални изкуства в Luca School of Arts в Брюксел. За нея образованието ѝ извън България е ключов опит, тъй като я е научило на наблюдение, критика, експериментиране, усещане за игра и контекст. "Научих, че идеята, намерението и мисълта са водещите сили, а физическата реализация идва лесно след тях, но и тя е тази, която добавя щипката магия и след която може би можем да се наречем артисти."

Подобно на Благослав от "Стража", и София е ангажирана с актуалните политическите теми у нас. Тя е част от платформата "Правосъдие за всеки", била е и застъпник на изборите. Вижда ли известна аполитичност в съвременното българско изкуство или пък напротив - все по-ясно заявени позиции? Според Грънчарова у нас има художници, които боравят много добре с травматичното колективно минало, което се отразява пряко и в настоящето ни. "Но ми се иска да виждам повече политическо изкуство, което да борави с настоящето. Надявам се артистите да осъзнават колко е важно да заемат позиция, да я заявяват смело и да защитават основните ценности на нашето общество - свободата, правата, демокрацията."

Интересно е, че гражданските позиции нямат пряко участие в работата ѝ като художничка, но според нея това е само на повърхността. "В настоящата политическа обстановка на мен не ми е достатъчно да направя изложба, която да говори за политика. Затова и чувствам вътрешна необходимост и отговорност да бъда активна извън артистичната ми практика. Има място за лозунги, има време за викане на площада, има и нужда някой да стои 13 часа в изборна секция и да следи дали бюлетините са преброени правилно. Едното не изключва другото. Но от известно време замислям проект, или по-скоро серия от проекти, който се занимава много по-пряко с нашата история, гражданските ни борби, властта, преплетено с образи и поезия. Има неща, които можеш да кажеш само с изкуство."

sophiagr.info

Автор : Иван Христов Преглед на оригинала

Иван Христов, фотограф

С (предимно) черно-бялата си фотография Иван Христов умее едновременно да изкара на преден план характера на артистите, с които работи, и да ги вкара в собствен свят. Сред тях са част от изпълнителите, които неизменно присъстват в настоящето на българската музика - дуото "Молец", Мила Робърт, Иво Димчев. Често е и оператор, а в момента е част от продуцентското студио "Разказ" и модния лейбъл "Храбър" на (преди познатия като влогър и все повече като режисьор) Крис Захариев и Крис Макаров, едната половина на "Молец".

Интересът към фотографията започва от пътуване за няколко седмици из Европа, снимането със смартфон води до все по-голямо внимание към обработването, то на свой ред го насочва към стария лентов "Зенит" на баща му, който в един момент му казва "защо не се занимаваш с това".

Казва, че повече усеща как фотографията го променя като човек, отколкото как се е променил като професионалист през последните пет години. "С времето, развих интерес да снимам хора, а много се притеснявах от тях, от това да им казвам как да застанат. Бих казал, че винаги съм бил интровертен и доста неуверен. Първите няколко години снимах някого веднъж на два месеца примерно, просто се притеснявах. Всъщност това много ценя във фотографията - кара ме да се справям с нещата, за които се чувствам най-неуверен."

Според Христов мащабът у нас носи плюсове и минуси. "Винаги повече съм гледал плюсовете, тъй като съм имал шансове, които навън бих получил на доста по-късен етап."

По-малката артистична сцена води и до по-малка дистанция между хората. "Повечето хора са на едно съобщение разстояние, така че не е толкова трудно да стигнеш до даден артист и да изградите креативна връзка, стига да може ясно да комуникирате кой какво търси."

Казва, че ако преди фотографията е била някак "егоистично" и обърнато към него занимание, сега все повече се старае това, което прави, да допринася за различни каузи, хора и идеи, които го вълнуват. "Винаги съм търсил нещо средно между мода и репортаж." В този синтез той търси цялостно усещане и атмосфера, вместо акцент само върху дрехата, грима или стайлинга. Целта му е да вкара повече документален характер, когато снима брандове с потенциал за по-докосваща естетика. "Като цяло доста се вълнувам от историята и процеса зад дадена работа - предполагам и затова много обичам да се ровя в биографии, гледам предимно документално кино, слушам какви ли не подкасти, просто се вълнувам от историите на хората и пътя, по който са минали. В последно време търся как все повече мога да вкарвам този човешки елемент и интерес в работата си."

ivanhristov.work

Рая Руменова

Рая Руменова, режисьорка

Музиката се оказа трамплин и за още едно обещаващо име в полето на визуалното.

Рая Руменова стои зад гледаното над 300 000 пъти видео "Чет Бейкър" на "Молец" и Ива Янкулова - YVA (част от "Випуск 2015"), както и наскоро появилия се клип към Kryptonite на друго българско дуо - Desperate Daughters, режисиран заедно с Лора Хад.

Образованието на Рая преминава през Копенхаген, Милано и Хага, където завършва в Академията по изкуства. "Всяка спирка по пътя е допринесла за изграждането ми като професионалист. Следването в Хага беше основен фактор в творческото ми развитие - открих артиста в себе си и изградих собствен визуален стил."

Под собствен визуален стил тя има предвид "намирането на творческо "аз", което първо налагаш интуитивно, след това постепенно започваш осъзнато да го търсиш и повтаряш, докато стане собствен почерк. "Начинът, по който правиш видеото, е стил - това включва предпочитания към жанр, композиция на кадър, монтаж, цветна корекция, от които не само ти се вдъхновяваш, а по които и хората те разпознават. Преобладаващите теми при мен са за човешките отношения, емоционалния ни свят, естетиката на 70-те, филмово усещане откъм цветове и монтажни похвати."

Руменова ще работи по следващото видео на Hayes & Y и казва, че в комбинацията между режисура и монтаж се чувства най-много в свои води.

Повече от работата ѝ на rayarumenova.com

За нея режисьорската работа е до голяма степен игра на асоциации, а в кратките видеа, реклами или музикални клипове тя вижда голяма творческа свобода в разказването на история чрез монтажа. "Концептуалната идея на всеки музикален клип за мен винаги започва със самата песен. Когато слушам мелодията и текста, се впускам в дълбините на въображението си и всичко останало, което изплува като асоциация, настроение, цвят, сезон, място. Самата аз съм меломан, затова се стремя видеото да е цялостно аудио-визуално преживяване."

Фотограф : Иван Димитров

Преслава Виденова, поетеса

В писането и мисленето на Преслава Виденова като че ли има нещо парадоксално: поезията ѝ е богата на символи, възможни интерпретации и исторически пластове, като че ли далеч от всяко клише за невъзможния да се фокусира върху едно нещо съвременен млад човек.

Родена е през 1996 г. в Шумен, завършва гимназия във Варна, по-късно живее за кратки периоди в Гърция, Холандия и Германия, а сега е в София. През 2021 г. се появи и стихосбирката "Постоянна експозиция", редактирана от Марин Бодаков (1971-2021), издадена от "Жанет 45" и с нейна черно-бяла фотография от Будапеща за корица.

Преглед на оригинала

Цитира босненския поет Йосип Ости, когато описва подтика си да пише, а именно желанието да изгради"къща от език". За Виденова писането е убежище срещу "вербалната агресия и конюнктурното тесногръдство", което тя наблюдава около нас.

Преслава има и чувство на мисия в опазването му. В стихотворението "Въздух" тя пише, как "Все по-оскъден става разговорът, / все по-трудно вдишваме / все едно / някой е настъпил дробовете ни / като трамплин, / от който да се гмурне в нищото."

Според нея "словото изисква, независимо дали битува в ежедневната или в художествената си форма. Изисква от нас самоволно себеотдаване. Езикът наистина е началото на човешкото, затова е грозно и някак несъответстващо да звучим сякаш съскаме и лаем, докато го употребяваме."

Виденова усеща в новата българския поезия по-различен пулс. "Струва ми се, че англоезичната литература отпуска доминиращата си хватка. Сякаш отстъпваме от подражанието, патетиката и пионерските химни, но оставаме твърде засегнати от сериозните пропуски в изучаваната литературна традиция, която почти изцяло се пренебрегва през последните осемдесетина години - Екатерина Йосифова, Константин Павлов, Георги Рупчев, Рада Панчовска, Александър Вутимски."

На 17 март Виденова ще бъде гост на поредицата от литературни събития "Близък прочит" в клуб Melon, Велико Търново.

Фотограф : Khalil Baalbaki

Диана Чаушева, цигуларка

"Класическата музика е висше изкуство, изисква мислене и задълбочаване. Някои произведения изискват дори житейска мъдрост", казва петнадесетгодишната Диана Чаушева, с която разговаряме, докато е на майсторски клас по цигулка в германския град Хайделберг. Програмата ѝ е много интензивна, но успява някак да се измъкне за интервюто между часовете и репетициите.

Името ѝ се свързва с впечатляващи успехи на най-престижните конкурси за цигулка. През 2019 г. тя взима първа награда от Международния конкурс Vienna International Arts Festival в Австрия, следващата година отново е на първо място, този път в Париж - на Music Competition Opus Artis. През 2021 взима първа награда от Международния цигулков конкурс Young Paganini в Полша.

Отличията й са много и нямам как да изброим всички, но младата музикантка спечели сърцата и на чехите преди няколко месеца, свирейки "Нигун" на Ернест Блох, "Скерцо Капричиозо" на Фратишек Ондричек, фантазия "Кармен" на Пабло де Сарасате и си тръгна с поредното признание за най-добра цигуларка на EMCY и Награда на публиката от "Концертино Прага". Напрежението на подобни конкурси и концерти е огромно. "Настройвам се психически, че ще мине, и без значение какво ще стане ,животът си продължава", казва Диана. Тя си има и късметлийски рокли, обеци, колие и дори обувки.

Диана започва да учи цигулка още на шест години, баща й свири на пиано и тамбура и преподава камерна музика, а майка й - народно пеене. В момента учи в Музикалното училище в София. Цигуларката е сигурна, че когато свири, си личи какво чувства. "Особено на сцената - там се вижда кога музикантът е спокоен и кога притеснен и всичко се предава на публиката".

Да свири барок и най-вече Бах я успокоява, но Моцарт е нещо съвсем различно - "някои хора казват, че Моцарт трябва да звучи леко, но аз се притеснявам най-много именно когато свиря неговата музика". Чаушева иска да кандидатства в консерватория в Германия или Швейцария и за целта скоро планира да започне да учи немски език.

Денят й започва в 7 часа, когато става за училище, и продължава с часове в Музикалното и много свирене на нейната любима цигулка от лютиера Васил Вълчев. Извън класическата музика, в плейлиста ѝ в момента е заредила Лана дел Рей и SZA - "понякога си пускам и джаз". Ските са спортът, който я вълнува, защото голяма част от времето си прекарва в Самоков и е на една крачка от пистите на Боровец. На нощното й шкафче също е наредила няколко започнати книги, сред които "Портретът на Дориан Грей", които си обещава да дочете, като намали темпото.