Защо хора с различни професии изведнъж започват да рисуват?

През 2015 г. цялото семейство се мести в Страсбург заради професионален ангажимент на съпруга ѝ. Разговаряме на български и английски: "Когато пристигнахме във Франция, нямах работа, децата си ходеха на училище и аз реших, че мога да посветя част от времето на уроци по живопис." Като тийнейджърка обичала да рисува и да изработва аксесоари от текстил. В по-късен етап от живота си преоткрива тази своя страст - в момента използва предимно пастели и маслени бои.

Първите курсове са с местен учител в група - рисуват жив модел, а учителят ги напътства или коригира. Барбара толкова много се въодушевява от тези уроци, че продължава да учи при някои от най-добрите в Страсбург: Кристофър Уерунг, Николас Уриб, Фелиса Форте и др. - "днес, от вече осем години, това е новата ми професия, имам ателие с още един артист". Барбара продава картините си по време на изложби, но и онлайн - в Instagram. А откакто децата ѝ са студенти в Нидерландия, има и време за собствени ученици, на които преподава рисуване с пастели. След разговора ни заминава за Австралия, където ще има изложба заедно с българския скулптор Велислав Георгиев.

Барбара Хенкес обожава да рисува хора, но се вдъхновява и от всичко,което я заобикаля. "Обичам да наблюдавам, откривам красота в на пръв поглед обикновени неща като доматите на масата." Тя допълва, че сигурно вече е нарисувала всеки предмет в апартамента им - от лампите до вазите и торбичките чай. "Изучаването на материалния свят с очите на художник е истинско удоволствие, човек се задълбочава в науката за светлината, сенките, материите - създава се емоционална връзка с физическото", казва Барбара Хенкес.

В началото, когато е живяла в София, ѝ е липсвала гледката към драматичното холандско небе и отворените пространства. "Но постепенно свикнах със силуета на Витоша, а и обичам преходите в планината, тук също отделям време за горски разходки и правя опити за пейзажи."

Барбара Ханкес в ателието си

Тя обикновено става още преди изгрев слънце и наблюдава красотата на изгрева, задължително с чаша кафе в ръка. Вдъхновява се и когато пътува - понякога гостува на семейството си в Холандия. Вчера се е върнала от галерия в Париж, а преди това е успяла да види и изложбата на Вермеер в Амстердам, която е такова събитие, че се разпродаде светкавично - "беше невероятно красива и тиха експозиция, картините имат много пространство и въздух, надявам се да я удължат".

Споделя, че харесва импресионисти и експресионисти - "обичам да виждам следите от четката по платната". Тя забелязва, че през последните години тенденциите са на все по-предметна и фигуративна живопис - "рисуват се обекти, които са разпознаваеми, за разлика от абстрактното изкуство преди".

Напоследък експериментира и с японската техника за отпечатване с дърво - моку ханга. Използват се мастила на водна основа, което позволява получаването на широк спектър от ярки цветове, глазури и цветова прозрачност, като за всеки цвят е нужно различно дървено блокче. Някои от артистите, които в момента следи и с които споделя обща визия за изкуството, са: Gulfem Kessler, Pirkko Mäkelä-Haapalinna, Eiko Yoshimoto, българката Цеца Янева и др.

От 3 до 16 юли Барбара Хенкес ще покаже свои портрети, курирани от Десислава Гаврилова, в "Аросита" в София. А в галерия "Резонанс" в Пловдив от 28 юни до 11 юли творбите на Барбара ще са част от обща изложба.

Сексослогът Бостанджиев - творчеството като терапия

"Това е несбъднатата ми юношеска мечта", казва Румен Бостанджиев. Откакто е завършил Медицинска академия, е непрестанно зает - работи като терапевт и университетски преподавател в Сектора по сексология към Медицинска академия - София, след това е фамилен и групов психотерапевт в Психиатричната клиника на УМБАЛ "Александровска". Има частна практика и преподава в Бургаския свободен университет, Медицинския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и др. Наскоро, на 65 г., се пенсионира и решава, че между терапията и преподаването ще отдели време и на любимо си занимание от детството - рисуването.

Преглед на оригинала

Като ученик бил запленен от учителката си по рисуване - така започва да се готви за хдожествената гимназия. Вдъхновявала го и първата му несподелена любов с негова съученичка, която става художничка, но на него не му достигат няколко стотни за да бъде приет. Баща му Тодор Бостанджиев е първият български сексолог, който създава у нас сектор "Сексология" в Медицинска академия. "Той не беше убеден, че съм достатъчно талантлив, за да се посветя на рисуването, но с личния си пример ме спечели да тръгна по неговите стъпки и да продължа делото му", споделя Румен. Остава му стремежът към красотата, който го тласка към фотографията. Преди години, разхождайки се край морето, вижда изхвърлени на брега парчета дърво, от които започва да изработва пластики. Лабораторията за психологична подкрепа и развитие, която създава в Бургаския свободен университет, съхранява цяла колекция от тези скулптури.

Уроците по рисуване при учителите му Калина Попова и Иван Додов го поглъщат. Постоянно открива аналогии между рисуването и терапевтичната работа. Виждам върху пианото в кабинета му книгата "Смелостта да твориш" на Роло Мей - домакинът пояснява, че обмисля научна статия на тема "Терапията като творчески процес".

"Заниманията с живопис дават възможност на човек да се открие по нов начин", казва Бостанджиев. Той е изненадан от своето нетърпение и полага усилия да се радва на процеса и да се довери, без да знае какъв ще е резултатът - "особено при рисуване с акварел, никога не се знае какво ще излезе накрая". Докторът прави паралел с работата си: "И в терапията не се знае какво точно ще се случи в общуването между терапевта и клиента и е важно човек да се довери на творческата си интуиция."

Окачени на стените в кабинета му са картини на любимата му котка и морски пейзажи, а на статив в центъра на стаята е портрет на сина му, който е нарисувал като подарък за 40-годишния му юбилей. Румен Бостанджиев иска да се посвети на фигуративната живопис и така да търси визуална експресия на теми, свързани с човешките взаимоотношения, любовта, връзката в двойката, красотата на интимната близост.

Д-р Бостанджиев намира изключителна прилика между творческия процес в групите по рисуване в "Арт академи", които посещава, и групово-терапевтичния процес с използване на психодраматичния метод, който той води. "Всеки човек трябва да намери най-доброто за себе си решение и да отприщи потенциал, който в момента е блокиран", казва Румен Бостанджиев. Той обяснява защо артистичните занимания като рисуването имат мощен терапевтичен ефект - смъкват стреса и дават възможност за отприщване на жизнени сили. През следващите години терапевтът се надява да създаде групи, в които хората да разбират повече за себе си, да овладяват изкуството на общуването и пресътворяването на личния си живот с активното използване на експресивните изкуства.

"Времето, което посвещавам на рисуването, е изключително плодотворно" - когато му остане промеждутък между пациентите, веднага слага лист на статива. И това е най-добрата почивка - "но ако нещо не се е получило, както искам, се будя нощем и си мисля как да го дорисувам".

На 11 май в "Къщата на София", в квартал "Лозенец" ще бъде открита изложба от творби на учениците на маестро Иван Додов, сред които е и Румен Бостанджиев.

Албена Шкодрова - скулпторите и рисуването като почивка от интелектуалното

Писателката Албена Шкодрова живее от години в Белгия със семейството си. В един момент, когато иска да запише дъщеря си на рисуване в академията в Льовен, се оказва, че няма места, но ако единият родител също посещава някой от курсовете, детето получава допълнителна точка. И така, къде на шега, къде съвсем сериозно, Албена се оказва в ателието и вече шест години вае скулптори в свободното си време. "Винаги съм искала да се занимавам с подобен вид изкуство, но ми се струваше като нещо недостижимо, особено като дете, израснало в комунизма - този тип занимание беше за богове", казва Албена.

Албена Шкодрова

На пръв поглед промяната изглежда рязка за човек на словото - Шкодрова е била директорка за България на Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN), известно време главна редакторка на списание "Бакхус", авторка на документалната книга "Соц гурме ". След славистика в СУ Шкодрова прави докторантура по история в университетите в Льовен и в Брюксел. В момента научната ѝ работа е свързана със сравнително изследване на обществата в "новите градове", построени на Изток и на Запад в Европа след Втората световна война. Преподава и в Университета в Бохум, което е свързано с редовно пътуване с влак от Белгия до Германия.

По време на пътя не скучае - "нося си скицник и рисувам хората, когато са се вторачили в телефоните си, въобще не забелязват". Засега не е имала ядосани "модели" или някой да се е оплакал, но Албена Шкодрова забелязва, че когато скицира спящи хора, те винаги се събуждат и я поглеждат вторачено - "затова спрях, не искам да ги притеснявам".

Завоят от скулптура към живопис идва с ковид пандемията. По време на поредния локдаун купува онлайн курс от Domestika и остава очарована. "Уж щях да забавлявам децата, затворени вкъщи, пък накрая само аз се забавлявах", смее се Албена. После си купува още седем онлайн художествени курса - "някои са много добри, но според това кой ги води курсовете са съвършено различни".

Когато става въпрос за вдъхновението, тя споделя, че при нея идва от делничните ситуации: хора, които пият бира в някоя чешка кръчма, четат в библиотеката в Прага или спят в метрото. "През деня съм постоянно заета с работа, четене и писане и ми се иска в свободното си време да правя нещо интуитивно и физическо." Другата причина, поради която Шкодрова е силно привлечена от изкуството, е, че вижда физическия резултат: в научната ѝ дейност, книгите, които издава като плод на изследванията си, отнемат много време, понякога минават четири или пет години. Същевременно заниманията ѝ със скулптура продължават и тя вече е продала две от произведенията си. Една от творбите й - TimeBeing,е избрана за годишната изложба на Академията за изобразителни изкуства в Льовен.

Скулптура на Албена Шкодрова

Правила е отливки от бетон, гипс и новите полимери, които приличат на камък, но могат да издържат на дъжд навън. Работила е и с глина, която се пече на много висока температура, а след това върху нея може да се слага глазура. "Една от най-очарователните части на правене на скулптора е изграждането на арматура и запояването, имам си каска", казва Албена. Докато разговаряме, показва някои работи и вниманието ми привличат жени, наредени в кръг, които разговарят, прегърнали се. "Тази символизира разговор, споделеност, среда, нещо, което ми липсва тук", казва Шкодрова.

Вдъхновението ѝ идва от пътуванията по работа. "Голяма част от научните ми изследвания са свързани с посещения на градове като Прага, Париж, Лондон. "В момента, когато започнах да се занимавам със скулптура, преоткрих колекциите в най-известните музеи по нов начин и майстори, които ми бяха доскучали, започнаха да ме впечатляват отново." Сред тях са Aнтоан Бурдел, Модиляни - има и скулптори, Едуард Хопър, Русо, естетиката на Фернандо Ботеро, Текла Алексиева.

Тъй като предмет на научните ѝ изследване е храната, съвсем логично и в живописта Албена е привлечена от нея. Дори е започнала да илюстрира една от любимите си рецепти за соленки. "Ако някой ден ми остане време, може и да напиша и изрисувам готварска книга с илюстрации", казва писателката.

Лили Димчева - абстрактна живопис и подреждането на домове като изкуство

С Лили Димчева (56 г.) се запознавам по време на първата ѝ самостоятелна изложба, галерията "Къщата на София" в "Лозенец" е пълна с нейни приятели и фенове. Преди това, по време на пандемията, тя е представена с дигитална изложба в галерията M.A.D.S. Милано. Тогава участва и като златен артист в Европейски художествен каталог, издаван от шведката Джина Синамони, обединяващ артисти от цяла Европа.

Лили Димчева

Като малка се запалва по народните танци, с които се след това се занимава професионално дълги години. "Още като дете обичах да рисувам, но танците превзеха цялото ми време и внимание." През 1978 г. печели златен медал на национален конкурс в Копривщица. Започва да танцува в ансамбъл "Пампорово", с който обикалят цял свят и популяризират българското изкуство - от Холандия и Турция до Зимбабве. Открива, че за нея е изключително важно да пътешества, и след като ансамбълът по народни танци се разпада, тя си намира работа, с която да може да пътува-на круизни кораби. Работила е като стюардеса и като ръководител на екип камериери в голям хотел в Пампорово. Този опит й помага в момента да се грижи за чистотата и подредбата в частни домове в София. "Стремя се всяко нещо, което правя, да е красиво, уютно, да е подредено. Когато хората, за които работя, се чувстват щастливи, аз съм двойно по-щастлива."

Един ден Димчева прочита статия за арт терапията, и след като се връща в България, веднага се записва в курс по рисуване при Стефка Балджиева. Там научава техники за рисуване с маслени бои, с пръсти, както и как да съчетава цветовете. "Обичам постоянно да уча нови неща, по този начин животът ми има посока", така обяснява желанието си за самоусъвършенстване. "Имах много силен импулс да си купя бои и платна, имах нужда да излея цялата насъбрала се енергия в картини", казва Лили.

Постепенно сменя и боите, маслените изискват много време за съхнене - "а аз нямам търпение да видя готовата картина и затова започнах да рисувам с акрилни". В момента експериментира и с индустриални акрилни лакове. Те са и в по-черни и тъмни окраски, докато картините ѝ с акрилните и маслените избухват в цветове. "За мен свободата в изкуството е много важна, предпочитам я пред контрола - избирам си цветове според настроението и после се оставам на интуицията да ме води, самата аз не знам какво ще се получи накрая", описва процеса Лили. Наскоро ѝ подаряват седемдесетгодишно мастило - "блясъкът му е впечатляващ дори след толкова години, и сега рисувам с него графики. Образите в нейната живопис танцуват, както и движенията на ръцете й наподобяват танц, докато рисува.

Димчева рисува предимно вечер - "понякога имам толкова силна идея и желание да нарисувам нещо, че вадя боите и платното и през нощта". Важно е да има тишина и спокойствие, за нея това е начин на намиране на вдъхновение - "за да мога де се свържа с твореца". "Лили, картините ти разказват приказки" - това са думи, които чува по време на откриването в "Къщата на София" и веднага грейва. "Обожавам да рисувам и не искам никога да спирам", казва Лили Димчева. Нейната изложба ще продължи един месец, а творчеството ѝ можете да следите в Instagram.

Картина на Барбара Хенкес Преглед на оригинала

Картина на Лили Димчева