23 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
1. В Порту, града на портвайна и на легендарния режисьор Мануел де Оливейра, най-големият празник е на 23 срещу 24 юни. Това е навечерието на Еньовден – денят на Йоан Кръстител, Сан Жуау. Подготовката започва пет седмици предварително, но не десетките концерти, изложби, работилници и културни събития от всякакъв сорт правят Сан Жуау толкова лично портуански, а следната невъобразима комбинация от символи - "водопади", босилек, чесън, сардини, балони и пластмасови чукчета. На снимката: "водопадът" (cascata) в галерия "Мира форум" на ул. "Мирафлор".
2. Заедно с още 70-ина "водопадът" на ул. "Мирафлор" участва в 52-ото издание на градския конкурс за кашкаташ. Преди десет години един прочут портуански историк се оплаква, че традицията сякаш замира, защото в състезанието са се записали едва 26 "водопада". През 2015 г. нещата явно рязко са се подобрили и традиционните композиции от глинени фигурки са навсякъде. На снимката: един от класическите образи от "водопадите" – рибарят.
3. Перачката, друг типичен персонаж. "Водопадите" или елементи от тях се появяват по витрини, первази, ниши и всякакви места из града седмици преди Еньовден – празникът е най-голямото общо преживяване на Порту и е много обичан. Тържественото предчувствие извира отвсякъде: от домове, сергии, улични украси с пъстри флагчета, отзвуци от музика в далечината.
4. Продавачката на сардини. В много католически страни по Коледа в домовете и на ключови обществени места се подреждат рождественски ясли – композиции от фигурки, които представят идването на Исус Христос на бял свят и поклонението на влъхвите. През 1896 г. в Порту започват да се правят сходни композиции, посветени на Йоан Кръстител – отклонение от традицията, което постепенно става най-типичната местна традиция. Сред глинените фигурки в тях задължително присъстват минимум един Йоан Кръстител с агънце, другите двама светци, чествани през юни (Антоний и Петър), оркестър в сини униформи, перачка и рибар, пикльо и посерко (който клечи със смъкнати гащи на закътано място и носи късмет), ангели, магаренца, продавачки на сардини...
5. Пред Еньовден цяло Порту изнася скари по улицата и вдига пушилка до небето: прясно уловени в океана, сардините са най-тлъсти и вкусни точно сега и на Сан Жуау са задължителен обяд и/или вечеря.
6. Една глинена фигурка, направена с калъп и изрисувана ръчно, струва 1.50 евро. Най-страстните почитатели на "водопадите" се опитват да ги изработят не само с оригинална архитектура и подредба, но и с фигурки, правени лично от тях или по поръчка – за да се отличават от "конфекцията".
7. Аранжировка на частен прозорец. Никъде другаде Еньовден не се чества с такъв апломб (въпреки че лятното равноденствие е може би най-празнуваното събитие в Европа) и никой друг празник в Порту не е толкова мащабен (и едновременно личен).
8. "Да живее свети Йоан!" Светите покровители на Порту са Пантелей Пътник, Викентий и Вандомската света Богородица, но най-важният му празник е Еньовден, рожденият ден на Йоан Кръстител.
9. Прототипът на танцьорите с високо вдигнати ръце от еньовденските "водопади" в Порту (които могат да се видят на заден фон на предната фотография).
10. Един от старите обичаи за Сан Жуау бил момата да хвърли карамфил на улицата под прозореца си – ако го вдигне момък, сватбата е близо, ако не, да му мисли момата... Еньовден е зелен и билкарски по цял свят, но от всички свързани с него растения в тържествата в Порту сега са останали главно босилекът и чесновият цвят.
11. Саксиите с бухнала над тях кръгла туфа босилек, от която стърчи знаменце с четиристишие, са важен елемент от празника - купуват се за украса или като пожелание за здраве. Хората подхождат творчески и освен живото растение вкарват в обращение стотици артистични имитации от плат, хартия, порцелан, разположени навсякъде. Централният куплет на снимката гласи: "Не ми пращай въздушни целувки, любов, целуването трябва да е лично, водата е далеч по-сладка на мястото, откъдето извира."
12. Четиристишията от туфите с босилек – от прочувствени през афористични до пиперливи – много пъти излизат от саксиите и се появяват из други места. Например под формата на двусмислена автореклама на витрината на месаря Жуакин от квартала "Бонфин": "На Сан Жуау отидох в Брага, а после върнах се в "Бонфин", но никъде не ми попадна суджук кат’ тоз’ на Жуакин."
13. Пикльото от еньовденските "водопади" в Порту. Добавянето му в композицията не е необходимо, но добавя така любимата на народа щипка пикантност и смях.
14. През 1963 г. някой си господин Боавентура от Порту, производител на пластмасови изделия, се вдъхновява от едно видяно в чужбина съдче за сол и пипер и създава пластмасова играчка със сходна форма – чукче, което при удар издава писклив звук. Много скоро то се превръща в любим аксесоар на единственото наистина карнавално събитие в града, Сан Жуау, и въпреки първоначалните опити да бъде спряно с глоби, защото размива "изконните" традиции, нищо не помага: намирате ли се на 23 юни в Порту, по улицата ви очакват десетки безболезнени, но шумни удари по главата от дружелюбни непознати.
15. Йоан Кръстител винаги се изобразява с агънце (Агнецът!). Нещо в този светия привлича народните симпатии през вековете, но какво? Това, че е безукорен в делата си, а ролята му е вечно второстепенна спрямо неговия братовчед и връстник Исус? Това, че негова е подканата за двете ризи и ближния? Това, че загива драматично по волята на коварната Саломе? Каквото и да е, идеята на църквата да определи за негов точно 24 юни е "отличен маркетингов ход" по думите на Жерману Силва, журналист и фин познавач на Порту: Така християнската символика яхва езическата, без да погубва страстта и мощта й. Защото горе-долу по Еньовден е лятното равноденствие, край на един цикъл и начало друг, пик на плодородието: по света и досега по същото време с езически плам се прескачат огньове и се събират билки, хората се женят и се опитват да предугадят бъдещето.
16. Украсена за празника къща в квартал "Фонтаиняш" ("Чешмите"), един от най-бедните в Порту, досами река Доуру. От него именно започва традицията на еньовденските "водопади" и големите народни тържества с почерпка и точно там отиват всяка година най-страстните привърженици на класическото отбелязване на Сан Жуау.
17. "Островът на господин доктора" във "Фонтаиняш". "Острови" (ilhas) се наричат "хоризонталните жилищни блокове" в Порту – феномен, характерен само за този град. В определени зони (по-бедните) зад най-обикновена входна врата се разкрива не частен дом, а "коридор" от двайсетина залепени една за друга миниатюрни къщички (често с по една стая и кухничка), в които живеят съответните двайсетина семейства: това е португалският вариант на комуната или кибуца – място, лишено от много от предимствата на самостоятелния живот, но пък предлагащо неоценими възможности за взаимопомощ.
18. "Водопадът" на "Острова на господин доктора" е изработен от цялата общност и е повод за гордост за всички със сложната си система от тръбички, която позволява на Йоан Кръстител да лее истинска вода.
19. Еньовденска украса в халите "Боляо", едно от знаковите места в сърцето на Порту.
20. Едно от многото вълнуващи неща, които човек може да направи в Порту през юни, е да се научи да създава и пуска хартиени балони, най-красивото светлинно зрелище в нощта срещу Еньовден. "Летящите фенери" са внесени преди столетия от Китай, превърнали са се в портуанска традиция за Сан Жуау (в навечерието му дори самолетите променят маршрутите си, за да им оставят простор да се реят); пренесени са в бившата колония Бразилия, където са станали любим начин за отбелязване и на сватби и рождени дни; след навлизането на семплите фабрични балони от Китай обичаят да се изработват на място е западнал; напоследък обаче се връща именно с помощта на ноу-хау от Бразилия. Хартиеният балон е сплотяващо екипно начинание – от фината работа по направата му и поставянето на квадратчето хигроскопичен памук с парафин, чийто пламък го пълни с горещ въздух, до пускането.
21. Тази година уъркшопът на майстора балонджия Лусиано Брито от Рио де Жанейро ("Каквото и да попадне пред очите ми, първата ми мисъл е как да го превърна в балон...") произведе над сто цветни хартиени балона в Порту и ги пусна да летят в навечерието на Сан Жуау: жълтият на снимката, който се носи над централния площад "Алиадуш", е с диаметър 4 метра. Градската управа се е ангажирала да вложи средства и време във внасянето на опит от Бразилия, където традицията не просто се е съхранила, но и парадоксално процъфтява, откакто – заради риска от пожари – е обявена извън закона: най-внушителният балон, който са пускали бразилците досега, е бил с големината на сграда с диаметър 105 метра!
22. Порту празнува Сан Жуау с много музика и концертите на открито започват седмици предварително – тези на пл. "Алиадуш" са най-многочислени. Малка местна хитрина е, вместо да идеш на поредното събитие в 22 часа и да се озовеш сред още 70-80 хил. души, да минеш покрай сцената в 18 часа и да чуеш от пет крачки разстояние саундчека на изпълнителите, който е като концерт в миниатюра, но далеч по-непосредствен. На снимката: един от най-талантливите и обичани от публиката автори и изпълнители на съвременно фадо: Антониу Замбужу (най-вдясно, седнал).
23. Ако никога не сте виждали как цъфти чесънът, това е моментът: на дълги човешки бой жилави стъбла стърчи нежно кълбесто съцветие и по стар портуански обичай именно него завират в носа ви срещнатите по пътя – смята се, че предпазва от уроки и след края на празненството трябва да се държи зад вратата вкъщи до следващата година.
24. В обущарския магазин "Каза Крокодилу" всеки, който вдигне очи, ще забележи две забележителни неща: препарираният бразилски крокодил, който украсява помещението през последните 60 години, и чесновите цветове от предишни Еньовдени – собствениците ги закачат на тавана на всеки пет години, така (освен да се пазят от уроки) мерят с тях възрастта на магазина си.
25. Веселбата в навечерието на Сан Жуау започва по домовете и продължава по улиците до зори. Рядко някъде ще видите по-весело и дружелюбно пиянство, все едно буквално или метафорично – в масовката има деца и престарели хора, кореняци портуанци и чуждестранни студенти и туристи, доволно грейнали лица и мирни отнесени изражения...
26. През цялата нощ в небето плуват хиляди светещи точици – хартиените балони на портуанци, пускани от балкони, дворове, улици, площади. При всяко успешно извисяване всички наблизо ръкопляскат и се радват като деца, все едно дали те лично са купили, направили, украсили и пуснали балона.

Репортаж от най-големия празник в "северната столица на Португалия очаквайте малко по-късно на сайта, а утре и на хартия в новия брой на Капитал Light


1 коментар
  • 1
    maa10377228 avatar :-|
    maa10377228

    Малийййй, те тези сардинки не са чистени! А аз мислех, че само ние отпаряме цаца по морето :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK