Фотогалерия: Съборът в Копривщица

Нева Мичева
8969 прочитания
Единадесетият събор на народното творчество в Копривщица на 7, 8 и 9 август 2015 г. беше и юбилеен - навършиха се 50 години от полагането на началото му през 1965 г. За половината век на съществуването си това средоточие на българската певческа, музикална и танцова традиция постепенно се наложи като единственото събитие от този мащаб и характер в България - съкровищница на паметта и автентичното народно изкуство. Освен близо 20-те хиляди участници в него, които се стичат от цялата страна, за събора идват и хиляди чужденци, част от които (американци, японци, холандци) са не просто зрители и слушатели, но и страстни познавачи и изпълнители на български фолклор.

Целият репортаж на Нева Мичева може да прочетете в новия брой на Light.
Съборът в Копривщица се състои веднъж на пет години и винаги досега е заслужавал всяко усилие, положено, за да се стигне до него - той е несравним с нищо обзор на едно неподозирано, фантастично разнообразие на цветове, форми, начини, навици.
На сянка под камиона. Сред най-любопитното на събора е онова, което се случва извън седемте му сцени, разположени по поляните над Копривщица. Например почивките или репетициите, смяната на дрехите, спонтанното общуване между талантливи хора от всички краища на България.
И шевиците, и бъклиците, и китките най-често са истински. Но дори и да са не съвсем убедителна имитация, радостта и въодушевлението на изпълнителите ги изпълват с достатъчно правдивост и очарование.
Лицата, телата, говорите, извивките на гласовете, размаханите кърпички, усмивките – на Копривщица се ходи на среща със своите. Но не през тесните вратички на местното патриотарство, на изключването и на измислените касти, а през широките порти на изкуството, таланта и обичливото приемане.
Разпявките извън сцена са от най-вълнуващите преживявания на събора.
На събора всички носии са красиви и не, това заявление не е еуфорично - те са невероятно разнообразни и до една забележителни.
Един от уроците на събора: нищо не може да се сравнява с благородството на човека, който знае какво може и е горд с уменията си, с аристократизма на вещия певец, музикант, разказвач, майстор.
Тази година съборът в Копривщица е съпътстван с такова количество сергии за продажба на какво ли не, че е сложно да заснемеш нещо, без от фона му да крещи реклама или кич.
Друго, което изобилства на фона на Копривщица 2015, до степен да разстрои нормалното възприятие на това, което се случва по сцените и между тях, са натрапчивото количество български трикольори и паркираните по поляните коли (за посетители това е забранено, така че колите вероятно са на продавачите по сергиите).
На Копривщица човек има шанс за досег с много от най-хубавото, което няма как иначе да опознае в България.
Фотогеничните певици от събора (и вездесъщата реклама на бира).
Шевици, пафти, шарени забрадки. Щеше да е прекрасно, ако това единствено по рода си всеобхватно културно събитие имаше и популяризаторска насоченост: сказки с представяне на региони, състави и стилове; брошури, листовки с текстове на песни, с описания на обреди, с представяне на големи народни музиканти или на малки села и техните рецепти... Нещо, каквото и да е, трошица поне, особено предвид факта, че съборът няма нито сайт, нито достъпен за желаещите архив, нито канал за меродавна информация и следващите му дати и условия ще останат мистерия почти до последния момент преди началото на изданието през 2020-а.
По някаква причина националният флаг е навсякъде на Копривщица 2015, често в ролята на – буквално – ограничител.
"Главният път" – нещо като разнебитена калдъръмена ивица, прокарана насила през поляните над Копривщица, по която се движат посетителите от сцена до сцена – на места е опасан с българското знаме: уместността на това решение е силно съмнителна, особено пред химическите тоалетни, които без своевременно почистване бързо се превръщат от цивилизовано предложение във филм на ужасите.
Въпреки че боклуците като цяло изглеждат доста спретнато събрани, те не изглежда да се изнасят регулярно, така че се трупат, грозят и се разпръскват от вятъра.
По една или друга причина гледките покрай пътя между сцените не са точно красиви.
Не само трикольори и коли, но и палатки. Защо на пъпа на събора между сцените - не е ясно.
Събор за автентичен фолклор?
Чичко Тревичко, кашони, сгъваеми маси, розови кукли. При положение че на този събор няма място и време да се опъне поне една шатра за отдих на възрастните участници или да се вдигнат някакви тенти, където хората да се преобличат или да си изчакват реда.
Генератори, коли в тревата, рекламни чадъри, отрязани дървета: Копривщица 2015, изглед от бетонено-каменното нещо, което е прокарано през поляните наместо път от сцена до сцена.
"Бирени" чадъри, пластмасови столчета, сечище. Всички снимки от "декора" на събора в Копривщица през 2015 са правени от неговата "осева линия", а именно пътя от сцена до сцена. Това означава, че всяка от тези гледки е била в полезрението на всеки от посетителите.
Вдясно – струпване на вездесъщите найлонови торбички с логото и девиза с правописна грешка на един от основните спонсори на "мероприятието", които се раздаваха на всички участници и които представляваха почти неотменна част от вида на всички.
И както си вървиш по пясъка (?) върху разпадащия се калдъръм между чадърите и паркираните в тревата превозни средства, решаваш да си купиш пластмасов пистолет.
"Това е вълшебство!" Ние пък мислехме, че е най-големият, разкошен и завладяващ събор за народно творчество, и го чакахме пет години.
Част от "облагородителния" процес в планинската местност над Копривщица, където се състои съборът.
Сухият канал край пътя между сцените – нов, грозен, опасен и с неясно предназначение насред планината.
Копривщица 2015 трябваше да е възхвала на народното творчество, не посегателство срещу паметта и вкуса. Уважаеми организатори, уважаеми господин кмет на Копривщица, уважаемо Министерство на културата, уважаеми господин президент на републиката, уважаема държаво: по този път и с тези средства това великолепно събитие ще бъде унищожено и първата голяма крачка вече е направена. Панаирът наоколо е повече от достатъчен, душата не достига, не я убивайте.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    lubomirgavrilov avatar :-|
    Любо

    И аз бях - чалга не чух. Какъв е проблема с "душата" на фотографа не разбрах. Имам също и снимки: дори по-добри от тук показаните. Ако ще пишете статия за събора, това ще е добра идея.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход