Валутен борд
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Валутен борд

Американският икономист Стив Ханке, известен като бащата на валутния борд за България

Валутен борд

221492 прочитания

Американският икономист Стив Ханке, известен като бащата на валутния борд за България

© Красимир Юскеселиев


България е държава, която функционира в условията на валутен борд. Това е институция / механизъм, при който основната валута на страната е "вързана" с фиксиран или плаващ валутен курс към т. нар. резервна валута. Тази резервна валута е една от стабилните международни валути в света. Изборът коя да бъде зависи от икономически и гео-политически съображения – близост и обвързаност (икономическа) на страната с валутен борд до/със страната, към чиято валута се фиксира, перспективи и насока на развитие.

Валутният борд е известен още и под името паричен съвет. Механизмът на паричен съвет осигурява намаляване на инфлацията в дадена страна, фискална и бюджетна дисциплина (бюджет, близо до балансирания или с излишъци, или ниски дефицити под 1% от БВП). Централната банка в съответната страна е ограничена в част от своите типични функции на емисионна институция – няма право да провежда парична политика, да кредитира правителството, да рефинансира търговските банки.

Валутният борд в България е въведен на 1 юли 1997 г., след края на тежката финансова и икономическа криза от 1996-1997 г. Той се прилага по силата на приетия на 10 юни 1997 г. Закон за БНБ. Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лв. за 1 германска марка. След въвеждането на еврото като единна европейска валута в Европейския съюз (ЕС) от началото на 1999 г. курсът е 1955.83 лв. за 1 евро. А след деноминацията на лева в България през юли 1999 г. фиксираният курс е 1.95583 лв. за 1 евро. Твърдо заявяваната позиция от БНБ и правителствата на страната от въвеждането на борда досега е, че България ще запази паричния съвет и този фиксиран курс до влизането си във валутно-курсовия механизъм ERM II (т. нар. предверие на еврозоната) и до приемане на еврото.

В централната банка се създават три управления - "Банков надзор", "Банково" и "Емисионно". Управление "Емисионно поема функциите на валутен борд.

Към края на ноември 2009 г. валутните резерви (активите на управление "Емисионно") на България възлизат на 25.3 млрд. лв. по данни на БНБ. Част от тях е и фискалният резерв на правителството – 7.5 млрд. лв. в края на ноември.

Характеристики на валутния борд

- централната банка е задължена да купува и продава неограничено количество чужда валута (това е резервната валута) срещу местна валута. Задължението на валутния борд да обменя неограничено резервната валута срещу местна валута и обратно означава, че страната възприема монетарната политика на страната с резервната валута

- поддържа се валутен резерв, който покрива цялото количество на парите в обръщение

- централната банка не отпуска кредити на правителството. В Закона за БНБ има забрана за отпускане на кредити от централната банка към правителството, с изключение на кредитите от МВФ, които само счетоводно се водят в баланса на БНБ

- централната банка не провежда монетарна политика. Това означава, че не се извършват операции на открития пазар, не се определя основен лихвен процент, не отпуска рефинансиране на търговските банки в страната, не купува или продава валута по свое желание, а само при поискване от граждани, фирми или банки

- валутният резерв на страната (който стои по сметки в централната банка) се инвестира в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута. В случая с България, активите на борда не могат да се инвестират в страната, за да не се провежда по този начин парична политика и за да се избегне по този начин риска от невъзможност за обмена им в резервната валута

- няма ограничение за външнотърговски и международни капиталови трансфери

При въвеждането на валутния борд в България е имало предложения за избор на резервна валута между германска марка, американски долар или кошница от двете валути с определена тежест за всяка от тях. Изборът се спира на германската марка поради географската близост на България с Европа, икономическата обвързаност и близостта на пазарите на Европа до българския, перспективите за присъединяване към Европейския съюз.

Валутният борд в България има някои елементи, които го отличават от т. нар. класически или ортодоксални валутни бордове. Затова паричният съвет у нас е от т. нар. "второ поколение".

Допълнителните функции

на българския паричен съвет, които липсват при класическия борд са:

- допускане в баланса на БНБ на депозити на държавни институции (те формират фискалния резерв). Това позволява на правителството при желание да провежда парична политика чрез теглена на част от депозита си в БНБ или чрез увеличаване на внесените в централната банка средства

- възможност за депозиране на средства от фискалния резерв според решение на правителството в търговските банки, което увеличава паричното предлагане

- наличие на задължителни минимални резерви (ЗМР) за търговските банки, които те държат на безлихвена сметка в БНБ. С намаляването или увеличаването на изисквания процент (от депозитната база на банките) на ЗМР се извършва парична политика (увеличава се или се изтегля ликвидност от банките)

- БНБ регулира търговските банки

- БНБ може да изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция за търговските банки, но лимитирано - само при ликвидни кризи от системен характер, като размерът на отпуснатите средства не може да надхвърля депозита на управление "Банково" (това е нетната стойност на активите на валутния борд). Срокът на такова рефинансиране може да е 3 месеца. Банките, на които се отпуска рефинансиране, трябва да са платежоспособни и да заложат ликвидни активи като обезпечение

Любопитно

Идеята за въвеждане на валутен борд в България се лансира още в началото на прехода. Първо това се повдига като идея през 1990 г. от Ричард Ран (поканен от министър-председателя тогава Андрей Луканов да изготви концепция за прехода на България, сега е председател на Института за глобален икономически растеж и старши съдружник в Института "Катон") и ръководена от него група експерти, които подготвят т. нар. програма "Ран-Ът". След това и от професор Стив Ханке (известен като бащата на валутния борд за България) и Курт Шулер в книгата им "Твърдост за българския лев: решението валутен борд" от 1991 г. По това време нито българските политици, нито Международният валутен фонд (МВФ) подкрепят въвеждането на валутен борд. По време на кризата през 1996-1997 г., когато в страната има хиперинфалция, левът се обезценява и достига 487 лв. за 1 долар, 14 банки фалират, икономическият спад в страната е над 20%, бюджетният дефицит е близо 11% от БВП, спадът на вноса и износа е с 15%, инвестициите намаляват с над 25%, правителството се обръща към МВФ за подкрепа. Фондът поставя като условие за финансова помощ въвеждането на валутен борд.

България е държава, която функционира в условията на валутен борд. Това е институция / механизъм, при който основната валута на страната е "вързана" с фиксиран или плаващ валутен курс към т. нар. резервна валута. Тази резервна валута е една от стабилните международни валути в света. Изборът коя да бъде зависи от икономически и гео-политически съображения – близост и обвързаност (икономическа) на страната с валутен борд до/със страната, към чиято валута се фиксира, перспективи и насока на развитие.

Валутният борд е известен още и под името паричен съвет. Механизмът на паричен съвет осигурява намаляване на инфлацията в дадена страна, фискална и бюджетна дисциплина (бюджет, близо до балансирания или с излишъци, или ниски дефицити под 1% от БВП). Централната банка в съответната страна е ограничена в част от своите типични функции на емисионна институция – няма право да провежда парична политика, да кредитира правителството, да рефинансира търговските банки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Web Nation

Web Nation

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK