С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30620 споменавания в статии

Европейски съюз ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Европейският съюз (ЕС) е организация за икономическо и политическо сътрудничество. В нея членуват 27 европейски държави. С общо население от над 500 милиона души, ЕС е една от най-големите и богати световни икономики.

Основите на организацията са положени след края на Втората световна война, когато държави като Франция и Германия виждат в икономическата интеграция алтернатива на национализма, довел Стария континент до две разрушителни войни в началото на ХХ век. Първите опити за интеграция са на пазарите за въглища и стомана чрез създаването на Европейската общност за въглища и стомана между Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. Сред инициаторите на европейската интеграция са Жан Моне, Робер Шуман и Пол Хенри Спаак, които още през 50-те години на миналия век поставят "европейска федерация" като крайна цел на проекта си.

Римският договор между шестте първоначални членки слага началото на Европейската икономическа общност и създава институциите, част от които управляват ЕС и днес. През 70-те години към общността се присъединяват Дания, Ирландия и Великобритания, а през 80-те се включват Гърция, Испания и Португалия. Междувременно интеграцията обхваща все повече области и през 1985 г. Шенгенското споразумение отваря границите и отменя паспортните проверки между страните членки. През 1979 г. пък се провеждат първите преки избори за Европейски парламент.

Истинската европейска интеграция обаче започва след падането на Берлинската стена. След обединението на Източна и Западна Германия през 1990 г. бившата ГДР става първата членка на Европейската общност от бившия комунистически блок. Разширяването на изток се превръща в приоритет на организацията. През 1993 г. тя се трансформира в Европейски съюз с Договора от Маастрихт, който формално въвежда и общата политика за сигурност и отбрана. Две години по-късно към ЕС се присъединяват Австрия, Финландия и Швеция.

Икономическата и финансовата интеграция намират естествена кулминация във въвеждането на обща валута - еврото, което през 2002 г. заменя националните валути в 12 от 15-те страни членки. Това се смята за един от най-големите успехи на ЕС наред с разширяването; оттогава еврото е въведено в още четири страни (Малта, Кипър, Словения и Словакия). Повечето страни от Централна и Източна Европа се опитват да изпълнят условията за членство в еврозоната - т.нар. маастрихтски критерии, за да въведат общата валута, смятана за стабилизиращ фактор и отлична препоръка за националните икономики.

Най-голямото разширяване на ЕС е през 2004 г., когато към него се присъединяват десет страни - Малта и Кипър, Полша, Словения, Чехия, Словакия, Унгария, Литва, Латвия и Естония. Това пето разширяване увеличава почти двойно размера на общия пазар, но и слага началото на умората от разширяването. Оттогава в някои стари членки се проявяват настроения срещу прилива на работници от изток и против вливането на по-бедни страни в организацията, която дотогава е смятана за ексклузивен клуб на богатите и демократични страни. Петото разширяване завърши през 2007 г., когато ЕС прие България и Румъния.

Апетитите за членство в ЕС продължават - в момента Турция, Исландия, Хърватия и Македония са официални кандидати, а останалите страни от Западните Балкани се смятат за потенциални бъдещи членки. След петото разширяване ЕС въведе термина капацитет за абсорбация, според който съюзът ще приема нови членове едва след достатъчна интеграция на настоящите.

Европейската интеграция винаги е вървяла по-гладко в икономиката, отколкото в политиката, където страните членки понякога трудно достигат общо мнение. Най-известният пример е войната в Ирак през 2003 г., когато част от страните членки решават да подкрепят американската инвазия срещу режима на Саддам Хюсеин, докато други са твърдо против. Това доведе до дълбоко разцепление, за което решения се търсят и днес, с опитите за по-близко сътрудничество в дипломацията, сигурността и външната политика. Актуални спорни теми между страните членки са отношенията с Русия и евентуалното членство на Турция в ЕС.

Бързото разширяване в последното десетилетие изправи ЕС пред необходимостта от сериозни реформи, които да подобрят ефективността на институциите му. Първият опит за това - европейската конституция, се провали, след като беше отхвърлена на референдум в Холандия и Франция през 2005 г. Последва институционална криза, а конституцията беше отчасти пренаписана под формата на Договора от Лисабон. Той също беше отхвърлен на референдум в Ирландия през 2008 г., но ирландците го одобриха на повторен референдум през 2009 г. Въпреки пречките, поставени пред договора в Чехия, Германия и Полша, той влезе в сила от декември 2009 г., променяйки баланса на силите между институциите на ЕС и начина на вземане на решения. С договора беше назначен първият постоянен президент на Европейския съвет - белгиецът Херман ван Ромпой, както и постоянен представител на ЕС за външна политика - британката Катрин Аштън. Споровете, съпътстващи приемането на договора, свидетелстват за някои от основните интелектуални дебати, свързани с ЕС - как да се противодейства на т.нар. демократичен дефицит и да се засили връзката на съюза с гражданите, докъде трябва да стигне политическата интеграция и каква е крайната цел на съюза - съединени европейски щати или ограничено междуправителствено сътрудничество.

10 от 5013 резултата за Европейски съюз ЕС

23 яну 2020 Деян Димитров
 ...  остава най-корумпираната държава в <b>ЕС</b>
// Свят /

... остава най-корумпираната държава в ЕС

".Резултатите на по-глобално нивоСеверните европейски държави водят световните класации. Дания3144 прочитания

19 яну 2020 Мила Чернева
България ще убеждава ЕК, че само в Гълъбово има обгазяване със серен диоксид
// Климат /

България ще убеждава ЕК, че само в Гълъбово има обгазяване със серен диоксид

България пред Съда на Европейския съюз и ще настоява делото на4298 прочитания

17 яну 2020 The Economist
 ...  още една разделителна сила в <b>ЕС</b>
// Свят /

... още една разделителна сила в ЕС

региони. Изследвания на Центъра за европейски реформи (CER) сочат, че населението1992 прочитания

14 яну 2020 Мирела Веселинова
 ...  варшавянин, поляк и гражданин на <b>ЕС</b> едновременно
// Политика /

... варшавянин, поляк и гражданин на ЕС едновременно

тяло. Ние сме национални и европейски съдии. Време е да разберем2874 прочитания

10 яну 2020 Йоан Запрянов
Защо Европа няма технологичен гигант
// Технологии /

Защо Европа няма технологичен гигант

е и съмнително доколко самият Европейски съюз иска да има такъв в9924 прочитания

10 яну 2020 Йоан Запрянов
Вилем Йонкер: Европейските компании трябва да поемат повече рискове
// Интервю /

Вилем Йонкер: Европейските компании трябва да поемат повече рискове

за немалко европейски политици, които осъзнават изоставането на Европейския съюз. "Капитал" проведе3212 прочитания

10 яну 2020 Йоан Запрянов
Ана Трбович: Европа заличи разликите със САЩ във връзката "бизнес - образование"
// Интервю /

Ана Трбович: Европа заличи разликите със САЩ във връзката "бизнес - образование"

за немалко европейски политици, които осъзнават изоставането на Европейския съюз. "Капитал" проведе2983 прочитания

10 яну 2020 Йоан Запрянов
Богомил Балкански: В Европа няма достатъчно стартъпи, за да се роди гигант
// Интервю /

Богомил Балкански: В Европа няма достатъчно стартъпи, за да се роди гигант

за немалко европейски политици, които осъзнават изоставането на Европейския съюз. "Капитал" проведе3235 прочитания

10 яну 2020 Йоан Запрянов
Васил Терзиев: <b>Европейски</b> гигант ще се появи, но  ...
// Интервю /

Васил Терзиев: Европейски гигант ще се появи, но ...

за немалко европейски политици, които осъзнават изоставането на Европейския съюз. "Капитал" проведе6810 прочитания

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията