С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30597 споменавания в статии

Европейски съюз ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Европейският съюз (ЕС) е организация за икономическо и политическо сътрудничество. В нея членуват 27 европейски държави. С общо население от над 500 милиона души, ЕС е една от най-големите и богати световни икономики.

Основите на организацията са положени след края на Втората световна война, когато държави като Франция и Германия виждат в икономическата интеграция алтернатива на национализма, довел Стария континент до две разрушителни войни в началото на ХХ век. Първите опити за интеграция са на пазарите за въглища и стомана чрез създаването на Европейската общност за въглища и стомана между Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. Сред инициаторите на европейската интеграция са Жан Моне, Робер Шуман и Пол Хенри Спаак, които още през 50-те години на миналия век поставят "европейска федерация" като крайна цел на проекта си.

Римският договор между шестте първоначални членки слага началото на Европейската икономическа общност и създава институциите, част от които управляват ЕС и днес. През 70-те години към общността се присъединяват Дания, Ирландия и Великобритания, а през 80-те се включват Гърция, Испания и Португалия. Междувременно интеграцията обхваща все повече области и през 1985 г. Шенгенското споразумение отваря границите и отменя паспортните проверки между страните членки. През 1979 г. пък се провеждат първите преки избори за Европейски парламент.

Истинската европейска интеграция обаче започва след падането на Берлинската стена. След обединението на Източна и Западна Германия през 1990 г. бившата ГДР става първата членка на Европейската общност от бившия комунистически блок. Разширяването на изток се превръща в приоритет на организацията. През 1993 г. тя се трансформира в Европейски съюз с Договора от Маастрихт, който формално въвежда и общата политика за сигурност и отбрана. Две години по-късно към ЕС се присъединяват Австрия, Финландия и Швеция.

Икономическата и финансовата интеграция намират естествена кулминация във въвеждането на обща валута - еврото, което през 2002 г. заменя националните валути в 12 от 15-те страни членки. Това се смята за един от най-големите успехи на ЕС наред с разширяването; оттогава еврото е въведено в още четири страни (Малта, Кипър, Словения и Словакия). Повечето страни от Централна и Източна Европа се опитват да изпълнят условията за членство в еврозоната - т.нар. маастрихтски критерии, за да въведат общата валута, смятана за стабилизиращ фактор и отлична препоръка за националните икономики.

Най-голямото разширяване на ЕС е през 2004 г., когато към него се присъединяват десет страни - Малта и Кипър, Полша, Словения, Чехия, Словакия, Унгария, Литва, Латвия и Естония. Това пето разширяване увеличава почти двойно размера на общия пазар, но и слага началото на умората от разширяването. Оттогава в някои стари членки се проявяват настроения срещу прилива на работници от изток и против вливането на по-бедни страни в организацията, която дотогава е смятана за ексклузивен клуб на богатите и демократични страни. Петото разширяване завърши през 2007 г., когато ЕС прие България и Румъния.

Апетитите за членство в ЕС продължават - в момента Турция, Исландия, Хърватия и Македония са официални кандидати, а останалите страни от Западните Балкани се смятат за потенциални бъдещи членки. След петото разширяване ЕС въведе термина капацитет за абсорбация, според който съюзът ще приема нови членове едва след достатъчна интеграция на настоящите.

Европейската интеграция винаги е вървяла по-гладко в икономиката, отколкото в политиката, където страните членки понякога трудно достигат общо мнение. Най-известният пример е войната в Ирак през 2003 г., когато част от страните членки решават да подкрепят американската инвазия срещу режима на Саддам Хюсеин, докато други са твърдо против. Това доведе до дълбоко разцепление, за което решения се търсят и днес, с опитите за по-близко сътрудничество в дипломацията, сигурността и външната политика. Актуални спорни теми между страните членки са отношенията с Русия и евентуалното членство на Турция в ЕС.

Бързото разширяване в последното десетилетие изправи ЕС пред необходимостта от сериозни реформи, които да подобрят ефективността на институциите му. Първият опит за това - европейската конституция, се провали, след като беше отхвърлена на референдум в Холандия и Франция през 2005 г. Последва институционална криза, а конституцията беше отчасти пренаписана под формата на Договора от Лисабон. Той също беше отхвърлен на референдум в Ирландия през 2008 г., но ирландците го одобриха на повторен референдум през 2009 г. Въпреки пречките, поставени пред договора в Чехия, Германия и Полша, той влезе в сила от декември 2009 г., променяйки баланса на силите между институциите на ЕС и начина на вземане на решения. С договора беше назначен първият постоянен президент на Европейския съвет - белгиецът Херман ван Ромпой, както и постоянен представител на ЕС за външна политика - британката Катрин Аштън. Споровете, съпътстващи приемането на договора, свидетелстват за някои от основните интелектуални дебати, свързани с ЕС - как да се противодейства на т.нар. демократичен дефицит и да се засили връзката на съюза с гражданите, докъде трябва да стигне политическата интеграция и каква е крайната цел на съюза - съединени европейски щати или ограничено междуправителствено сътрудничество.

10 от 5010 резултата за Европейски съюз ЕС

17 яну 2020 The Economist
 ...  още една разделителна сила в <b>ЕС</b>
// Свят /

... още една разделителна сила в ЕС

региони. Изследвания на Центъра за европейски реформи (CER) сочат, че населението481 прочитания

14 яну 2020 Мирела Веселинова
 ...  варшавянин, поляк и гражданин на <b>ЕС</b> едновременно
// Политика /

... варшавянин, поляк и гражданин на ЕС едновременно

тяло. Ние сме национални и европейски съдии. Време е да разберем2728 прочитания

10 яну 2020 Йоан Запрянов
Защо Европа няма технологичен гигант
// Технологии /

Защо Европа няма технологичен гигант

е и съмнително доколко самият Европейски съюз иска да има такъв в8921 прочитания

10 яну 2020 Йоан Запрянов
Вилем Йонкер: Европейските компании трябва да поемат повече рискове
// Интервю /

Вилем Йонкер: Европейските компании трябва да поемат повече рискове

за немалко европейски политици, които осъзнават изоставането на Европейския съюз. "Капитал" проведе2499 прочитания

10 яну 2020 Йоан Запрянов
Ана Трбович: Европа заличи разликите със САЩ във връзката "бизнес - образование"
// Интервю /

Ана Трбович: Европа заличи разликите със САЩ във връзката "бизнес - образование"

за немалко европейски политици, които осъзнават изоставането на Европейския съюз. "Капитал" проведе2291 прочитания

10 яну 2020 Йоан Запрянов
Богомил Балкански: В Европа няма достатъчно стартъпи, за да се роди гигант
// Интервю /

Богомил Балкански: В Европа няма достатъчно стартъпи, за да се роди гигант

за немалко европейски политици, които осъзнават изоставането на Европейския съюз. "Капитал" проведе2543 прочитания

10 яну 2020 Йоан Запрянов
Васил Терзиев: <b>Европейски</b> гигант ще се появи, но  ...
// Интервю /

Васил Терзиев: Европейски гигант ще се появи, но ...

за немалко европейски политици, които осъзнават изоставането на Европейския съюз. "Капитал" проведе5794 прочитания

10 яну 2020 Лилия Игнатова
България по вълните на бизнес цикъла
// Икономика /

България по вълните на бизнес цикъла

да е част от общия европейски пазар с все още по3934 прочитания

10 яну 2020 The Economist
Първата година на Лагард в ЕЦБ ще бъде пълна със събития
// Свят /

Първата година на Лагард в ЕЦБ ще бъде пълна със събития

взимат в Брюксел и другите европейски столици, имат значителни последствия върху2126 прочитания

Още от Капитал
Горещите строителни територии на 2019 г. са "Хладилника" и "Изгрев"

В познатите дестинации ще се налива още бетон, забързва се развитието на периферните райони на София

Търговците на храни: План за нова силна година

Мениджърите на шестте най-големи вериги в сектора за резултатите и инвестициите през изтеклата и за започналата 2020 г.

България по вълните на бизнес цикъла

Местната икономика продължава да се носи по течението на европейската, докато прозорецът за реформи бавно се затваря

Как ще изглежда светът през 2050 г.

Уроци от предишни опити, за да гледаме далеч напред

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА